Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хипохондрия. По пътя към себе си.


Recommended Posts

Здравейте!
Знам, че има други подобни теми във форума. Изчела съм доста от тях, но въпреки това бих искала да потърся съвет.

Ето и моята история.На 28 съм, още от малка бях доста свито дете, по-мълчаливо сред хора, притеснително. На около 15 години за първи път изпитах силен страх от смъртта. Като той ме е навестявал периодично през годините. Не съм сигурна дали пак по това време или по-късно се появиха и ОКР мисли, разни ритуали, както и страх от заразяване, глобални събития. Усещах се някак по-различна от останалите. Тогава, обаче не съм им отдавала кой знае какво значение на тези неща.

Що се отнася до семейната среда - не беше от най-красивите. Баща алкохолик, чести скандали вкъщи и т.н.

Имах периоди ту на рев, ту на затваряне в себе си.

Доста трудно ми е било да се сближавам с хората, както и с мъжете. Още от тийнейджърските ми години е така.

Все заемах отбранителна позиция, когато някой ме доближеше и просто бягах от отношенията.

И така до 1-ви януари тази година. Още от първия ден на 2015-та се отключи нещо по-голямо от познатите ми епизоди на страх. Като че ли ей така от нищото се уплаших отново, но този път реших, че съм болна от нещо. Започна едно главоболие още на следващия ден.

Разтресе ме първата ми сериозна паническа атака седмица след това, като последваха и други същата нощ.

Хипохондрията се отключи доста мощно - всеки ден си откривах нова болест. :)

Съответно ходене по лекари, невролози и постепенно започна да ми става малко по-ясно какво се случва с мен.

Имах още няколко такива ПА епизода следващите 2 месеца. Главоболието беше по-силно до към юни месец. Сега все още се появява, но по-слабо.

Тогава и започнах да посещавам психотерапевт. Наред с изчетените материали по темата с тревожните разстройства това доста ми помогна, за което Благодаря!

Прилагахме различни техники и дишания на място, както и аз самостоятелно вкъщи. Психотерапията продължи минималния брой пъти, а това за мен беше обнадеждаващо.
Спортувам няколко дни в седмицата като имам и силови, и кардио занимания. Интересно ще ми е към тях да добавям понякога йога и танци.

Това, което ме подтикна да пиша този пост е, че все пак явно нещо не правя достатъчно добре или правилно, но не съм сигурна какво е то.

Близо четири месеца все още си имам и стягане в гърдите, главоболието от време на време, а от седмица и нещо като изтръпване/иглички/стягане основно на десния крак, както и на ръцете. Това последното се провокира от нов момент на уплах, че ми има нещо и повишаване на тревожността. Възприемам го като крачка назад, но явно няма как без такива моменти.

Знам, че мога да се справя, знам че основното е осъзнаването на тези неща и приемането им.

Все пак нещо сякаш не ми достига да изляза от този затворен кръг и все още се случва да се самонаблюдавам.

Въпреки това и въпреки телесните усещания, които имам вече няколко месеца чувствам, че трансформацията ми е положителна.

Много по-свободно общувам с хората около мен, по-спокойна съм като цяло, шегувам се с хипохондрията си, иронизирам тревожните мисли. Напоследък всъщност не се стремя да ги замествам задължително с положителни такива, а просто да ги оставям да преминат.

Чувствам също така, че съм по-уверена и не бързам да избягам както преди. Не анализирам нон стоп всичко случващо се.
Правя неща от, които преди съм се страхувала.

Моля за съвет какво мога да подобря или какво не правя както трябва, за да преодолея тези състояния на тревожност и телесните им прояви.

Благодаря предварително и ще се радвам, ако някой реши да ми отговори!

 

 

 

Редактирано от SunRay
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко което правиш е в правилната посока, просто имай търпение. Бързането ще те съботира. Все пак говориш за проблем, начин на мислене и на живот, който се е развивал повече от 10 години, а сега искаш изведнъж всичко да си дойде на място, не може. 4 месеца работа в положителната посока с добри резултати си е направо постижение за теб. Продължавай все така с упражненията и терапията и всичко ще се оправи скоро.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте отново. Не отварям нова тема, за да може да е бързо достъпна предисторията в тази тук. Откакто не съм писала при мен се случиха някои промени. Имам нови въпроси и бих се радвала да намеря отговор сред вас.
Нещата не си останаха на ниво "хипохондрия". В последствие се появиха и реални болести.
Що се отнася до страха и физическите му прояви днес наистина ми е дори смешно от какви глупости съм се притеснявала преди две години, когато паник атаките бяха ежедневие.
Понякога се случват и сега, да не е приятно, но реалните проглеми са тези, които ме доведоха отново тук.
Бих искала да открия от къде идва същината на проблема. Тъй като преди появата на силните паник атаки и кризи (началото на 2015), бях меко казано неуверена в себе си, не можех да създам или да поддържам интимност с човек от противоположния пол. Някак все бягах от това. След като страхът "изригна" се случи и промяната и хубавата и част. Що годе разбрах смисълът му, станах по-уверена, по-смела в общуването. Има разбира се много още какво да се желае, особено в това да се самозаявявам. Преди година дори се запознах с някого и може да се каже, че за първи път в живота си имам "нормални" отношения с мъж. На 29 съм. И тук възникват новите ми въпроси, обаче. Какво е нормални отношения? Как да разбера дали са здравословни такива? Защото през тази една година в здравословен план изживях доста тежки неща. Още от начало - остър цистит. В края на 2016-та тежка дисплазия на маточната шийка и последваща конизация. В началото на март 2017 изкарах Варицела. Множеството изпити антибиотици в този период. Всичко това ме съкруши в даден момент, признавам си. Въпреки че не съм го споделяла така директно с близките си. От мъжа, когото споменах получих истинска подкрепа в тези моменти, беше до мен без дори да съм казала и дума. За това съм безкрайно благодарна. Грижовен и отговорен е. Как обаче да разбера, на правилното място ли съм? И защо ме сполетяха всички тези неща? Не съм съвсем наясно, но доколкото знам на енергийно ниво двама души също си общуват.
От негова страна често има критика, коментари уж под формата на шега, които на мен поне ми се струват груби. И не мога да разбера кой кого отхвърля и изобщо има ли такова нещо? Или аз просто съм по-чувствителна и пречупвам думите през някаква странна призма?
Всички тези болести в следствие на стрес ли са или нещо не е наред в отношенията ми?

Държа на този човек, мога да проявя търпение. Очевидно е, че също си има своите страхове и не може напълно да се разкрие. Не знам, обаче къде е проблемът. В мен? В него? Или в цялото нещо между нас?

Редактирано от SunRay
Линк към коментар
Share on other sites

,,,Или аз просто съм по-чувствителна и пречупвам думите през някаква странна призма? ,,

Наистина, малко ми е странна призмата ти.

Попитах, последният клиент с кого завърших терапия какво е най-важното което е научил по време на нея.Отговора му бе ,, Научих се да не гледам на живота толкова на сериозно,,

Това е.

Пропиляваме живота си в подробности…

Опростявай, опростявай.

  Хенри Торо

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...