Характер и паника

[Мариела]

Здравейте, може ли да се включа и аз в темата и по точно да попитам нещо?''Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората!'' -Орлин. Специално това твърдение, аз не мога да го разбера нещо.Аз имам паническо разтройство,панически атаки,но само такива,които са предизвикани от нещо,което ме плаши,става дума за изроден страх и неоправдани и нереални страхове ,знаете.Та, да се върна на въпроса ,който посочих по-горе,относно любовта,излиза така ,че нямам любов,нямам любов към хората,щом съм пълна със страх,обаче ,аз твърде добре познавам чувствата и емоциите си и искам да ви кажа,че при мен специално,защото знам себе си ,е точно обратното.Аз имам голяма любов към хората и винаги съм я имала,просто така,много милостив човек съм също,обаче емоциите на съпреживяване и милост,които изпитвам не мисля,че са нормални.Никога не съм искала зло за някого,винаги съм била коректна или поне съм се опитвала да бъда,правила съм много добро на хората,които са били в обкръжението ми,помагала съм и т.н.Винаги съм се чудила ,как някой ,с който си бил до вчера на една маса,ял си ,пил си,били сте приятели и този човек,в един момент ти забива нож в гърба!Много хора са зли и никога не съм разбирала защо трябва да правиш зло на някого,защо трябва да постъпваш нечестно,защо трябва да прецакваш някого,да имаш користни цели и т.н...е това не съм аз и ако човешкото щастие зависеше от мен,щях да направя всички щастливи.Пак казвам ,аз обичам хората и то много,обаче много са ме наранявали,макар и да не съм заслужавала, даже напротив!Проблема при мен си мисля,че тази дълбока любов ,която имам към тях,не зная как да я изразявам и много трудно я изразявам,става дума ,като емоции,а не като действия.При мен проблемът е с емоциите,не мога да ги изразявам правилно,често се е случвало да ги задържам или да проявявам емоция обратна на тази,която имам,много тъпо ,честно ))Преди хората ме мислиха за студена,защото в началото на всяко взаимоотношение се държа така,резервирано и стегнато,не допускам до мен някой как да е,само че напоследък взе да се случва,така че с някои хора се държа доста отпуснато,може би защото почвам да си освобождавам чувствата и емоциите(променям и начина си на мислене).Аз много се променям и мисля ,че е към добро ) Надявам се да съм на прав път!Всъщност тази любов ,която имам не знам какво да я правя...Когато някой иска да ме прегърне или нещо такова,се чувствам странно,не го приемам,некомфортно ми е,обаче си мисля напоследък ,че и аз искам да прегръщам близките на сърцето ми хора(освен родителите,при тях няма такъв проблем),примерно искам да прегърна приятелка,когато се видим в знак на радостта която изпитвам ,че я виждам,но се смущавам от този акт на действие,има много чувства в мен и емоции и може би ме е страх да ги изразявам.Някои от тях мисля,че като ги проявявам ще съм смешна ,а бе срам ме е,нещо такова.Мнението на хората за мен още ме интересува,преди повече,сега по-малко ,и мен ме страх да не се изложа и т.н.Получавам панически атаки в автобуси,асансьори,знам как се овладяват,но работата е малко по-друга,не мога да се справя с тях сега.Май трябва да спра с приказките,че много нещо написах и то е само част от всичко останало,но бях провокирана от тези ваши думи г-н Орлин Баев и ми стана много чудно,ако може малко повече да обясните това ваше становище,защото от моя страна изглежда напълно погрешно )))) (за моя случай говоря)

Благодаря! )))

Д-р Първанов, опасявам се че не сте разбрал правилно какво имам впредвид под "излекуване". Споменавайки думата "излекувам", имам впредвид не лечението на някакъв здравословен проблем, а на грешния ми начин на мислене, който продуцира симптомите. Аз много добре знам, че съм в перфектно здраве и съм се убедил в това отдавна. Проблемът е само "в главата ми" и по-точно в начина на мислене и в погрешните мисли, които ръсят адреналина и той ми дава неприятните усещания. Приемам забележката, че "излекуване" не е подходяща дума в случая и отново ви напомням че нямам предвид излекуване в здравословен и физически аспект. Затова попитах дали след като започна да мисля нормално и повиша самооценката си, мога да очаквам това състояние да изчезне.

Аз искам да попитам,хора с тревожни разтройства болни ли са?Ако съдим ,че са регистрирани като психични ЗАБОЛЯВАНИЯ,то излиза,че да!Един вид това са болести на душата,предписват се медикаменти и т,н,следователно са болести и тези хора са болни.Мисълта,че съм болна е много депресираща,много подтискаща меко казано и всичко следващо от това,убива куража и т.н

Редактирано Октомври 9, 2011 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Да попитам нещо?''Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората!'' -Орлин. Специално това твърдение, аз не мога да го разбера нещо.Аз имам паническо разтройство,панически атаки,но само такива,които са предизвикани от нещо,което ме плаши,става дума за изроден страх и неоправдани и нереални страхове ,знаете.Та, да се върна на въпроса ,който посочих по-горе,относно любовта,излиза така ,че нямам любов,нямам любов към хората,щом съм пълна със страх,обаче ,аз твърде добре познавам чувствата и емоциите си и искам да ви кажа,че при мен специално,защото знам себе си ,е точно обратното.Аз имам голяма любов към хората и винаги съм я имала,просто така,много милостив човек съм също,обаче емоциите на съпреживяване и милост,които изпитвам не мисля,че са нормални.Никога не съм искала зло за някого,винаги съм била коректна или поне съм се опитвала да бъда,правила съм много добро на хората,които са били в обкръжението ми,помагала съм и т.н.Винаги съм се чудила ,как някой ,с който си бил до вчера на една маса,ял си ,пил си,били сте приятели и този човек,в един момент ти забива нож в гърба!Много хора са зли и никога не съм разбирала защо трябва да правиш зло на някого,защо трябва да постъпваш нечестно,защо трябва да прецакваш някого,да имаш користни цели и т.н...е това не съм аз и ако човешкото щастие зависеше от мен,щях да направя всички щастливи.Пак казвам ,аз обичам хората и то много,обаче много са ме наранявали,макар и да не съм заслужавала, даже напротив!Проблема при мен си мисля,че тази дълбока любов ,която имам към тях,не зная как да я изразявам и много трудно я изразявам,става дума ,като емоции,а не като действия.При мен проблемът е с емоциите,не мога да ги изразявам правилно,често се е случвало да ги задържам или да проявявам емоция обратна на тази,която имам,много тъпо ,честно ))Преди хората ме мислиха за студена,защото в началото на всяко взаимоотношение се държа така,резервирано и стегнато,не допускам до мен някой как да е,само че напоследък взе да се случва,така че с някои хора се държа доста отпуснато,може би защото почвам да си освобождавам чувствата и емоциите(променям и начина си на мислене).Аз много се променям и мисля ,че е към добро ) Надявам се да съм на прав път! Всъщност тази любов ,която имам не знам какво да я правя...Когато някой иска да ме прегърне или нещо такова,се чувствам странно,не го приемам,некомфортно ми е,обаче си мисля напоследък ,че и аз искам да прегръщам близките на сърцето ми хора(освен родителите,при тях няма такъв проблем),примерно искам да прегърна приятелка,когато се видим в знак на радостта която изпитвам ,че я виждам,но се смущавам от този акт на действие,има много чувства в мен и емоции и може би ме е страх да ги изразявам.Някои от тях мисля,че като ги проявявам ще съм смешна ,а бе срам ме е,нещо такова.Мнението на хората за мен още ме интересува,преди повече,сега по-малко ,и мен ме страх да не се изложа и т.н.Получавам панически атаки в автобуси,асансьори,знам как се овладяват,но работата е малко по-друга,не мога да се справя с тях сега.Май трябва да спра с приказките,че много нещо написах и то е само част от всичко останало,но бях провокирана от тези ваши думи г-н Орлин Баев и ми стана много чудно,ако може малко повече да обясните това ваше становище,защото от моя страна изглежда напълно погрешно )))) (за моя случай говоря)

Благодаря! )))

Да, имаш любов към хората, така е! Но е примесена със страхове от нараняване от тях, излагане и отхвърляне от тях, доста детски идеализъм и условност в обичането си! Не казвам, че всички хора са добри и че светът е рай - очевидно не е... Казвам само, че в несъзнаваното ти ведно с чудесната ти любов живеят и някои страхове - от хората и света въобще. Сама виждаш, че ти е трудно да допуснеш физически близо другия, а когато нямаш възможност за изход в автобуса или асансьора, ситуацията се струва на подсъзнанието ти плашеща, сякаш нещо те смачква, наранява и унищожава... Доколкото чувствам психиката ти, мога да кажа, че именно тази доста жадуваща за идеалност, малко по-чувствителна, дълбоко свързана с другия и доста зависима от реакциите му психика ти дава както едно прекрасно и дълбоко съпреживяване и обич, но и много лесно нараняване, когато твърде идеалистичните и немалки всъщност изисквания за топлота, честност и взаимна емпатия във взаимодействието с хората не бъдат задоволявани. Обичаш, да. Но условно, а не безусловно - ако другият задоволи немалките критерии на несъзнаваното ти. А такава обич лесно се наранява и зависи твърде много от несъвършения свят и несъвършените хора. Зависима е, а не относително независима и самостойна, което е по-добрият вариант! Но, както сама казваш, тръгнала си към промяна, което е чудесно! Според мен може би имаш нужда от мъничко повече зрялост, спокойна смелост и дори здрав и добър егоизъм с мярка - качества, които биха ти дали стабилност. Те се градят в самия живот, в преодоляването на трудностите с благодарност и радост. Тази вътрешна самостойност на по-интимно ниво идва от степента ти на свързаност и сливане с божественото в теб, с извора на Любовта. Когато той блика отвътре навън, има за теб самата, за хората наоколо и за преживяването на понякога нелеките ситуации и моменти в този живот. За такава Любов говоря преди всичко...

Аз искам да попитам,хора с тревожни разтройства болни ли са?Ако съдим ,че са регистрирани като психични ЗАБОЛЯВАНИЯ,то излиза,че да!Един вид това са болести на душата,предписват се медикаменти и т,н,следователно са болести и тези хора са болни.Мисълта,че съм болна е много депресираща,много подтискаща меко казано и всичко следващо от това,убива куража и т.н

Не, не си болна! Тези състояния се пишат условно като психични разстройства, просто за да се отбележат по някакъв начин, да се категоризират, нищо повече... Всъщност ставащото в теб е напълно безобидно и наистина зависи от характера, чувствата, мислите, от начина ти на пречупване на ставащото...

[Мариела]

С повечето неща,които казахте съм съгласна,а другите все още не мога да ги разбера.)))) Иначе, наистина аз съм си дете в душата Имам много идеали и наистина много изисквам,защото и много давам...както и да е ,тя е дълга и широка...обаче за да не прекъсвам вашата тема и да не се отклоняваме от настоящите въпроси на студент-21,прекъсвам да се обяснявам ),но искам да попитам как мога да задавам въпроси към вас,дали може лично чрез съобщения или трябва да направя група или нещо такова,просто за първи път ползвам форум и всичко ми е жива индия )))))) Извинете за безпокойството )))

Поздрави! )))))))

[Орлин Баев]

Просто отделям питанията ти в нова тема. Сега е твоя - можеш да питаш колкото и каквото желаеш! Ще се радвам да помогна с каквото мога!

[д-р Тодор Първанов]

Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. "Научил съм се от горчив опит" си казваш "и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен". Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш.[Със собствените си (погрешни) мисли за обичта вие проклинате сами себе си никога да не я изпитате в чистия й вид.

Всяко действие предприето от хората(не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш - всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.

Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.

Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.

Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.

Нийл Д. Уолш

Редактирано Октомври 10, 2011 от д-р Тодор Първанов

[aia]

Здравейте!

Чета от време на време тук, без да влизам като потребител.

Д-р Първанов, благодаря задочно за начина, по който говорите за нещата и за съветите, които давате - полезни са не само за конкретните хора.