Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Любовта на Исус Христос – условна или не? Себеотричане - себеприемане и ролята на егото като механизъм за самосъхранение.

Recommended Posts

 

 

Здравей Орлине, това звучи малко като теза за дисертация по теолого-психология J но всъщност е плод на много работа с моето мозъчно поле и базисни страхове. Работих доста с вината и отхвърлянето в моя живот, детство и различни ситуации, което ме е довело до сектата и зависимостта ми към намиране на сурогатна любов, ‘приемане’, ‘одобрение’ и въприемане на тяхни правила като ‘правилни’ за да fit in, дори и по този начинда вървя срещу себе си.

 

Ти беше споменал , че в Библията има много психология и въобще в религията, вярата и т.н. Зависи кой с какви цели го използва. Има както много освобождаващи, така и много заробващи практики.

 

Прошката е един добър пример. Учихме се как да даваме прошка, което е освобождаващо, но всъщност не сме наблягали толкова много как да искаме прошка, осъзнах, че това също е много трудно и тежко. Осъзнах, че по тоиз начин ти търсиш и молиш да бъдеш приет, а не отхвърлен. Поне с моите родители е така, и съм се заела да им поискам, както и да им дам, защото само тогава те ще разберат , че са ме отхвърляли и наранявали, особено в тийнейджърството, когато имахме много проблеми. Естествено те са с  последици за мен, като липса на самоувереност, вяра в себе си и т.н. Един втори стадии от живота  ми, в който не съм се почувствала подкрепена, след стадия на деството, в който бях дисциплинарно възпитавана и бита.

 

На семинарите осъзнах Божията любов, която идва от мен, от моето висше Аз. И се запитах какви са каналите за намиране на тази висша любов, и се запитах за религията като толкова важен източник на тази любов или информацията за нея. Този голям авторитет, който не мога да пренебрегна, защото не съм научена да вярвам на себе си, не съм подкрепяна, но винаги трябва да се сравнявам с авторитетите и да си подравнявам мисленето според тях, защото виждаш ли това е безопасно. Моите родители са ме възпитавали със страх, какво да се прави. Те самите са страхливи. Такива са си.

 

Та си казвам намерих Бог в себе си, във всяко мое начинание, порив, приемане на моите силни и слаби, добир и лоши черти, макар че това беше най-тежкото нещо да проумея. Църквата и сектата искат да се кланяш на един стерилен Исус, който е перфектен, 'безгрешен', да чакаш любовта ти да дойде отвън, от там, и за да го достигнеш, видиш ли, ти също трябва да си стерилен и безгрешен, а това означава да зачеркнеш половината и повече от половината от себе си и да вървиш против себе си, а това значи против волята Божия за теб.

 

И когато става въпрос за твоето собствено Аз, да наложиш себе си в дадени ситуации, взаимоотношения, виждам че когато обичаш себе си и си даваш, то тогава, когато ти е най-свободно около врата, не си подтиснат от бариери , граници и др. убващи личността предрасъдаци, тогава ти си най-щастлив, най-щедър, обичаш безкористно и можеш да даваш. То ва е красивата Божия любов, това е смирението.

 

 

И сега тук идва въпросът ми относно Исус като ролеви модел за тези неща. Искам да открия истинския Исус, а не този който описват като култов модел на стерилност. Има нещо really cool about Jesus, the ordinary man Jesus, the prophet and the Son of God, син божи, като всеки един от нас, но зареден с тази енергия на любовта. Искам да го опозная по този начин.

 

Значи стерилинят Исус върви  и прави чудеса и проповядва да си оставиш всичкото богатство да тръгнеш след него и проповядваш учението му. Той проповядва да си обърнеш и другата буза като те ударят. Това за мен е тотално потъпкване на Аза и тотално отваряне към всички, които искат да те наранят да го направят. Ти ще го направиш от любов към него, но това вече не е healthy. Казва нямай его, бъди празна кратуна.

 

 А привилното казва бъди справедлив към себе си и другите. Давай когато имаш и искаш, но отстоявай територята ти когато те нападат, бори се себе си, имай агресия. Най-много ме кефи сцената, в която Исус отива в храма и разпърчидосва всичките сергии, които продават неща за облага. Тук се вижда по-човечният Исус, който пази това, в коеот вярва. Не е 'обърни си бузата да те шляпнат' когато не са прави. Не дйестваш като куха лейка, в която наливат вода от едната страна, за да  я излееш от другата. Той пази територията си, пази това, което е негово и на небесния му Баща. Исус е безстрашен. Той не се бои от мнението н а хората, от тяхното отхвърляне, той е иноватор и прорязва собствената си мощ и убеденост в учението си, при което го последват хиляди. Това е което аз чувствам , че нося в себе си и мога да направя с живота си, лидер, иноватор, който не се интересува от мнението на хората и може да постигне стойностни и градивни неща с идеите си, но пусто , тези лични травми, които убиват и възпират толкова много от тази жизнена сила и енергия, като вярата в себе си най-вече.

 

Ето този Исус искам да отркия в Библията, защото от другия, който са ми инжектирали в главата, постоянно се чувствам отхвърлена, а чувствам, че има каквко да науча от него, че мога да го обичам, да му се кефя и да изпитвам респект към идеите му. Смирението, за което учим по семинарите от Исус ли е взето?  Това е висша форма на Божия любов, аз го изпитах. Но тук идва пак един малък конфликт. Азът и себеутвърждаването, себебичането малко се разминават от 'стерилния' Исус и също така това смирение, в което трябва да махнеш егото, това някак си идва да ти каже, да имай Его, но не забравяй, че материалните неща от света не са токова важни, което пак влиза в един denial и някак си вина да и искаш, или пък да се откажеш от тях , за да се чувстваш добре,но пък да се чувстваш неудовлетворен, че не постигаш достатъчно в живота си.

 

 Мисля, че усях да изразя конфликта си отностно Исус, дано съм успяла. Имам нужда от малко повече examples about that cool Jesus, и как той те приема , а не отхвърля с неговото учение. Например още един такъв example е, че Исус викаше проститутките или поне тази Мария –Магдалена да седи с него, и той я приемаше, макар и обществото да я отхвърляше. Той я приемаш с любов като равна, друг е въпросът обаче дали той искаше тя да се промени, ‘за да взлезе в царството Божие’. Ето тук идва условността и това ме притеснява. Освен да се има в предвид, че освобождавайки се от тази неприятна практика тя ще бъде по- щастлива, но тук има място за лични спекулации.

 

Има и други места в библията където се появаява стерилният Исус, не м ога да цитирам точно кои са, но са свързани с ‘не прави това или онова’.  Ето тези два опозициониращи се образа на Исус ме объркват и не ми дават мира. Кой всъщност е бил Исус?  И всъщност важно ли е нашето себеприемане, любов  и възприятие към света и удовлетворение от живота да зависят от това кой е бил Исус и как той ни възприема? Това от моя страна е търсене на още един безусловен авторитет . Или когато получим в себе си едно добро себевъзприемане и усещане, и любов към себе си няма да ни е толова важно кой авторитет как ни е приема, по-скоро ще виждаме такива авторитети като един ролеви модели, които по собствено желание можем да следваме или да вземем от техния пример, това, което ни приляга, обогаява ни и ни прави по-добри.

 

 

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос е метод да опознаем  егоизма си .Да обединим вътрешния човек с личноста .Да открием важните неща , ценностите .Да ги извадим и ги направим част от личноста си . ..За всяка случка в библията е хубаво да се търси вътрешен смисъл .Например за изгонването на търговците от храма , какво е важното . Какво ни говори тази случка .Защо Христос не е постъпил като днешните -тартори- , да насъска стотина последователи и да гледа  от страни , помитането на търговците .А той се е изложил на риск , да го обвинят в размирици . Какъв е смисъла на този му пример ? А примера е --търговци в храма-? Кое е храма в човека . Кои са търговците в човека .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Прошката е един добър пример. Учихме се как да даваме прошка, което е освобождаващо, но всъщност не сме наблягали толкова много как да искаме прошка, осъзнах, че това също е много трудно и тежко. Осъзнах, че по тоиз начин ти търсиш и молиш да бъдеш приет, а не отхвърлен.  Поне с моите родители е така, и съм се заела да им поискам, както и да им дам, защото само тогава те ще разберат , че са ме отхвърляли и наранявали, особено в тийнейджърството, когато имахме много проблеми. Естествено те са с  последици за мен, като липса на самоувереност, вяра в себе си и т.н. Един втори стадии от живота  ми, в който не съм се почувствала подкрепена, след стадия на деството, в който бях дисциплинарно възпитавана и бита.

Интересно встъпление към темата. Благодаря. Въпреки, че не съм Орлин, ще си позволя да разсъждавам по своя си начин. Не разполагам с толкова много време наведнъж и затова ще вземам отношение към всеки повдигнат казус поотделно. 

Прошката е обратното на това: "ти търсиш и молиш да бъдеш приет, а не отхвърлен". 

Когато човек търси приемане и избягва отхвърляне, той засилва зависимостта си от човека, от когото иска прошка, т.е. намалява свободата си. Прошката цели да постигне тъкмо обратното - освобождаване от зависимостите, в които човекът е изпаднал. Следователно прошката предполага запазване на любовта към себе си и съответния човек/хора независимо дали те ме приемат или отхвърлят такъв, какъвто съм, независимо от тяхното отношение, поведение, ценности в момента. 

Прощаването на себе си означава, че аз приемам без капка осъждане, но с безусловна любов, всичко, което съм направила, помислила, почувствала и впоследствие се е оказало погрешно. 

Как се прави това? 

С осъзнаване на ситуацията и хората в нея с всички възможни гледни точки, мотиви и т.н. и с влагане  САМО  на една емоция - безусловна любов. 

Ще обясня с примера: Родителите са имали гледна точка, различна от тази на засегнатото младо момиче. Те са се старали да го предпазят от фатални грешки, които да съсипят живота му за дълги години напред. Те са се опитвали по начина, по който те са го разбирали тогава (сега може би мислят по друг начин) да мотивират растящото и жадуващо свобода дете да следва някакъв общоприет път на успешно развитие, което да доведе до стабилна самостоятелност (добра професия и доходи) и успешен семеен живот. Средствата, с които родителите обикновено се опитват да постигнат това, обаче, са продиктувани от една обществена матрица на похвали за послушание и наказания за отклонение от нея. Моята майка (аз съм на 56, а тя на 76) все още се старае да ме мотивира да се усъвършенствам като личност, като непрекъснато ме критикува и ми посочва слабостите (в личния живот - в професията отдавна не се опитва, макар и двете да сме учителки). :) Много малко хора са приели не само като ценност, но и като начин на живот безусловно положителното отношение и стимулиране. Критикуването, осъждането са основа на "добромисленето" в нашия материален свят. 

И тук ще вметна - Точно на това иска да ни научи Христосс обръщането на другата буза. Когато нещо не ни харесва (т.е. засяга ни емоционално както ни удря шамара), да сменим гледната си точка към него и да се опитаме да видим доброто в него. Опитайте се да направите това движение и физически ще разберете как се променя света.... И да добавя, че ако ви ударят по "дясната" буза - т.е. по модела, който е утвърдил вашия ум, за да обърнете в тази посока "лявата буза". вие ще трябва да се обърнете първо с лице - 90гр от старата позиция и да разгледате удрящата ви ситуация внимателно и неутрално, без негативната емоция. После да се обърнете на още 90гр и да видите какво е имало зад гърба ви в момента на удара - т.е. да осъзнаете пълната - 360 гр картина на събитието. А лявата буза обръщаме, за да осмислим случилото се не само с ума си, но и с любовта си. 

 

И да приключа, че закъснявам - Прошката в описания по-горе случай означава:

- разбирам вашите добри мотиви и приемам, че не сте намерили други начини да ги осъществите. 

- Разбирам защо сте ми причинили болка и защо и аз на вас съм я причинила и прощавам и на себе си и на вас незнанието.

- Каквото и да мислите и вършите вие сега, аз ви приемам с любов такива, каквито сте, без значение дали вие ще ме приемете или осъдите и дали ще желаете да имате добри отношения с мен. Аз мога да ви обичам и разбирам и отдалеч. 

И на-важното - взела съм си поука от случилото се и аз самата ще се старая в подобни ситуации да постъпвам по начин различен от този, който ме е наранявал. 

 

To be continued....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×