Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Whatever

Депресия и апатия?

Recommended Posts

Разбирам, д-р Първанов. Ще се опитам възможно най-скоро да се свържа с някой специалист в София. Между временно искам да ви попитам дали вие имате някакви други препоръки, различни от тези, които другите вече са ми дали. Може би има неща, които бихте ми препоръчали да правя преди посещението ми при психотерапевт. Благодаря предварително! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето лично мнение по темата, въпреки че се изписа много и от части ще се дублирам с други постове, е че тези състояния са проява на вътрешен бунт към пътя, по който си поела, взимайки грешни решения в миналото, които са водени от мнението на родители, приятели или от неувереност към самата себе си. И точно този „бунт“ показва, че не е късно да завиеш встрани от този път, ами точно обратното – сега е моментът. Описваш себе си като артистична, но в същото време правиш планове за всичко и те привлича сигурността – минах през същата дилема още когато трябваше да кандидатствам в гимназията, но някакси тогава се възпротивих на родителите си и на частта в мен, която искаше „сигурна“ професия и поех по пътя на изкуството и тогава осъзнах, че след като решението е взето и ми допада, няма смисъл да се връщам в размисли „ами какво щеше да стане ако бях избрал другото...“ Това са само излишни теории, навярно не покриващи истината и наполовина.

 Другата грешка беше планирането, казвах си „добре де, аз хубаво взех решението, ама какви ще са последиците за в бъдеще – реализация и т.н.“ Да, ама как можеш да се съсредоточиш в сегашния момент, да извлечеш максималната полза от него, която в случая беше знанията, които получвам в училище за хобито си и знанията, които след време ще дадат основа на реализацията ми, като единственото, за което мислиш е „какво ще стане от мен в бъдеще“. Забрави за това, безсмислено е и води до излишен стрес, никога не можеш да планираш нещо, освен ако всичките ти фактори не са константни, а бъдещето определено не е такъв.

Освен това, когато си даваш цел го прави с ясната мисъл, че щастието идва когато полагаш усилия за постигането ѝ, а не при самото постигане. Щастието е в прогреса, в пътя, който изминаваш. Точно заради грешните си представи много хора губят опора в живота.

А сега да се върна на състоянието, в което се намираш за момента – до болка познато отчаяние, което няма да изчезне, докато не вземеш съответните мерки, началото на които е да спреш да се обвиняваш. Поемайки вина за някакви си случки в миналото променя ли ги? – Не. Единственото, което ти носи е стрес, водещ до саморазрушение. Това, което можеш за промениш за случилото се е гледната си точка. Тук за пример ще дам цигарата и пушачът, всеизвестен факт е, че пушенето убива. От тук вече идва майдсетът, с който пушиш цигарата – има хора, депресиращи се от всяка дръпка и мислейки за това как тя им вреди, а това което им вреди повече е стресът, който сами си причиняват с тези си мисли. Да кажем, че досега си била от тези хора. Тук вече се явяват другият тип хора, радвайки се на цигарата и удоволствието, което ти доставя, задоволявайки нуждите ти. Тези хора не са заблудени, те напълно осъзнават какво им причинява, но избират да не се натоварват допълнително, мислейки единствено за това. Та за твоя случай мисли градивно, как от тази ситуация ще излезеш с натрупани нови знания, качества и начин на мислене. Знам, че е трудно, но ще се справиш.

Остана единствено да спомена страха от провал. Тук нещата са малко по-сложни и вероятно ще ти се стори налудничево, но моят начин за справяне е точно с провал. Проваляй се, но се проваляй нарочно, само така ще разбереш, че „чудовището под леглото“ е само в главата ти. Провалът е по-градивен от успеха, поне за мен. Сваля те до дъното, от където вече няма накъде – или се оттласкваш силно и плуваш с рибите или си оставаш там, но повярвай ми, ще се случи първото. И в никакъв случай не ме разбирай погрешно – това не значи да провалиш дипломната си работа! :D
 

Това е от мен, надявам се да съм бил полезен :)
 

Редактирано от Arctic

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×