Jump to content
Порталът към съзнателен живот
bambi97

Деперсонализация, дереализация..?

Recommended Posts

Здравейте, имам следния проблем от около 4 месеца изпитвам постоянно (24 часа) чувство за "напушеност", за нереалност и сякаш съм "тук", но не знам защо, как съм се озовала и т.н. Прочетох доста неща в интернет и направих заключението, че това състояние се нарича деперсонализация и дереализация. Но, разбира се, не съм сигурна, че съм го диагностицирала точно - най-вече, защото виждам, че деперсонализация и дереализация са симптоми по времетраенето на паническата атака. Имам усещане, че по някакъв начин не се вписвам в този свят, като че ли ми е трудно да живея в него, витае някакво напрежение. Не знам защо и как, но нещо като че ли не е наред. Постоянно не спирам да мисля.Когато говоря се чудя от къде идва всичко което казвам и някакви такива странни усещания.  Много ме мъчи и влошава качеството на живота ми. Споделете има ли лечение какво включва то.. Ще Ви бъда безкрайно благодарна ако ми дадете някакъв съвет. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кислород-липсата на кислород води до това усещане.

 

Започни да спортуваш, запиши се на йога, временно пий чай от гинко билоба, прибави и магнезий и след два-три месеца оплакванията ти ще отзвучат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхувах се, че е нещо опасно и сериозно. И никога няма да отмине. Много Ви благодаря Д-р Първанов ще опитам дано помогне и изляза от този "омагьосан кръг". А интересното е от какво ли се получава тази липса на кислород. :)  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стрес.

Когато сме в стрес, по-малко количество кръв постъпва в мозъка.По-малко кръв, означава по-малко кислород.Мозъка е органа в нашето тяло, който е консумира най-много кислород и реагира веднага и на най-малкият му недостиг. 

Това е.

 

Съвсем друг е въпроса, защо си в стрес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Принципно съм много напрегнат и тревожен човек. Нямам представа как се е отключило всичко.. Но си спомням, че всичко започна с много силно главоболие няколко дена, а след това и тази деперсонализация и дерелизация.. И след като премина главоболието тя си остана... Понякога имам чувството, че всичко ми е толкова чуждо. Четох много в интернет ... И някой хора са писали, че от години са така и от това се страхувам и аз.. Затова реших да пиша за съвет преди да тръгна да посещавам психиатри и да пия каквито и да е лекарства. Ще послушам съвета Ви и ще започна да пия чая и да приемам магнезий. Ще започна да спортувам. Дано всичко това ми помогне и не се налага да пия антидепресанти и дано отмине както Вие казахте до месеци. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От антидепресанти няма как да ви мине.Те няма да променят това - Принципно съм много напрегнат и тревожен човек. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пия чая, има известно подобрение, но постоянно мисля и мисля.. чувствам всички мои мисли като чужди... действията ми... просто е ужасно. Като, че ли съм се  загледала в една точка и постоянно съм в някаква хипноза. Чувствам се като някаква луда... Когато се оглеждам в огледало все едно не съм аз.. аз си знам, че съм аз но, усещането е като че ли не съм... близките ми имам чувството понякога, че са ми непознати и чужди и не ги познавам а всъщност знам кой са, но това са някакви чувства.Кога ще се върна към нормален начин на живот и аз незнам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! От един месец и аз имам същия проблем.От начало се чудех какво е точно,но после разбрах че става дума за деперсонализация.Правих си ЕКГ и кръвни и ми няма нищо.Личната казва,че е някакъв панически страх и нищо ми няма.Чувството ме плаши адски много,трудно заспивам,по цял ден имам чувството че съм във филм,всичко е нереално и съзнанието ми е замъглено.Беше ме страх да излизам на улицата,защото ми се виеше свят,краката и ръцете ми изтръпваха и се изпотяваха и си мислех,че ще падна.Също така се концентрирам много трудно и имам чувството че много неща са ми чужди.С една дума все едно не съм аз когато се погледна в огледалото,дори и близките ми се струват непознати,въпреки,че подсъзнателно знам кои са.Имам чувството,че започвам да забравям или не знам какво говоря.Знам,че звучи странно,но за първи път изпадам в такова състояние.На 20 години съм и не съм такъв човек,но явно всичко се случва.Ходих на психолог и му обясних всичко,а той ми каза че ще пробваме без лекарства.Въпросът ми е опасно ли е това състояние и до колко време минава и какво трябва да направя за да мине по-бързо ? Миналата година имах две доста неприятни изживявания и възможно ли е те да са отключили това състояние? Също така имам проблем с носа нещо като алергия и дишам доста учестено,може ли заради това да се е появило всичко това ? Ще съм ви много благодарна ако ми отговорите,защото вече ме е страх,че ще полудея :Д .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов вече написа какво е хубаво да се прави - спорт, йога, магнезий.

Преминала съм през същите усещания. Когато чувството че си "във филм" спре да те плаши, всичко ще си дойде на мястото.Опитен психолог би ти помогнал да се справиш по-бързо, но по думите ти съдя, че не си попаднала на такъв. Първо, изказа "ще пробваме без лекарства" е лишен от всякакъв професионализъм (най-малкото е оставил в теб усещане, че лекарствата също са вариант, което не е вярно), а това, че след срещата ви, ти все още се чудиш дали това състояние е опасно означава, че той не ти е обяснил най-същественото, за което всъщност ти си отишла. На твое място аз не бих го посетила отново.

Беше ме страх да излизам на улицата,защото ми се виеше свят,краката и ръцете ми изтръпваха и се изпотяваха и си мислех,че ще падна.Също така се концентрирам много трудно и имам чувството че много неща са ми чужди.С една дума все едно не съм аз когато се погледна в огледалото,дори и близките ми се струват непознати,въпреки,че подсъзнателно знам кои са.Имам чувството,че започвам да забравям или не знам какво говоря.Знам,че звучи странно,но за първи път изпадам в такова състояние. Както каза д-р Първанов - "стрес! Съвсем друг е въпроса, защо си в стрес".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започнах да пия магнезий и ще спортувам,а ти как се оправи ? Наистина не ми се иска да пия никакви хапчета,но колкото и да се опитам да свикна с това чувство просто не се получава .Най-вече ме плаши това,че все едно съм откъсната от реалността,с една дума все едно си нито жив нито умрял,не си чувстваш тялото.Страх ме е,че ще започна да забравям,а и объркването и световъртежа също плащат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,но колкото и да се опитам да свикна с това чувство просто не се получава .

​И слава Богу!

Не е възможно да свикнеш с неприятните чувства или поне не е желателно от гледна точка на това, че ще опиташ зорлем да обречеш живота си на страдание.

Има една приказка, която гласи: "Лудост е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат". Може би е време да опиташ нещо различно, да смениш изцяло подхода си към проблема. Един добър вариант да направиш такава трансформация в действията си е да посетиш специалист психотерапевт. С негова помощ ще поработиш върху някои твои особености, които в момента ти пречат да изживяваш ежедневието си спокойно. Познавайки лично lind мога да ти кажа, че тя го е направила именно така. Но нека тя да ти разкаже повече, ако иска, или пък прочети по-старите и мнения - там има споделен богат опит.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.

Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 

Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?

- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.

- Кога ще се оправя? = Не се оправям.

- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.

Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.

Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 

Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много силен пост Диди.Той помогна дори на мен да се почувствам по добре, важно е да знаем в каква посока да поемем в такива моменти, върху ккво да разсъждаваме, изобщо кое как да стане.Както ти каза, от вас насоките, от нас действието, няма как някой друг да прави нещо такова вместо самите нас.Радвам се че ви има всички вас, добрите специалисти :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега виждам, че има и други хора с "проблем" като моя.. при мен е абсолютно същото Maria94 .. но с времето се свиква... не е отминала, но когато не мисля за нея тя просто я няма... Остана ли насаме или дойде ли ми на ум за това, че я имам.. Пак почвам да си мисля как мисля, как говоря, аз ли правя всичко това, луда ли съм и т.н .. Но и с това чувство се свиква. Наскоро четох една дискусия в един сайт там едно момиче каза, че имала проблеми с ниско кръвно и от там и се е появявала тази деперсонализация и дереализация. И да се обърна към Вас. Възможно ли е това да стой зад този мой "проблем", понеже съм с наистина много ниско кръвно 60/90 , 80/100 , 70/100 всеки път различно, но долната граница ми е много ниска? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Бамби97
Виждам, че темата е стара, но искам да те попитам, след като е минала една година има ли промяна в състоянието ти?
Как се чувстваш?
И аз изпадам в такова състояние от няколко месеца. Понякога е за кратко, понякога продължава по-дълго ( обикновено, ако се изплаша, че няма да премине)
Аз също започнах да пия магнезий и някои други лекарства предписани ми от невролог.
Вярвам че най-вече спокойствието помага, но тъй като не мога да го постигна винаги_понякога разчитам на лекарствата....
Затова съм си отметнала точно тази тема в началният екран на телефона ми, защото в нея добре е обяснено от какво точно се получава деперсонализацията/дереализацията и когато се изплаша влизам и я препрочитам отново. Така си припомням, че всичко е само стрес и липса на кислород и когато се успокоя ще премине.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 31.08.2016 г. at 15:19, MontanaHana каза:


Вярвам че най-вече спокойствието помага, но тъй като не мога да го постигна винаги_понякога разчитам на лекарствата....
Затова съм си отметнала точно тази тема в началният екран на телефона ми, защото в нея добре е обяснено от какво точно се получава деперсонализацията/дереализацията и когато се изплаша влизам и я препрочитам отново. Така си припомням, че всичко е само стрес и липса на кислород и когато се успокоя ще премине.

Нищо няма да премине докато отношението ти към самата себе си е на недоверие и страх. Обяснено е, да, но то не върши работа, ако не му повярваш веднъж за винаги и нуждата от постоянни потвърждения не изчезне. Това че търсиш постоянно патерицата на която да се подпреш, за да се закрепиш, означава, че "куцаш" и то много сериозно. 

Има една притча за един човек, който стоял на единия си крак, а другия държал свит. С времето свития крак започнал много да го боли и той започнал да търси, кой да му помогне. Минали много хора със съвети. Едните му казвали, да го масажира, други му давали лекове за успокоение, трети съветвали да си потърси патерици. Минали източни мъдреци, които му подавали различни мантри, други които го карали да си представя, че има два крака, за да се облекчи и т.н. Дълго време гледал тази сцена един човек и накрая се доближил и му пошепнал: "Човече, ти имаш два здрави крака, защо просто не го спуснеш и не стъпиш и на другия?" 

Вътрешния ресурс, който всички ние имаме, а не ползваме, това е метафората на свития крак. Да го отпусна и да стъпя на двата си крака, означава да поема отговорност за себе си, да повярвам в себе си, да заживея заради себе си. Ако не са ни научили на това, няма как да се сетим, че просто трябва да стъпим и на двата си крака. А може би, често хората просто не искат и дори не знаят, че е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Диляна. 

Много интересна притча сте избрали.

Писали сте че отношението ми към самата мен е на недоверие и страх и това е точно така. Тъй като симптомите които ме измъчват в момента са силна умора, замайване и прималяване (според невроложката това са симптоми на вегетативна дистония) ми е доста трудно да разчитам на вътрешната сила (ресурс)  в себе си. Чувството което изпитвам е че тялото ми ми изневерява и губя контрол над него и това разбира се ме плаши. Точно заради тази умора и липса на сила се съгласих да пия хапчета, които не забелязвам да ми помагат много.Пия ги втори месец. Клонарекс и беталок.Вторите са за високо кръвно.Те си вършат работата. Но това което ми се стори много странно е че в листовките и на двата вида хапчета като най-чести странични ефекти се споменават умора и замаяност.Попитах невроложката и тя каза, че е възможно умората и замайването да е  от тях. И сега съм още по-объркана, защото как ще лекувам даден симптом с хапчета които може би причиняват същият симптом.Затова си мисля, че трябва да ги намаля и постепено да ги спра. Иска ми се да се преборя сама, без тях. Най - вече без клонарекса към който се привиква, а и не виждам голяма помощ от него. Може би само за дереализацията, но може и да си въобразявам, че той ми помага. Иначе тревожноста си я имам все още. 

Бихте  ли ме посъветвали, Вие самата или някой друг, как мога да си възвърна тази вътрешна сила и увереност,  която имах преди това състояние. При положение че в момента не мога да разчитам много на тялото си( заради умората, замайването и прималяването) и затова ми е трудно да стъпя здраво на двата си крака, като  човека от притчата и да се преборя. Благодаря ви предварително! 

 

Редактирано от MontanaHana

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, виждам, че темата е разисквана много отдавна, но аз имам нужда от помощ, нужда да чуя истината такава, каквато е. Искам да разбера какво всъщност е деперсонализацията/ дереализациятя, лекуват ли се, какво точно се случва с мозъка ни, какви поражения нанася, може ли да стане постоянно състояние и да не се повлияе от нищо. Искам да получа отговор на всички тези въпроси. Пропуснах да попитам дали се води за Психично заболяване? Имам необходимост да ми бъде обяснено по медицински начин без да бъде спестено нищо. Видях , че тук има доста добри специалисти и това е причината да пиша в този портал. Благодаря предварително!6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стефи , Не са ли странни въпросоте ти точно тук . В темата където са дадени чудесни обяснения . Ето още няколко :

 

А какво значение има как ще е обяснението ? Латиницата по убедителна ли е ?

Истината и самата истина :  Ако те е страх , е трудно поносим дисконфорт . И за всеки един от въпросите ти в тези  теми има отговори .Защо ти отговарям аз ? Защото донякъде като теб , се интересувам от тези състояния . А за специалистите ? Колкото по добър е , толкова по малко свободно време има за такива общи въпроси .

Приятни празници !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×