Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ralito_we

Вярвам,че Вие ще ми покажете пътя...

Recommended Posts

Добър ден.Бях писала преди време,докато още бях бременна за моето състояние и за това сега няма да разказвам отново,а искам директно да попитам д-р Първанов дали би ме приел за свои пациент.Знам,че сте ангажирани много,но наистина аз вярвам във вас и вашата компетентност и знам,че Вие ще ми покажете пътя.От Свищов съм и бих могла да пътувам до Плевен.Ако има нужда ще разкажа за моя ад отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не приемам пациенти в момента.Дай ми линк към предните си постове.Имам много добър колега от Плевен, с него сме работили повече от десет години и бих могъл да ти го препоръчам.Но, първо искам да знам, за какво става дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

снимкаРалица Христова

01 окт 2013

Добър ден.Пише Ви едно ужасено момиче,неразбиращо какво се случва с него.Ще се опитам да бъда максимално кратка и изчерпателна.

Всичко при мене започна преди около 4 години ето как:Появиха ми се бодежи в сърдечната област които не изчезваха дни наред и започна едно притеснение да не би да ми има нещо на сърцето,следователно веднага потърсих лекар,кардиограма ми беше направена и всичко излезе съвсем нормално.Поуспокоих се следователно,но кошмара тепърва започваше.Една вечер тъкмо заспивайки получих задух,от който се уплаших изтичах в банята да се наплискам с вода,а цялото ми тяло трепереше.Последва ходене до бърза помощ,от там отново ми направиха кардиограма и тя без отклонения и ме пратиха отново у дома с диагноза нервна криза.Започна се един кръговрат всяка вечер горе долу по едно и също време на първата криза започвах да треперя.Започнах да ровя в интернет за симптоми,който ме отвеждаха до една диагноза ПР.Почнах да взимам мента,глог и валериан по три таблетки на ден.От него ми падаше кръвното не можех да ставам от леглото от там внушение за анемия.Пълни кръвни изследвания,отново нормални.И тогава накрая реших че трябва да потърся психиатър.Изписа ми Ксетанор и го приемах около 8 месеца през които се чувствах добре.Спрях го по схема без проблем.До тук добре,да ама не.През всичкото това време станах студентка и заминах да живея в друг град.След края на 1 курс започнах работа и всичко беше добре.Преди една година се запознах с човека с който съм и в момента,а моите кризи се върнаха малко преди да го срещна и то бяха слаби изразяващи се  в едно неспокойство което пиейки един валериан изчезваше или може би залисана от работата го забравях.Въпреки това всяка болка или симптом пак ме плашеше но вече не толкова силно и някак се справях.И дойде деня в който забременях(желано детенце),а преди това постоянно си повтарях,че като забременея ще се оправя напълно,защото ще мисля само за детето си, но уви не стана така.Първите 3 месеца всичко нормално като при всяка бременност.Но дойде лятото и се почна.Виене на свят,чувство на прилошаване и че всеки момент ще припадна,сърцебиене и треперене на крайниците.При излизане на улицата и от многото хора и коли получавах замаяност.Накарах доктора ми да ми пусне кръвни изследвания,но си бяха напълно в норма.И разбрах,че в крайна сметка отново всичко е на психична основа.Беше ме страх да излизам по улиците за да не припадна,но и това отмина.Но всеки път когато ми станеше зле изпадах като в депресия не исках да излизам за по няколко дни и после ми минаваше.От както вече е хладно обаче и не ми прилошава,започнаха едни натрапчиви мисли който и преди съм имала но минаваха и не ме напрягаха.А сега от скоро време ме преследват почти през целия ден и ме плашат ужасно много.Първата е,че ще полудея напълно,а втората и най-страшна е,че ще изгубя контрол и ще се нараня.Почвам да мисля,че няма да се оправя никога и накрая ще ми писне и ще се самоубия.И когато тези мисли не изчезнат от съзнанието ми вътре в мене нахлува едно безпокойство,напрежение и тялото ми започва да трепери.А лошото е,че не мога да ги разкарам и всяка вечер получавам криза от 4 дни насам.Денем не искам да излизам защото мисля постоянно за тези неща.Ако се наложи да ходя някъде го правя насила.Всичко свързано с бъдещето ме ужасява и нищо не ме радва.В края на седми месец от бременността си съм,и обмислям да отида на психиатър в най-близко време.Но все ме е страх,че няма да се оправя и никога вече няма да съм същия човек.Моля Ви за мнение според Вас има ли шанс за мене?

Доста неща се промениха след раждането на детенцето ми.Развих страх от болести отново и в момента всеки симптом ме ужасява.Изпаднала съм в депресия според мен-една апатия,нямам желание за нищо,а бях от хората които 24 часа не им стигат за да правят нещата,които обичат.Много неща има за казване,но няма да изпадам в подробности.Искам да съм същата усмихната и жизнерадостна като преди,и знам че всичко зависи от мен,но незнам пътя,просто имам нужда от някой, който да обърне главата във вярната посока.На моменти не се побирам в кожата си от мисли,че винаги ще съм така.Често плача,почти посноянно и ми олеква за малко.Поставих си за цел от скоро,каквото и да ме заболи да не ровя в интернет за поредната диагноза...Докторе не чакам с магическа пръчка някой да ме излекува,искам да я спечеля тая битка сама,но просто имам нужда от добър треньор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте.Имам ПР от 11 години,като през годините съм минала през ПА ,натрапчиви мисли,тревожност и всичките неща,които вървят с това състояние.Влизала съм в ремисия няколко пъти за дълъг период.Пих лекарства в началото и за съжеление сега отново.

Този път май нямам ПА ,а пристъпи на тревожност,с обилно изпотяване на крайниците,вътрешно напрежение и чувство за полудяване.

Започна преди 2 месеца,ето така:работата ми е на смени и сутрин се налага да ставам в 5,но не мога да си лягам рано и следователно отивам на работа без да съм се наспала и ми е замаяно и криво.Вглъбявам се в това състояние и се наблюдавам ,че не се чувствам добре.Някак си не мога да приема ,че не се чувствам добре защото не съм се наспала.Изведнъж ми се появи една мисъл как съм на ръба на висока сграда и скачам.Знам,че е натраплива мисъл и се опитах да я оставя да премине,дори нарочна я предизвиквах развивайки я какво ще стане ако се хвърля.И тя малко по-малко се стопи и почти не се появява.Но заедно с нея се появи друга,която почвам да си мисля,че може да е истинска ,а не натпраплива и това ме сдухва ,а именно минава през главата ми "Не ми се живее".Отново се опитвам да я пусна да премине без да и влагам смисъл ,но се притеснявам ,дали не е истинска.Пия лекарства от 2 седмици,знам че те не са решение,но просто исках тялото ми да си почине от тревожността и напрегнатостта.Изчела съм бих казала почти всичко за тези състояния,но така и не успях да се справя.Знам,че не трябва да се плаша ,знам че няма да умра от тревожността,но не знам как да се променя...Уж не се плаша ,на моменти си казвам ами да става каквото ще...но ето една мисъл,която нз истина ли е ме разклаща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек има ОКР се приема,че всяка мисъл която го напряга и се повява няколко пъти в съзнанието му е натраплива .Подчертавам, всяка, без изключения.А, както знаеш вече, всяка натраплива мисъл е лъжлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли реално преодоляване на тревожните разстройства?Как изчезва страха,че няма да се върнат отново.От моя опит виждам,че никога не изчезват,видоизменят се,но винаги намират начин да се върнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако в теб е останал страх, че състоянието може да се върне, значи не си се справила със състоянието и то по един или друг начин ще се върне в абнормата си отново.

Защо?

Като всички същества ние имаме центрове на страх в мозъка си. Не можем, а и не бива да ги "деактивиране". Те са ни нужни, за да ни напомнят да се пазим. 

Когато има реални ситуации, това е най- доброто, което може да ни се случи.

Къде идва абнормата, обаче.

Този уикенд бях на планински преход в Стара планина. Имам един мой си страх да не срещна мечка. Не знам защо, просто стои като мисъл. Много ходя по планини не съм срещала до сега. Да, но...този път се случи, по пътя за хижата мече ни пресече пътя. Работя със страховете и знам, че не мога да предвидят собствената си реакция в такава ситуация. Очите ми се уголемиха, кожата усетих как се опъна и силно желание да се махам от там възможно най- бързо. Страх. До тук с нормата.

Къде идва абнормата. Ако се бях върнала и никога повече не ходя в гората. Ако бях продължила, но непрекъснато да стоя в тревожно състояние и очакване да се появи мечката отново. Да си направя прехода под силно напрежение, само да свърши, заради другите и да не стъпя повече в гората, защото ще се страхувам, че може да дойде мечка. Или още по- зле, да започна да се страхувам от всеки шум, независимо къде съм, защото може нещо да ми се случи.

Сега знам какво е да срещна мечка, вече познавам реакцията си при среща с мечка. Аз няма да спра да се страхувам, ако срещна мечка, но ще знам как реагира тялото ми и ще имам тактика, с която да премина тази среща безопасно.

Отговарям през метафората, за да е по разбираемо. Може да заместиш "мечка" с "паническо състояние" и ще разбереш отговора.

Но ти по- скоро питаш, как да излезеш от абнорменото състояние, което означава, че справяне не се е случило.

Вариантите са:

*осъзнаване и преживяване на горе описаното като стратегия. Конфронтации. Което е бързо справяне.

*Разглеждане, какво точно в "мечката" те плаши и усвояване на нови знания и умения или активиране на способности, с което да премахнеш чувството за безсилие и безпомощност, което е активната съставка в дъното на тези всички тревожни състояния.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето снощи в главата ми се появи диалог "Ще поледееш" и отговор "Няма да полудея" и веднага съм във филма,че отключвам психоза или шизофрения.Та кой нормален има такива диалози в главата си.И преди съм имала мисли за полудяване,които са изчезвали,но ето сега се връщат.Уж знам,не са истински,не се случват,но страха е по-силен от разума ми.Честно казано,аз не вярвам вече че има справяне с тези страхове...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос до д-р Първанов.

Искам да попитам до каква степен се очаква успешното справяне с тревожността с помощта на психотерапия? За паник атаките ми е ясно.. терапевта те надъхва, прави ти йерархия на страха, поставя ти задачи.

А за тревожността? Особено, когато при ГТР се появява от нищото. Да, може би разбрах, че трябва да се изживее и, че натрапливите мисли са просто един фалш, но това не означава, че това нещо ще престане. Това ли означава справянето? Да се научим да живеем с тази тревожност до края на живота си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, mminchev каза:

Въпрос до д-р Първанов.

Искам да попитам до каква степен се очаква успешното справяне с тревожността с помощта на психотерапия? За паник атаките ми е ясно.. терапевта те надъхва, прави ти йерархия на страха, поставя ти задачи.

А за тревожността? Особено, когато при ГТР се появява от нищото. Да, може би разбрах, че трябва да се изживее и, че натрапливите мисли са просто един фалш, но това не означава, че това нещо ще престане. Това ли означава справянето? Да се научим да живеем с тази тревожност до края на живота си?

Ще се обадя мъничко :) ...Тревожностите са най естествения елемент на живота .Те са с нас от раждането до смъртта . И всеки се учи да ги преживява/преодолява , някои още като деца , други  по късно . По късното означава , се трябва мъничко външно побутване във вярна посока , И все пак това не е обикновена гимнастика , а работа с усещания , преживявания , промяна на базови възгледи , Значи е добре някои да напътства ,

В 17.09.2020 г. at 20:32, ralito_we каза:

Има ли реално преодоляване на тревожните разстройства?Как изчезва страха,че няма да се върнат отново.От моя опит виждам,че никога не изчезват,видоизменят се,но винаги намират начин да се върнат.

Има реално научаване как да ги използуваме . Тревожноста в ума се използва за стимулиране на вниманието иначе се заобикаля . Мен ме е страх до парализиране от ,,невидими дълбочини" .Но това не ми пречи да плувам в морето и не до брега , като държа вниманието в по реални неща .В началото като нагазвам във водата винаги е трвожно . Но след малко , когато започна да правя това което съм решил ,  идва спокойствието и насладата .

Стреса , тревожността . паниката са наши учители . Те ни стимулират да се учим как да се владеем . И няма друг начин освен да се упражняваме и учим като се променяме .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 23.09.2020 г. at 19:22, mminchev каза:

А за тревожността? Особено, когато при ГТР се появява от нищото. Да, може би разбрах, че трябва да се изживее и, че натрапливите мисли са просто един фалш, но това не означава, че това нещо ще престане. Това ли означава справянето? Да се научим да живеем с тази тревожност до края на живота си?

Моят отговор е "И да, и не".

Да, трябваше да се науча да живея с тревожността и натрапливите мисли, да ги приема.

И не, не е в това справянето, това е само първата крачка.
После, когато се заех да си живея живота, от време на време започнах да забелязвам някакви дребни победи, които във времето се натрупаха и вградиха в едно постепенно "нормализиране" на всичките ми усещания. Ей сега в момента дори ми е трудно да си спомня какво "не ми беше наред" преди години. От време на време си водя дневник, та като го зачета и си казвам: "уоу, колко далечно ми е това".

С две думи - виж какво пише на аватара ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Ти имаш натрапливи мисли / ОКР/ , нормално е, почти непрекъснато  да си тревожен.Справянето с ОКР-то ще доведе до успокоение.

Ти пишеш ,, Да, може би разбрах, че трябва да се изживее и, че натрапливите мисли са просто един фалш, но това не означава, че това нещо ще престане. ,,

,,Може би разбрах,, изобщо не върши работа за справянето с ОКР. Едва, след като не само си разбрал, но и напълно приел,че всяка натраплива мисъл е лъжлива, ще можеш да се отървеш от натрапливостите и заживееш спокойно.

Представи си, че аз съм човек, който никога не говори истината и всяко мое твърдение е лъжа. Ако аз ти кажа, че ще полудееш и ще се самоубиеш, това ще те уплаши ли? Разбира се ,че не, защото аз никога не говоря истината.Е, когато приемеш,че и ОКР-то, никога, ама абсолютно никога не говори истината / в смисъл натрапливата мисъл винаги е лъжа/ тогава ще си спокоен и щастлив.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×