Преслава Петрова Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Здравейте! Обръщам се преди всичко към учителите и възпитателите в Портала с предложение тук да се споделят конкретни казуси, които са имали в училище като преподаватели (или пък в детската градина), какви методи са използвали, за да ги решат, и какъв е бил резултатът. Най-хубаво ще е ако стане дума за приложение на методи от "Новото време" (да използвам вече зададената, в една от темите тук, терминология), но всъщност по-важно е, не толкова какви са, а дали са дали положителен и дълготраен резултат. Не знам доколко темата се препокрива с всички вече отдавна разисквани въпроси в тази секция, но се надявам, че поне в конкретността си, тя ще добави нещо ново и полезно. Ясно е, че има теоретично изложени съвети за използване на новите методи, но смятам, че вместо да публикуваме още веднъж извадки от Учителя или други места, ще е по-целенасочено, ако споделим конкретен опит за това как, доколко, с какъв успех, в какви ситуации, при какви условия и т.н. са били използвани и приложени такива методи. Дано се заформи ползотворна дискусия! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 (edited) Аз съм новак в преподаването - засега съм само заместващ учител и мога само да кажа, че спорадичните ми опити (спорадични, защото замествам все за относително кратки периоди в различни класове) да приложа "духовни" (например чрез вътрешна молитва), или някакви други алтернативни методи са засега само наполовина успешни...даже не съм сигурна дали бих нарекла всичките въобще успешни. Вярвам, че голяма доза се дължи именно на това, че като временно заместващ, нямам време най-малкото да наблюдавам и проследя техния ефект в дългосрочен план, а и на това, че нямам достатъчно натрупан опит. Затова, надявам се, да има желаещи с по-дълъг стаж и наблюдение да споделят своите (пак казвам - конкретни) опитности Редактирано Юни 26, 2012 от Преслава Петрова Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Много интересна и полезна тема! Благодаря Преслава! Много се радвам, че в нашето образование влизат млади хора като теб! Сега нямам време да описвам казус - доста дълъг ми беше денят, но имам какво да споделя и ще го направя като ми остане малко повече време. Пиша само, за да отбележа, че съм се срещала с доста изопачена представа за "духови" методи а работа и още по-изопачени представи за "резултати". Казвам "представи", защото това не е било опит, а само умствени построения и нереалистични очаквания, които, разбира се, като правило се провалят и заедно с тях и вярата и усилията да се приложат подобни методи. От друга страна отлично работещи подходи и техники не биха попаднали в графата "духовни", ако приемаме твърде ограничено това понятие. По-конкретно - надявам се повече хора разбират, че ефектът, резултатът от вътрешната работа, от "духовните" подходи няма къде другаде да се търси освен вътре в самите нас - учителите, и в това, което ние носим, излъчваме и предаваме на учениците си. Ефектът като промяна на поведението или отношението на учениците идва като следствие от вътрешното израстване и духовната работа на самия учител. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Донче, здрасти - чакам с нетърпение да пишеш повече по темата, като имаш време. Знам, че от тебе ще чуя полезни неща. А с това, което си казала дотук - колкото и да нямам опит, отсега напълно съм съгласна. Всеки метод, който дава добър резултат е метод на доброто, това Учителя колко пъти го казва, а и Христос го е казал, че по плодовете се познават нещата. Въобще теоретизирането и практиката почти винаги всъщност дават различни "отговори". Аз също мисля, че вече мога сама да посоча една такава заблуда и представа за уж "духовен" метод, който се опитах да приложа при един доста агресивен клас, както го разбирах за себе си лично, и впоследствие видях, че в случая не съм преценила въобще нито условията, нито обстановката, и не мисля, че даде някакви резултати, освен негативни Няма сега и аз да се впускам в подробности, нека първо се кажат някои положителни неща, пък после може да стане дума и за "провалите", но наистина се надявам да се дадат тук конкретни ситуации и решения, а не просто шаблони и етикети И още веднъж в пълно съгласие с теб бих казала така (даже всъщност си е парафразиране на Учителя) - земния учител трябва преди всичко да е добър ученик на Живота и Природата и даже - земния учител може да е най-много това, а то всъщност трудно се постига (да си добър ученик, имам предвид). Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Много добре се чувстват всички, когато липсва сравнението в нашето съзнание - така учениците мога да бъдат себе си, а не да се опитват да влизат в калъпи - например - много често се е случвало отличниците да не знаят нещо и понеже отличниците не го знаят, то никой не проявява интерес да го научи, понеже те не го знаят, дето са отличници... И така всички тънем в безпросветност. Друг добър момент е да не се повтаря. Повторението е баща на затъпяването. Изненадан съм да забележа, че когато се повтаря нещо, то хората като чуят, че някой почва да повтаря, спират да слушат. Мозъкът изключва. Ако имаме съмнение, че нещо на някого се губи - по-добре да сменим плочата Донка и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 (edited) Най-хубаво ще е ако стане дума за приложение на методи от "Новото време"... Алтернативни, духовни методи... Здравей, Преслава! За какви методи става дума? А ти по какво преподаваш? А на кой клас (или - на кои класове) преподаваш? -- В едно от училищата, в които съм работил, педагогическата съветничка/психоложката на училището събираше младите учители и се обсъждаха някакви проблемни казуси и се търсеше решение на възникнали проблеми. Понякога на тези срещи се канеха по-възрастни учители и те споделяха своя опит и даваха предложения за решение на проблемите. По-късно тя спря тази практика, макар че постоянно идваха млади колеги, предимно - по заместване. Всъщност, тогава и аз бях там по заместване. Преподавах история, включително - частично и на френски език, не - само на български. В 9 и в 10 клас (по програма за 8 и 9 - по средновековна и нова история на света) се работи и с по един допълнителен учебник по история - на френски език. Редактирано Юни 27, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 (edited) Ефектът, резултатът от вътрешната работа, от "духовните" подходи няма къде другаде да се търси, освен вътре в самите нас - учителите. В това, което ние носим, излъчваме и предаваме на учениците си. Търсеният ефект - промяна на поведението или на отношението на учениците идва като следствие от видимото вътрешно израстване и духовната работа на самия учител. Да, примерът на учителя е заразителен. Промяната трябва да започе от учителя. Той трябва да бъде пример за учениците си. Когато видят, че учителят знае и може много, учениците се амбицират да го догонят. Аз съм събирал по-изявените ученици след училище и съм ги занимавал с военна история, с бойни изкуства с шахмат и с класическа китара, в зависимост от интересите им. Това помогна да се увеличи интересът им към мен - като личност, като експерт в историческата наука, а оттам - и към учебния предмет, който им преподавах. От друга страна, наред с техниките и с тактиката на боя, съм обяснявал и духовната страна на бойните изкуства. А шахматът - това е едновременно игра, наука и спорт! - разширява възможностите на съзнанието, подобрява логическото мислене, паметта, интуицията и уменията за анализ и взимане на решения. Най-добре се чувстваха онези, които изучаваха паралелно шахмат, бойни изкуства и класическа китара или пиано (а пианото им го преподаваше колежката по музика). Шахматът и класическата музика въздействат положително върху мозъка и съзнанието, подпомагат и развитието на занимаващия се с бойни изкуства. Има програма за въвеждане на шахмата като масов спорт в училищата в страните на ЕС. Малко повече по тази тема: http://www.nauka.bg/...вропейския-съюз --- Редактирано Юни 27, 2012 от ISTORIK jul и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Учебният процес е двустранен. Учителят винаги трябва да бъде готов да научи нещо и от учениците си. Илен, jul и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Здравей, Историк Темата (както аз я виждам, но тя може би от само себе си ще си намери формата) е за методи и начини за справяне с конкретни ситуации, които са възникнали в училище...И разбира се, методи и начини за постигане на нещо, към което учителя или учениците са решили да се стремят... - не е нужно все да е нещо отрицателно, може да е нещо положително, някакво решение на зададен въпрос, който не е задължително да е проблем. Това, аз лично, в най-общи линии разбирам под казуси и твоят казус ми хареса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Начини за справяне с конкретните ситуации... най-добрият начин за справянето с тях е като изобщо не се случват. А как може да не се случват разни конкретни ситуации, може човек да прочете в книжката на д-р Георги Лозанов за Сугестопедията. В този форум дори си има тема, която не се радва на особен успех сред педагозите, което би трябвало малко да ни изненадва, понеже в Сугестопедията са приложени идеите на Бялото Братство, но това само на пръв поглед да ни изненадва - иначе нищо изненадващо не виждам. Самият Лозанов е много по-известен на Запад, отколкото в България, нормално е и в българските форуми да не е тачен. Аз почти успях да се запозная с професора, той си беше в Сливен и работеше до последния си земен миг - там е неговият сугестопедичен център, който сега се ръководи от Ванина Бодурова, който има път към Сините камъни, да се отбие и да види. Моите впечатления, които съм събрал от приложението на този метод на обучение... надминават очакванията и възможностите за осмисляне на съзнанието ми. Трябва да отбележа, че без да познаваме психофизиологичните закони на мозъка, ние трудно бихме могли да бъдем добри педагози. Самият аз не се считам за педагог, основното ми занимание е различно. Само психология като инструмент в педагогиката не е достатъчно. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 По какъв предмет преподавате? Мисля, че има значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Здравей, Емил. Никой не оспорва - прав си, може би сега тепърва сугестопедията заема основен момент в образованието ни. Аз лично само съм запозната оттук-оттам с някои нейни принципи и доколкото виждам, самият преподавател трябва да е с много солидна подготовка, за да работи с този метод. На много места четем, че дава невероятни резултати. Вярвам, че е така, затова отскоро обръщам внимание на това какво пише за нея, където въобще се говори за сугестология ( и да, прегледах и темата тук в Портала). Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Снимката ми малко подвежда, но иначе преподавам по биология на зайчета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 И моята подвежда, за това питах... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 27, 2012 Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Казус 1. Седми клас. В класа се мести ученик от другия клас след скандал с колега, по настояване на родителите, но всъщност като наказание от съвета. Ученикът е известен сред колегите със самоуверено поведение, което цели да центрира вниманието на децата от класа върху него и да провали часа, да раздразни учителя и накрая да излезе сух и невинен, стоварвайки вината върху някой наивен свой съученик или върху учителя. Определено проявява склонност към клюки и интриги. Родителите одобряват поведението му, смятайки го за "напреднало в развитието си дете", а учителите и другите деца за изостанали. Семейството носи самочувствието на висш армейски офицер и офицерска съпруга. Класът е нормален, свикнали са да се движат заедно още от 1 клас, аз съм с тях още от 1 клас - първата ми експериментална паралелка ранно чуждоезиково обучение. Често излизаме, пътуваме и си имаме доверие. Приемаме Х. сърдечно и без предварителни очаквания и настройка и с обичайното за класа отношение да се намери в човека най-красивото и доброто. Обявяваме, че всичко, което се е случило в другия клас не е важно за нас и ние започваме отношенията си с него от нула и с добро. Десет дни по-късно при мен разтревожено идва едно от момичетата и ми споделя, че двете неразделни приятелки С. И М. са се скарали много лошо за нещо и са се наричали с грозни думи. Приемам това спокойно и с думите, че всеки може да се намуси за нещо и това сигурно е недоразумение, което те ще решат сами. Конфликтът, обаче се задълбочава и след два дни още три момичета са намусени и разплакани. Момчетата засега само наблюдават и се подсмиват. Усещам, че останалата част от класа е настръхнала, но също мълчи. Само новото момче е весело и се чувства господар на положението, очевидно привлича част от класа към себе си и с всеки изминат ден започва да става все по-дързък. Отначало само наблюдавах и вътре в себе си се молех за светлина и мир и любов. Почти ми беше ясно какво се случва, но всяко избързване и непредпазлива крачка можеше да разцепи класа на два лагера - единият с мен, другият срещу мен с новото момче. Точно това се беше случило в стария му клас. Вътрешното ми усещане беше да запазя мир и искрена усмивка и да не се поддам а това, което се надяваше да постигне. Опитаха се под негово влияние да започнат "разследване" и да ми докладват кой какво, но аз с усмивка отбивах на часа опитите да бъда въвлечена в клюкарство и безкрайни разправии. Всяко оплакване приемах с добродушна усмивка и с чувство за хумор отнасях разправиите към "вземи си куклите, дай си ми парцалите". Всеки път, обаче, наблягах на това, че те се обичат много, познават се от малки и няма глупост, която да може да ни раздели. През същото време се молех да ми покажат момента и мястото, където и когато ще дойде моят ред да излезна сериозно на сцената. Наближаваше пролетта и по наш стар обичай започнахме да излизаме на Кенана на разходки. Това ми даде още ценни впечатления за отношенията и настроенията. Там можеше да се говори по-отворено и децата си отпускаха душите. Обичахме да пеем заедно старите ни песни, които новото момче не знаеше. Това определено го раздразни и той направи грешна стъпка. След един такъв поход заварих класа в разбунено състояние и с погледи, вперени в мен. Разбрах, че ми е дошло времето. След като настана тишина, с няколко думи им казах, че през всичките тези години, в които ние сме заедно, аз съм била много щастлива с тях, много съм се радвала на всичко, което сме преживели заедно и скоро ще се разделим, но завинаги ще запазя в сърцето си любов, много любов към тях. Споменах, че се надявам да не съм ги обидила или пренебрегнала с нещо и че те също са били щастливи през тези години. В очите на няколко момичета блеснаха сълзички. После им разказах история от моето детство, леко поукрасена така, че да съответства на случая, в която аз и моя близка приятелка - съседка, с която бяхме седяли на един чин, бяхме загубили дружбата си, защото всяка от нас беше скрила от другата нещо, и вместо да се погледнем в очите и да си кажем всяка какво мисли и от какво еобидена и какво и тежи, ние се бяхме разделили и между нас беше застанала някаква ледена стена. Години по-късно, вече завършили, ние си казахме истината и разбрахме, че всичко е било плод на недоразумение и на нашето надуване да не се хванем за ръце и просто да поговорим приятелски вместо да се сърдим. После споменах и за това как имах състудент, който се забавляваше да "насъсква" една срещу друга колежките ми и после да се смее на скандалите им, докато си намери майстора с две момичета на място. Те не се поддадоха на интригите му и играеха театър - уж му се "връзваха", когато ги насъскваше насаме, но после ги виждаше прегърнати и смеещи се в очите му. Те отвориха очите на останалите и накрая той загуби почва - прехвърли усилията си в другата група. Нямах представа какво точно беше станало, защото не позволявах да ми се "докладва", но завърших с думите, че най-важните неща в този живот са любовта и доброто, а те не могат да живеят без истината. Истината е тази, която може да излекува всичко и да изтрие сълзите, да стопли сърцата и да върне приятелството. Цареше гробна тишина. Явно бях улучила десятката. Половината деца ме гледаха с благодарност и любов, другата половина се бяха замислили с наведени глави. Изведнъж новото момче стана и с нервен глас каза нещо ни в клин ни в ръкав, с което предизвика недоволно "абе я сядай и млъквай..." Аз се приближих към него, сложих ръка на рамото му, в очите му се четеше нервност, страх и нетърпение, объркване... аз му се усмихнах и му казах тихо, че той също може да има истински приятели в класа и можем да живеем заедно всички в мир и любов. Това не му хареса особено, но не посмя да продължи. На другия ден сякаш наблюдавах филм по сценарий от моя разказ. Разбира се, опитите продължиха, но вече нямаше нужда аз да се намесвам. След около месец вече се отказа да насъсква децата от класа и си намери един наивен здравеняк, когото "буташе" да ступва момчета от другия клас. Знаех, че няма да мога и не е определено на мен да променям неговите ценности, но децата, с които бяхме прекарали 7 години заедно - за тях носех пълна отговорност. На 15 юни отидохме да празнуваме края на учебната година и раздялата - повечето отиваха в езикова и математическа гимназия. Момичетата (същите, които бяха се поддали на интригите) подадоха на новото момче малка кутийка и той сложи на шията ми нежна верижка с миниатюрно сърчице. Бяха му поръчали да ми каже, че в това сърчице те всички са събрали своите сърца... Всеки тръгна по своя път, минаха години, но както виждате още не съм забравила... те може би също. Надявам се този урок да им е бил полезен... Кое му беше духовното? Ами не знам. Просто това беше първото, което си спомних... Кон Круз, Inatari и Преслава Петрова 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2012 Ех, Донче, как си овладяла само ситуацията Ей това ми трябваше, точно това търсех. Благодаря ти! Ако се сетиш за още нещо, моля те, пиши Този тип опит - истинският и провереният - е безценен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.