Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
real_one

Трябва да се променя, всичко се разпадна.

Recommended Posts

Здравейте,

моля за помощ, отчаяна съм, животът ми е пълна каша.

Преди 3 години забременях, имах връзка с бащата на детето ми (БД) от доста време, около 7 години. Когато разбрах, че съм бременна бях много щастлива, исках го, но в същото време ме беше страх. Той предполагам също се е чувствал така, но ми даваше сили. Той винаги е показвал любовта си повече от мен, аз винаги бях по-студената, по-грубата, по-емоционалната. Израснала съм в семейство, в което постоянно си викат, обиждат и винаги съм знаела че не се обичат.  Сестра ми е по-голяма тя ме е предпазвала от това до колкото може. Споменах това защото като казах по-емоционална може би не бях точна, аз крещях правих скандали а той (БД) не е такъв, той не обича викането, мрази да спори. Живяхме 7 години заедно и се обичахме но със скандали, мислех че е нормално. Когато разбрах, че съм бременна реших да се опитам да не избухвам и да не крещя. Мисля, че се справих, но той почна да дълбае там където аз толкова се опитвах да пренебрегвам и незабелязвам. Детето беше на 3 месеца когато започнах отново да викам и обиждам.  

Когато родих и се прибрахме в къщи той беше изморен от тичането по магазини, подготовката за детето, на работа и в болницата. А аз бях изживяла някакъв кошмар в болницата и нямах търпение да се приберем. Но когато се прибрахме той поседя малко при нас, после отиде в другата стая и седна на компютъра. Аз останах с майка му, и така 1 месец докато тя беше при нас. Той стоеше при нас за малко и после отиваше в другата стая да почива, тогава поне спеше с нас. Но след като другата стая се освободи лека полека се изнесе под предлог, че не се наспива, а на другия ден е на работа. След това почна да се сърди, че не му обръщам внимание, че не правим секс, че не се грижа за него, не съм го била изгладила, не съм сготвила. Свекърва ми все ми повтаряше, че това е за него много труден период, и че това е вид ревност, че се чувства по-изоставен и че трябва да го разбирам. Живеехме в София, а и двамата не сме от там, нямахме роднини на които да разчитаме, а бебчо искаше много внимание. Той спеше малко, нямах достатъчно кърма от първия ден, дохранвах. Кърмих, дохранвах и след това се цедях, уж да се стимулирам и това на всяко хранене. Чувствах се отвратително, на третия месец отказа да суче от гърдите ми и за да получава кърма се цедях. Беше ми много трудно, а за него (БД) беше нещо незначително и не толкова задължително. Обиждаше ме факта, че не виждаше колко ми е трудно, а все не му беше подредено или сготвено. Аз станах нетърпима крешях, обиждах и един ден го изгоних. Не съм го искала в действителност но него го е заболяло, просто исках да го оплаша исках да баде повече време с нас да ми помага в домакинството както преди, защото той много ми помагаше.Не се разделихме, но при него нещо се е пречупило, а аз не съм разбрала, че така е станало. Секса беше приключил доста отдавна. Когато малчо стана на годинка си мислех, че минаваме през криза и че ще се справим. 7 месеца по късно една нощ влезнах инцидентно в стаята, в която той спеше и той се стресна веднага и прибра телефона си. Стана ми много странно не можах да заспя и отидох и взех телефона, намерих смс кореспонденция между него и колежка. Тогава откачих станаха куп нечовешки скандали, и той приключи връзката ни. Опитахсе да бъда друга да си дадем шанс но бях и съм още много наранена. Не можах да спра да викам, и да тъпча на едно място. И сега го правя. 

Не искам да крещя, но го правя, сега живея с родителите си и малчо, върнах се в родния си край, безработна съм. Тук няма много работа и незнам дали ще намеря, карам се постоянно с родителите си, обвинявам ги за това което стана. Сестра ми е с БАР, разболя се преди 6 години. Тогава мислехме, че ще се оправи бързо и все търсех алтернативни методи за лечение. Аз исках да и помогна и я взех при нас, но беше грешка, не и помогнах но аз станах по нервна.

Така сега когато се изнервя крещя, майка ми казва че я плаша в такива моменти. Опитвам се да замълча когато съм ядосана да изчакам да ми мини, но то ме яде отвътре. Докато не си изкажа всичката гадост неспирам. А най-лошото е че казвам нещата няколко пъти, но по различен начин. Не мога да разбера защо го правя, не мисля че все аз съм права, но постоянно се опитва да давам акъл. Побърквам се!

Сега искам поне детето ми да живее без викове, а не мога да го постигна, не мога всеки път да се овладея. Искам детето ми да не вижда това мое лице и да бъда спокойна и да мога да се спирам в такива моменти и да ги забравям. Понякога си мисля, че съм болна.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Real_one,

доколокото разбирам, детето вече е на 2 г. и 7 месеца. Търси призванието си, то ще ти бъде полезно да се успокоиш и да имаш доходи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Понякога си мисля, че съм болна.

Не си болна, ти си много, много наранена.

Това което описваш са следродилни класически състояния на двамата родители. За съжаление малко се говори за това и не се обръща внимание на време и нещата преминават в този неприятен стадий.

Както жените, така и мъжете си имат своите специфични състояния след раждането на детето. Някои се справят с тях , преживяват ги, преминават. При други се развиват в негативната линия.

Права е била свекърва ти, това е вид мъжка ревност, за да видиш че не си сама в тези преживявания http://www.moetodete.bg/razvitie/kogato-tatkoto-revnuva.html

 

В тази ситуация, аз бих препоръчала да останете сами, за да можете заедно да влезете в новия режим, който е определил новия член на семейството. За съжаление това е знание, което в момента вече е ненужно, 

 

Искаш детето да живее без викове. Това може да се случи само когато се справиш с крясъците, които са останали в съзнанието ти. Те са твоето безсилие. Ти си нервна и викаща, защото към този момент нямаш посока, липсва ти цел, не виждаш перспектива в положението в което се намираш. Първото което е добре да направиш е, да определиш какво точно искаш да промениш, в кратки и точни няколко точки. Вероятно в главата ти е хаос, а през него трудно се вижда, време е да го понаредиш.

Когато си напишеш какво точно искаш да промениш, разгледай много добре списъка и прецени от коя точка можеш да започнеш, това което виждаш като най - постижимо и имаш възможност да се заловиш за него веднага.

Определи посоката и тръгни по нея, целите сами ще се подредят пред теб.

Малко помощ, ето ти няколко отправни въпроса:

- какво би искала да промениш в следващата 1 седмица

- какво би искала да промениш в следващите няколко месеца

- а след пет години

- какво искаш радикално да промениш в живота си

- какъв е смисъла на твоя живот

Това е като най - обща насока, конкретните действия ще определиш сама, вярвам много по - точно.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите и съветите.

В момента всичко е мъгла започвам нещо и си казвам дали не греша, отказвам се, след време почвам на ново. Не знам какво ми е призванието. Чувствам се неуверена, все си мисля, че някой трябва да ми помогне, но реалността е друга, а аз нямам смелост и сили да се справя.

Относно това което искам да променя в себе си отговора ми е всичко, не виждам нищо хубаво в мен, а и околните. Затова не знам даже от къде да започна, от вчера обмислям списъка но даже ме е страх да го напиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

обмислям списъка но даже ме е страх да го напиша.

Ти си започнала.  :)

Напиши, напиши черно на бяло.

 

 

Казах за призванието - звучи помпозно, затова смяташ, че не знаеш. Вътрешно в себе си всеки знае.

Може да подходиш от друга страна -

огледай се, виж какво не ти харесва ( казваш, че са много неща). Вземи едно от тези неща, което можеш да промениш и го направи по-добро или по-добре. Просто направи нещо, което да ти дава чувство за задоволство. После застани, погледай го , порадвай се и избери следващото.

Така с времето ще ти се избистри какво обичаш и какво умееш.

 

 

 

Би било полезно за четящите тук да пишеш от кой град или край си, какво образование имаш, хоби, интерес или умения.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

real_one, виж как се получава - ти си израсла в семейство, където се крещи и не се обичат, това не ти харесва и те е плашело чак, но ти неволно си попила този модел и сега го пресъздаваш в живота си; както сама казваш - считала си за нормално: "Живяхме 7 години заедно и се обичахме но със скандали, мислех че е нормално.". 

А сега, мъничето до теб, как искаш да порасне - слушайки крясъци и сред необичащи се хора или обратно? Това малко същество не е по-различно от теб като си била малка, то се чуди защо хората около него си викат, защо не се обичат, защо не живеят спокойно и щастливо; нещо повече - то се плаши от това и се чувства несигурно, незащитено, необичано ...

Според мен е хубаво активно да търсиш работа, дори и не в твоя роден град; дори като че ли по-добре някъде другаде, иначе в твоето рождено семейство оставате в тази среда, която не ти е харесвала на теб като малка. Или поне се отдели някъде, ако има възможност - квартира, жилище на баба/дядо и др.

Някой да ти помогне - да, може, но само малко и/или временно, със съвет, с идея, не повече; просто нещата стоят така - всеки сам се грижи за себе си, особено след определена възраст това е по-нормалното положение. Виждала съм за съжаление хора, които са убедени, че някой винаги и за всичко трябва да им помага, проклинат живота и лошата си съдба, че няма такъв помагач. Какво да кажа - ами тези хора никога нищо не постигат, не са щастливи, на практика те до край така и не порастват, на тях други хора не могат да разчитат, те за себе си трудно успяват да са полезни. Не се превръщай в такъв човек, стъпи на краката си първо материално, а успоредно с това прави и тази промяна в себе си, която сама намираш за наложителна.

На първо време можеш да си намериш книжки, вкл. от интернет, които да те вдъхновят и да те насърчат да вървиш напред. Потърси например "Пилешка супа за душата" - мисля, че така се казваше; дори има издадена още една част. Има ги в spiralata.net

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е най-големият ми страх, че той расте в същата среда. Когато се разделихме не исках да се прибирам тук, но бях много афектирана и всички си мислеха че е най-добре. Като казвам всички имам в предвид моите родители и неговите родители. Преди живеех в София, сега в Шумен. Когато си помислих да се върна в София се оказа, че е немислимо независимо, че баща му е там. Малчо не го приеха в ясла, фирмата в която работех преди да родя е пред фалит и не плащат заплати. Но даже да си представим че имам работа и малчо ходи на ясла как ще се справя това е водене на ясла, вземане, болести (всички знаем колко боледуват децата в тази възраст), ходене на работа, да отделя време за него, и накрая и домакинските задължения. Да не говорим че на интервютата за работа само като чуят, че имам малко дете и вече съм отписана. Някой ще каже ами баща му нали е там, да така е но той поне досега не е можел да взема болнични и има право на 10 дена отпуска. Да не говорим за командировките. И така се отказах, но ме боли. За да се отделя ми трябват средства, които нямам, затова се надявам да си намеря работа и да мога да събирам пари и след време да заживеем отделно където и да е. Досега съм се занимавала с дизайн, но тук няма много такава работа. Важното е да си намеря работа не каква е, лошото е че досега няма резултат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитай се да не крещиш за щяло и нещяло. Цяло геройство е от страна на момчето, че те е търпяло 7 години

Извинявай, но никой не обича да живее в среда, в която му крещят постоянно...е почти никой

Вероятно крещиш и на детето си, а то е момче, и имай впредвид, че момчетата са много по-чувствителни от момичетата към майките си, т.е. много повече от момичетата се влияят от майките си и от отношението на майките им кък тях - поне докато са малки.

Като му крещиш, ти само го проваляш психически , правиш го нервен и нестабилен емоционално  още от бебе, което не се знае накъде ще избие като порасне.

Опитай се да се владееш заради сина си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова пиша тук защото искам да спра да крещя. Ако си мислиш че не съм опитвала да променя това в мен грешиш. Правила съм всичко възможно това да не се случва на детето, но със сигурност не винаги се е получавало. Много добре знам колко е силна връзката между мен и детето ми.

 


Като му крещиш, ти само го проваляш психически , правиш го нервен и нестабилен емоционално  още от бебе, което не се знае накъде ще избие като порасне.

Опитай се да се владееш заради сина си

 

Думите ти са много верни, но и много повърхностни. Ако беше толкова лесно човек да се бори с пороците си животът щеше да е много по-прост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лесно е, аз съм се борила....и не само с пороците си съм се борила, и не само със себе си съм се борила

животът ми е бил борба откакто се помня и така продължава - съдба или карма, бог знае

Опитай и ти да се бориш, не мрънкай по форуми,

а се стегни и опитай

 

Там където ти отиваш, аз се връщам, момиче:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Опитай и ти да се бориш, не мрънкай по форуми,

а се стегни и опитай

 

Там където ти отиваш, аз се връщам, момиче :)

 

mvm, когато човек има нужда от подкрепа, той я търси. Това е най - естествената и човешка нужда - споделяне, състрадание и съпричастност. 

Когато срещу нас има такъв човек или се опитваме да сме съпричастни на болката му и да проявим разбиране или замълчаваме, това е. Останалото прилича на показване на мускули, кой е по - силен, но в момент на слабост човек няма нужда да знае кой е по - силен, а как той да стане по - силен.

 

. Ако беше толкова лесно човек да се бори с пороците си животът щеше да е много по-прост.

"Борба" и "пороци" .... звучи ми някак религиозно, от онзи вид ограничена религиозност, която поставя човека в рамки, и му пречи да чуе сърцето си, да разбере емоциите си, да бъде това което има нужда да бъде.

Няма пороци и няма борби има различни емоционални състояния, които хората кръщават по красив или некрасив начин според собствената си морална и ценностна система.

От това което разказа , аз не видях някакви "пороци", а една объркана жена, която е в трудно емоционално и материално положение и се опитва да подреди живота си по единствените и познати начини. Факт е обаче, че когато даден проблем не се разрешава, а се задълбочава, значи всичките ни познати начини са неефективни и няма смисъл да ги ползваме. Вероятно по тази причина имаш нужда от нещо ново и свежо като вариант за справяне, различно от твоите досегашни методи.

По - горе ти предложих нещо различно, което да въведе някакъв ред. Колкото и елементарно да изглежда, ако се направи с мисъл и се вложи желание, наистина се получава една добра посока.

В момента си се завъртял в кръга - "не мога", това е ясно, наистина много неща не можеш. За това идеята беше да напишеш, какво можеш и след това ще стане ясно как да го направиш. До като изброяваш нещата които "Не можеш", няма шанс да видим тези, които можеш. 

Това са обърнатите модели на мислене и общуване, които са вложени в нас още от детството ни. Като деца ние сме чували преди всичко - " Не прави това" , "така не става", "не ходи там" и т.н. Никой не ни е насочвал в това което да правим, а в това което да НЕ правим. По тази причина, когато изпаднем в слабост или в тежко положение, най - напред започваме съвсем спонтанно да мислим какво НЕ можем да направим и някак лекичко покрай нас се хлъзва моженето, без да го забележим. 

Затова просто седни и напиши какво МОЖЕШ да направиш за подобряване на положението си до края на месеца. Вярвам ти, че ти е било трудно като си се опитала, няма как иначе при положение, че си фиксирана в НЕ моженето. Това не означава, че трябва да се отказваш, напиши поне 1 нещо и започни да мислиш върху него. Само така ще започнеш да изместваш фокуса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина в Шумен има малко работа , свързана с дизайн. Защо не потърсиш място като учител по рисуване и трудово обучение например. Нередовен в началото, което значи малко по-малка заплата. Но има предимства: намален работен ден, постоянни доходи, по-толерантно отношение към болнични, отколкото в частна фирма ... и винаги можеш да правиш нещо допълнително - школа за творчески изяви към училище,  читалище, частна детска градина. Освен това, ако ти хареса,в Шумен можеш да получиш висше образование в това направление.

 

Районът е селскостопански и със сигурност твоето семейство отглежда зеленчуци, плодове и др. Това е голям плюс. Ако им помагаш - ето ти агрофитнес за добър тонус. Детето ти ще отрасне на чист въздух, с биопродукти, а не с пластмасовите домати и смога на София. Огледай се - има много положително в този град.

 

Освен това Варна е "пристанище на Шумен" според Тодор Колев, пак шуменец. Варна е мнооого добра посока за бягане, след като малко си стъпиш на краката. :)

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, дизайн, това е чудесно! Освен предложенията на Креми, мога да допълня с още. Има толкова много възможности за практикуване на нещо, свързано с дизайн, като надомна работа, което е удобно с малко дете. Дали ще проявиш лична инициатива или към някоя фирма, ти ще си прецениш. И зависи какво те влече, разбира се. Ето нещо, за което доскоро не знаех - сутаж; материалите са сравнително евтини, важен е дизайна и изработката :) Могат да се предложат в интернет, на магазини или на някоя модна къща, изработваща сватбени и абитюриентски облекла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×