Страх

[Misha64]

Страхът живее в мислите, мислите живеят в ума, умът живее  или в миналото или в бъдещето....т.е. мисли ЗА неща от миналото или ЗА неща от бъдещето. Умът не може да бърбори (и съответно да ни плаши) тук и сега, когато сме тотално погълнати от някакво действие, което извършваме. То може да всякакво, но ако сме напълно отдадени на него (включително и умът) тогава проблемът със страха и с каквито и да е други паразитни мисли не съществува. Така, че най-ценното упражнение е приучаването на ума да присъства изцяло в това, което вършим без значение дали мием чинии, дали спортуваме, дали рисуваме...трябва да си подсигуряваме дейности, по възможност полезни и да присъстваме изцяло в тях. Това е вид активна медитация, тъй като човешкиям ум вече е така изпуснат от контрол, че пасивната медитация нерядко е невъзможна. С една дума практикуване на тук и сега.Скоро прочетох едно изречение от някакъв тибетски лама което гласеше "когато миеш чаша, мисли за чашата". Това изречене казва всичко, което написах по-горе. Ако можем да го приложим -  почти всички проблеми свързани с ума ще изчезнат.Защото ти можеш докато миеш чашата за мислиш за смъртта, всъщност това го правим повечето хора в рутинните си дейности, но няма как ако докато мислиш чашата мислиш за чашата да мислиш и за смъртта.

[stelitoy]

Добре, благодаря. Просто ми е доста притеснено, че няма да ми мине, постоянно се връща ако ми олекне за малко, сякаш състоянието ми иска да ми доказва всеки път, че не ме е забравил и няма да си отиде...  Много ми е отчаяно, и не виждам изход, тук намирам временно облекчение, до новата доза страх.