stelitoy Добавено Август 2, 2016 Доклад Share Добавено Август 2, 2016 (edited) Здравейте бях писала преди тук, за това отварям нова тема, проблема ми беше за страха от смъртта и постоянни мисли за нея, това ми състояние е от 2 години на сам, но последната 1 съм по -добре, преди имах 3, 4 дена в които да не мисля а сега има 3,4 дена в които мисля и съм зле, според вас подобрявам ли се дали малко поне съм се справила и защо все още продължавам да изпадам в това състояние за тези кратки дни, възможно ли е напълно да не мисля за смъртта, как може да ми е доста време добре и пак изведнъж да изпадна в лоши мисли, цял живот ли ще съм така, извинявам се за многото въпроси не съм обяснила конкретно какво ми има но мисля че повишен страх от смъртта говори само по себе си. Ще съм много благодарна ако ми отговорите какво мислите, като цяло нищо не съм правила за да подобря състоянието си може би съм с идеята че времето лекува и ходя на групова психотерапия все още не сме навлезли навътре към 4, 5 сесии, как мога да си помогна защото това може би е причината че аз нищо не правя и чакам от самосебе си да ми мине , и може ли да ми обясните какво иска да ми покаже този страх? Редактирано Август 2, 2016 от stelitoy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 5, 2016 Доклад Share Добавено Август 5, 2016 Цитат Здравей . Това дали си зле или добре може само ти да го констатираш .Със страха няма смисъл да се бориш .Със страха се живее .Ако не си убиваш времето тука , Може да пробваш и избереш някой мъничък страх .Такъв ,който само загатва че е опасен .Намираш го и се изправяш от преде му , Огледай го възможно по подробно .Почуствай какво става през това време ...Така може да събереш опит как се приема страха и опиташ с по голям ...Няма да ти казвам че страха от смърта е абсурден , като страха от стола на който седя . Защото нямам такъв .Но като се замисля съм се примирил с друг един страх .Страх ме е да обърна внимание на този за който ти говориш . Моят страх ме държи в страни на недостъпно място .Да , така мисля че мога да го формулирам .Страх от страха .Страх ме е от състоянието в което може да ме вкара някой страх И само като го усетя , вече ме няма там . Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Август 7, 2016 Доклад Share Добавено Август 7, 2016 Надали е случайно, може да хвърлиш едно око на астрологията, и по-специално транзити. Животът е на цикли, и надали има неща които можеш просто да оставиш зад гърба си. Остава ти само опитът от предишният път чрез който по-лесно да се пребориш следващият. Животът е непрекъснато себедоказване, не можеш да се скриеш. Не познавам хора с този страх, нито аз го имам. Но чисто теоретично, хората се страхуват от това което не познават и не искат да приемат. По-добро лечение от това да опознаеш, за да приемеш страхът си надали има. Аз примерно имам определена доза страх и неприемане към хора. Така че доста време съм пропилял (главно несъзнателно) за да ги опозная и приема. Смъртта и като цяло нещастията които спохождат хората, си е също дебела тема по която може да се учи много. Всеки си има ниво на разбиране, така че не мога да препоръчам какво да четеш. Това е тема силно залегнала даже в самото християнството, но в днешно време, колко ли хора се интересуват, дори така повърхностно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 7, 2016 Доклад Share Добавено Август 7, 2016 В 2.08.2016 г. at 20:19, stelitoy каза: какво мислите, като цяло нищо не съм правила за да подобря състоянието си може би съм с идеята че времето лекува и ходя на групова психотерапия все още не сме навлезли навътре към 4, 5 сесии, как мога да си помогна защото това може би е причината че аз нищо не правя и чакам от самосебе си да ми мине , и може ли да ми обясните какво иска да ми покаже този страх? Мисля, че е добре да започнеш да правиш нещо, в противен случай състоянието ще си "играе" с теб, като ти дава временно облекчение и след това ще те изненада по нов начин. Груповата терапия е добър вариант, но тя е след личната, когато вече си се запознала с личната си проблематика, поработила си за собствения си страх, разбрала си какво го провокира, и защо така упорито те манипулира. След такава терапия, груповата идва, за да ти даде обратната връзка от останалите, в разговора и работата задругите ти постепенно ще си доизясниш наученото и прозренията ще са доста по - ясни и точни. Не знам какво означава да навлизате на вътре в групова психотерапия след 5 срещи. По принцип това се случва на всяка среща с някой от участниците. Ако е тренинг, то тогава има някаква рамка и следва схема на обучителен процес, при този случай има определен брой срещи, като в края на всяка има обратна връзка за това какво се е показало и как се е усвоило. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Ноември 28, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 28, 2016 Ще може ли да ми дадете такъв терапефт в Бургас, защото моят при който ходя явно ще дава само групова терапия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 1, 2016 Доклад Share Добавено Декември 1, 2016 Страхът от смъртта е наличен при всеки нормален човек. Колкото повече я приемем, толкова повече сега живеем. Когато обаче стане невротично силен, в психотерапията винаги стигаме до характерови травми, невидими за самия човек съдържания. С тях се работи. За Бургас: Александра Найденова и Марияна Вълчева. Успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Март 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2017 Значи е напълно възможно преодоляване на състоянието ми ,така ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Март 18, 2017 Доклад Share Добавено Март 18, 2017 ОСЪЗНАВАНЕ. Първо си задай въпроса ТОЧНО от каво те е страх. "Смъртта" е нещо, което ние не познаваме и гледаме само отстрани и повърхронстно. Значи от какво точно? От неизвестността? От болката при самото умиране? От раздялата с близките? От мислъта за КРАЙ? Отговори си първо на този въпрос и след това нататък. Ако е от болката, ми то и раждането боли,ама всички раждаме нали? Ако е от неизвестността, та тя е непрестанно с нас! Нима знаеш какво ще стане след малко, или утре или догодина? Не, не знаеш, защото колкото и да си мислиш че контролираш нещата винаги се случват неочаквани неща. И слава Богу иначе щяхме да пукнем от скука. Ако е от раздяла с близките - откъде си сигурна, че е така? Не знаеш какво има после и не знаеш дали с още по-близки няма да се срещнеш. От края? Абсолютно всички духовни учения казват, че смъртта не е край, а само етап, промяна, времнна смяна на "агрегатното" състояние. Има народи при които смъртта се празнува, защото душата си отива у дома. Учила каквото учила, работила каквото работила тук и се прибира у дома си. Има обаче едно наистина страшно нещо. И то не е как, кога и от какво ще умреш /не казвам дали щото този въпрос е излишен/, а как и дали живееш! Как минава животът? Дали изобщо може да се каже че си жив, ако се носиш на автопилот из пространството и се чудиш аз що щя тъка изобщо. То няма никаква гаранция че живеем /в истинския смисъл на думата/ а сме тръгнали да се плашими че ще умрем!! Влачим жалко съществуване...без радост, без вдъхновение, без страст, без любов.....окопали се в някакви уж сигурни убежища, които наричаме "работата ми" или семейството ми"., или "вкъщи".....а ни е страх че това жалко съществуване може да приключи....живи ли сме изобщо та да ни е страх че ще мрем?! И тука има един прадокс. Точна тези хора, които ЖИВЕЯТ истниски - с любов, с вдъхновение, с радост - тях не ги е страх от смъртта. Страх ги е тези, които смътно осъзнават че не живеят и все отлагат живота за понататък.....първо да се подсигурим...па после ще живеем за удоволствие....точно тях ги е страх, щото усещат че пропиляват времето, което им е дадено на тая земя. Един студент ако е учил през годината със страст и желание не само не го е страх от сесията и изпитите, ами дори им се радва, защото знае че е дал от себе си, знае че е свършил работа и сега се радва да изрази това. Кой го е страх от сесията и изпита?! Страх го тоя дето през цялото година е драмел....и знае, че нищо не е свършил, че не е работил и че не е научил нищо. Щото знае, че ще го скъсат и ще трябва да повтаря /друг е въпросът че сега не е баш така в университетите но това е друга тема/. така, че разчопкай го тоя СТРАХ и го определи точно какъв е ...като за начало. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Март 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2017 Страх ме е от неизвестността ,от това ,че съзнанието ми ще изчезне и край ,обзема ме паника като си помисля ,че съзнанието ми просто нищо от него край... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 18, 2017 Доклад Share Добавено Март 18, 2017 Страхът от неизвестното и от смъртта , обобщават страховете ни от промяната и от преходите. Често те стават силно изразени, когато ни предстои вземането на важно решение, на избори за промяна в живота, преминаването през житейските кризи. Неумението ни да си обясним страхът, който изпитваме при вървенето напред в живота изразяваме като страх от смъртта. Когато някой упорито се фиксира в "страх от смъртта" и започне да го проектира в тялото си през хипохондрични изпълнения и страх от умиране, той ясно казва "не съм сигурен, че съм взел правилно решение за живота си" .или "не съм сигурен, че ще се справя с промяната в живота си, това което ми предстои". Защо и как излизат в лична работа с действителността на човека. Измести фокуса излез от фиксацията в тяло и се огледай: какво се случва с живота ти? какви са целите ти? в какво се изразява смисълът на живеенето ти? stelitoy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Март 18, 2017 Доклад Share Добавено Март 18, 2017 Това е уловка на ума. Точно съзнанието ти няма да изчезне, но ще изчезне индивидуалното аз, егото, което е свързано с ума. Съзнание и ум са две различни неща. Ако съзнанието е океан, умът е капчица, която претендира да шефът на парада. Не, не е. И не само не е, ами ...дори точно обратното, именно това малко аз ни ограничава в разни измислени схеми и не ни позволява да проявим силата и могъществото си, които са ни заложение. Така, че от неговото изчезване само ще стане по-добре. Не случайно говорят за блаженство при разни състояния близки до смъртта, хора, които са се върнали. Нали и при наркотиците това се случва но по неестествен начин. А при смъртта се случва по естествен. Така, че ...изглежда е голям кеф, а ние си скапваме целия живот поради страх.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Март 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2017 Толкова много съм мислела за живота, търсела съм смисала за него. Търсела съм защо се получава този страх на какво се дължи, минавало ми е за известно време и после пак, сякаш си играе с мен, успокоявам се и после пак ме връхлита, мисълта, че това нещо ще се случи и нищо не мога да направя ме тушира, прочела съм всичко което съм намерила и видяла в този сайт да приема страха, да повярвам че той не е край какво ли не, но нищо, отминава за малко и после пак, сякаш никога няма да си тръгне, благодаря за отговора иначе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Март 21, 2017 Доклад Share Добавено Март 21, 2017 В 3/18/2017 at 21:28, stelitoy каза: Толкова много съм мислела за живота, търсела съм смисала за него. Търсела съм защо се получава този страх на какво се дължи, минавало ми е за известно време и после пак, сякаш си играе с мен, успокоявам се и после пак ме връхлита, мисълта, че това нещо ще се случи и нищо не мога да направя ме тушира, прочела съм всичко което съм намерила и видяла в този сайт да приема страха, да повярвам че той не е край какво ли не, но нищо, отминава за малко и после пак, сякаш никога няма да си тръгне, благодаря за отговора иначе. "Милиони хора живеят в безсмислие, поради крайно глупавата идея, че смисълът трябва да се открие. Той трябва да се създава." Буда Misha64 и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Март 21, 2017 Доклад Share Добавено Март 21, 2017 Чудесно е това!!! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Март 21, 2017 Доклад Share Добавено Март 21, 2017 В 18.03.2017 г. at 21:28, stelitoy каза: акво ли не, но нищо, отминава за малко и после пак, сякаш никога няма да си тръгне, Права си - никога няма да си тръгне (макар "никога"-то да е малко несъвместимо с края, от който всъщност те е страх, но това е друга тема) - Цитат Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва. Ако обичаш дълбоко, няма да откриеш страх. Страхът е негативност, липса. Това трябва да се разбере много, много дълбоко. Ако пропуснеш тук, никога няма да си в състояние да разбереш естеството на страха. Той е като тъмнината. Тъмнината не съществува, тя само привидно съществува. Всъщност тя е просто липса на светлина. Светлината съществува - като махнеш светлината, и ето я тъмнината. Ако искаш да направиш нещо с тъмнината, ще трябва да направиш нещо със светлината, защото може да се прави нещо само с това, което съществува. Изгаси светлината и ще се появи тъмнина; включи светлината и тъмнината я няма - но ти правиш нещо със светлината. Нищо не можеш да направиш с тъмнината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 В 3/18/2017 at 21:28, stelitoy каза: Толкова много съм мислела за живота, ... Стоенето в мислене е най- неефективното нещо, което може да прави човек с тревожност. То всъщност това поражда тревожността - мисленето за нея. И тъй като фантазията е функция на мисленето, работейки с нея сюжетите, които може да си сътвори човек в това състояние са безкрайни и негативни. Потокът на мислене е контролируем. За съжаление хората влезли в тревожност не умеят да се справят с контролирането на мислите. От една страна не умеят да работят с мислите, от друга страна не пристъпват към някакви действия, за да усетят действителността, движението на живота, нещата които НАИСТИНА се случват и това да измести фокуса от мисловното предъвкване. НАЙ-ВРЕДНОТО нещо което може да започне да прави човек с тревожности е да чете книги. Книги се четат в спокойно състояние и правилен фокус. По време на такова състояние има сериозно изкривяване във възприятието и четенето на книги не води до нищо. Нещо повече, когато накарам човек преминал през терапия да се върне и да прочете някоя от началните книги на които се е "хвърлил" в началото на състоянието си, той споделя, че няма представа какво изобщо е чел тогава, но на финален етап не вижда нищо полезно за себе си. Работата на терапевта при работа с тревожност е да насочва мисленето в посока, която е продуктивна за човека. Да балансира мисъл и действия, за да спомогне за излизането от свръх фокусиране в тревожността. Това се случва едновременно през задаване на различни гледни точки и задачи за действие. Misha64 и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 Груповата терапия може да ви е полезна, тогава когато премине индивидуална. Тогава ще може да преживявате в пъти по-дълбоко енергията на групата, защото и ви ще пускате вашата в пъти повече. Групата е един уникален трамплин, особено, ако е насочена към преживелищните методи. Относно смъртта прочетете "Тибетска книга за живота и смъртта" сигурен съм, че ще ви бъде полезна. Потърсете психотерапевт и работете междувременно! Повярвайте ми, че хората не ни е страх от смъртта, страх ни е от това да живеем, Това е по-големият ни страх.. Успех Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Май 19, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2017 Здравейте ето ме и мен отново с въпросче ,много взех да се притеснявам ,че моят страх от смъртта един месец го няма и после бум идва ,после пак изчезва и пак идва и така до сега ,ходя на терапефт ,7 пъти сам ходила ,правим разлнични неща и на телесна основа за сега няма резултат ,но се притеснявам защо така отминава и се връща пак страхът ,нормлано ли е ,исках да чуя и вашето мнение много ще съм ви благоданра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2017 Доклад Share Добавено Май 19, 2017 (edited) Не е нормално, в никакъв случай, не е нормално. Редактирано Май 19, 2017 от д-р Тодор Първанов Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Май 19, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2017 Ами, защо е така просто не разбирам.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2017 Доклад Share Добавено Май 19, 2017 Най-вероятно си много страхлив. Ама,много. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Май 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2017 Как да стана смела? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 20, 2017 Доклад Share Добавено Май 20, 2017 В готвач.бг мисля, че имаше рецепта по този въпрос. Удивително кратка е и откак я публикуваха, психолозите и психотерапевтите останахме без работа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelitoy Добавено Май 21, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2017 Може ли да ми кажете каква книга мога да си купя полезна за моето състояние Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 22, 2017 Доклад Share Добавено Май 22, 2017 Да предлагам ти "От себеуважението до егоизма" Там ще разгледаш страха през различни призми. И вероятно ще осъзнаеш, че уплахата е тази, която действително съществува, която отчитаме през сетивата си. Ако не се справим с нея, тогава се настанява страха- това е чуство, което работи с фантазията и въображението. Затова е и толково трудно за преодоляване, защото то притежава безкрайните форми на фантазията. За да го преминеш е добре да се върнеш обратно до обикновената уплаха. Нещо, което те плаши, има го, виждаш го и можеш да го преминеш. Често на този акт му казваме конфронтация с основния страх. Минимизираме фантазията и даваме поле на реалността. Тогава ти преминаваш, преживяваш усещането за успешност, увереност и страхът отстъпва място на други чувства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.