д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 2, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2013 Това което пишеш ме кара да мисля,че си на правият път. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Декември 6, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 6, 2013 Здравейте отново! Доста време не бях влизал,а и не бях писал.От последното ми включване състоянието ми вървеше само във възходяща линия,направих още 3 сеанса с психолога и след последния,който беше преди 10тина дена,той ме поздрави и ми каза че съм извървял един дълъг път и вече нямам нужда от него.Каза ми че вярва в мен и че дори и да се появи отново проблем,ще се справя сам с лекота.Тези думи ме заредиха и повярвах че най-накрая изгрява слънце и на моята улица.При психиатъра нещата са идентични,преди няколко дена бях на контролен преглед и при него,остана доволен,каза че има коренна промяна от първия път когато отидох,преди 2 месеца.Намалихме още медикаментите,като се разбрахме след празниците да се видим отново и живот и здраве да ги спираме изцяло,с изключение на золофта,който щял да продължи малко по-дълго. Забравих натрапчивите мисли,много рядко се появяваха епизодично и ги приемах с насмешка,така и не оставаха при мен.Съня ми се възстанови напълно и нямам вечер без да съм спал добре.Тренировките вървят с пълна сила,в университета се справям,въпреки че пак се притеснявам доста около контролни и изпити.Започнах да си правя планове за бъдещето,отново да мечтая,да си купя кола,да започна стаж през лятото,да се развивам кариерно,Може би,единственото което още ми куца е в отношенията със жените,там съм нерешителен.Виждам колкото много ми се радват и родителите ми,никога не съм се държал толкова добре с тях.Изобщо една страхотна картинка.Но.. Вчера започнаха ей така едни натрапчиви мисли,че няма да мога един ден да си намеря хубава работа и няма да се развия.След това ходих да тренирам,добра тренировка направих,натоварих се,пих едно кафе и отидох в университета.И там от нищото се появи паник атака,болки в главата и леко чувство за замаяност.Нещо което не бях изпитвал от не знам си колко време вече и тотално го забравих.Веднага започнах да си припомням моментите от тежкия ми период,когато тези неща бяха постоянни.Най-гадната натрапчива мисъл за самоубийство и за това че живота няма смисъл се появи отново и аз реагирах с паника на нея,а не с насмешка както беше досега.Осъзнавам колко е абсурдно и че е нещо нереално,сега като ги пиша тези неща и ми е едно такова абсурдно смешно,но не мога да се концентрирам хубаво върху нещата над които се бях съсредоточил.Прокрадва ми се гадната идея,че всичко това се дължи на намалянето на флуанксола и ксанакса и симптомите се завръщат.Направо ме изяждат тия мисли,точно започнах да се развивам,както аз искам и пак нещо трябва да ме спъне.Направо не мога да го повярвам..Утре ми предстои и студентски празник,толкова го очаквах,сега съм объркан пак. Д-р Първанов,може ли Вашето мнение за състоянието ми и конкретно на намалянето на дозите ли може да се дължи и как да процедирам.Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 6, 2013 Доклад Share Добавено Декември 6, 2013 (edited) Нещата се връщат, за това, не са виновни лекарствата. Подреди ми постовете и виж, че поне десетина пъти съм пояснявал- ПСИХОТЕРАПИЯТА СЕ ПРЕКРАТЯВА, ЕДВА СЛЕД ПЪЛНОТО СПИРАНЕТО НА ХАПЧЕТАТА.Срока психотерапията е равен, на времето в което клиента е провеждал двете заедно -лекарствата и психотерапията, умножен по две.Тоест, ти би трябвало да приключиш психотерапията си, ако днес си спрял лекарствата, поне още два месеца-октомври и ноември си бил на двете.Това са два месеца, значи психотерапията трябва да продължи през декември и януари.Но, лекарствата не са спрени, ще ги спирате през януари-това са 4 месеца, което означава психотерапията да се продължи самостоятелно до месец май. Това се прави за да с е убеди клиента,че се е справил благодарение на нея, а не на хапчетата.При теб това не е направено и ........ Ще ти дам пример- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14925 така звучи човек който се е справил с ОКР благодарение на психотерапия.Тя е активна, знае,че всичко зависи от нея и ако натрапливостите пак се появят няма да се панира, а просто ще си припомни всичко, което е научила, когато сме работили за решаването на проблема.После ще отдели време упоритост и воля и ще се справи.И няма как да не с е справи, тя знае, че всичко зависи само от нея.В теб това убеждение,че всичко зависи от теб го няма, а това работа на терапевта. Така,че за мен работа не е завършена. Редактирано Декември 6, 2013 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Януари 6, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 Здравейте отново,за много години на всички,живи и здрави и много успехи във всяка битка ! Да дам един ъпдейт на състоянието си.След последното ми писане,мина точно 1 месец.Оттогава преодолях на 2 пъти мини-опити от старото ми състояние..Единия беше точно преди месец,но за 2 дена на студентския празник,нещата се разсеяха.Втория беше малко преди Нова Година,отново се справих.Вчера се случи един неприятен момент,баба ми получи инсулт и доста се стресирах,ходения по болници и такива неща,все неприятни моменти..Много гадно ми стана и започнах да си спомням много стари негативни моменти и да се тревожа пак..Явно наистина не съм преодолял нещата напълно,щом първата стресова ситуация отново ме кара да изпитвам такива неща.В петък ще си взема отново час за психолога и ще продължа терапията,това ми се струва най-разумното решение. Може ли мнение,д-р Първанов,възможно ли е една такава стресова ситуация да възвърне някои от симптомите?Благодаря предварително за вниманието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 Задължително. И това е нормално.Човек си, не си камък.Според мен излишно се притесняваш, за нещо което нормално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Февруари 22, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2014 Здравейте отново от мен ! След последното ми писане,направих още една среща с психолога,работихме над натрапливите мисли и картини,отново споменахме за техниките за релаксация и една друга техника,да заменям негативните картини , с такива с позитивен характер.Донякъде ми се получаваше и отново тръгнаха нещата.Последните дни обаче,отново се получи странна ситуация.Понеже си възвърнах мотивацията,поднових интензивните си тренировки,които ми доставяха удоволствие преди,Но , имам един проблем там.Постоянно се самонаблюдавам по време на тренировката и ми се въртят само негативни мисли за това че ще си навредя с тях. Д.р Първанов,възможно ли е да отделям прекалено много адреналин от интензивните тренировки,който да се запазва по-дълго време в тялото и затова да е този дискомфорт който имам в момента?Или си го внушавам?В момента отново чувствам вътрешно напрежение в себе си и се чувствам много гадно.Държа да подчертая, че спя добре и нямам никакви проблеми със съня,въпреки това напрежение.Поне още една седмица няма да имам физическата възможност да се срещна с психолога,единствено Вас мога да помоля за мнение...Само знам че спирането на тренировките не е добър вариант за мен и не трябва да го правя..Благодаря предварително за вниманието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 22, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2014 Спорта който е подходящ за теб е най-обикновеното тичане или ако ходиш на фитнес кардиотренировките. При силовите упражнения се стимулира производството на тестостерон и той те напряга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Февруари 22, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2014 Благодаря за бързия отговор!Това е нещото , което ми доставя удоволствие,да тренирам с тежести.Варианта в момента който си мисля е да започна боен спорт,хем няма да тренирам сам,хем ще спортувам активно.Кой знае,може и да ме "кали"..Може ли вашето мнение и затова?Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 23, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2014 Е, аз ти казвам тичане, ти боен спорт.Като не чуваш, защо питаш? Та, нали бойният спорт ще генерира пак адреналин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Февруари 23, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2014 Извинете ме за недоразумението.Исках да кажа че тренировките са съпъствали живота ми до момента и винаги са ми носили само положителни емоции,някак си не мога да си представя да преустановя и да започна само да тичам..Лятото правих нещо подобно и бях в много по-лошо състояние,самочувствието ми се срина и се чувствах слаб физически.Ако отново се откажа,заради страховете си,то значи не съм стигнал доникъде.Нали трябва да се конфронтираме със страховете си,а не да ги избягваме?Адреналина ми в тренировките дойде в последно време и то защото постоянно се самонаблюдавах по време на тренировката.Преди не съм имал такива проблеми,няма логика да ги имам отново,нали?Всичко е в главата ми.Днес тренирах навън.бягане и на лост и успоредка.В момента съм свеж и нямам това чувство за прилив на адреналин,което стана последния път.Може би това е компромисния вариант,с който ще поддържам физическата си форма,а няма да се натоварвам толкова интензивно.Както казвате,трябва да приема че тялото ми не отговаря на тежките физически тренировки добре в момента и трябва да го послушам.Удачен ли е според вас този вариант? Просто,не ми се иска отстъплението да е единствения ми вариант.В момента обаче изглежда най-разумно.Вярвам че с психотерапията ще мога да реша и този проблем и в бъдеще да си тренирам без проблеми.Мислите ли че е възможно? Не искам да прозвучи все едно съм неблагодарен,ако е така много съжалявам.До момента винаги сте ми давали ценни съвети безвъзмездно и съм безкрайно благодарен.За мен ще бъде чест да се запознаем някой ден,надявам се не като пациент и терапевт..Желая ви приятен ден и отново благодаря за отделеното внимание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Април 14, 2014 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2014 Здравейте отново!Доста време не съм писал,нещата вървят много положително.Послушах съвета на доктор Първанов и спрях тренировките с тежести.В момента тренирам само навън - на лост и успоредка , както и футбол с приятели.Отразява ми се много добре,няма я вече тази умора след тренировка и напрежението в цялото тяло.Не ме изтощават така и се чувствам много добре.Започнах да участвам в много неща в София,да се запознавам с нови хора и даже спечелих вече едно състезание.Дотук всичко добре.Сега се прибрах в родния си град за празниците и стана нещо странно.Както си бях набрал инерция и започнах да се чувствам супер,сега се получи така че самата атмосфера на града ме върна към стари мигове,които бях забравил и започнах отново да си спомням неприятните периоди.Това нещо изобщо го бях забравил в София.Върнаха се някои мисли и отново съм много ядосан от себе си.Не знам как може такова нещо,направо ума ми не го побира.Точно си помислих че вече съм закрепил трайно положението и пак такива нелогични неща.Тази седмица задължително ще проведем сеанс с психолога! Д-р Първанов,може ли Вашето мнение,възможно ли е от самото връщане на старото място,да се връщат тези усещания и мисли,респективно и симптоми?Благодаря Ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 14, 2014 Доклад Share Добавено Април 14, 2014 (edited) Радвам се за теб.Това което описваш е нормално.В мозъка ни има една структура-амигдала.В нея се записват страховете ни и когато нещо ни напомни за минал страх-например обстановката с града, тя автоматично пуска реакцията на стрес, за ни предпази от хипотетичното лошо събитие което сме изживели.Така,че това не е връщане назад, а нормална реакция и трябва само да се успокоиш малко. Така, амигдалата ще разбере,че греши и повече няма да я дава. Редактирано Април 14, 2014 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 3, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2014 Привет отново от мен!Благодарение на Вашите съвети д-р Първанов,превъзмогвам успешно нещата.Наблюдавам обаче следната тенденция и бих искал да я споделя с Вас.Когато стане така че 2-3 дни подред ми намалеят драстично социалните контакти с хора по стечение на обстоятелствата (доста учене,или друга работа) , отново се появява навика да се самонаблюдавам и да си припомням стари моменти.Според вас това нормално ли е? Бях удобрен за участие в един проект от Европейския съюз и заминавам за една седмица в Румъния утре.Чаках го с нетърпение,но от снощи ме е хванала някаква предстартова треска,така да я нарека.Едно такова напрежение,че може нещо да не стане както трябва и натрапчиви мисли,неща които знам че не се реални. В момента успешно използвам Вашите съвети,всяка една такава мисъл да си я определям като натрапчива и да се старая да променям веднага темата на мислене,както и това което последно ми споделихте - за амигдалата и нейната роля в нещата.Също така се опитвам да не отдавам такова внимание на заминаването ми,като по този начин да намаля стреса,но просто не съм излизал така за 1 седмица в чужбина никога в живота си и няма как да няма напрежение предполагам..Ако имате свободна минута и ми споделите Вашето мнение ще съм много благодарен!Весели празници от мен ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2014 Доклад Share Добавено Май 4, 2014 ,,Когато стане така че 2-3 дни подред ми намалеят драстично социалните контакти с хора по стечение на обстоятелствата (доста учене,или друга работа) , отново се появява навика да се самонаблюдавам и да си припомням стари моменти.Според вас това нормално ли е?,, Няма нищо необичайно в това, голяма част от хората с които работя, не са свикнали да са си самодостаъчни.Те не се чувстват уютно сами, със себе си и когато се случи да нямата ангажименти или социални контакти, започват да се чудят какво да правят и ......ясно ти е какво става. ,,Чаках го с нетърпение,но от снощи ме е хванала някаква предстартова треска,така да я нарека.Едно такова напрежение,че може нещо да не стане както трябва и натрапчиви мисли,неща които знам че не се реални.,, При теб мозъка реагира на стрес като ти дава натрапливости, така,че няма какво да се чудиш, в периоди на стрес ще ги имаш.Но стреса все пак може да се контролира и усилията ти трябва се насочат и в тази посока. ,,Също така се опитвам да не отдавам такова внимание на заминаването ми,като по този начин да намаля стреса,, Напротив, приеми,че това ще е едно от най-вълнуващите събития за теб през тази година и представи как се ,, кефиш,, на преживяването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 13, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2014 Прибрах се жив и здрав,всичко беше наред и мина страхотно.Запознах се с много нови хора от различни националости.Почти нямах достъп до компютър и интернет и бяхме на чист въздух , в една гора.Всичко това ми действаше супер,така не се бях чувствал с години,Няма такъв кеф,релаксация и природен антидепресант Върнах се тук и започнаха ядовете пак , в университета и навсякъде.Днес толкова се изнервих вътрешно че си докарах мощна паник атака,която все още ме държи леко.Напрежение в корема,главата,крайниците,направо толкова ме е яд на себе си че сам се връщам в първи клас с такива левашки изпълнения,Повече от седмицата съм спрял тотално и антидепресанти и всичко и повече не мисля да прибягвам, Но има нещо друго , д-р Първанов.Явно наистина не съм стигнал до етапа в който мога да се оправям сам без срещи с психотерапевт,очедивно е че съм запазил част от старите навици в мисловното поведение и от другата седмица,подновявам отново активно психотерапията.След като вече знам че не съм болен,знам че проблема е в изкуственото създаване на стрес,знам че всякакви такива натрапливости са просто плод на страха и че никога няма да се сбъднат,знам че тези неща ме спъват да живея..Тези неща ги знам , но това не ми пречи да си създавам неприятности отново..На прав път ли съм в разсъжданията,благодаря ви отново ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2014 Доклад Share Добавено Май 14, 2014 Започваш да ми харесваш, кефиш ме....ще успееш, сигурна съм)) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 14, 2014 Доклад Share Добавено Май 14, 2014 ,,всичко беше наред и мина страхотно,, ,,Върнах се тук и започнаха ядовете пак,, Сам разбираш, напълно си здрав.Няма такава болест, при която на едно място да си зле, а на друго добре. ,,Явно наистина не съм стигнал до етапа в който мога да се оправям сам ,, Така е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Благодаря ви много за подкпрепата!Много ядове в този университет,падна ми яко самочувствието,направо се върнах една година назад,явно стреса в момента наистина е прекалено голям,въпреки че не го усещам толкова физиологично,колкото емоционално..Позволявам на някакви оценки , които по никакъв начин не определят реално ситуацията,да ми влияят ужасно и ги приемам много навътре нещата.Цялото това мое желание за самоконтрол и сдържане на емоциите допълнително влошава нещата..Осъзнавам много добре,че проблема ми е единствено и само емоционален,нямам нито психичен,нито физически проблем,стреса ми предизвиква натрапливости и несигурност.Самия факт че сега ги пиша тези неща тук,показва че отново съм несигурен в себе си и един вид ги пиша нещата за да си го докажа за пореден път..В такива ситуации,започвам да забравям хубавите и положителните мигове,случки и всичко в живота,и в главата ми излизат само и единствено лошите неща от миналото.Изляза ли след хора,разбира се нещата веднага се променят. Само една мисъл,толкова ирационална,но въпреки това страховита ме гложди,д-р Първанов.Възможно ли е от цялостното преустановяване на антидепресанта ( бях останал с по половин таблетка от 0,5 мг золофт на ден ) , и респективно намалянето на сертралина в организма,да започва да ми пада отново самочувствие и всичко.Наистина звучи смешно , но примерно от поне 2 месеца спрях всякакви от останалите таблетки,които така или иначе бяха в малки дози - визирам ксанакс и флуанксол,тяхното спиране не ми повлия така.Една седмица бях в чужбина и нещата бяха супер.Безмислени разсъждения почвам пак,ясно е че едно хапче не може да ти променя настроението,стига ти да не го искаш.. Не е случайност,как отново дойде време за изпити и пак се появиха тези неща.Просто стреса си казва думата,а и аз много ги мисля нещата и постоянно се тревожа какво ще стане.Това ми влияе на останалата част от живота. Знам и какво ми липсва в момента.Най-много ми липсва интимна връзка с жена,но просто нямам подход,а и в момента и самочувствие за нещо такова.Така че това е положението. Дори и да не го прочетете,аз имах нужда го напиша.Благодаря за вниманието и подкрепата отново! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 18, 2014 Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Сам знаеш, че натрапливостите ти са провокирани от стреса ти.Не търси под вола теле. georgi.ivanov1995 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Така е , д-р Първанов,но в момента наблюдавам една друга тенденция.http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878 Прочетох Вашите мнения в тази тема ,особенно ми направи впечатление едно от мненията ви,в което обяснявате за връзката серотонин-адреналин и стигането до депресия.Минах период на тревожност,а сега го чувствам като тревожност и на моменти тази отчаяност и безнадежност че се връщам постоянно назад,за която пишете.Моля се само , най -големия ми страх да не се сбъдне,който е следващата стъпка на тези неща,които сте описал..Не искам да споменавам даже..Възможно ли е от дългия прием на антидепресанта,психиатърката ми каза зимата че ще го пия минимум до лятото,но аз на своя глава го спрях,защото вярвах че е само плацебо ефект,сега да се наблюдава понижаването на серотонина?Много се извинявам че отново питам такива неща,но се панирах доста,Спирам да чета и такива неща,че ми размътват мозъка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 18, 2014 Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Момче, ако беше в депресия, не би писал тук.Имаш ОКР и това.Обаче, това състояние, е доста по-трудно за овладяване от депресията.Там имаме лекарства, за ОКР няма, психотерапията е решението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Спирам да дълбая,ще пиша отново след утрешния сеанс.Благодаря ви отново за търпението и нервите да ми отговаряте,чак аз не се харесвам като започна да изпадам в такива досадни разсъждения..Приятна вечер! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Май 19, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2014 Сега се връщам от сеанса.В общи линии нищо по-различно от това което сме коментирали с вас.Първо изказах моите страхове,категорично опроверга възможността за депресия и такива неща.Според нея проблемите ми идват от прекалената тревожност,която отключва стреса и това засилва многократно натрапливостите.Отрече напълно и възможността за абстиненция от антидепресанта - поредния ми ирационален страх. Според нея трябва да работя над перфекционизма и нереално високите очаквания към себе си.Предложи ми да си пиша на един лист добрите и лошите качества и да видя кои превъзхождат.Говорихме си как човек не може да бъде перфектен във всичко и по всяко време и че има и спадове в живота.Малко ми е трудно на този етап да ги приема тези неща за свои мисли,въпреки че знам че са верни.Забрани ми за пореден път да чета всякакви неща в Интернет,свързани с депресии,психични болести и такива неща.Достигнахме до едно разсъждение заедно ,че тези натрапливости ми служат като една "застраховка" при евентуален провал.Другото изискване според нея е да започна активно да общувам и излизам с момичета,нещо което и аз искам много. В общи линии тежък период,аз го и драматизирам повече,но единственото което знам е че ще мине..Благодаря пак д-р Първанов,ще Ви държа в течение.Ако имате нещо да споделите,винаги ще се радвам да чуя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2014 Доклад Share Добавено Май 19, 2014 Това което правите е само едната част от нужното.Доколкото разбирам, ти не ползваш никакви техники за спиране на самите натрапливости. Ако е така, ползвай техниката на Шуорц от ,, Обсебен мозък,,. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edin_student Добавено Юни 21, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2014 Здравейте отново!Вчера приключих изпитната сесия.От времето което не бях писал,нещата бяха следните - абсолютно мобилизиран бях да чета за изпитите и това ми беше ежедневието.И всичко мина успешно.Сега обаче забелязах една тенденция.Прибрах се вкъщи и веднага започна някакъв вътрешен дискомфорт в мен.Когато съм в София се чувам с родителите ми всяка вечер за по 2-3 минути и това е.Чувствах се добре през този месец.Сега обаче самото ми присъствие около тях ми създава стрес и напрежение и някак си ми е трудно да общувам с тях.Връща ме към стари събития и мисли и така.Забравих да спомена че скоро почина и баба ми след дълго време на легло.Беше въпрос на време и не е като да не съм бил подготвен,но все пак няма как да не ми повлияе зле.Въпроса ми е , д-р Първанов,на какво според Вас се държи това напрежение което изпитвам?Изключително неудобно се чувствам пред тях,особенно в общуването.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.