AnA87 Добавено Май 24, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2017 Дънов....Чела съм много книги. Няма да кажа, че не споря с него на ум. Не се засягайте, предполагам тук повечето му симпатизират. Може би съм малка още да го разбера О, тук ще се превърне в роман ако споделям още и още от себе си. Знам, че умът е важен, защото нали именно умът ме докара до тук. Моя е мнного силен, но е фен на ужасите. Играем шах с него постоянно... Така се чувствам като мишка в капан. Хаосът от мисли, страхове, подсъзнанието е черният фон, но има и цветове, за жалост са изкривени.. Символите в балона са неразбирането от околните, но и собственото ми неразбиране от потока мисли, въпроси, осъзнавания, неприемания, противопоставяния, страхове, яд, ярост, ценичност и т.н., който са толкова много и бързи, че се превръщат хаотични символи. Защо клектата е във формата на сърце...не знам. Зачудих се и аз. А за днес. Защото от както излязох, уж беше по случай празника, тоест не по лош повод, щях да гръмна. Няма да описвам пак физически симтоми, но не спряха да ме тормозят. Не спряха! Цял ден ми прилзяваше. Ту горе, ту долу, ту в средата! И това пак успя да ме стресне. Е....заради това. Това доказва. Стресна ме. Отчая ме. А това...не трябваше да става. Поне се връщам в норма по лесно от преди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 преди 12 часа, AnA87 каза: А това...не трябваше да става. Спориш, спориш с действителността... "Страдаме единствено когато вярваме в дадена мисъл, която противоречи на това, което е. Когато съзнанието е напълно изчистено, искаме това, което е. Ако желаете действителността да е различна от това, което всъщност е, със същия успех може да поискате да научите котка да лае. Може да се опитвате отново и отново, но накрая котката ще ви погледне и ще каже: „Мяу“. Да искате действителността да е различна от това, което е, е безнадеждно. Може да прекарате остатъка от живота си в напразни опити да научите котката да лае." преди 12 часа, AnA87 каза: симтоми, но не спряха да ме тормозят. Не спряха У мен възниква логичния въпрос - коя е тая сила, която е изконно зла и ходи по хората, сред които си и ти, да ги тормози безсмислено, да ги мъчи заради самото мъчение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Да искате действителността да е различна от това, което е, е безнадеждно Е...Това звучи отчайващо, за мен. Не разбирам!? Аз не споря с нея, но искам да я променя. Да направя така, че да спре да ми е зле (на кратко). Как така? Все едно, "това е, което е, примири се, че ще ти е лошо и вече няма да можеш да се чувстваш силна и доволна и да изпитваш раодст, спокойствие". Междудругото моята котка веднъж излая срещу кучето ми, което я гонеше да си играят.... Беше вид котешки лай. Опита се да му покаже, че и тя може... Така че всичко е възможно! Не знам...Преди, когато съвсем бях мръднала си мислих, че имам магия. Е, съжалявам, но...Бях се наколониа и на там. После ми акзваха, че е защото не съм кръстена, после че е защото имам лошо влияние от някого....После, че е защото химично съм се дебалансирала и така ставало, та...да не си губя времето с психотерапия, а да взимам хапчета. Разбира се, най- логичното за мен беше, че защото съм болна. После просто си казах, че всеки е собствената си съдба, повлиян от безкрайно много фактрои, повечето трудно проследими. И че това е адекватно развитие на една подобна структурирана личност, като мен, ако ще дори началото й да е още в ембрионална фаза. Защо не, майка ми е била изключително нервна докато съм била аз наред. Фактор- любимия татко, който и до сега продължава да влияе и той със своята структуриана личност повлияна от безброй фактори....и т.н и т.н...Много е "забавно". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 (edited) Току-що, AnA87 каза: Е...Това звучи отчайващо, за мен. Не разбирам!? Аз не споря с нея, но искам да я променя. Спора с действителността не може да я промени, ама никога. Въобще не става въпрос и за примиряване, а за приемане, да не го третираш като нещо ненормално и дошло да те мъчи непременно. Ако приемеш действителността, тогава можеш и да я промениш - дори тя ще ти откликне, защото е пластична. За да не ти става много абстрактно и отблъскващо ще ти дам пример със зъболекар. Та човека, учил, открил кабинет, обаче седи отпред и се вайка "как е възможно хората да имат кариеси - това е толкова несправедливо, дори болезнено" - с други думи, той ще спори с действителността, не приемайки, че е нормално зъбите да се повреждат. Колегата му, в другия кабинет, приемайки пациентите си и съгласявайки се, че това е в реда на нещата променя действителността, т.е. маха болката и предотвратява други бели. Да се научиш на приемане и последваща промяна обаче е тънка работа. За това обикновено е удачно да се потърси помощ от психотерапевт. Ако не един, втория, третия, все ще се получи - въпросът е да не се разправяш и с този аспект от действителността, ако нещо не се получава от раз. Току-що, AnA87 каза: Да направя така, че да спре да ми е зле Аз бих ти препоръчал да работиш в посока как да ти става по-добре и по-добре. Защото със спирането определено няма да ти се получи. Току-що, AnA87 каза: Така че всичко е възможно! Не отричам, дори напротив - споделям напълно. Но ние тук говорим за устойчива промяна, в смисъл такъв - да научиш котката въобще да лае. Току-що, AnA87 каза: и т.н и т.н...Много е "забавно". Не ни слушаш и това си е... В стрес си, който се дължи на неефективни мисловни модели за себе си и за взаимодействието на "себе си" със заобикалящата действителност, света като цяло. Когато промениш мисловните си модели, всички други обяснения ще се обезсмислят моментално. Логиката е следната: СВЯТ ->> МИСЛИ ->> ЧУВСТВА Редактирано Май 25, 2017 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2017 (edited) ...Може да съм незряла, за всички вас, може да изглежда хипарско, но смятам, че животът не преднзначен да се живее страдайки. Страданието, дори не идва от природата, идва от нас самите. Докоато има хора, които не са добри (просто казано,но съдържа много), винаги ще има страдание. Всичко винаги сами сме си правили. Свързани сме и няма как да избегнем това. И дори историята показва, как не се учим от грешките си. А дори ги повтаряме. Няма да приема, че да страдаш е градивно. Не и страдание причинено от глупост, безотговорност, алчност и т..н. Смятам, че освен да се стремим да бъдем силни, за да приемаме каквото се случва, трябва и да се стремим да не го допускаме. Будистите казват, че живота е страдание. Може би, но не вярвам това да е негоавта "идея" Да се чувстваш здрав, силен, полезен, радостен, да се наслаждаваш на всичко което е и да се грижиш за него с любов, това е. Дори самата природа стои кротко, а има такава сила. Само хората се въртят като шугави и докато едни "строят" други "сабарят". Яд ме е, че е така. Всичко е верижна реакция, вярвам в това. Но ме е яд и ми е мъчно, че има толкова черни последствия. Това е... Слушам, слушам.....Може би не се разбира какво искам да кажа. Но слушам! Редактирано Май 25, 2017 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Споко , разбира се ... Балджиев ти каза , под стрес никой не може да мисли трезво . Първата работа е да се успокоиш . Едва тогава може да се надяваш ,че мислиш правилно .Това е първата стъпка , да се успокоиш . Ако мислиш под стрес ( завладяна от силна емоция) почти е сигурно , че залиташ на някъде .Чети тези отговори когато си спокойна . До като четеш адреналина пак се вдига , Значи пак спираш и се успокояваш . Тогава прочиташ отговорите . Дори след няколко дена е добре . д-р Тодор Първанов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 преди 21 часа, AnA87 каза: Дънов....Чела съм много книги. Няма да кажа, че не споря с него на ум. Не се засягайте, предполагам тук повечето му симпатизират. Може би съм малка още да го разбера Всъщност ми се струва, че още сте прекалено ГОЛЯМА за да го разберете и прекалено центрирана в себе си, за да успеете да приложите. Всъщност не сте длъжна - всеки си има своя път. Идеята, която следваме ни е помогнала и ни помага да се учим от болките, прималяванията, глада си и грешките си. Както и от страданията, които не зависят от нас, но ни се налага да приемем с любов. Да се учим и да растем всеки сам и заедно да си помагаме... Това е. Другото е онова, в което живеете вие. bliss, Диляна Колева и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Всъщност, няма как да знаете каква съм, тъй като изобщо не сте се докоснали до мен. Изписаното тук е една малка част от мен. Нещата не са само черно и бяло, нито само Дънов и останалите. Всъщност, дори не знаете какво мисля за него. Няма как и да определите със сигурност дали мога да прилагам или не каквото и да било. Усетили сте някакво противопоставяне от това което съм написала и веднага заключихте Напротив, страданията зависят от нас. Ако повече хора го разберат, по- малко страдание ще има. Мое мнение. Току-що, Донка каза: Това е. Другото е онова, в което живеете вие. Много прибързано и остро предположение. Някак, категорично звучи. Не ме ограничавайте в представите си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Хей , Донка се включи в стил, в който бих писал и аз - просто не намирах време. Освен Донка, прочети малко постове на Орлин - той изключително красноречиво описва смисъла на страданието почти във всеки негов пост. Но като набърках страдание и смисъл в едно изречение веднага се сещам за един велик психотерапевт - Виктор Франкъл се казва. В една от книгите си аргументира по зашеметяващ начин тезата, че когато страданието намери смисъл, то престава да бъде страдание. Но както каза Донка - път е и всеки си върви по неговия си път. Не приемай толкова лично отговорите - все пак това е публичен форум и всеки един от нас пише колкото за питащия, толкова и за стотици други, които четат тук - къде със сходни проблеми, къде да понатрупат опит в подобен род комуникация и прочее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Е, ако не приемам напълно Дънов и неговите възприятия и правила на живота, не значи, че абсолютно греша и за да се справя с положението си трябва да го последвам, иначе не става. Има, да, много остроумни и велики комбинации от красиви думи , които да формулират страданието. Всякакви хора са се изказвали в историята. Но това, че може да бъде определено по интересен начин, не го прави нито по- малко страдание, нито пък сваля отговорността от хората за техните действия. Както и да е. Взе да прилича на спор. Не приемам нищо лично. Но и не приемам категорични определения с нотка на градивна критика спрямо кой в какво вярва. Прекалено дълбоко е, за да се усети в един чат, все пак. Разбира се, уважавам всеки с неговата гледна точка. Да, нека четат, ще се радвам ако помага на някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 Силен е този, който побеждава другите, а могъщ е този, който владее себе си. Защото докато е млад, човек иска да промени света, после държавата, семейството си, докато едва на смъртния си одър, при това само понякога, стига до осъзнаването, че е трябвало да започне преди всичко от промяната на себе си. Започни от вътрешната си промяна сега! Когато знаеш и с всяка клетка на съществото си чувстваш, че стабилната самоувереност, щастие, смисъл и сила, които търсиш, идват от свръхсъзнателната ти, трансперсонална същност, частица от Бога, чрез работа с вътрешния диалог, молитва и медитация, можеш да задоволиш тези си нужди, черпейки от извора им. Влагайки удивителния, вдъхновено щастлив заряд, който заживява в теб, в силен социален, професионален и партньорски живот, знаеш че си способен да направиш това сега. Защото Ти като вечна същност винаги си го знаел, а преодоляването на страховете и вкопченостите ти и превръщането им в свобода, ги прави ценно гориво в огъня на все по-разгарящия се творчески пламък на духа ти! Тогава, разбирайки, че няма нужда със светлината на вътрешния си огън да търсиш външни мъждиви пушеци, които само дават илюзия за пламък – тогава яденето на силата ти вече е сготвено! Горното е извадка от моя статия. Но, не е нужно да четеш мен - книгата на живата природа говори през думите на мъдреците като Учителя Беинса Дуно. А когато ти самата имаш способността да я четеш, думите на такива мъдреци се превръщат само в нагледно описание на собствената мъдрост. Не става дума за възхваляване на страданието, а за учене от него, за виждането му като възможност при неотбягването му, през виждането му като стълбица към растежа. Както и никой не говори за отбягване на удоволствието, Напротив, ползваме го на макс, като обаче се стараем да няма прилепване. Тоест, поглед отгоре (линк към моя статия за това), от позицията на Себе си. Сполай ти! Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 25, 2017 Доклад Share Добавено Май 25, 2017 ,,До като четеш адреналина пак се вдига , Значи пак спираш и се успокояваш . Тогава прочиташ отговорите . Дори след няколко дена е добре . .. Много добър съвет.Направи го, забави четенето, то не ти помага. Другият вариант е, ние да спрем да пишем, за да се успокои6. Донка и Андрей Филипов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 26, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2017 Спокойна съм. Просто започна да ми се струва прекалено обобщено и принципно. Всичко което се изписа, може да важи за всеки друг. А си мисля, че непознавайки историята ми,трудно могат да се правят категоризации и точни определения. А постепенно започна да изглежда такова. И имам чувството, че наистина не се разбира какво казвам. Щом ви изглеждам неспокойна или това, че не слушам или не разбирам. Но както и да е. Другото е, че усещам някакво побутване към учението, а не мисля че това е необходимо, за да се справя със себе си. И пак казах, че съм чела много и го познавам. Имала съм интерес. Разбирам цялостната идея. Просто с едно се съгласявам, с друго не. Това не ме прави голяма, малка или средна. Изобщо защо отидохме в тази посока. А по този повод, мога да ви разкажа на кратко, че Дънов присъства в живота ми дори когато не искам да е така (не съдете )И един от многото примери е, че когато започна адът, аз отидох при едни наши близки приятели, семейни, на преглед. Те са последователи, особено мъжа. От момче още.Превеждали са лекции, книги, ръкописи и т.н., имат голям портрет на Учителя, изобщо искренно отдаване. Когато отидох на гости и стоях в хола им и плачех, защото се чувствах като тази мишка от колажа, но и като дете, изгубено, изоставено, не знаещо какво става, какво му предстои. Плачех толкова дълбоко, че дори сега ми се доплаква когато си спомня., та жената ме прегърна и каза "Я чакай малко! Успокой се, иди в стаята и вземи една жълта книжка, на нея пише..." съжалявам не помня името, но беше на Дънов. "Донеси я тук. И аз отидох и почнах да се въртя да я търся, гледах портрета му и се чувствах много особено, но това е друга тема. Намерих я, взех я. Като се върнах тя ми каза "Вземи я в ръце, затвори очи и или на ум или на глас, задай върпоса си. Попитай това, което искаш и те мъчи" Разбира се, това влоши още повече състоянието ми. Чувствах се като тези дето са безнадеждно болни и правят какви ли не глупости от отчаяние, само за да оздравеят. Изпаднах в ужас. Тя ме видя и ме смъмри, каза да го направя, въпреки че не вярвам...Та какво може една книга! Направих го. Затворих очи и зададох въпроса си. Беше също толкова трудно събран, колкото и се усещах аз. Бях се разпиляла. Пръснала. Но се състоеше в това, какво става, защо се случва това с мен.. Готово! Питах. И жената ми каза да я отворя от раз. Без да се замислям, просто да я отворя! Направих го и там пишеше: "....Вие трябва да се проучвате. Да имате едно огледало и когато ви нападнат лоши мисли , да се видите в огледалото, как потъмнява човека, става съкращение на мускулите. Ти, като се видиш, сам не се харесваш. Когато дойдат хуабвите, хармонични мисли- доволен си от светлината, която лицето ти издава....." Разлиствах после, но не намерих нещо подобно в нея. Надявам се, тази история да ви донесе хубава емоция. Поне не е поредното оплакване Иначе, благодаря на всички, които писаха. Оценявам го! Ще си ги чета и повторно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 26, 2017 Доклад Share Добавено Май 26, 2017 (edited) Привет ! написала си ,, Напротив, страданията зависят от нас. Ако повече хора го разберат, по- малко страдание ще има. Мое мнение. " Всички тук също казват това . Но също споделят опит как да излезеш от тях . Нали сама споделяш това желание .ВСеки подава сламка , която да разгледаш и ако харесаш да я използваш . Ето още една --Обобщавайки свободно всичко което си описала смятам , сама не харесваш плъха-(съмнението , гризача рушащ добрите чувства и самочувствие) Но така си свикнала с тази си страна на критичност . Че я смяташ за част от самата себе си . Трябва ти терапевт очи в очи за да може да покаже и извади на преден план , творческата ти светла физиономия . Да я задържи и те убеди че е лесно да я държиш нея в мислите си . Да забравиш гризача . И е истина че само ти , сама , можеш да се вземеш в ръце . Успех . Редактирано Май 26, 2017 от АлександърТ.А. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.