Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Духовните интереси и Качването на главата

Recommended Posts

Guest Христо

Днешният ми чат с една жена ме подсети да публикувам тази дискусия (бях забравил да го сторя).

Мислите ли, че ако хората разберат за вашите духовни интереси, вероятността да се опитват да ви се качват на главата ще е по - голяма, отколкото ако не знаят за тях ? Понякога криете ли интересите си с цел да не вдъхновите едни или други хора за това да ви използват ? Имате ли лични наблюдения или личен опит по темата ? Въпросната госпожа ми беше казала, че не трябвало да се споделят духовни знания и опитности, за да не станем уязвими. Помислих си, че говори за споделянето в интернет, но се оказало, че визира споделянето на живо (мисля, че поне донякъде е права, но не напълно). Бихте могли да коментирате и без да прочитате цитатите от кореспонденцията ми с нея :

Тя :

Уязвим ставаш не по отношение на хората в Интернет пространството. Те не те познават и нямат реален достъп до теб. Уязвим можеш да бъдеш по отношение на тези, които са около теб. Има хора, които като разберат, че имаш интерес към такива знания, за тях става ясно, че си добронамерен, почват да мислят как да те ползват, за какво да те използват, как да те манипулират, какво могат да измъкнат от теб. В този смисъл злоупотреба. Интересчиите винаги гледат да ползват когото могат, за каквото могат. Ти май живееш в един огроооооомен розов балон и искаш да си добрата фея. А някои хора се нуждаят точно от феи, за да ги ползват. Засега това е нормално за възрастта ти, но след 5-10 години няма да си толкова непредубеден към всички. Какво от това, че си анонимен в нета. Някой може ли да посегне и да те хване през компютъра. Но в реалната реалност нито можеш да се скриеш, нито можеш да попречиш на хората да те преценят.

:D

Аз :

Тя каза :

"Уязвим можеш да бъдеш по отношение на тези, които са около теб. "

Аз : Ако са от семейството ми няма да го сторят, те знаят за интересите ми. Други хора не знаят (в първи курс, първия ми съквартирант може би беше научил, понеже тогава ползвах неговия компютър и ми спретна "паранормален" номер...). Те може да се опитват да ме използват, но аз да не се дам. Те хората дори да не знаят, че имаш такива интереси, като видят, че си добър, пак може да се опитват да те използват."Ти май живееш в един огроооооомен розов балон и искаш да си добрата фея. " - няма такова нещо. В блога ми, не веднъж съм споменавал, че добронамерен не означава овца, нито означава човек, който да се оставя да го използват. Нали Учителя е казал да търсим доброто в хората, да се фиксираме върху доброто в хората ?

Тя : "Но в реалната реалност нито можеш да се скриеш, нито можеш да попречиш на хората да те преценят.

:D"

Аз : Какво искаш да кажеш ? Аз така или иначе не натрапвам интересите си на никого. И какво, със зъби и нокти ли да ги крия...? Ако някой разбере - разбере и толкова. Не съм длъжен да му върша услуги, не съм божа кравичка, която да могат постоянно да използват...(на всеки се случва или се е случвало да го използват, без значение от интересите му). Относно влизането в окултна школа - една от различните причини да не вляза в такава школа, би било нежеланието ми да ме мислят за луд и да ми се смеят (нещо което трябва да се надрасне). И какво като ме преценяват хората, нормално е да преценяват, не съм длъжен да им се давам.

Ако си прекалено добър (до глупост), ако си мекушав - хората ще ти се качват на главата без значение какви интереси имаш и дали те знаят за тях. Духовност не означава поддаване на хорския егоизъм. Направи ми впечатление, че тази жена говори за Дънов, окултни школи, духовност, красота в изкуството, но сякаш и е трудно да вижда доброто в хората, понеже отправи различни критики към масата хора и омаловажи духовното пробуждане на човечеството, подлагайки го на съмнение.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз по- скоро винаги съм успявала да запаля хората около мен по интересите си, тези с езотеричен характер. Безброй пъти съм изпращала линкове към форума, за да четат. Повечето пъти не им стига смелостта да се регистрират и да публикуват мнения. Но това си остава едно тайно тяхно местенце за четене и отдих от дългия пълен с меркантилности ден.Майка ми и баща ми знаят за моите интереси и се радват за мен, когато ходя на срещи на Портала или се срещам с хора от Портала неофициално.

Като че ли никое друго място за духовни практики не може да ме привлече по тази начин, и да ме накара да се чувствам като у дома си.

Многократно съм разказвала за идеите на Петър Дънов на всякакви хора, които са ме изслушвали спокойно и с интерес. Задавали са ми въпроси, на които често не мога да отговоря, защото не се чувствам напреднала, аз просто вървя по- собствения си път. Дали съм ученичка на Дънов и това не знам, камо ли да имам претенции за това, просто знам, че аз и Дънов имаме пресечна точка, той може да бъде моя светлина в тунела и да ме преведе през живота. Това е повече от достатъчно на този етап.Благодаря на всички съфорумци, които също осветяват моят път и правят денят ми по- лек и по- светъл, щом се докосна до тях!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Преди да се регистрирам, аз също само четях, а хората тук ми се струваха още по - авторитетни и знаещи, отколкото сега. Преди да започна да пиша активно, също мина някакво време.

Повечето пъти не им стига смелостта да се регистрират и да публикуват мнения.
Това звучи малко неприятно, но поне четат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хахха, аз също си мислех, че всички знаят ужасно много неща, които аз не знам или само смътно интуитивно се досещам за тях, но някакси постепенно стана връзката. Дори не си спомням как точно попаднах на Портала, какво точно търсех.Но съдба, както се казва.

Друго нещо, което искам да споделя е, че на една от срещите на портала в София, дойдоха много хора, които само четат или са само регистрирани и четат. Това ми направи огромно впечатление. Не мисля, че е само страх или нещо от сорта, което ги възпира да пишат, някакви предразсъдъци може би или желание за пълна анонимност.Оказа се така, че те ни познаваха по имена, а ние изобщо не се досещахме за тяхното съществуване.Малко абсурдна ситуация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип не крия, че се старая да следвам идеите на Учителя, но и не го споделям винаги, просто зависи как тръгне разговора. Близките и приятелите ми естествено знаят, но при нови контакти не считам за уместно да го заявявам тутакси.Не, че се притеснявам от каквото и да било, просто така го усещам.

Аз също около половин година само четях в Портала, но след като се регистрирах, реших, че е нормално да изказвам мнение. Но и сега има моменти в които не ми се взима участие по темите, а съм на вълна само четене.

Христо, както Учителя казва : Следвай доброто! - пък ти си разумен, можеш да прецениш към кого как да се отнесеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото един човек става по-духовен, толкова по не бива да се страхува, включително от "качване на главата".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е абсурдно, съвсем не. Започнах да влизам в стария сайт в края а 2007 г. / преди това бях без Интернет /. Самото име beinsadouno. com респектира и аз така и не си позволих да нахлувам във форумите, да чета мнения, за да не се чувствам като анонимен воайор. Четях само Учителя и това ми беше достатъчно. Вече не помня под каква форма точно прочетох за лично преживяване , поднесено толкова деликатно и истински, че си казах " Какъв прекрасен свят и това са живи хора!" В началото преглъщах трудно факта, че регистрацията ми и усилията, свързани със самия процес на адаптация ми отнемат минутите насаме с Учителя, истинския ми комфорт, но сега не съжалявам, напротив. Знам, че това е необходим етап, защото ако всеки си стои в удобното ъгълче, в изолация, може ли да се говори за общност, обединена от някакви идеи?

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова повече бури и ветрове ще ви веят..."

Имало е периоди, когато въздействам положително на другите, имало е и моменти, когато ме нападат... Но това са все изпити, все нещо се научава и в двете ситуации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото един човек става по-духовен, толкова по не бива да се страхува, включително от "качване на главата".

Абсолютно те подкрепям Диана.

Когато човек притежава дадено знание, мисля че най-доброто което може да направи е да го сподели с другите, НО! Не чрез афиширане и коментиране на знанието му като такова, а като практически съвети и разговори в дадени ситуации.

От другата страна хората сами се усещат, че са попаднали на такъв човек, най-малкото защото намират някакъв временен покой.

И когато човек има знание, разбира колко важно е да бъде съпричастен и състрадателен към болката на останалите. Тогавата няма място за "качване" на главата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не ставаше въпрос за това дали ако разберат за интересите ти, ще искат от теб помощ реално нуждаещи се хора. Имаше се предвид, някои хора да се опитват да те използват, прецакат, да се възползват от теб мислейки те за добряк глупак, такива неща.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не намирам за необходимо да афиширам духовните си интереси. Който трябва ще разбере за тях и без да му ги натрапвам. Разбира се най-близките ми знаят какво чета и т.н. Колкото до качването на главата, не виждам как може да стане това. Ако някой има някакви неоснователни очаквания към мен, проблемът си е негов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Боже, какъв вятър общ задуха пак.Тая вълна дойде и при мене.Снощи разхождам кучето и ме спират на разговор съседи.От дума на дума споделят как са започнали да ходят сред гората в събота и неделя .Аз слушам и любезно поддържам разговора.В един момент жената казва."Сутрин рано ,като изляза ,виждам на една полянка хора в бели дрехи .Играят боси по тревата .Ама какви са тези хора."Думичката секта замръзва и не се изрича,но витае наоколо.Усмихнах се и и казах:Тези хора играят паневритмия.Аз също играя там.На това място разговорът беше пренасочен автоматично и много дипломатично в друга плоскост.Полянката ,на която играем е в гората.Ние не се афишираме,но не се и крием.Все повече хора излизат рано и ходят по същите пътечки.Отношението към нашите занимания е от топло до студено.Т.е има всичко.Важно е човек да има вяра и да следва своя път като поддържа светли мисли,чувства и постъпки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не намирам за необходимо да афиширам духовните си интереси. Който трябва ще разбере за тях и без да му ги натрапвам. Разбира се най-близките ми знаят какво чета и т.н. Колкото до качването на главата, не виждам как може да стане това. Ако някой има някакви неоснователни очаквания към мен, проблемът си е негов.

То не е казано, че е необходимо да се афишират. Да, проблемът си е негов. Пък и не е нужно да знаят за интересите на някого, за да си помислят, че биха могли да му се качват на главата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе на мен са ми се качвали на главата, защото съм мека Мария, но след като ми се качат ставам изключително сериозна и ги карам да осъзнаят това.

В повечето случаи не го осъзнават и просто съм се разделяла така с недоброжелателни приятели, за които граници на гостоприемството в пряк и преносен смисъл няма. С някои останахме добри познати, с други не.Това е животът.Но няма да си загубя наивността и доброто разположение на духа never.Хаххах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×