Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Системен

Инверсия на реалността

Recommended Posts

Guest Системен

ИНВЕРСИЯ НА РЕАЛНОСТТА

Реалността неумолимо придвижва кадрите си по фил­мовата лента на времето. Празниците идват и си отиват. Колко жалко, че толкова бързо свършват! Прав беше Хемингуей: трябва винаги да носиш празника със себе си.

Но рядко се получава така. Той неочаквано се изгубва някъде и всички краски на живота помръкват. В душата остават пустота и потискаща тъга, понякога обяснима, по­някога без видими причини за нея.

Най-неприятното е, че светът потъва в мрак стремител­но и охотно, а просветлението изплува твърде бавно, след мъчително очакване. Склонността на човека към негативизъм върши черното си дело. Потиснатостта е състояние на един­ство между душата и разума в това, че на човек му е зле.

В такъв случай външното намерение неотклонно изме­ства реалността в тъмните области на пространството на варианти. Огледалото реагира бързо, без да се бави. А про­светлението дълго не се появява, защото на човек му е зле и със своето отношение още повече оцветява слоя на своя свят в черно.

Понякога на човек му толкова зле, че няма сили дори да си спомни за транссърфинга или за нещо подобно. Как да се измъкне от този омагьосан кръг и да поправи реалност­та? Общо взето, това е доста трудно практически. И все пак съществува един радикален метод, наречен инверсия на реалността.

Това беше много отдавна, но и съвсем скоро - само преди двадесет години. Тогава ние, студентите физици, учехме в страховития факултет, където преподавателите зверстваха с цялата ярост на пещерния век. В курса постъпва­ха седемдесет и пет души, а до финала стигаха едва дваде­сет и пет. В тези условия действаше законът: искаш ли да живееш, умей да се смееш.

Тогава си измислихме игра, която едва по-късно раз­брах - тя се водеше по всички правила на транссърфинга. Същността й бе да се обърне отношението към ситуацията нагоре с краката, т.е. да се извърши нещо като инверсия.

Ако на човек му е зле, правилото на махалото го кара да страда, да се тревожи, да се превива под тежестта на проблемите. А според правилата на нашата игра трябваше да бъде наопаки.

Как го правехме - съдете сами.

„Изпитах много радостно разочарование! Работата е там, че ми се случи необикновено щастлива беда!"

„Случи се нещо непоправимо, заради което работите ми веднага се оправиха!"

„Някакъв симпатичен джентълмен мина покрай мен с колата си и очарователно ме заля с кал!"

„Всичките ми опити бяха напразни и това стана залог за успеха ми!"

„Тя не ме обича! Не, това е твърде хубаво, за да бъде истина! Гадината изкусно се преструва!"

„Той ме заряза! Аз цвилех от кеф като кавалерийска ко­била!"

И тъй нататък, все в тоя стил, с всевъзможни виртуоз­ни вариации. Единствено ни пречеше истеричният кикот, който съпровождаше тези трансформации на неуспехите. На лекции никой няма да ти позволи да се смееш, затова сподавеният ни смях се превръщаше в някакво ръмжене, грухтене, пръхтене, пристъпи на повръщане, бълбукане и други звуци, които са способни да издават копитните и зем­новодните същества. В междучасието натрупаната енергия се изливаше в абсолютно идиотски вой, напълно в духа на Кастанеда.

Сами разбирате какво става тук от гледна точка на транс­сърфинга. Първо, веднага изчезват цялата важност и из­лишните потенциали. Второ, параметрите на мисленото енергийно излъчване на възторг, макар и идиотски, изоб­що не съответстват на печалните жизнени линии, затова преходът се осъществява незабавно. Огледалото бързо ре­агира, защото душата и разумът най-сетне въздъхват об­лекчено. Като резултат реалността се поправя.

Веднъж ни предстоеше изпит по теория на вероятнос­тите. Преподавателят беше, меко казано, страшен човек. В студентското общежитие - нощта преди изпита. Зловеща нощ. Аз и приятелите ми си блъскаме главите как да опра­вим ситуацията.

- Кой знае какво е вероятност и как да се изчисли?

- Това е тайна, забулена в мрак.

- А наште кобили седят и зубрят.

- Това не е за нас. Мъже ли сме или що?

- Недоносчета! - показа се главата на подслушващата „кобила".

- Мълчи, нещастница, ние сме джентълмени!

- Посерковци!

- Млади учени!

- Дебили!

Някой даде идеята цяла нощ да играем преферанс и я приеха. Тогава аз казах: не, момчета, идва ми множко, оти­вам да спя. Но „джентълмените" се докараха в костюми с вратовръзки и както е редно, с пури в уста (евтини) и с някаква съмнителна течност на масата седнаха да играят карти.

Сутринта ги заварих около същата маса.

- Идиоти - казвам им, - нищо няма да излезе! Но те станаха, отръскаха се и тръгнаха на смърт.

Наистина за тях нищо не излезе - получиха тройки. За­това пък аз... Съвсем друга работа! Получих двойка. Наис­тина какъв успех! Как ми завиждаха! Все ме обикаляха, над­ничаха ми в очите и с трепет ме питаха: как съм успял?

А аз ходех с гордо вдигната глава.

- Виждате ли? Казвах ви аз! Надявам се, разбирате, джентълмени, в кое място желая да ви напъхам жалките тройки?

Този ден с размах отпразнувахме моята победа. Славно се повеселихме. А на следния ден отидох и отново поло­жих изпита - този път го взех с петица.

Това е цялата история. Не се съмнявайте в нея, не е измислена. Ако инверсията е изпълнена качествено, резул­татът няма да закъснее.

Ами ако настроението е толкова гадно, че просто няма­те сили да извършите инверсията? Тогава трябва още по­вече да влошите настроението си, да го доведете до гроте­ска, до абсурд. Когато контрастността на слайда стигне максимума, той в някакъв момент се превръща в негатив. Точно това правехме ние.

Момичето е изпаднало в депресия. За да се изостри още повече ситуацията, то се облича цялото в черно и обявява, че е в траур. Всички се изреждат да й поднасят съболезно­вания, интересуват се по какъв начин е решила да се само­убие и кога ще го направи.

Най-сетне около нея се събира групичка негодници, които започват да дуднат тъжна песничка, да нареждат, да вият, да кършат ръце - въобще пълна програма, като съвсем прилични диваци.

Постепенно дивашката песничка преминава в проточен вой, после в истински кучешки лай и най-накрая, когато вече нямат сили да се сдържат, всички, включително и да­мата в черно, започват да се кикотят като ненормални.

Разбира се, когато има толкова весела компания, всичко е просто. Но когато човек е сам, налага му се и да се справя сам. Начините са по желание. Шегата настрана. Дей­ствително трябва да доведете състоянието си до абсурд. Но не си струва да използвате за тази цел средства, проме­нящи съзнанието, иначе ще стане наистина лошо.

На мен лично обаче методът на контраст в самота не ми се нрави, затова не ви го препоръчвам, а го съобщавам само за информация. Потиснатото, тягостно състояние показва крайно ниско ниво на енергията на намерението. По-добре дръжте енергията си на нужното ниво, тогава няма да изпа­дате в депресивни състояния.

Както виждате, инверсията на реалността много при­лича на принципа за координация на намерението.

Разликата е само в това, че инверсията е по-радикална и изпълнена с хумор.

Източник - Напред в миналото

Зеланд

Редактирано от Системен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инверсията на реалността много при­лича на принципа за координация на намерението.

Разликата е само в това, че инверсията е по-радикална.

Въпрос на въображение - представяш си някаква реалност и се надяваш тя да (или вярваш, че тя ще) се случи. Не го виждам по друг начин.

Всъщност, защо не пробваш невролингвистичното програмиране?

Остави за малко Зеланд да си почине от теб - поне за няколко дни или - за седмица...

В това време се позанимавай малко с НЛП - невро-лингвистично програмиране.

Като се отделиш за малко от това, което четеш, ще дадеш време на мозъка си да го осмисли.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

http://obe-bg.com/

http://changewire.info/

http://nlp.bg/

http://www.nlpbulgaria.bg/

http://bglog.net/psychology/14529

http://nlpclub.devbg.org/tag/%D0%BD%D0%BB%D0%BF/

http://alexpopovnlp.com/

Ето и няколко книги:

http://www.book.store.bg/p49553/nlp-vlianie-upravlenie-na-horata-i-sybitiata-ia-brejkyr.html

http://www.book.store.bg/p43183/izgradi-zhivota-na-mechtite-si-richard-bandlyr.html

http://www.book.store.bg/p40912/osyshtestvi-celite-si-s-nlp-nevro-lingvistichno-programirane-anne-linden-katrin-peruc.html

http://www.book.store.bg/p4112/nlp-za-21-dena-beril-hedyr-hari-alder.html

http://www.book.store.bg/p40930/vyvedenie-v-nlp-dzheri-richardsyn.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От диалога си с теб разбирам, че искаш някаква промяна, някакви умения, някакви неща - тук, сега и веднага.

Това е невъзможно, освен в детските филми.

Пръстени и лампи, пълни с духове, не съществуват (или пък пещерата на Аладин все още не е открита от археолозите).

Има един друг пръстен - този, за който се борят Арабела и Румборак. Завърташ го около пръста си, на който си го надянал, и това, което искаш, се получава... тук, сега и веднага.

Ето ти двата сериала - "Арабела" и "Арабела се завръща". Това са детски сериали от моята младост.

http://vbox7.com/play:587ec091

http://vbox7.com/play:83902614

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Друг любим детски сериал от моето детство беше "Призраци в блока". Едни хора минаваха през стени.

Обърнете внимание и на призрачната музика.

http://vbox7.com/play:60895e66

http://vbox7.com/play:504cb4be

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не ти се подигравам. Опитвам се да развивам темата, да пиша конкретни неща, които да са полезни, ако не - на теб, на някой друг потребител.

Пиша и това, което мисля, но без да ти се подигравам. Само казвам, че нещата - така, както ги искаш - по вълшебен начин и на момента - не се получават.

Дадох и няколко примера за вълшебни начини - чрез магически предмети (пръстени, лампи, пръчици, торба, от която винаги падат пари, летящо килимче, летяща метла, летящ куфар, летяща прахосмукачка, минаване през стени - като не забравящ да удариш три пъти по стената преди това, иначе не става!). Ами няма такива предмети в нашата действителност, в нашата реалност. Създай ги в своята!

А в приказките, в легендите и митовете, в анимационните и в игралните филми нещата не се получават и чрез "правилно" мислене, позициониране, намерения, вяра, воля и разните там други думички. Ти си ги знаеш...

Ако нямаш пари в джоба си, само с вяра, с воля, с намерения и т. н. джобът ти няма да се напълни сам с пари. Пари ще получиш, ако си ги изработил с труд, ако си ги напечатал ти, ако си обрал банка, ако си спечелил на тото, на покер или на ротативки. Или - ако някой ти даде назаем или пък, ако вземеш кредит от банка или от небанкова институция. Ама после заемите и кредитите трябва да се връщат. А само с правилно мислене появяването на пари в джоба не става. За съжаление, парите не растат и по дърветата и храстите. Ама в твоята реалност може и да растат. Стига да можеш да си го представиш, да го визуализираш, да го искаш силно и както там става, според Зеланд.

Той хубаво плещи врели-некипели, ама казва ли какво е постигнал? Сигурен съм, че е забогатял от продажбата на книгите си. Ако аз пишех подобни неща, а разни хора ми повЕрват (както повЕрваха на един наш политик, дето баламоса народа, че ще го "оправи" за 800 дни, пък оправи само себе си, децата си, внуците и правнуците си), и аз щях да съм богат.

Не е луд този, който изяжда зелника, а - онези, които му го дават, които му го тикат насила в ръцете. Така е и в политиката - народът, масата, дава властта на онзи, дето най-много обещава да "оправи" народонаселението.

Както казах, остави за известно време Зеланд.

Първо, понеже си "преял" с него - също като сектант, който цитира 100 цитата от Библията (от Корана или от друга религиозна книга), или като китайски комунист, който цитира Учителя Мао (Цзедун). "Учителят казва..." и следва някакъв цитат. Това - без да е разбрал СМИСЪЛА на казаното от своя гуру, учител или както там се нарича.

Изкушавам се да цитирам Учителя на 10 000 поколения Конфуций (Кун Фу Цзъ): "Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание - опасност!"

Второ, остави на съзнанието си време да ОСМИСЛИ прочетеното. Ти не си усвоил едно, а тичаш след други сто и едно неща. Едновременно. Ама нито азбуката се учи навенъж (опитай да запомниш 60 000 канджи - китайски йероглифи - наведнъж, де!), нито - таблицата за умножение, нито - таблицата на химичните елементи.

Дай на съзнанието си време да се разшири! Това е процес, който изисква време. А нима Зеланд твърди, че това става само с едно щракване с пръсти? В неговата реалност може и да става така.

Ох, не ми се пише повече. Ти все отричаш онова, което не те кефи и не ти отърва. Няма повече да ти "пробутвам" неща, които не те кефят.

Ами, хубаво, действай си по плана, зададен от великия гуру Зеланд и после не забравяй да ни съобщиш постигнатото!

Оставям те на Зеланд - той да ти "оправи" живота.

Ама, ако той не успее, разочарованият ще си само ти. Аз няма да се чувствам разочарован, понеже не му вЕрвам и не се надявам на него да ме "оправи", нито - за 8, нито - за 80, нито - за 800, нито - за 8000 дни.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Извинявай, но Зеланд говори за съвсем друго нещо. В неговите книги ключовата дума е намерение.

Аз мисля че наистина ние замърсяваме собствения си слой на света с негативните си мисли и убеждения.

Редактирано от Системен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос на терминология.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Системен, и аз много пъти, при твои въпроси лично към мен, съм ти отговаряла в този дух:

...

Пиша и това, което мисля, но без да ти се подигравам. Само казвам, че нещата - така, както ги искаш - по вълшебен начин и на момента - не се получават.

...

А в приказките, в легендите и митовете, в анимационните и в игралните филми нещата не се получават и чрез "правилно" мислене, позициониране, намерения, вяра, воля и разните там други думички. Ти си ги знаеш...

...

Той хубаво плещи врели-некипели, ама казва ли какво е постигнал? Сигурен съм, че е забогатял от продажбата на книгите си.

...

Както казах, остави за известно време Зеланд.

Първо, понеже си "преял" с него - също като сектант, който цитира 100 цитата от Библията (от Корана или от друга религиозна книга), или като китайски комунист, който цитира Учителя Мао (Цзедун). "Учителят казва..." и следва някакъв цитат. Това - без да е разбрал СМИСЪЛА на казаното от своя гуру, учител или както там се нарича.

...

Второ, остави на съзнанието си време да ОСМИСЛИ прочетеното. Ти не си усвоил едно, а тичаш след други сто и едно неща.

...

Дай на съзнанието си време да се разшири! Това е процес, който изисква време. А нима Зеланд твърди, че това става само с едно щракване с пръсти? В неговата реалност може и да става така.

...

Ти обаче не искаш някак да ни чуеш и след кратко време пускаш серия нови въпроси, но пак на същата вълна.

Замисли се. Първо доста хора ти пишем едно и също, защо ли? Е, има вероятност, разбира се, всички ние да сме тесногръди, заблудени и т.н., но тя намалява с броя на хората, които ти отговарят и то хора с твърде различни убеждения, знания и опит.

Второ - избягваш основни, но много резонни въпроси, на които не можеш да дадеш подобаващ отговор. Например какво може, какво е постигнал и как самият В. Зеланд?

Друго - на теб ти се иска всичко това, което пишеш да е вярно, защото много ти допада. Ти си мислиш - теорията на Зеланд е чудесна, аз съм я прочел, разбирам я и ми харесва, но ми убягва някакъв съвсем дребен детайл, някакво ключе. Затова непрекъснато питаш, дали някой от нас е така добър да ти го даде, за да може ти - хоп - и да станеш ... не знам какъв, духовно могъщ, ще летиш, ще ти пораснат нови зъби, ще командаваш другите хора като марионетки, ще командваш приридните явления и всякакви такива. Е, не е вярно това. Най-малкото не стават така тези неща - щракваме с пръсти и ставаме съвсем други.

Ти си човек с толкова голям потенциал. Въоръжи се с търпение, упоритост и добра воля, за да постигнеш най-доброто на което си способен. И започни от малките неща, стъпка по стъпка! Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като малко пале бяха на мода летящите нинджи на видео касети. Там за пръв път видях, че ако скачаш над едно борче, колкото повече растеш, толкова по-високо скачаш. А тъкмо такова борче имаше до външната мивка. И аз скачах ли не скачах. Ама пустото борче се уля да расте m100.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Избягваш основни, но много резонни въпроси, на които не можеш да дадеш подобаващ отговор. Например: Какво може, какво е постигнал и как го е постигнал самият В. Зеланд?

На теб ти се иска всичко това, което пишеш, да е вярно, защото много ти допада. Ти си мислиш: "Теорията на Зеланд е чудесна, но ми убягва някакъв съвсем дребен, но ключов детайл."...

Затова непрекъснато ни питаш, дали някой от нас е така добър да ти го даде, за да може ти - хоп! - и да станеш такъв, какъвто си искаш, и да можеш да правиш различни чудни неща.

Най-малкото не стават така тези неща - щракваме с пръсти и ставаме съвсем други или придобиваме невероятни умения.

За съжаление никой от нас не лети, не говори на ангелски езици, не минава през стени, не ходи по(д) водата, не прави от водата вино, не скача на и от покривите на къщите и така нататък.

Никой от нас не притежава този ключов детайл. Затова и тук никой не може да ти го даде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като малко пале бяха на мода летящите нинджи на видео касети. Там за пръв път видях, че ако скачаш над едно борче, колкото повече растеш, толкова по-високо скачаш. А тъкмо такова борче имаше до външната мивка. И аз скачах ли не скачах. Ама пустото борче се oля да расте...

Hong Gil Dong - всички си спомняме този филм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Историк, с последния си пост мисля че ми се подиграваш и действително е така.

Зеланд си е Зеланд, Буда си е Буда. Всички човешки същества живеят в собствен слой дето се движи в безграничното пространство на варианти. Когато човек излъчва негативна енергия замърсява слоя си.

Зеланд е писал как става всичко. Тайнствената сила се нарича външно намерение.

За външното намерение няма нищо невъзможно. Мо­жете да летите и в реалността или, да речем, да ходите по водата, ако имате външното намерение на Христос. При това физическите закони изобщо не се нарушават. Защото те действат в отделно взет сектор на материалната реали­зация. Действието на външното намерение се проявява в движението на реализацията по различни сектори на пространството на варианти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последният ми постинг (13) е насочен към Ворфакс. Припомних си този любим филм от времето, когато съм бил шестокласник.

Много силно бях впечатлен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Hong Gil Dong - всички си спомняме този филм.

Ее, не съм очаквал да ми го намерят XD

А да знаеш заглавията на филми подобни на The 36th Chamber of Shaolin (1978) (известен и под заглавието Shaolin Master Killer) m021.gif Дето ученика трябва да мине през различни изпитания в своето обучение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От детинство част от моята реалност бяха филмите, посветеи на манастира Шао Лин, на инджите и така нататък.

За разлика от Системен, аз не съм чел Зеланд, а намерението ми да стана нинджа, да преобърна реалността - от това, че не владея бойни изкуства до това да ги овладея - доведе до заниманията ми с японските бойни изкуства. Това е моето "парченце от пъзела", което Системен търси. Но това е последното парченце от МОЯ пъзел, пъзела на МОЯТА реалност. Не - на неговата.

Така че този сегмент от НЕГОВИЯ пъзел той трябва да си го намери сам. Когато го види, ще си го познае.

Неговата реалност съществува само в неговата глава, а никой от нас не може да влезе в главата му, затова никой не може да му помогне.

Въпреки това, ние се опитваме да му помогнем, а той си мисли, че му се подиграваме. Е, щом така възприема нещата, щом е така в неговата реалност...

Да питаш какво е искал да каже Зеланд, защо е казал това и защо го е казал така... Ама ние не сме литературни критици, че да анализираме всеки ред и всяка дума от блаблаизмите му. Да не говорим, че в моята (a и не само - в моята) реалност няма място за псевдонаучните бръщолевения на Зеланд. Това, че неговите щуротии се харесват на някого, не прави от тях наука, не ги прави последна инстанция на Истината (с главно И).

Обаче аз не питам Системния колко години е продължила 100 годишната война между Англия и Франция и защо тя продължава и днес, защо за Русия и Япония втората световна война не е свършила, кой е бил Робин Худ, умряла ли е Жана д'Арк на кладата, умрял ли е Иисус Христос на кръста, открил лие наистина Х. Шлиман древната Троя и така нататък - загадките на историята и на археологията са много. С други думи, не досаждам на потребителите с въпроси относно проблематика, която те не владеят и от която не се интересуват. Не го питам за историята на стиловете на китайското кунг фу (у шу). Не го питам защо в еди кой си исторически извор летописецът е дал еди какви си данни, защо е писал това, а е пропуснал друго...

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти обаче избягваш основни, но много резонни въпроси, на които не можеш да дадеш подобаващ отговор. Например: Какво може, какво е постигнал и как го е постигнал самият В. Зеланд?

Друго - на теб ти се иска всичко това, което пишеш да е вярно, защото много ти допада.

Ето какво можем да прочетем в книгата "Мъдростта на вековете":

Който се бои от нападки срещу своите убеждения (намерения и т. н.), сам не е съвсем убеден в тях и изпитва съмнения.

Никой не е толкова глух за словата на другите, колкото - онзи, който не иска да слуша.

Ако всички човешки желания ставаха действителност, животът на Земята би се превърнал в ад.

Желанието ни да имаме онова, което нямаме, ни пречи да ползваме онова, което имаме. Желанието ни да можем онова, което не можем, ни пречи да правим онова, което можем.

Ако искаш невъзможното, винаги ще получаваш отказ. Големи желания - големи разочарования.

Желанието е врата към грижите.

Песимистът мисли, без да вярва, а оптимистът вярва, без да мисли.

Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание - опасност.

Хората са склонни да вярват в онова, което желаят. Който лесно вярва, лесно се лъже.

Да владееш себе си означава да владееш най-голямата империя. Този, който не умее да владее себе, е роб, дори и да е владетел на целия свят. Ако не владееш себе си, не би могъл да завладееш света. Свободен е само онзи, който владее себе си.

Твърдоглавието е силата на слабите.

Човек без търпение е като лампа без масло. Нетърпението е главната причина за глупостите, сътворени от човека. Истинското търпение е да се търпи нетърпимото.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много интересна и се съдържа в куп други езотерични филми и книги.

Едно мога да кажа от собствен опит, аз проектирам почти всичко в своята реалост. Представям си, визуализирам нещо, което искам да се случи и то се с;учва много често почти или поне приблизително, с много малки изменения както съм го визуализирала.

Но в един момент започнах и да имам дежа вю много често, това е негативния ефект, защото когато проектираш реалности, това може да става на сън или наяве, човек мобилизира целия си умствен потенциал и интуиция да предусети бъдещето си да му даде направление в желаната посока.Всичко това е възможно, но според мен има лимит, някакъв предел на иницииране на реалности.Или инверсия както тук в темата се нарича.

От половин година спрях да правя това, защото получих някакво заплашително усещане, с тези вече преживяни ситуации, че всичко отива към своя край, че всичко ще свърши, щом то зависи от мен, а не от Бог или някой друг.

За момента просто живея без да правя големи планове или да нареждам много приоритети на масата.Защото започнах и да сънувам бъдещи моменти и това съвсем ме изплаши.Опитът ми не е много позитивен, въпреки, че благодарение на моите проекти с бъдещите реалности започнах да постигам неща, за които преди не бих и мечтала, не попадаха изобщо в моя хоризонт на желания.

Може би всичко това би прозвучало налудничаво на много хора, но е нещо, което реално преживях и нещо от което умишлено се отказах.

Разбрах , че всеки си има много важна съдба, някаква мисия, която е по- голяма от която и да е моментна мечта или желание на самия човек и затова намирам за по- здравословно да се живее тук и сега.Без да се влияе на реалността по никакъв начин, чрез мисли и сънища. Човешкото съзнание е могъщ инструмент и в това съм се уверявала многократно.Може да бъде с лечителски терапевтични сили, но може и да се стигне до самоубийствени актове, които да не са осъзнати най- вече. Хората са магьосници, особено съвременните хора, но поставят малките материални желания пред истинските духовни подбуди на самия живот, които се разкриват именно, когато се откажеш от всички свои желания.

По тази тема мога да изпиша много страници, но за мен по- скоро е вече някакъв разрешен казус, ще ви спестя това, хахахаххаах.Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Аз мога да летя, но на сън. И по вода съм ходел, лъчове съм пускал, но силата ми е във въздуха. Веднъж превърнах човек в насекомо.:D Също така съм правил големи скоци.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е, че когато много искаш нещо то се случва. Но с цената на какво?

Всяко нещо има цена в този живот, в това съм се убедила.

Понякога човек просто трябва да се дистанцира от желанията си, за да не загуби щастието в живота си, да не загуби пълноценността.

Просто желанията могат да бъдат унищожителни.Имаше една такава притча за един мъдрец, който през цялото време казваше на хората:

Не се радвайте толкова много! или Не плачете, може да е за добро! И живота винаги те изненадва в крайна сметка , затова е толкова красив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Аз мога да летя, но на сън. И по вода съм ходел, лъчове съм пускал, но силата ми е във въздуха. Веднъж превърнах човек в насекомо. :D Също така съм правил големи скоци.

Аз също съм летял на сън. И други неща съм правил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По време на сън всичко е някак много лесно.

И летенето, и минаването през стени, и победите над враговете, и спечелването на любовта на някоя принцеса, и... всичко друго, което хората сънуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Аз на сън съм правил тройка с две жени. Жестоко е. Разбира се в реалния живот мога само да си мечтая за такива неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Системен, ти защо се самоуби в мой сън ? Хвърли се от един от етажите на един познат за мен блок. Направи го като шега, стремеше се да не си движиш ръцете и краката. Тупна по гръб и не те видях повече да мърдаш. Аз тръгнах да бягам, защото с братовчед ми бързахме за някъде, а един негър откри огън по мен, но не ме уцели. :D Да не е бил твой бодигард, или да е минавал наблизо и ти като си се претрепал да си му влязъл в тялото ? Или може би ти се изживяваш като Нео, а това е бил твоят въображаем/реален Морфей.

П.п.: Можеш да си направиш тройка с Лева и Десна, те са лесни момичета и не биха ти отказали.:D

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×