Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
katerina_84

Сам ли човек кове съдбата си?

Recommended Posts

Здравейте, чудех се в кой раздел да споделя това , което ме терзае. Реших, че въпреки, че засяга  друг човек, все пак основния смисъл на съждението ми пак опира до самопознанието и отношението ни към собствения ни живот.

Става въпрос за леля ми, а ето и накратко - леля ми винаги е била от типа хора, за които казват "и на мравката път прави". Тиха, скромна, срамежлива добра женица, отдала целия си живот на децата и съпруга си. Доскоро и моето мнение за нея беше такова, то отстрани няма как да изглежда по друг начин. И ето откриха и рак. Леля рухна. В момента е на легло и твърди, че не може да стане вече 2-и месец. И всички около нея се чудят "как, как е възможно на такъв добър човек да се случи такова нещастие, живота е толкова несправедлив!" .

И аз се замислих...не съм така добра , както леля, а живота ми е по-добър от нейния. Стигнах до мисли, които ще се радвам да обсъдим заедно. Мисли, заради които много хора ще ме помислят за лоша....

Ами, ако зад добротата на леля се крие страх, недоверие към живота...скромността й крие бездушие, а срамът й всъщност е страх да кажеш истината на човека отсреща? Да, леля е най-голямата песимистка, която познавам, лишена от всякакви емоции ( по-точно лишила се сама по свой избор), обсъждайки недостатъците на хората, ама мнооого тихо някой да не я чуе. Ако това, че не може да стане на крака се дължи на изключителната й немърливост към тялото й ( Над 100кг и постоянно ядене и тъпчене), а постоянното й хленчене е начин да накаже близките си, защото видиш ли тя била болна заради жертвите, които правела за тях? Искам да ви кажа, че нейния живот не е бил никак труден - здрави деца и без финансови проблеми.

За мен, тя не иска да оздравее. Тя иска да е жертва. И да, жертва е, ама не на живота, ами само и единствено на себе си! В тоя ред на мисли "човек сам кове съдбата си" ми се вижда много вярно и в унисон със състоянието й. Как смятате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

--------Ракът , заедно със сърдечните заболявания , е главната болест на съвременния арийски човек .Съвременния човек поради прекалено силния си интерес , към ,,бизнеса" и лидерството , принася в жертва собствения си живот , заради неправилно насочената си и силно концентрирана енергия .------цитат от Алис Бейли .

Човек е отговорен за живота си .За всичко .И за дъжда застигащ го навън. ..Това твърдение , е повод да мислим ,и търсим причините .Защото винаги е възможно да направим нещо за подобрение на живота . Ако човек търси причините , се развива , .

Има и такава причина --на болния му харесва вниманието на околните и несъзнатално потдържа болеста---. Но не можем да го упрекваме заради невежеството му .Това само усложнява лекуването му , той си е болен , не е лош .Това не е повод да му се отказва подкрепа .

Това което си написала , вероятно е точно така . Но , не е повод да променяш отношението си .В смисъл да не помагаме на болния .Напротив , той се нуждае от помощ и чрез изявата на болеста го афишира .Само че нашата помощ , трябва да е най доброто съобразно възможностите ни и това , което виждаме .Болния , е в процес на очистване и ние можем да му помогнем да изостави ненужното , да се промени .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съгласна съм с теб. Аз не променям отношението си към нея. Въпреки, че когато й казах да приеме болестта си като възможност да започне да живее истински, ме погледна все едно съм изперкала и като цяло тя не иска да й бъде помогнато, аз продължавам да й давам кураж.
Както и да е, не това е главното, което ме вълнува.

Въпроса ми беше, дали живота е несправедлив или ние сами си го правим такъв? Дори, това вече не ми е въпрос, а убеждение - живота ни е такъв, какъвто ние решим да си го направим и съдбата ни е изцяло в наши ръце...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек сам кове съдбата си. Сега трябва да направя разграничение между битие (не съм сигурен дали това е точната дума) и съдба. Има и свобода на волята. Ако утре някой реши да ме застреля, това може и да не съм си го изковал точно аз, а да си е чисто и просто решение на онзи другия. За незаслуженото страдание (ако има такова, аз ще бъда компенсиран в последствие. Съдбата е закон за равновесието.

Точно ракът не мисля, че може да дойде случайно или от независещи от човека причини, но много други страдания могат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×