Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ThinkExist

Дали имам проблем?

Recommended Posts

Здравейте,

 

 

не знам дали имам проблем или е просто особеност на характера?

Става въпрос за това, че нямам приятели, в смисъла на хора , с които да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя. Има две момичета, които са ми по-близки, с тях ми е приятно, но се виждаме радко, още повече, че и трите сме семейни вече и нямаме време..

Някак си по-лесно се сприятелявам с мъже, пасваме си, но много скоро след това се започва с намеци и т.н. желания от тяхна страна за задълбочаване на нещата..а аз обикновено не искам да се стига до там.

Та иска ми се да намеря такива  мъже/жени, с които да ми е кеф да си прекарвам времето..Иначе съм в прекрасни отношения с колегите ми, говорим си , забавляваме се на работа, но когато ме канят да излизам с тях , някак си не ми се иска, и почти никога не съм го правила. Вече ми е неудобно да им отказвам, но просто не мисля, че ще ми е забавно ако излизам с тях и след работа..освен работата нямаме особено общи интереси, а аз съм такава, че не мога да се насилвам да правя неща, които не искам в името на еди-какво-си, особено ако не съм длъжна да го правя.

От всички познати, които имам, тези, с които си мисля, че мога да създам по-близко приятелство или са далеч, или са мъже, които са привлечени физически от мен,а и като цяло са много малко.

По стечение на обстоятелствата, по-близките ми приятели до сега са били и приятели на гаджетата ми и след като се разделим и те се дистанцират от мен, макар и да съм търсила някои от тях след това.

Не знам дали проблемът е в мен, че съм прекалено претенциозна и взискателна към хората, или пък че трудно си пасвам с тях или може би просто съдбата не ме е срещнала с хора, с които да си допаднем достатъчно добре. Може би и аз не съм достатъчно инициативна за създаване на по-близък контакт и съм резервирана,  което си е още една ограничаваща особеност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, какво точно те притеснява в ситуацията?

До колкото разбирам, ти имаш семейство, добър колектив, социална активност, и семейни приятели. 

Всъщност, с тези неща се изчерпва описанието за добър социален живот. 

В какво виждаш проблем, който да води до някакъв дискомфорт? Нещо конкретно ти липсва, може би? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели Диди. Тя няма приятели.  Има познати, колеги, дори съпруг, но няма истински приятели.Това според мен е проблем и решаването му трябва да започне от вътре навън.Тоест, тя не трябва да търси приятели, а трябва да се превърне в човек, с който хората искат да станат приятели.

 

ThinkExist,

Най-простият и едновременно съвсем не лесен за изпълнение съвет, който бих могъл да ти дам е - представи си хората с които според теб би искала да имаш истинско приятелство, или както ти казваш ,, да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя,,.Представи си ги много ясно тези хора, дори седни и ги опиши на лист.След това положи усилие и се превърни в един от тях. Тогава тези хора ще се появят в живота ти. Днес те най-вероятно не могат да те разпознаят като човек, с когото могат да бъдат близки.Затова и ги няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мисля, че имам добър социален живот в общия смисъл, но това което ми липсва е хора, било то 1-2ма, с които да си допадна достатъчно добре по отношение на интереси, характер и т.н.. Както предложи д-р Първанов, представяла съм си какви точно трябва да бъдат, но тях ги няма или още не съм ги срещнала. Мисля си още , че прекалено се отдавах/отдавам на гаджетата си , а сега и на съпруга ми. В смисъл, че всяко свободно време искам да прекарвам с него, а не с друга компания. Или обикновено излизаме с неговите приятели, които ми допадат, но пък от друга страна ако не бях с него и отношението им към мен нямаше да е същото.

Друго, което  си мисля е, че тъй като съм жена, подобен тип приятелство, каквото търся, няма как да се случи, защото при нас винаги е различно, рано или късно се появява някакво тъпо инстинктивно съревнование за нещо, постоянно сравнение и т.н.

Смятам, че най-качественотоприятелство, което имах беше с мъж, но за съжаление всичко пропадна, тъй като той започна да изпитва по-различни чувства към мен, които не бяха споделени и сега сме прекратили взаимоотношенията си почти нацяло.

Хубавото е , че с мъжа ми имаме много силно изразено приятелство, което се допълва и от любовта помежду ни.

Но понякога се замислям и ми става криво от това , че него като го няма, ми липсва да има някой, с който да се виждам, но нямам желание да се обадя на никой от познатите си..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, приятелите. Исках да изясня за себе си, кое е онова нещо, което търсиш в общуването,  наречено "приятелство".

В днешното време на силна миграция, много приятелства търпят разделяне. Хората се местят в различни градове, държави и все повече хора се чувстват самотни и без приятели.В този случай, има едно объркване, в което човек търси в другите онова изгубено приятелство, което е имал с човек, който по някакви причини е далеч. Исках да разбера, това ли ти липсва или търсиш онова приятелство за което си чувала, но никога не си имала. Ако е първото, то е невъзможно, защото всяко приятелство е уникално и не подлежи на повторение. Ако е второто -  съвета на д-р Първанов. Имаш достатъчно хора около себе си, за да се опиташ да го изпълниш.

 

Към този съвет , бих добавила едно описание за търсене на приятелство от много известно художествено произведение. Което описва много точно, по много красив начин настройката за създаването на приятелство.

 

"

 

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

Да се свържеш с другите ли?

Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:

— На друга планета ли?

— Да.

— Има ли ловци на тая планета?

— Не.

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Не.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там."

 

 

 

 

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ThinkExist

Дали имате проблем или е просто особеност на характера, това че нямате приятели? Проблем би било, ако това Ви създава дискомфорт, не се чувствате добре от това, че нямате приятели. А нямате приятели поради особености на характера, но не би било проблем, ако Вие сте ок с това.

Пишете, че "Но понякога се замислям и ми става криво от това , че него като го няма, ми липсва да има някой, с който да се виждам, но нямам желание да се обадя на никой от познатите си.." Като че ли когато останете сама, без мъжа Ви, тогава най-много осъзнавате че нямате приятели, хора с които да се видите и да си поговорите. Всъщност тогава оставате сама, може би оставането сама или самотата е проблем, а не толкова липсата на приятели.

Казвате, че "Друго, което  си мисля е, че тъй като съм жена, подобен тип приятелство, каквото търся, няма как да се случи, защото при нас винаги е различно, рано или късно се появява някакво тъпо инстинктивно съревнование за нещо, постоянно сравнение и т.н." Смятате ли, че между жени не е възможно приятелство, между Вас и вашите две приятелки, за които казвате че също са семейни, има ли такова съревнование, сравнение?

Също така пишете, че с мъже Ви е по-лесно да създавате приятелски отношения, но "те започват да имат по-различни чувства към Вас" и всичко пропада. Разкажете как става, някоя такава ситуация/история.

Казвате, че "По стечение на обстоятелствата, по-близките ми приятели до сега са били и приятели на гаджетата ми и след като се разделим и те се дистанцират от мен, макар и да съм търсила някои от тях след това." До колко и те са смятали, че сте приятели?

Също така пишете че "Мисля си още , че прекалено се отдавах/отдавам на гаджетата си , а сега и на съпруга ми. В смисъл, че всяко свободно време искам да прекарвам с него, а не с друга компания."  Сякаш Вие самата се загубвате? Когато го няма мъжът Ви все едно я няма част от Вас?

Ако отговорът Ви на първия ми въпрос е да, изпитвам дискомфорт, то тогава това че нямате приятели е проблем, и вероятно трябва да промените нещо в себе си, за да можете да създавате приятелства, които да Ви удовлетворяват, и на които да можете да разчитате.

Редактирано от Илиана Занкова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, ThinkExist!

 

Имате ли опит със сприятеляването с хора онлайн - в сайтове за запознанства, във форуми, в чат-програми? 

 

Ако нямате опит в сприятеляването онлайн, можете да пробвате.

 

Ако си намерите форумни приятел(к)и, бите могли да се запознаете с тях и офлайн - на среща ан потребители на форума. 

 

Можете да се срещнете и с хора от сайтове за запознанства или - с ора, с които сте се запознали чрез чат програми (mIRC, ICQ, Skype и др. подобни).

 

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет, няма да има какво да си кажете и на живо - един срещу друг - на чаша кафе (чай, бира, вино). 

 

Разбира се, не трябва да се стига до крайности от типа "Обожавам компютъра си, понеже всички мои приятели живеят в него."... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Илияна, благодаря за мнението!

Що се отнася до това до колко ми създава дискомфорт - това го усещам наистина, когато остана и сама. И си правя извода, че сте права за това, че по-скоро оставането сама ми е проблем и когато го няма него, се чувствам доста зле, дори да е за 2-3 дни. Странното е, че при предишните ми връзки не беше точно така, дори се чувствах добре, когато оставам сама за седмица-две.

При единствените ми по-близки приятелки, за които споменах, го няма или е недоловим този момент със съревнованието. Може би се дължи на това, че те са по-земни, по-мъжки момичета така да се каже..и затова и се разбирам добре с тях.

Конкретен случай с мой приятел, с когото развалихме приятелските си отношения, мога да дам като пример. Още когато бях на 15-16 години се запознах с него, беше съквартирант на общ приятел, който учеше във Варна. Запознахме се отначало задочно и започнахме да си пишем, да си говорим по телефона често. Накрая се видяхме на живо, като цяло много си допаднахме, имахме еднакви интереси по отношение на музика, книги, филми и т.н. Особено бях впечатлена, че когато си говорихме по интернет (тогава още mIRC беше много популярен чат :)) пишехме едни и същи неща по едно и също време - до секундата! Толкова добре разбирахме какво иска да каже другия.. После аз отидох да уча в Пловдив, той се върна в Стара Загора при родителите си, идваше ми на гости, продължихме да поддържаме връзка още 2-3 години, докато един ден той ми се обади, звучеше много смутено (той е много емоционален и чувствителен като човек), не знаеше как да започне разговора. Всъщност ми обясни, че е влюбен в мен, че е готов да се премести в Пловдив и т.н. Това първо, че ме шокира, защото не беше давал признаци, че има чувства към мен, а и защото не знаех как да реагирам и какво да му отговоря. Аз не изпитвах никакво физическо провличане към него, нито съм гледала на него по този начин. Вече не помня какво точно му казах, но след като разбра, че не споделям чувствата му, той доста се дистанцира, дори започна да се държи леко заядливо...и така, сега на скоро се ожени, има детенце, премести се в Пловдив - в един град сме, а не сме се виждали от 2-3 години.

Други подобни случаи имам още поне 2-3, с приятели от компанията ми в родния ми град, с които се получи много подобна история..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Здравейте, ThinkExist!

 

Имате ли опит със сприятеляването с хора онлайн - в сайтове за запознанства, във форуми, в чат-програми? 

 

Ако нямате опит в сприятеляването онлайн, можете да пробвате.

 

Ако си намерите форумни приятел(к)и, бите могли да се запознаете с тях и офлайн - на среща ан потребители на форума. 

 

Можете да се срещнете и с хора от сайтове за запознанства или - с ора, с които сте се запознали чрез чат програми (mIRC, ICQ, Skype и др. подобни).

 

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет, няма да има какво да си кажете и на живо - един срещу друг - на чаша кафе (чай, бира, вино). 

 

Разбира се, не трябва да се стига до крайности от типа "Обожавам компютъра си, понеже всички мои приятели живеят в него."... 

 

А Вие лично смятате ли, че онлайн запознанствата и контактите онлайн са пълноценни? Аз не.

Като цяло сайтовете за запознанства и т.н. за мен са пълна глупост, всеки пише каквото му дойде на ум и се изкарват какви ли не. Нямам желание да общувам с нереализирания на живо идеал на някой , който използва интернет маската и възможността да бъде анонимен, за да си създаде мечтаната от него личност...

Не казвам, че всеки човек от тези сайтове е такъв, но честно казано според мен не си струва изобщо да се пробвам. .. и това ми мнение е базирано на лични наблюдения- хора, които познавам много добре, гледам какви се изкарват в интернет и не са единици..

По-добре да си стоя в сегашното положение, отколкото да се занимавам с интернет запознанства. А и никога няма да я има тръпката от разговорите на 4 очи- да следиш реакции, да прецениш човека срещу теб (което на мен лично ми е голямо предизвикателство и удоволствие) по начина му на общуване и всичко останало ...макар че работя доста с компютри, в това отношение си оставам олд-скуул :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относно приятелството ви с мъжа от Варна при едно такова отношение не е лесно да се прецени кога минаваме границата. Той вероятно е тълкувал тези съвпадения в обшуването ви като знаци на съдбата, сигурно е давал признаци, че има чувства към Вас и по-рано, но вие понеже не сте имали не сте ги забелязвали. После се е почувствал наранен и е престанал да се вижда с Вас за да може да преодолее това отхвърляне

От колко време сте заедно със съпруга Ви, може да ви липсва дори за 2-3 дни, както казвате, защото сте още в начален период на вашите чувства и взаимоотношения. Изпитвате ли страх да не го изгубите?

Относно приятелство с 1-2 човека както пишете, с които да имате общи интереси, характер и т.н., замислете се какви интереси имате и търсете (сред познатите, в работата или по интернет) хора, които споделят същите интереси, хобита, но заради общия интерес, не се стремете непременно да ставате приятели, т.е. не това да е целта Ви, интересувайте се от хората, оставете просто да се случи приятелство, ако е възможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×