Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте ! Много ще съм благодарна ако ми помогнете . Наскоро направих 20 години. За мое нещастие рожденния си ден го прекарах в рев.. Лятото започна всичко при мен ,получих първата си ПА . След това последва хипохондрия,непрекъснъто ходене по доктори и нищо..напълно здрава съм. Този период отмина за сметка на ОКР . Тогава се справих сама и всичко отмина. На Коледа ми прилоша по път и аз се изплаших да не се повтори целия ад от лятото и да.. Премерих си кръвното и беше леко повишено ,но аз се изплаших да не получа нещо.. отидох до личната. ,направи ми кардиограма и ми каза,че на мен от кръвно няма какво да ми стане. Забрани ми да си го измервам . Проблема е,че имам грозни картини в ума-как ще умра или как ще получа нещо и супер много се измъчвам! АД не искам да пия. Всеки ,който попитам ми се смее ,че с тези кг и на тая възраст съм смешна да говоря за кръвно! Знам,че никой не е вечен,но аз съм млада и не ми се умира ..имам толкова мечти и планове,а страха ме парализира. Умира ли се от тази страхова невроза

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, от страховата невроза не се умира, но с нея се живее много неприятно. Сигурна съм, че не ти се живее така цял живот. 

Тук можеш да прочетеш много информация по темата, няма да повтаряме, но ще направя нещо нестандартно. Точно когато излезе поста ти , четях един текст, в който има скрита техника. Няма да ти казвам техниката, но ще ти цитирам текста, а ти ще се опиташ да я откриеш.

" - Да разбирам ли, че средата, в която живееш, те подлага на натиск да не направиш избора и промяната, които би искала да направиш? - попита той.

- Да, може би до някъде, но нещата никога не са черно- бели и нюансите имат често по-голямо значение, отколкото основните цветове - отговори Ади.

- Това е така, но само защото понякога става въпрос само за това, което ти възприемаш като натиск, което не винаги е натиск в действителност. - каза той.После добави: - Така че можи би трябва да поработиш върху възприятието си, а не върху това да променяш обстоятелствата или да опитваш  да удовлетворяваш претенциите на другите хора към теб.

"Брей, виж го ти умника!" - си мислеше впечатлена Ади и докато се чудеше какво да отговори дойде ново съобщение:

- Но всъщност, ако не си сигурна, може да опиташ и точно обратното - просто за известно време, да спреш да търсиш, а да започнеш просто да удовлетворяваш желанията на другите и да се оставиш на обстоятелствата на , но искренно и напълно. Тогава ще разбереш по - добре, какво искаш и защо го искаш. С други думи може би е добре да разбереш напълно "черното". От него вече е лесно да проявиш другите цветове - само трябва да разбереш пътя по който да поемеш, за да проявиш от черното някой друг цвят......"

 

Ако не успееш да откриеш техниката, ще ти помогна като заместя някои думи с други. Опитай.

 

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се отпусна по вълните на живота. Да погледна с друг поглед на нещата. Аз така разбирам нещата. За мен страхът е проява на несигурност,каквото чуствам и сега (да не изгубя живота си, да не изпълня мечтите си) . Знам ,че този страх измествс вниманието ми от важните неща ,който ми предстоят да направя. Сега ми е шанса да кандидствам медицина,нещо което винаги съм искала,но миналата година се отказах от страх да не ме скъсат на изпити. Реално сега ПА и страха започнаха ,когато ми припомниха ,че или сядам да уча сега или край мечтата ми. Общо взето искам да се успокоя и да се справя .. Имам огромно желание за живот.

Ако съм ви разбрала погрешно,моля да обясните с ваши думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако "черното" за което говорят в текста е "страха ти", какво можеш да направиш с него според указанията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Така че можи би трябва да поработиш върху възприятието си, а не върху това да променяш обстоятелствата или да опитваш  да удовлетворяваш претенциите ........."

или

" С други думи може би е добре да разбереш напълно "черното".  "

 

Това са две различни стратегии.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи да погледна на страха като на гориво,което да ме изтласка напред . Да ми помогне да реализирам мечтите си . Както съм чела и в блога на Д-р БАев да го обикна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, да, защо не.

Ето и още една гледан точка:

Да се сприятелим със страха, да го използваме

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: „Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.“ Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: „Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.“ И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

И отново се върни на първия цитат.

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти как мислиш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам точно от тук идвс страха . От гледна точка на лекарите ,родителите ми е невъзможно. Сърцето ми е здраво. Но в представите в главата ми е възможно. Снощи сънувах ,че едно познато момиче е починало точно от инфаркт и ми го съобщиха. Аз вярвям в сънищата и когато отворих да видя тълкуването- ще се радваш на щастие и дълъг живот. Това ми вдъхна надежда и знам,че има начин този филч да се махне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“

Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

 

Просто измисли нов план, а не такъв с умиране.

 

Но имаш и пълното право да стоиш във фантазията с умирането. Опитай се да умреш, по начина по който си го представяш т.е. "постой в черното".

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успех Milichkaa22, най- лесно това се случва в началото на 20 те :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ! Имам малък напредък! Започнах новата работа,справям се .. но онзи ден след като се навефох за нещо като че ли премина като вълна през тялото ми и аз се изплаших да не припадна.. така съм от 3 дни , мота ми се славата, не ми се става ,защото ме е страх да не припадна .. все едно ходя по облаците! Моля за съвет.. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Припадни. Просто припадни, само така ще се справи6 с този си страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Искам малко да се включа и аз. Това,  което написа д-р Първанов осъзнах и аз след време, може би година след първата ми ПА. В момента, когато получих ПА, аз се напрегнах да се задържа сякаш да не падна. Тогава противоречието остана в мен. Има ли ми нещо, няма ли ми. Болна ли съм здрава ли съм. След време, когато поосъзнах случилото се си спомням, че точно това си казах... По-добре да се бях оставила да припадна. ..с други думи да се отпусна и да приема, че ми е позволено  да бъда слаба и крехка и страхлива отколкото да остана заклещена в недоумението има ли ми нещо или не и да се треса от нерви. И всъщност тогава осъзнах, колко тревожна натура съм.  

Късмет. Здрава си. Просто се отпусни и опитай да следваш себе си. 

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей така, вземаш психотерапевта си под мишница, отиваш на централната улица, когато е пълно с народ и "припадаш" 20-на пъти. Тоест, правите поведенчески експеримент, в който се учиш да 'скачаш" в страха си. Преди това с терапевта ти преобразувате мисленето, след това също, хипнотизирате се и т.н. Но, поведението е решаващото. Грабвай терапевта си за яката и отивай! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаш баница без брашно и колкото повече я бързаш, повече се разпада... 

Ако имаш IQ над 150, способност за спускане на разбиране до вчустване и преживелищност, по-горе вече са ти дадени много добри насоки. В сайтовете си имаме статии, даващи ти още една камара отговори. Щом искаш без брашно и бързо, давай, ползвай брилянтния си ум, преживелищността и самосъзнателността си, които би трябвало да имаш, ако заявката ти от последното ти писане е нещо повече от подскачане на пуканка пред телевизора на живота!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви споделя нещо .. лятото имах едни натрапливости за скачане .. преодолях го с много писане на есета на тема за живота . Обожавам да пиша за страха си .. но има една несигурност в мен ,която ме плаши .. думата "ами ако" . Родителите ми са ми забранили болноци и ми се смеят.. леля ми е човекът ,с който се допитвам за това състояние . Минала е през него и знае нещата как стоят. Моят проблем е когато съм сама . Съветите и насоките,който сте ми дали трябва да постигна с воля и постоянност . Просто трябва да спра да си давам срок. :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит
преди 3 часа, Milichkaa22 каза:

има една несигурност в мен ,която ме плаши .. думата "ами ако"

Разбирам те, миличка22...

Ами ако бъдеш щастлива? Какво ще правиш тогава? Беда си е, трябва да се притесняваш. Недей спира, защото щастието и лекотата дебнат наоколо, неизбежни са ако не им се съпротивляваш редовно и отдадено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×