Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

198. Чий е този образ - Неделна Беседа ,15 април, 1923 г.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба - песен

Псалом 25

Бог ме прави силен - формула

Беседа:Чий е този образ

Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Матей 22

Молитвен наряд за край:

Псалм 23

Молитва за плодовете на Духа

Господнята молитва

"Чий е този образ?" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.

"Чий е този образ?" Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.

Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това? Че най-напред те нямат образ за Бога!

Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх. Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Чий е този образ?" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.

"Чий е този образ?" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.

Христос пита: "Чий е този образ?" Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия. Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.

Чий е този образ - Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София.

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседата е много силна. За това и пиша отново. Изключително въздействие имаше над мен!

....Христос пита: "Чий е този образ?" Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото. На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. Ако постъпваш често така, тази черта се предава и на бъдещето поколение. Природата пише всичко на човешкото лице. И най-малките промени в човешкия живот се отразяват на лицето. Като констатират тези факти, мнозина се обезсърчават.

Помни: Най-великото нещо в живота е човек да съзнава своите погрешки. Ти мислиш, че си благороден. – Благороден си, но в сравнение с животното. В сравнение със светиите и ангелите, ти си като животно. Кой християнин е готов да раздаде имането си? Всеки ще каже: Да си помисля малко. Когато дойде на земята, Христос раздаде всичкото си богатство на хората, без да мисли, че остава последен бедняк. Той работи между онези, на които раздаде богатството си. Те не го оцениха и, в края на краищата, го разпнаха на кръст. Кои го поставиха на кръста? – Учените равини, първосвещениците. Те Му казаха: Ти си Учител, но не познаваш живота, не си практичен. Ти искаш да разрушиш това, което ние сме съградили. За такива, като тебе, ние имаме кръст.

"Чий е този образ?" Това означава: Чии са тези мисли? На въпроса "Чий е този образ?", се явяват два отговора, две направления. Значи, на кого е правото – на този, или онзи? Така и църквите спорят, коя е на правата страна. Според мене, всички християнски църкви си имат особени школи и воюват помежду си. Как воюват? На думи. Аз наричам това "словесна картечница."...

"Чий е този образ?" Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята....

Ето го огледалото. Дали е от маите, тибетските монаси или другаде, Учителя ни показва как да го използваме... Да познаем себе си, да простим на себе си и да да се обикнем, това следва респективно и за целия свят...

...И тогава, казва Христос: "Чий е този образ?" – Вижте, какъв е образът на вълка. Ясновидецът гледа някого: отвънка има човешки образ, а отвътре – няма такъв образ. В бъдеще, например, мога да ви дам фотографията на някого, лицето на когото отвън е благородно, а астралното му, вътрешно лице е на вълк. Отвън е благовиден, а отвътре носи образа на някое животно – вълк, котка. Вие не можете да повярвате, но ще отидете на онзи свят и ще си видите фотографията. Всички, без изключение, ще си видят вътрешния образ. Мнозина си мислят, че служат на Господа. Но знаете ли, какво значи да служиш на Господа? – Когато се приближа до вас, без абсолютно никаква задна цел да ви използувам, да имам искрена любов към вас, да ви желая доброто и да се моля за пробуждане на вашето съзнание, тогава аз мога да служа на Бога...

"Чий е този образ?" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ. Радост, музика и песен е животът, когато имаш този образ. Когато придобиеш този образ, ще бъдеш абсолютно здрав. Хората боледуват и страдат, защото не са познали още този образ. На хората трябва да се проповядва положителната, Божествена наука. Ето какво зная аз: В скоро време, тази година, в свещения огън на любовта ще влязат 4 444 души българи. Знаете ли, на какво ще прилича България, когато те влязат и излязат? — Като влязат и излязат, след тях ще се отвори една врата, и други ще влязат, след тях още други. Българите, които влизат и излизат през тази врата, ще придобият нещо особено. Който ги види, ще каже: Това са българите. За кои българи говоря? – За онези, които са минали през 35 милиона градуса Божествена топлина.

Днес, аз поздравявам ония, които ще минат през свещения огън на любовта. Като влязат и излязат, аз ще им кажа, както Христос каза на Петра: "И ти, като се обърнеш към Бога, утвърди твоите братя, обърни и тях."

"Чий е този образ?" – Той е свещеният образ на нашия Баща, Който ни е дал вечния живот. Той е свещеният образ на великата и безгранична Любов. Той е свещеният образ на великата и безгранична Мъдрост. Той е свещеният образ на великата, неизказана Истина, която озарява целия живот; която радва не само земята, но и цялото небе; която радва сърцата на всички ангели. Това е образът на Новото Възкресение. Да се стремим към този образ! Смелост и решителност! Запита Христос: "Чий е този образ?" Образът на този свят прохожда. Образът на Бога влиза в света. Сега аз поздравявам тези 4 444 души!

12. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта към Бога е велика наука. Най-напред, трябва да познаем Бога в света, а то значи, да развием своето лице и после ще развием всичките свои дарби.

Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."

Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне.

Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството.

Чий е този образ - Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×