Предположенията - можем ли без тях?

[Аделаида]

Но това не е в противоречие с предишния ми пост.

Различните мнения на майката и бащата са си валидни, защото те познават добре дъщеря си. Тези мнения могат да и бъдат от помощ, но какви са нейните големи цели в живота. Тя би трябвало да осъзнае отговорността си пред тях и да вземе крайното решение. Следователно ролята на родителите е в помощта към нея с разумни доводи и без излишни емоционални реакции, особено негативни.

И аз съм на това мнение

 

А защо не и обратното? Като изчистим предположенията и нуждата си от тях, възстановяваме връзката си с бог и Любовта.... 

Да ако имаме такива и те само ни объркват правилното решение е :ДА ги изчистим, но има и друго разумно действие-да ги оставим най-много на ниво предположение и да не ги допускаме да се превръщат във влияние на нашите действия и постъпки, или друг яче казано да не ги обръщаме във сила, която може да ни води по път който може и да не е правилен.

[Guest Кристиян]

Привет на всички ,

Предлагам един откъс от рав Михаел Лайтман, който в себеси съдържа всичко относно предположенията:

"Ние се раждаме с 5 органа на чувства. Във всеки от тях има определена област за възприемане, в която се фиксират всички наши реакции на ставащото отвън. Ние възприемаме със слуха си не всички честоти около нас, а само в определен диапазон: да кажем от 15Hz до 15KHz.

Така са устроени и всички останали органи на чувства. Създадени сме по начин, че светът ни се открива само в пределите на нашите 5 области на възприемане. Ако имахме допълнителни органи на чувства, с други области на възприемане, картината на света би изглеждала съвсем друга. Картината на света е това което си представяме вследствие на реакциите ни на нещо намиращо се отвън.

Отвън се намират вълни, висша светлина. И от всички тях ние улавяме само незначителна част, ограничен набор от впечатления в определен честотен диапазон. Това е и всичко, което в крайна сметка създава нашата картина за света.

Така възприемаме и самите себе си и обкръжаващата ни реалност. И разбира се, тази картина е отпечатък на нашите свойства. Ако някой по рождение е лишен от един орган на чувство, неговата представа за света се различава от нашата. И ако в нас се появи допълнителен орган за възприемане, картината за света също ще се измени. Науката се развива в резултат на изследване на тази картина.

Човек, ограничен от свойствата си, не може да изследва това, което се намира извън границите на възприятията му. Затова е необходимо допълнително свойство, което се нарича екран или шести орган на чувство. Науката преживява криза, но развитието й не е завършено: необходимо й е да премине на по-високо ниво. Ние не можем да променим нашите природни, телесни органи на чувства, затова възприемаме обкръжаващият ни свят като единна картина.

Но ако в нас се появи орган за възприемане, способен да се променя, благодарение на него би ни се открил променящ се свят. Именно това става, когато придобием нова възможност – с помощта на екрана да възприемаме друг висш свят. Науката Кабала обяснява на човек, как да усети, улови, възприеме реалността в съответствие с неговия избор, настройвайки допълнителния вътрешен орган за усещане – екран, кли, душа (всичко това е едно и също).

Въпрос:Колкото и човек да се променя, природните закони са непроменими, независимо от неговия мироглед. Природата, която може да ни унищожи, да ни нарани или да ни достави наслада, остава една и съща. Вие можете да ни променяте до безкрайност, но ние ще страдаме от жестоките прояви на природата.

Мисля, че преведох достъпен за разбиране пример. Разглеждайки предмет чрез един прибор, аз виждам вълни, а чрез друг – вещество. Някои твърдят, че реалността не се променя. Но всъщност се променя и тя зависи от мен – от моите свойства. Ако аз променя своите свойства – и ще се промени. Възприеманата от нас реалност не съществува извън нас. Всичко видимо, чувано, усещано от нас са само наши усещания. Не може да се твърди, че такава реалност съществува извън нас. Още никой не е излизал извън себе си и не е възприемал реалността по друг начин. Резултатите от научните опити и изследвания показват, че вижданата от нас картина се променя, ако ние променяме себе си. Сега говоря не от позиция на Кабала, а имайки предвид учените.

Те вече разбират, че променяйки човек може да се промени света, тъй като той е отпечатък, отражение на свойствата ни. Ние сме свикнали, че света съществува сам по себе си, независимо дали се намираме в него или не, че вселената, земното кълбо – всичко съществува и без човек. По-късно започнахме да разбираме, че картината на света зависи, както откри Айнщайн от скоростта на предвижването. С увеличаване скоростта на движение, реалността ми се представя в друг вид: променя се времето, променя се разстоянието. Т.е. постоянните по нашите предишни представи, величини се оказват непостоянни. По този начин всичко е относително."

"63 Иисус каза: „Имало богат човек с много пари. Той казал: „Ще вложа парите си така, че да мога да засея, да пожъна, да засадя и да напълня хамбарите си със зърно, та да не ми липсва нищо." Това той мислил в сърцето си, но същата нощ умрял. Уши който има, нека чуе.""

Предположенията нямат ообщо с реалността, защото момента в който правим едно предположение предназначенио за утре да речем, го изграждаме с онези данни за реалноста, с които разполагаме в този момент от реалността, и по този начин попадаме под двойна самозаблуда, лъжейки безогледно себе си и останалите...Първата замозаблуда е тази, че сме реалисти, и здраво сме стъпили на земята..добре, но здраво стъпилия на земята, не може да се откъсне от нея и да предполага своето "утре"; втората самозаблуда е в самото предположение, което никога няма да стане реалност, и ще си остане винаги само нещо твърде подобно на диапозитив...Не ви ли звучи познато това "На фона на тези предположения, май ще трябва...", след което следват нови предположения...

Законът (Тора) ясно формулира това ясно и кратко- "Не лъжесвидетелствай против ближния си"- Кой е ближния ни?

За да разбираме писанието правилно, ще припомня, че нито една думи там не се отнася за проявения свят вън от човека, а само и единствено за Човека, защото именно Човекът е Творението- завършено и Цялостно, без време разделено на минало, настояще и бъдеще, без недостатъка на "луциферовата илюзия, ползваща черно-бялата магия на фотографията, за да прожектира диапозитив на битието вън от нас". Така че, писанието е ръководство за себепознание и представя само това, което е човекът. Ближния е този, който е винаги близо до нас, но малцина осъзнават неговото присъствие. Следните думи принадлежат на ближния:"ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнанник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. И Господ Бог му каза:затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ Бог тури на Каина знак, за да не го убие никой, който го срещне." (Битие, гл.4, 14,15). Така че, преди заповедта относно лъжесвидетелстването е тази, свързана с убийството. Що е убийство и що е смърт? Смъртта е състояние, в което паметта се прекъсва на някое от нивата и измеренията, които носят информация и съхраняват паметта. Така физическото тяло се запознава със смъртта след като престане да функционира, и по този начин паметта на физическото ни тяло се прекъсва...но това не означава, че цялата памет се губи...Като творение, човекът съдържа памет както за цялото, така и за всеки един ден от сътворението, т.е. паметта на човека се разполага във всеки един ден от свещената седмица, като в седмия ден е съхранена паметта за съвършенството и завършеността на творението. Затова човекът с право се нарича микрокосмос- вселената и човекът са едно и също нещо, с разлика в мащабите. Физическото тяло е "земята", а фините ни тела са "небесата". Каин е земеделец, и до днес е жив и изучава закона "каквото посееш, това и ще пожънеш", т.е. законът за кармата- от цитирания момент нататък, човекът вече има карма...има дългове...Кой носи тези дългове? Каин....Каин всъщност е т.нар. Висш Аз на човека- неговата астрална личност, която живее още от онези времена, и няма друг живот освен този. И така, Каин пребивава като скитник по земята, и тя повече няма да му дава от силите си, т.е. Астралната ни личност работи върху физическата ни личност, но именно физическата ни личност лишава Каин от силата си, защото не го осъзнава...Нашия аз, с който работим ежесекундно, е нашето съзнание, а съзнанието на човека е кръвта...а както ни е известно, кръвта на Авел "вика от земята към Мене"...

Това е ближния, и затова законът е такъв...Не лъжесвидетелствай против ближния си е свързано с това, да не се опитваме да "променяме" онова, което Астралната ни личност носи в себе си като опит, знание и т.н.- от това никой не може да избяга, защото ръката на закона е дълга...

Отклоних се от основната тема, но бих желал да има яснота- вън от нас, няма реалност, реалността е единствено и само това, което сме ние- това е основното, което човек може да научи от кабала, което вече променя насоката му, и пътя на развитие.

Защото законът се изпърлнява- старозаветния човек е разделен от драмата на Каин И Авел на физическо тяло, и фини тела, които не са интегрирани и не функционират харвмонично. Земята (физическото тяло) периодично се запознава със смъртта, а небето (фините тела, астралната личност), е принудена да търси нова "земя", за да бъде отново модел на микрлокосмос...Това е същината на грехопадението...

Христос въвежда методът на Любовта, и тогава човек може да стане новозаветен- новозаветния човек осъзнава своите тела на всички нива, и изпълнявайки закона, постига свободата си..

Докато това не стане, всеки е под закона, така че, не може да се ползва от Христовото учение пълноценно.

Приятен ден на всички!

[Слънчева]

...където съзнанието ни се опитва да борави с понятията желание-намерение-воля, подобен човек не би сложил кръст на някой, изглеждащ странно в определени обстоятелства, а би сложил кръст на обстоятелствата, за да може да изрази свободно единственото нещо, с което Бог се изявява в Битието, а това е Любовта. "Бог е Любов", но само за онзи, който е приел кръста си, така че първата от двете общо "заповеди", които даде Иисус на учениците Си, да е изпълнена, след което този човек, би могъл да изпълни и втората, онази за ближния, без да му влияе средата, външния вид, предположенията...така че да изяви Любовта свободно, така че благодарение на неговото желание-намерение-воля, да проведе Бог през себе си и да изяви този Бог Свободно чрез себе си с прямо ближния си...защото тогава всъщност човешката воля бива наистина свободна, защото участва в проявлението на Бога..

"В изпълнение на Волята Божия е смисълът на човешката душа!"

Преминавайки през предположенията / те са част от пътя/, човек с пробудено съзнание разбира тяхното отрицателно влияние и започва да ги чисти. Наистина, както каза Донка, не е лесна работа, но все пак да не се отказваме.

Ще напиша цитат от една беседа, дадена в друга тема /и без това темите се преливат/.

Човек трябва да съзнава,че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му тия същества....

Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толковабудно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не  Съзнава Бога....   

В съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, която управлява, а сам той не е господар на положението си.....

На това основание, Бог, който е всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него.....

"Което оправя", Б. Дуно

[Guest Кристиян]

И така, нека да вземем няколко чести предположения:

Понеже имаше даден пример с лъв и африканска савана, първото от предположенията е това, в момента в който някой види лъв: Опасен ли е този лъв за мен?" Единствения правилен отговор на този въпрос е:"Само толкова, колкото аз мога да бъда опасен за себе си", след което следва:"А колко опасен мога да бъда към себе си?"...тук има думата ближния ни, който ако за нас е непознат, значи осъзнаваме робското си положение в Египет...Робът няма права, така че единственото което може да направи е да жадува за свободата си, и да изучи закона за свободата, който се преподава след закона на Любовта...

И тъкмо става въпрос за лъв, имаше една басня, в която един роб вижда един лъв, който ревял срещу него, но, след като робът овладял предположенията си, забелязал, че лъвът не реве срещу него, и специално заради него, а поради това, че имало забит трън в лапата му...Робът, понеже копнеел за свободата си, и за него нищо друго нямало стойност, съжалил добичето, дори му станало смешно, защото един трън всаваната може да направи от Царя на Животните твърде комична гледка, и понеже тъй и тъй бил роб, и не знаел дали животът му ще свърши днес, или утре- това зависело от господаря му, който когато се разгневял, винаги избирал един роб, който да убие, за да се успокои...та, пекъл си робът, акоще се мре, поне да е от лъв- свободно животно, силно и ако ме убие, после ще ме изяде...И така, приближил се до лъва, извадил тръна от лапата му, без предположения, и лъвът след като получил облекчение, избягал навътре в саваната...

Минали години, и един ден господарят на роба бил много ядосан, и посочил робът- героя на баснята, и заповядал на слугите си робът да бъде умъртвен, като се даде на лъвовете...

И така, организирали всичко, и пуснали лъва на арената, където робът вече очаквал да посрещне съдбата си...Но се случило нещо странно- лъвът отишъл при робът, подушил ръцете му, и си припомнил миризмата на тези ръце, а робът, вцепенен, отворил лека полека очите си (забележете- отворил лека-полека очите си- това ще да е много важно нещо в живота на човека, в робско положение), разпознал лъва, от чиято лапа бил извадил преди години трън...Този лъв, след случката, накуцвал известно време, и ловците на диви животни го хванали...така че, лъвът познавал много добре човешката миризма, миризмата на ръцете им...

Тогава, в този момент, и публиката, ръкопляскат. Това означава, че робът и дивия звяр получават свободата си, и никога повече няма да бъдат поробвани...

Това е просто пример, има и други варианти, които няма да разглеждам сега- като им дойде времето.

Редактирано Октомври 9, 2006 от Кристиян

[Слънчева]

Подобен пример се дава в "Духът на хомеопатията", Р. Шанкаран. Той казва, че ако човек някога е преследван от лъв, у него остава страхът. След време може да се уплаши от котка и организмът му да реагира така, сякаш е видял разярен лъв...

Значи нашето подсъзнание си прави шегички с нас. От нас се иска да го контролираме. Т. е. възприемането ни за света е субективно, като се има предвид, че средата има роля в живота ни.

Значи, изчиствайки предположенията /и страховете си/, ние се лекуваме.

[Синева]

Самопознание и самоконтрол.

[Валентин Петров]

Предположенията нямат ообщо с реалността, защото момента в който правим едно предположение предназначенио за утре да речем, го изграждаме с онези данни за реалноста, с които разполагаме в този момент от реалността, и по този начин попадаме под двойна самозаблуда, лъжейки безогледно себе си и останалите...Първата замозаблуда е тази, че сме реалисти, и здраво сме стъпили на земята..добре, но здраво стъпилия на земята, не може да се откъсне от нея и да предполага своето "утре"; втората самозаблуда е в самото предположение, което никога няма да стане реалност, и ще си остане винаги само нещо твърде подобно на диапозитив...Не ви ли звучи познато това "На фона на тези предположения, май ще трябва...", след което следват нови предположения...

Добри разсъждения, могат да предпазят от привързаност към предположенията.

Все пак бих посочил следното.

Знаем че здраво стъпилите на земята хора, особено интелектуалците, са пълни с предположения, убеждения и т.н. Това е нещо като чужд език, дори когато ние самите не даваме енергията си за поддръжка на тези много често ненужни, съгласен съм, "образувания" в нашето съзнание. Да, приликата с натрупаното жито за черни дни в хамбара е вярна и валидна. Необходимо е да отидем отвъд.

Но как да комуникираме ефикасно с чужденците? Понякога те не искат да кажат подтекста в прав текст.

Много просто. Използвайки концепцията на хипотезите.

Кристиян, предположи следния сценарий. Твой колега ти праща пациент с диагноза която според теб не отговаря на истината.

Когато преведеш ситуацията в термините на хипотези, тя е много повече възможна за разрешение без личностен конфликт, нали така?

Хипотезите са без привързаност. Тогава логиката работи добре.

Отивам в парка, концентриран всяка секунда върху процеса. Но когато съм в парка и медитирам, не поддържам съзнанието си върху всяка направена стъпка по пътя дотам.

Който си вади хляба с наука, ще разбере какво имам в предвид.

В програмирането, особено в отделите по Застраховане на качеството, никой не може да мине без хипотезите в постройката на тестовите сценарии.

Те са хипотези, или по точно, процедури за проверка на хипотези.

Отговорността за тях е от директора за Качествено осигуряване, който не отговаря дори пред шефа на техническата част, а единствено пред директора на компанията и пред тестовия план.

Когато тестовият план и тестовите сценарии са готови, тестовите процедури написани и работят, това което остава е те да се изпълняват отново и отново докато се удостовери че софтуера работи както трябва.

"Критерий на истината е практиката" Ленин

Има определена истина в горното.

Редактирано Октомври 9, 2006 от Валентин Петров

[Слънчева]

Ами нали като се стигне до противоречие, има хипотеза, мислене, анализ и се ражда истината Важното е да няма "клеймо", а "работна хипотеза"

[Guest Кристиян]

Будното съзнание не сънува, т.е. не прави предположения.

Както е в горния постинг на хамелеона:"Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толковабудно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не Съзнава Бога...."

В съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, която управлява, а сам той не е господар на положението си....."- тук, става въпрос за учен човек-

щом той знае как да прониква в съзнанията на всичко в разумната природа, и след като чувсктва и съзнава връзката си с тях, и те с него, предположенията нямат място- защото "той самия не е господар на положението", т.е. с предположения няма да постигне нищо, няма да промени нищо, защото всичко е предвидено, предопределено и узаконено. Който иска да стане "господар" на ситуацията, според Христос, първо ще трябва да научи себе си да слугува, където ще има възможност да изпълнява волята на Този, на Когото служи- ако човек иска да е Господар на всички ситуации, нужно е да слугува на Бог, и да изпълнява волята на Господаря си-Бог...Само така може да се изпълни Божията воля, друг начин няма...

Свобода и свободна Воля е възможна само тогава, когато Творецът отдели Творението напълно от самия Него- това и става в "Битие", но човек загуби правата и свободата си, и станае роб на змията, а змията е най-мъдрото животно което пъпли по земята, и умът, и сърцето на загубилия свободата си, са под двладението на змията, и не са господари на тази змия...

Тя, змията има много имена, но като Кундалини е позната през изминалите 30-40 години вероятнио най-масово, поради популяризирането на езотеричните и окултните знания с развитието на комуникациите и т.н.

Та, има ли някой, който може да изложи закон, според който кундалини мчоже да се управлява съзнателно? Едва ли. Кундалини може само да се издига, и когато се почувства в опасност, да хапе и да впръсква отрова там къдзето е ухапала...

Издигането става възможно само благодарение на добродетелите, които човек носи и развива в себе си, а се отклонява и хапе, впръсквайки отрова поради всичките недостатъци, които човек носи в себе си и проявява.

Съзнанието, решаващо някоя задача, като направи предположение, застава на някой от полюсите, за да го формулира, например:"Добро ли ще направя, ако постъпя еди как си? Как ли иска Бог да постъпя, каква ли е Волята му?". Тогава змията се размърдва и фиксира "мишената" си...

Човек с пробудено съзнание е далече от предположе3нията и дуалността, той когато съзнателно решава задача, застава едновременно и на двата полюса, така че змията няма избор, нейната сила е само когато човек се възползва от плодовете на дървото за познание на доброто и злото, и си похапва от тях, докато взима решенията си; но пробудения човек не яде тези плодове, и не се интересува от тях, така че змията не може да създаде в него полярност, така че този човек да допусне в себе си възможност за "план А", и "план Б"...

И така, змеят или змията могат да се издигат, но за това е нужно човек да се откаже от "господарството над ситуациите", и да слугува на Бога, та да изпълнява задачите Му, и се отказва от това да разграничава кое е добро и кое е зло- Щом Бог заповядва, слугата изпълнява...а ефекта от това е следния- човекстава свидетел на личния си апокалипсис, на своето собствено "откровение", на "откупването" си- защото слугувайки на Бог, дава възможност но Новия Човек да се новороди в него, т.е. Христос да слезе в плът на земята.

Това, което стария завет предлага е осъзнаване на робството и изпълнение на закона, така че човек да има възможност да спре с престъпленията си, да се помири с ближния си; а новия завет предлага Любов срещу слугуване, а на слугуването плаща със Свобода.- Повече от това засега не е необходимо.

Божествената наука е една единствена, като тя може само да се развива- защото истинска наука е онази, която се развива, наука без развитие не е наука. Божествената наука се развива и обогатява, навсякъде, във всички времена и във всички култури, Божествената наука е една и съща- нейния предмет на изучаване, задачите, целите- навсякъде са едни и същи, развиват се обаче методите, средствата- в различнвите времена наблюдаваме различни методи и средства, в разлбичните култури наблюдаваме различни методи, но нито един от тях не включва предположенията...

"Обича ли ме Едикойси/Едикиоя си"- Само толкова може да ни обича някой, колкото ние обичаме себе си. Колко обичам себе си? Само толкова, колкото обичам Бог....

"Каква ли е Божията Воля за тази ситуация, какво би желал Бог да направя?"- Ако човек счита себе си за свободен, със свободна воля, подобно предположение не би следвало да му идва изобщо, защото Творецът дава свободна воля, отделяйки творението напълно от себе си. Това е познат процес- един човек на 21 години става пълнолетен- преди да ги навърши, за всяка негова постъпка търсят отговорност от майка му и баща му- това е Божията институция на физически план, това е Твореца на физичесдки план, защото сме се появили благодарление на мама и тате..Но, след 21 годишна възраст, всяка постъпка е самостоятелна...Та, ако човек счита волята си за свободна, значи не го интересува мнението на баща му и майка му. Защото Свободната воля за да се прояви, е нужно човек да има Его- нужна му е жената, защото Егото е нещо, което самоопределя човека, дефинира го, и утвържадава свободата и свободната воля, които Бог му е да И така, пълнолетния напуска майка си и баща си, и се привързва към жена си- т.е. за всяка една постъпка в живота си, всяко едно решение, взима благосдарение на своя егоизъм, въз основа на който изявява свободната си воля. Затова и Ева е тази, която всъщност става обект на "съблазняване"...

Така че, ако Адам и Ева не представляваха модел на свободната воля, то вземането на решение относно това да послушат ли змията или не, щеше да премине през "родителсдкото тяло"- както учим децата си да питат нас, родителите, всеки път когато някой възрастен им даде нещо, или ги посъветва нещо...Но, коагто детето ни е вече голям човек, ние родителите дори се дразним ако продърлжава да пита за това и онова, и често му казваме да се стегне и да"порасне", и да се оправя сам с решенията в живота- макар и това да е деформирано отдавна, в основата си е така.

Ако човек осъзнае, че животът му е лишен от свобода, и е практически роб поради това, че прародителите на човечеството са загубили тази свобода, то не му остава друго, освен да се роди изново, избегвайки първородния грях- а какво е първороден грях, това е интересен въпрос за дискусия, но в отделна тема, но една от "опциите" в пакета, наречен "първороден грях" е и предположението, което много прилича на "касова бележка", с което змията доказва, че ни е купила и ни притежава...това и Бог не оспорва...Вместо това, дал е закони, които човек може да спазва, така че да осъзнае че е затворник, но в същото време, да знае и за какво лежи в затвора...А този затвор всъщност държи змията в особено състояние- а това е състоянието на жезъла...Спазвайки закона, човек става мъдър като змията, която е нужно да си "изправи" и да служи като жезъл в ръката на господаря си...И какво следва? Бягство от Египет, преминаване през Червено море, 40 години скитане из пустинята, и ...Обетована земя за всички, които се учат успешно. Всъщност, предположенията са вид "идол", или "кумир"- човек създава нещо измислено от савмия него, и по силата на закона- това е езичество, и богохулство...

Много неща има, които може да се споделят в тази тема, свързани с предположенията, защото в наши дни предположенията са основния анестетик, чрез който масово хората приспиват съзнанието си, за онези които спят предположенията са сладки сънища, които задълбочават съня, и така не чуват звънеца на часовника, а за пробудения предположенията останаха в Египет- Египет е израз, който се употребява като еквивалент на интерлекта, на всичко, което е свързано с мъжкия аспект на енергията в полярната вселена, с мисленето и знанието, в писанието Египет означава това...и точно поради това, всичко започва в Египет...Дори и в новия завет, евангелистът споменава "Ще повикам Сина си от Египет"...

Бягството от Египет е по възможностите на всеки, като избяга от там, като премине през водите на Червено море, човек стига до пустинята, но, тук, в пустинята, за разлика от старозаветния метод, нещата стоят малко по-различно- Йоан е глас на викащия в пустинята- това е максималното, което човек може да постигне- това е постигнал и Буда, стигнал е до пустотата, т.е. научил е това, че всичко вън от него е илюзия, и се е отказал от предположенията прибавящи нови и нови неща в илюзолрната реалност- предположенията укрепват и усилват илюзията, придавайки и все повече детайли, от които човек да не може да се откачи...

Е, какво е постигнал Йоан- само това, че сред родените от жени, няма по-голям от Йоан, но с прямо Божествения свят Йоан заема мястото, определено като "но най-малкия в царството е по-голямч от Йоана". От тук започва същинския метод на Христос- новораждането, Йоан кръщава, и така, слагайки кръст на илюзиите, преживява това, което се нарича тайнството "кръщение". То затова е тайнство, защото няма думи с които да се опише. Само който е преживял кръщението, само той знае какво е това, Христос да се кръсти при нас, които сме придобили опита и знанието на Йоан, и сме осъзнали що е това "ближен", на когото да дадем една от двете си ризи...Ризата какво всъщност прави- покрива голотата, Две ризи кому са нужни и защо ближния ни е гол?!

[Guest Кристиян]

Привет Валентин,

Всичко което споделяте е точно така, това е човешката природа, в природата няма застраховки обаче, и Бог не е застраховател. Когато човек е далече от Божественото, и застрлаховки са му нужни, и научни методи, и хипотези ипроверка на тези хипотези чрез хипотези...

Всичко което се опитвам да споделя е това, че там където има предположения, няма възможност за проява на Божественото. Там където човек се чувства господар, назначава за свои слуги предположенията си, науката също му е слуга и т.н.

Там, където Бог се проявява, човек е служител, и противоречията като явление в живота му се обезмислят и отпадат- взаимоотношенията между Бог и човек са възможни само въз основа на Любовта- в това е смисъла на притчата за блудния син...Щом някой пожелае своя дял от наследството, ще му бъде даден, и тогава напускайки бащиния си дом, ще трябва и противоречия да решава, и да застрахова наследството си, защото стигне ли до фалит...не му остава кой знае какъв избор, нали?

За противоречията в живота- добре, човек е разумен, и в много отношения е господар на това- онова....Когато дойдат противоречията,Господаря веднага назначанва своите слуги- работни хипотези, анализи, прогнози...изобщо вдига целия отдел по "маркетинг на житейските ситуации"...това е напълно нормално и обяснимо. Ако дойде едно противоречие в живота, и не можем да го решим, въпреки всичките усилия на слугите ни, какво казваме тогава- "Божа работа", или "Неведоми са пътищата Господни", а в случая това е ненормално...

Ако човек стигне до противоречие, се откаже да бъде господар, а приеме позицията на слугуващ, обръщайки се към Бог, сам става инструмент на разрешаването на противоречието...от което следва, че не човек, а Бог е Господар на противоречията- неведоми са пътищата на Бог, защото слугата не знае какви заповеди ще получи, и самата работа става "Божа работа", защото предоставяме съзнателно себе си като инструмент, с който Бог работи....

Докато държим на противоречията, не може да поместваме Бог в илюзиите на предположенията, защото това е езичество- в това отношение работната хипотеза, и езическия ритуал са едно и също нещо- човекс се опитва да промени живота отвън, имайки съзнанието на господар...щом е така, щом счита себе си зца пълнолетен, добре, но тук повече от ясно е, че Бог няма нищо общо...освен ако Бог не е предположение, което човек си е създал...затова методът на Христос е свел възможността за предположения до минимум- 40 дни вм пустинята, и три изкушения.

Когато Йоан си позволи предположения, и непознавайки истината, попита "Ти ли си Тоз, Който има да дойде", или пък "Не ти, а аз имам нужда да се кръстя от тебе" беше далече от истината, и тогава Христос му каза, да млъкне и да изпълнят нещата, както законът изисква. И готово, след това следва постене- 40 дни чистене от предположения, и чистене от желание за господаруване...и накрая има изпит- три изкушения. И какво, Христос със8тави ли си работни хипотези? Каза ли, чакай сега да си помисля, дали да приема, дали да не приема, дали си струва риска, дали ще съм на далавера, дали ще имам нужда от застраховка (надявам се, Валентин, не се засягате от това, не го ползвам с нечисти намерения)...

Не, Христос си послужи със закона, и всъщност, преминавайки през тези три изпитания, Христос се отказа от старата диета- плодове от дървото за познаване на доброто и злото, отказа се да Господства- по този начин всеки след това, който се опитваше да му създаде условия за Господарстване като му предлагаше противоречия, Той нито веднъж не си състави работни хипотези, или нещо подобно-като слуга на Бог, Христос изпълняваше закщона, и за всяко противоречие отговорът беше в самия закон...

Ще каже някой, че ние сме само хора, и Христос е ехееее - нещо дето има да го чакаме, но не е така- Христос е реалнвост, която може да преживеем, при това- чисто на физическо ниво, в плътта си, дори чисто физиологично след това физическото ни тяло се променя, изменя се ДНК и т.н...Христос е "Пътят, и Истината и Живота"- други критерии за истина няма.

Не отричам предположенията, но нека те да заемат мястото което им се полага, т.е. да не ги намесваме там, където поставяме Бог, Божествено, Божествена наука...

Не отричам, че противоречията са полезни вън от нас, еи вън от еволюционните процеси, които всъщност са съзнателен процес.

Това е, ако някой не го приема, добре прави, ако пък някой вземе да приеме- ще опита ако желае...това имам в мен, и това мога да изведа.

Най-важното нещо според мен е това, човек да докаже на себе си тези неща, да има търпението да послугува, защото отвън никой нищо не може да му докаже, и самия той не може да докаже нищо на никой...Вън от това, което е човека, няма нищо, освен това, което благодарение на 5-те сетива приемаме. всеки знае, че виждаме само онова, което искаме да видим, а не всичко, чуваме само онова което искаме да чуем, а не чуваме всичко..и т.н. Истината е далече от сетивата, така че единствения начин да имаме представа за истината е да предоставим себе си и сетивата си на Бог, той да гледа, да слуша, да управлява всичко, включително и рефлексите, инстинктите и т.н.

ПРиятна вечер на всички!

[Inatari]

Е , аз съм съгласна и доволна от всички , които писаха тук , защото виждам здраво са се потрудили .

Особено Кристиян и Валентин . Само мога да се радвам на готовите вече смелени духовни успехи , постигнати на бялото поле , мястото за постинги .

Блестящи сте наистина .

Донка много хубава тема е измислила , съзидателна определено . /поздрави , от мен /

Аз мисля , че предположенията са път на логиката , път на науката в някаква степен .

Но знанието , поне това знание за живота ,което мен ме интерсува , не се основава на предположенията , а напротив на доверието и Вярата в Бог .

Ние наистина правейки предположения , влизаме в съзнателното , в измеримото . Правим ли предположения ние спираме да се доверяваме и търсим познанието , задаваме въпроси .

Влизаме в царството на предполагаемото и илюзорното , хипотетичното , полезно е за ума /научния ум / да развива хипотези . Но знанието не се основава на илюзии и хипотези , както всички се досещат. А обратното на липсата на всякаква илюзия и измеримост . Неизмерим и непознаваем е Бог .

Модерно е езотеричното познание вече , а не чисто научното познание . И скоро тези два полюса на познание ще се съединят . Това е моята хипотеза .

[Guest Кристиян]

Хамелеоне...

Дори само заради това, което днес се роди в теб, и което е далече от предположенията "Значеи, когато се очистваме от това-онова, значи се лекуваме..", си е струвало всичкото това, което написах, защото то е нищожно спрямо това, което човек да опита...

Докато има собственост, човек ще й бере грижите- имаш знания, ще се опритваш да ги пазиш, да ги умножаваш; имаш страхове- ами те са движещи инстинкти за оцеляване, затова въпреки че ни плашат, не ги изхвърляме...Изобщо, когато опразним себе си от "имущество", тогава изпитваме онази лекота, и разбираме що е това "блажени нищите духом" от планинската проповед на Христос- разбираме го точно така, както размбираме, че сме се нахранили... въпреки привидното противоречие между изпразване, лекота, и ситост, която най-често е от вкарване на нещо..Да, първо изкарваме от нас излишното, и после лапаме въздух в планината докато Христос проповядва..и странно се чувстваме сити...

Пожелавам ти само едно- опитвай, докато се почувстваш сит, това е вероятно най-важния момент, защото ситият човек е щастлив, защото ситостта е резултат от храненето, а храната- не случайно хляб и вино,т.е. неща за ядене и пиене, подбира Христос, за да опише Любовта и Духът- древен принцип е това, че човек е това, с което се храни...Храната води до растеж, всички се хранят...а знаеш ли какво облекчение е дори само това, да попаднеш на току що заситен лъв...да не мислиш, че ще си развали плажа на припек заради теб...?

Всичко добро, и прекрасна вечер на всички

[Валентин Петров]

Кристиян, харесвам много последните 3 поста от днес.

Да изпълним волята Божия е най щастливото нещо, съгласем съм че

тогава няма хипотези и предположения.

когато опразним себе си от "имущество", тогава изпитваме онази лекота, и разбираме що е това "блажени нищите духом"

Редактирано Октомври 9, 2006 от Валентин Петров

[Guest Кристиян]

Здравейте Валентин,

Днес имам нещо, което вчера съм нямал, и днес съм имал това нещо,не защото знам какво ще е то, нито защото съм си го поставил за цел да го имам, напротив- то дойде, защото исках да дам. Да дам на себе си яснота за едно дребно нещо, и когато дам на себе си тази яснота за това дребно нещо, да имам една запалена свещ за да виждам толкова, колкото ми е необходимо. А свеща е опасно да се слага под леглото, затова разумния избор е да се постави на видно място, до прозореца, да се вижда отдалече светлинката, пък ако има някой който се е залутал и окъснял, да дойде...Както аз съм хлопал, докато не получа, така и таой като похлопа, ще му отворя, и ще му дам подслон,при това- благодарение на тази светлинка този някой е имал възможност да се ориентира, но не това е важното- важното е това,че когато отварям вратата си, благодарение на тази светлинка и аз и той ще имаме достатъчнво светлина за да се видим, така че ако не му харесвмам, да подмине вратата ми, а ако той не ми хареса, да му отворя плевнята...

Всеки е спал много пъти в плевнята, това е моя опит- много пъти съм бил някой, който не е бил харесван, та се научих като почукам на вратата посред нощ, където съм видял светлинка, да не правя предположения, а направо да питам, дали мога да пренощувам в плевнята...Едва тогава оцених какво е това, да те поканят в къщата и да пренощувам на легло...

Така че, не е въпрос на предположение това, дали има смисъл да сепоставя светлинката на прозореца за да я види някой или да не я види...

Онова, което знаем е, че ако я поставим на всяко едно друго място, то е ще е опасно, и може посреднощ да се събудим от пожар....

И в двата случая ще има светлина, но в първия случай, някой в нужда ще похлопа, а във втория случай, ще дойде с кофа вода, защото аз съм в нужда, или защото къщата му е съседна до моята?!...Втория случай е случай в който като човек не познавам закона, и с това поставям мнозина в принудата да предполагат...дали да ме спасяват заради мен, или да спасяват имота си- това искам като хора да можем да почувстваме и да разберем- законът се проявава вътре в нас и в нашия дом, така и вън от нас, в дома на съседа--- на ближния...

Не зависеше ли изцяло от нас и нашето знание всичко това преди да стане пожар?

Да, защото когато сме получили, сме получили и заръка, която не сме изпълнили. Заръката е тази- Ето, вземи тази светлинка, жив и здрав да бъдеш, та да ти свети...Ето, това е Волята Божия- Жив и здрав бъди!!! за да ти свети...И ако това не означава много повече от "дръжг светлината на прозореца, за да не умреш"- Бог не плаши хората, Бог има опита със сплашването...неуспешен...

Затова, Неговата Воля съдържа много повече отколкото дори и предполагаме...

И ако една мъничка светлинка, светлинката на една свещ, може да причини тобкова много бели, то какво остава за голямата Светлина?

Ето защо се казва, че верния в малкото, е верен и в многото, защото като научи урока на свещтта, ще знае, че независимо от големината на светлинката,щом тя е от голямата Светлина, значи за да я получи, е нужно да има голяма сила и отговорност...

С голямата Сила на "малката светлинка" идва и голяматна отговорност за нейното "горене", отговорност, която изисква от нас да бъдем живи и здрави, отговорност, която не предполага, а знае, че това всъщност е Волята на Бог...

Ако аз мога да бъда отговорен и да пазя живота и здравето си, опазвайки светлинката, няма да бъда отговорен за предположенията на съседа си, който може само да похлопа на вратата ми, и ...ако е от предполагащите, ще брои сламките в плевнята, и ще си гради среднощни хипотези, а ако не е от предполагащите, ще почива на топло и в легло, за да се насити на своята почивка...

Лека вечер на всички!

Редактирано Октомври 9, 2006 от Кристиян

[Синева]

Лека да бъде!

Амин

[Слънчева]

Благодаря на Кристиян и Валентин за хубавите постинги. Учим се, понякога постигам нужното спокойствие, опитвам, боря се. Знам, че е страхотно пълното очистване, но за сега не ми се отдава да е постоянно. Не се отказвам, важното е, че съм служител...

Хубав ден на всички!

[lekota]

Явно понятието "предположение" може да се схваща многолико.

Аз съм за предположенията, т. е. догадките, но само в посока : Каква ли е Волята на Бога в тази ситуация ?

Постоянно се опитвом да предположа това, да чета знаците, които ми се дават и така животът става много интересен, като ребус.

По последиците от решенията, които съм взела и събитията, които съм предизвикала разбирам дали предположенията са ми били правилни, т. е. дали съм била в силата на потока, дали течението (символично Бог ) ми помага. Ако не съм, се опитвам да си изведа поуката и продължавам със следващите предположения. И така колкото повече правилно предполагам, по-нагоре ще се изкачвам.

[Донка]

Да, като се замисля и така може да се схваща. Благодаря ти мекота И добре дошла, сестрице

И аз съм се опитвала да правя такива предположения и да се уча от резултатите им - за мен беше важно да не изпадам в завсимост и да не страдам от това, че предположението не се е оказало вярно.

После спрях и това да предполагам - първо в работата си, после в личния си живот. Казвам си - какъв е смисълът - само си губя времето и вниманието... И после понякога се оказва, че докато съм предполагала, съм пропуснала да видя очевидни неща...

И сега само се "нося по течението" като правя всичко и само това на което съм способна в момента. За волята на Бог размишлявам пост-фактум... Това "обобщение" ми замества урока, който получавах по рано от сравняването на предположението с резултатите...

[Силвия СД]

Не се питам за волята на Бог каква е, защото зная, че Тя е най - доброто, което трябва да се случи. Когато сутрин преминавам през прага на дома си и тръгвам нанякъде, винаги си казвам: " Бог пред мен и аз след Него! ".

Предположенията не са нищо друго, освен поставяне на себе си пред Него, а поемането по този път води винаги до никъде.

[Guest Кристиян]

Учителят казва:"Вярвайте в Божествени4я Промисъл, и нямайте никакво съмнение", Христос казва "Като ви попитат, не мислете какво и как да отговорите, защото ще ви бъде дадено чрез Духа", казна още "Не питайте какво ще ядем, или какво ще облечем..."- не цитирам точно, и накрая завършва с "Бъдете съвършени както е съвършен и вашия Небесен Отец"...

Каква е Божията воля, когато човек стигне до дървото за познаване на доброто и злото? Всяко предположение е плод от това дърво- защото тук е клопката на мъдростта на змията, която казва- яж, и ще бъдеш като Бога, т.е. ще се чувстваш господар за да заповядваш на слугите да работят с хипотези, с науки, ще си господар на везните и присъдите- това "да", това "не"...

[lekota]

Здравей Кристиан,

И все пак, аз продържавам да си мисля, че не можем да не правим предположения. По този повод се сетих за една поговорка "Човек предполага, а Господ разполага ". Може би нашите предположения трябва да се свеждат до това как да сме на разположение на Бога. Да предполагаме така, че Той да разполага с нас.

Кристиан, съжалявам, ако мисленето ми изглежда назадничаво спрямо твоите разсъждения, които все още не могат да станат част от мен, защото не са ми изцяло понятни. Нямам тази широта на съзнанието. Ти си отишъл много далече и нагоре, но всеки със собствения си ритъм. Изразявам мнението си на нивото на моето съзнание. Не мога да си надскоча боя.... Но радващото е, че има много форумци, които са на твоята вълна.

Макар и да вървим може би по една и съща пътека, един припка напред, а друг пъхти доста по-назад с раница, вероятно пълна с предубеждения и заблуди.

Може би предположенията са приоритет на жените, защото те работят най-вече с интуицията. За мен предположението е да чуя тихичкия, едва доловим вътрешен глас, когото аналитичният ум заглушава с куп стройни, логични аргументи. А интуицията винаги е по-истинска от разума и точно тя прозира Божия промисъл.Може би говорейки за предположението имаш предвид само разума - чисто мъжки приоритет, нали змията символизира мъдростта.

[Синева]

Предположенията са тясно свързани с опитността.

Предположенията са неизбежни, докато човек не "стъпи здраво" в Духа.

Добиването на Ясната Истина слага край на всички предположения.

"Истината ще ви направи свободни"

"Аз Съм Пътят, Истината и Животът"

[Guest Кристиян]

Здравейте mekota,

Бог може да бъде открит само вътре в човека, т.е. Бог може да се разкрие само в човека- това е всичко, което Той е сътворил- вън от човека няма нищо

И така, каквото е Горе (макрокосмос), такова е и Долу(човек-микрокосмос), каквото е Вътре (в човека), такова е Вън (от човека)- това е известне херметически принцип. Начертайте вертикала за горе и долу, и хоризонтала за вън вътре. Получавате една спретната координатна система, в мийто център- точката, е Бог. Точката не заема място, т.е. тя е едновременно и Нищо, и Всичко. Тя е началото и края. И така, в тази точка се срещат Бог и Човек, и когато Бог и Човек са в центъра на координатната система, нима е нужно да се предполага движението на точката в координатната система? Не, защото всяка точка в тази координатна система е функция, която изразява реалността.

Човек ако не познава себе си- не познава и Бог, тогава сам по себе си човек е една координатна система- вертикалата е мисълта, или ума, хоризонталата- чувствата и сърцето. Но къде е Божествената координатнта система с нейния център? Човек чийто център не съвмпада с Божествения, не знае къде е този Божествен център...

И така, може само да предполага, дали функцията получаваща се посредством взаимодействието на човешкия ум и човешкото сърце съвпада с реалността- Божествената функция в Божествената координатна система.

Така че, ако човек разделя себе си от Бог, утвърждава тази раздяла с Твореца все повече и повече, отдалечавайки се от своя център като функция на своите предположения. Как е възможно тогава да се питаме каква е Волята на Бог, след като категорично се отказваме от нея чрез предположенията си?

Като разгледате отблизо живота на Христос, ще разберете много за координатните системи- кръстовете...ще разберете и метода за постигане на Божествения център- страданието. Човек предполага, имайки желание да избегне страданието, но въпреки това, пак страда, защото избягвайки страданието, престъпва закона...И така, Христос не можеше ли да избегне римсдкия метод с координата, на която да Го приковат? И защо освен Него, от двете Му страни имаше по един престъпник, и що значи престъпник? Някой, който е престъпил нещо...

Когато Христос е прикован на кръста, това се нарича "на точното място, в точното време"- нямаше как да прави предположения с приковани ръце и крака, така че не Му остана друго освен да изрече думите "Отче защо си Ме оставил?", и да умре..Да, но в този момент човек и Бог започват да търсят и да намират центъра на на общата им координатна система, и затова писанието споменава, че храмовата завеса се скъсала по средата от горе до долу...след това какво става? Вкарват мъртвеца "Вътре", а след 50 часа това "вътре" ве

че се е изявило "вън".

Ще кажете, че Христос е Христос, а ние сме само хора, и това е първото от верига предположения, в които стремейки се да избегнем Христовите страдания, или да търсим Бог чрез противозаконни действия, ще се постигнем отнвово същата кръстна участ, но ще сме на мястото на единия от "компанията" съпровождаща Христос от дясно и отляво...

Има един окултен закон, чрез който се преодоляват противоречията и човек се освобождава от предположенията, чрез него се достига до мястото, където в нас живее Бог, представен от един единствен праатом от Първичната Светлина, и този закон дава възможност да се изчисли квадратурата на кръга- съвсем сериозна наука си е това, в която няма нито едно предположение, нито хипотези. В този закон числото 180 е от съществено значение. Числото 18 е основното, което може да опише изцяло всимчко относно предположенията- човек може да предполага че слънцето съществува, само ако не го вижда, и кое е основание за това предположение? Луната. Щом Луната грее в нощното небе, значи предположението, че има слънце, и че то ще изгрее е основано на това, че този спътник на земята, приема и отразява слънчевата светлина така, че през нощта луната създава илюзията, че светил Единствения начин да избегнем предположението е този, да знаем законът, който се съдържа в числото 180...Всъщност, слънцето се намира точно на 180 градуса, в съвсем обратната посока на погледа ни, и ако обърнем погледа си на 180 градуса...той ще се "забие" в тревата...не, грешно предположение...Ние сме земята, Луната е измамната реалност и школата на "Вярата", луната управлява всичките циклични процеси, раждането, смъртта, приливите и отливите, растежа, плодородието- това всеки го знае, така че луната е един "жълт картон", който често бива ваден, и често ни го показват, но ние твърдим, че така, чрез предположенията и грешките от тях, наказани с "жълт" картон, разбираме по-добре Волята на Бога...И така, погледнем ли луната, за да избегнем предположенията, трябва да обърнем поглед на 180 градуса, и така вече гледаме слънцето...дори и да не го виждаме, това не означава, че го няма. Виждаме само нещата, които искаме да видим- многократно този закон вече е доказван, че и по телевизията дори...Докато човек "следи" с погледа си един предмет- кутия например, която се подава от човек на човек, подават си я 4-5 души, които носят същите кутии, но на нас ни е дадена задача да следим определена, не забелязваме, че на екрана се появява човек облечен в костюм на пчеличка и стои на екрана цяла минута!- опит на "Брейниак", а освен това, известния филм на ВВС "Човешкото тяло", в серията за сетивата, доказва през цялата серия това, че човек вижда само нещата които предполага за важни, и по този начин пропуска почти 80% от реалността...накрая на сериата насочват вниманието ни към един човек с костюм на горила, който се появява във всички "сцени" при това- демонстративно, и лично аз, считайки зрението си за отлично, не го видях нито веднъж преди да стане въпрос за него...А зрението е само едно от петте ни сетива...

И така, по отношение на реалността човешкото поведение е същото, каквото е поведението на спящия нощния си сън човек- с такава чувствителност към реалността.

Затова навсякъде в духовните учения се говори за пробуждане на съзнанието- будния човек не гледа луната, за да знае че има слънце, а гледа самото слънце...Припомням словата на Христос от евангелието на Тома "Познай това, което е пред теб, и скритото за теб ще се открие..." Така че, нужно е да заставаме не пред отражения, налагащи предположения, а към същината...И така, обръщайки се към слънцето, правим обръщение на 180 градуса, или- отказваме се от предположенията, чрез поставяне на една нула, една окръжност (всимчко което пиша може да се начертае, и това е същината на сакралната геометрия- това е наука, която е дисциплина в Университета на Живота) и насочваме поглед към себе си, и виждаме....какво виждаме? Ако може да изчислите къде би попаднал погледа, ако го обърнем точно на 180 градуса от хоризонталата, то той попада точно върху епифизната жлеза- ето това е нулата- тя е Слънцето, тя е окото, с което виждаме по вертикалата...И така, няма да навлизам в обяснения, който има нужните знания, може само да ги приложи.

Можем да работим само с точни мерки- ако измерим епифизата си, ще знаем с точност всичко, което ни е нужно да знаем за слънцето. Точните мерки се намират в реалността, а единствената реалност, която съществува- това сме само ние- човекът, вън от нас "реалността" е само отражение.

Това съм научил от Учителя, Той е представил прекрасно методите, говорил е за това, какво представлява материалния свят, че е само отражение на Божествения, и яс но е извел кое е критерий за реалност- само това, което е вътре в нас, защото Божествената наука е за хората, не е за други освен хората...

Така че, докато съзнанието спи, ще сънува предположенията си, и нито едно от тях няма да бъде реалност, защото това различава спящия от пробудения...

Когато Христос отиде да се моли сам в нощта на предаването Му, какво каза на учениците Си? Молете се, и будни бъдете, да не паднете под изкушение...

Но, намери ги заспали (т.е.- намери ги пресдполагащи, градящи предположения, какво и как може да се случи, дали ще стане, па как и защо може да стане...), а после се разбягаха, защо? Защото всеки действаше според предположенията си, и никой не беше в Божествения Център- няма нито един излишен ред от писанието, и нито един ред от това писание, не принадлежи на миналото, нито на бъдещето- това може да научи човек, че всичко в писанието е реалност- едно настояще, което проспиваме в предположения, чудейки се каква е Волята Божия за тази ситуация...Божията Воля е описана за всички възможни ситуации, свързани с човека- Ние като Творение, сме едно Божествено Желание, което Бог е създал за да може да му се изяви чрез Наслаждение...Така че, човек като Душа винаги и по всяко време знае Божествената Воля...

Приятна вечер на всички!

[lekota]

Кристиан,

Благодаря ви от сърце за изчерпателния отговор. Предавам се, звучи много успокоително, просто творим живота си, тя Божията Воля ще си я бъде и без нашите предположения. Надявам се да спра да играя тази игра с ребуса, макар, че ми беше интересна.

Май трябваше доста дълго да ми се обяснява, докато разбера с какво е пълна раницата ми. Мисля, че вече търкам очи и се надявам да не заспивам.

Не знам как го написахте този постинг, но ми внесе някакво умиротворение и ведрост. Сякаш ми падна товар, досега все ми беше в главата тази задача, първото нещо, за което се молех сутрин е да усетя каква е Волята на Бога в предстоящите ежедневни събития. Сега ще се опитам просто да живея, в мига, с Бог в мен.

Искрено съм признателна на теб и на всички, които откликнаха на постингите ми и ми засвидетелстваха приятелство !

[Guest Кристиян]

Не водим дуел, нито битки, така че може да се предадете само пред себе си, там има Един, Който разбира без да предполага. Надявам се, да се ориентирате по светлинката, няма да Ви откаже, но дали ще преспите в плевнята му или на леглото, за да си починете от битките, зависи пак от Вас. Независимо от всичко това, пожелавам Ви да не замръквате без подслон...

Учителя има един пример, как Бог помага. Човек замръква в гората,у вълци вият, сняг вали, небето покрито с облаци...пътеката се скрива подз снега...Молим се Богу, и очакваме...

Онзи, който има вяра (нужното вътрешно познание), ще знае откъде ще дойде помощта- ще погледне към небето, и ще види, че за миг, и снегът ще спре да вали, и облаците ще помръднат, така че да се види небето със светилата му, но толкова, колкото човек да се ориентира за посоката по звездите, и като разбере посоката, ще тръгне, и след 500 метра ще открие горска хижа..

Кажете ми, след като можем да гледаме луната и да обърлнем поглед на 180 градуса за да видим слънцето, то като се помолим на Бог, какъв е Неговия начин да се прояви- само този, да изведе по посока на погрледа онова, което вече сме видяли, научили...

Нали е така? Не носите нито карта, нито помагало, но сте учили, и знаете за звездите, разпознавате малката и голямата мечка, и т.н., знаете тези неща, а друга е темата за това, как и дащо ги знаете. Волята на Бог е само това, което човек е способен да прояви, нито изисква повече, нито ще слезе да го вдигне от гората и да го настани в хижата...

Ако човек бъде затрупан от тежест, например 400 килограма, и ако по неговите сили е да вдигне 300, и ако се помоли на Бог, Бог ще му помогне само с онези 100 килограма, с които сам човек не може да се справи- това са закони, и те са си едни и същи откакто са поставени на служба в битието.

Лека вечер от мен! Пожелавам на всички да бъдат готови да отворят на странника, укъснял навън, а на всеки странстващ исдкам да пожелая да си отваря очите, защото друг няма да му покаже светлинката