Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Velikoff

Имам нужда от съвет

Recommended Posts

Здравейте на всички, реших да пиша тук, защото от близо месец една дилема не напуска главата ми, а тя си има предистория. На 20 години съм, до март месец тази година с психиката ми всичко си беше ок, освен че имах слабо изразени симптоми на ОКР, но които или не обръщах внимание или се справях с тях, но във всички случаи не ми пречеха да живея нормално, докато една вечер през същия този месец март предозирах с марихуана, (по принцип марихуана пушех периодично) когато това се случи ми се бяха натрупали някои неща на главата, и докато бях под въздействието на марихуаната изпитах много силна паник атака, породена от редица натрапливи мисли, които ми минаха тогава през главата, уплаших се до такава степен, че повиках един трезвен приятел да ме пази за да не се самоубия самонараня или нещо от този сорт. Просто тогава не знаех какво става с мен и мислех, че това е краят ми. Когато въздействието на марихуаната отмина мислех, че всичко се свърши, но още на другия ден изпитах чувство на нереалност, след това, до началото на месец май имах 6-7 леки панически атаки, придружени с усещането за нереалност и тогава се появиха отново натрапливите мисли, минах през цяла гама натрапливи мисли от такива, че ще стана масов убиец, през такива, че ще полудея, че ще се самоубия, тези мисли постоянно ме депресираха плашеха и изтощаваха докрай, за около два месеца успях самичък да овладея положението в известна степен, разбрах за какво иде реч, четейки доста, из интернет, из този хубав форум, се понаучих да се справям с натрапливите мисли, а от там и паник атаките отшумяха. Но през месец август отново ми се натрупа психическо напрежение, имах причина да се притеснявам дали не съм заразен от ХИВ и една вечер в началото на август докато седях и си мислех за това, започнах няколко минути след тези размисли да повръщам силно, повръщах много и мислех, че всичко е на психична основа, естествено дойде нова силна паническа атака, докато повръщах губех ума и дума, мислех отново, че ще полудея и същата вечер реших, че не мога да се справя сам и за това на момента потърсих помощ от един уж приятел психотерапевт, той успя да ме поуспокои, но на другия ден разбрах, че е просто един мошеник, който иска да изкопчи пари от мен. Намерих си нов този път истински психотерапевт, който само ме разпитваше и след като на първия сеанс, не ми каза нищо за положението ми аз все пак се поуспокоих, когато поговорих с него, но реших отново да се справям сам. Отне ми около две седмици за да се преборя отново с натрапливите и плашещи мисли, но имаше редица положителни фактори които ми помогнаха за това и този път се справих по мое мнение още по добре. И тук дойде дилемата ми, тъй като бях кандидат студент беше време да решя къде да се запиша, аз се колебаех между двете неща, за които имах желание да уча- Психология и Корабоводене, а бях приет и на двете места. Психологията ме привличаше повече и като материя за изучаване и като професия, но в корабоводенето ме привличаше по високото заплащане по сигурната реализация, а и до известна степен пътуването и разнообразието. В крайна сметка, колебанието ми придоби много големи размери, време нямаше, заради това ми колебание се изхарчиха доста средства, и поради това че се колебах твърде много, се записах да уча паралелно двете висши образования, корабоводенето задочно, а психологията редовно, но сега когато ми свършват очните занаятия по коробоводенето, разбирам, че не мога да съчетая двете образования, просто във морското учим по тежки дисциплини и трябва да направя избор между двете, а аз не мога колебая се много, а нямам никакво време и двата семестъра започнаха трябва да захапя едното образование. Просто избера ли едното ме обсипват лоши мисли че съм го избрал, за морското ще ми е интересно да попътувам с корабите и да разгледам света, но ме обхваща страх, че може да не успея да го завърша, защото това което се учи не ми е интересно, да се отпиша и да изгубя още една година, а завърша ли го ако стана моряк, че може да полудея на тези кораби, защото неврозите ми може да ме обхванат тежко там, все пак при тази работа, има доста отчужденост, и не знам веече дали ставам за моряк макар и в известна степен да овладях ОКР-то и паник атаките просто не знам дали съм достатъчно стабилен психически за такъв тип професия, . А за психологията, тъй като любителски съм се интересувал от нея,а също се интересувам и от езотерика мисля, че ще ми е много по-лесна и интересна да е изуча, а и да е работя, просто защото е чувствам по присърце. И до този момент, най- вече това ми се иска да уча, това смятах да е уча още от 11 клас. Но тук идва момента, че имам примери, които са завършили психология и нямат реализация по професията, си всеки ми казва, учи в морското като психолог няма да се реализираш, ще си стоиш без работа и тн. а там е много по добре платено, ще останеш доволен и тн. освен това и родителите ми няма да са доволни ако зарежа морското, все пак те плащат, и аз съм просто до тук не мога да реша. Затова ви моля дайте ми някакъв съвет какво да предприема или поне как да взема решение. Извинявам се за дългия пост, но просто не можах да го събера по кратко и благодаря предварително, на всички, които ще ми отделят част от времето си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Velikoff !!

Иска ми се да ти задам един въпрос : Ако имаше достатъчно пари, толкова, че да живееш безгрижно, охолно и задоволено, с какво точно щеше да се занимаваш. Какво щеше да правиш.

И....още нещо. За къде бързаш, човече! Нищо няма да ти избяга. Помисли за вътрашния си баланс. И при двете професии е нужен. В едната, защото се преодоляват изпитания. В другата защото работиш с чуждата психика през своята и е добре да не я лекуваш (своята) през професията. Психологията е помагаща професия. Там има само и единствено един инструмент - собствената психика (макар и да работи и с други инструменти като тестовете например пак най-важния е писхиката на психолога). Може би ще е добре да имаш собствена терапия (през каквато преминаваме повечето от психотерапевтите) и там да имаш свое пространство, в което да разбираш нещата за себе си и да взимаш истински своите решения. Без препоръки и съвети за финансова перспективност или безперспективност подадени "отвън". Много повече години може да загубиш в страхове или съжаление ако предоставиш на някой друг да вземе решение или да те посъветва спрямо своите собствени убеждения. А за да вземеш сам своето решение пък трябва да си спокоен и да си "чуеш" желанията. За тази цел пък е нужно да обърнеш внимание на собственото си психично равновесие, без да чакаш то да се породи от външен на тебе съвет. Нещата се случват от вътре на вън. Просто си обърнал посоката. Не се притеснявай. И да изгубиш година, две от ученето си, много повече ще спечелиш за години напред ако точно сега се спреш и помислиш за себе си. Не за професията. За себе си. Отиди някъде и говори за себе си. След известен период ще видиш, че можеш да вземеш устойчиво решение за това, с което най-силно искаш да се занимаваш и то да стане твоя професия и тя да ти носи радост цял живот. Нищо в тоя Живот не си заслужава бързането :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей! Много неприятно е човек да придава СПЕШНОСТ на някакво решение.... Така и така си записал и двете - посети сега психологията, виж как е, може да е по-лесна отколкото си мислиш и да успееш да ги съчетаеш... Не си длъжен веднага да решиш - мислиш, че напрежението е голямо и ще си отдъхнеш, веднъж решил, но напрежението го покачва и самата необходимост от решение. А то ще дойде само при теб, винаги идва.... да кажем сега се "готви", "отглежда се", а когато узрее и е готово, ти ще го усетиш все едно винаги си знаел:)

Иначе - винаги можеш като завършиш нещо, да запишеш друго.... е, не държавна поръчка май, де.. Винаги можеш едно да учиш, за друго да се образоваш сам. А може да работиш нещо трето, съвсем различно и от двете и то да те прави щастлив.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук колебание в избора не може да има.За да може да работиш успешно като психолог или психотерапевт, ти трябва да имаш много богат психологичен и социален опит, нещо което обучението не може да ти даде. Това е и причината за лошата реализация на голяма част от завършилите - те нямат почти никакъв житейски опит. А той се трупа с годините и начина на живот. Завършването на корабоплаване е една от предпоставките да добиеш много разнообразен и полезен опит.

Той вече ще бъде в основата на успеха ти като психолог. Погледни Орлин, той започна да практикува след тридесетата си година, като доколкото знам е минал и през работа на корабите. Аз също започнах да работя като психотерапевт на 34 години и определено богатият ми соц.опит е в основата на успехите ми и днес.

С две думи - започни да учиш само корабоплаване и едновременно с това трябва да започнеш сериозна терапия за преодоляване на тревожността и натрапливостите/ в случая гледай на психотерапията като на част от психологичното си обучение/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×