Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Това, върху което се фокусираш, се уголемява

Когато страстно вярваме в нещо, което все още не съществува, ние го създаваме.

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ

 

Току-що, Desy_V каза:

Само да го срещна, дано не го подмина и дано да го разпозная.

Няма как да стане, спокойно. Дори ти да го подминеш, той/тя не би. Дори съм сигурен, че около себе си имаш такъв човек, само трябва да го разпознаеш. Ако ли не - обикновено в кабинетите на психотерапевтите, в голяма степен можеш да срещнеш такъв човек като специалист и той да ти даде направление, в което да направиш промените за себе си.

Поздрави! :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, г-н Балджиев,

благодаря за уместното включване.Вярвате ли в квантовата физика, че вашите мисли стават реалност?! Или в будистките закони за случайността или липсата на такава, за синхроничността?!

Аз вярвам! Случвало ми се, но за малки неща! Чакам да ми се случи за едно голямо мое Желание! Ще ви споделя, ако е така.

И за срещите с правилните хора??? За 40 и няколко години отгоре не съм срещала точния Човек. Вярвате ли, че Вселената ни учи на нещо с това или вярвате, че ние сами си го правим???

Доста въпроси повдигнахте с малкото изречения! Дали не си докарваме тревожност от не случващи ни се неща, събития, хора. Дали ПР не е резултат от това, че възможностите ни не съвпадат с желанията?! И дали не твърди идеалисти не страдат именно от ПР?! И дали човек с Любов може да има ПР?

Помислете?!

Поздрави,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Трябва да видиш такъв човек, да общуваш с него, да започнеш да мислиш като него и ще се получи.,,

Когато написах горното, аз имах предвид точно това, което Георги предлага, да го видиш в кабинета на твоя психотерапевт.В противен случай тази, среща няма ,а как да стане. Няма да стане защото ти самата не си такъв човек и не би могло възможно да го разпознаеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Desy_V каза:

Здравейте, г-н Балджиев,

благодаря за уместното включване.Вярвате ли в квантовата физика, че вашите мисли стават реалност?! Или в будистките закони за случайността или липсата на такава, за синхроничността?!

 

Отново предпочитам да отговоря като се позова на по-умни от мен:

"... синхроничностите следователно са „цепнатини" в тъканта на реалността, краткотрайни процепи, които ни позволяват да хвърлим бегъл поглед към необхватния и единен ред, който стои в основата на всичко в природата.
Това е една смайваща идея. Действително всички наши обусловени от здравия разум предразсъдъци за света са основани върху предпоставката, че субективната и обективната реалност са твърде много разделени. Затова синхроничностите изглеждат толкова объркващи и непонятни за нас. Но ако в края на краищата няма разделение между физическия свят и нашите вътрешни психически процеси, тогава трябва да сме готови да променим нещо повече от нашето обичайно разбиране на вселената, защото подразбиращите се следствия са зашеметяващи. Едно подразбиращо се следствие е, че обективната реалност е в по-голяма степен подобна на сън, отколкото ние някога сме подозирали. ...

... Всъщност изглежда, че тази реалност и другата са различни по степен, но не и по вид. И двете са подобни на холограми построения, реалности, които са установени, както Джен и Дън казват, само чрез взаимодействието на съзнанието с неговата среда. Иначе казано, нашата реалност изглежда да бъде една по-замръзнала, по-скована версия на задгробното измерение. На нашите вярвания им е потребно малко повече време, за да прескулптират нашите тела в неща като подобни на пирони стигми, а за символичния език на нашите души - да се прояви външно като синхроничности. Но проявяването им ни потапя в една бавна и неумолима река, река, чието постоянно присъствие ни учи, че живеем в една вселена, която едва-едва започваме да разбираме. ..."

преди 5 часа, Desy_V каза:

Дали не си докарваме тревожност от не случващи ни се неща, събития, хора. Дали ПР не е резултат от това, че възможностите ни не съвпадат с желанията?! И дали не твърди идеалисти не страдат именно от ПР?!

Прастара максима е, че ако "искам=мога=трябва" на човек му остава само да бъде щастлив, нищо друго.

преди 5 часа, Desy_V каза:

И дали човек с Любов може да има ПР?

Невъзможно! Любовта е чувство, ПР е страх, а страха също е чувство. По-силното винаги побеждава - и в психологията знаем, че едно чувство може да замени друго само ако е по-силно. А какво по-силно от Любовта?

Поздрави! :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди някой, който да може да бъде обичан

 

- Кога ще ми изпратиш някой, който да ме обича и да ме вижда такава, каквато съм (с всичките ми странности и недостатъци) и да ме оцени?

- Зная това и го разбирам. Ще ти кажа как да го откриеш.

- Великолепно!

- Просто бъди това, което търсиш.

-  Да бъда това, което търся ли?

 - Вместо да търсиш някой, когото да обичаш, бъди някой, който да може да бъде обичан. Отда­вай онова, което желаеш да получаваш. Бъди онова, което желаеш да преживееш. Това е най-великата тайна в целия живот.

Бъди това, което търсиш и то ще те открие. Всеки търси едно и също. Не бъди търсещият, no-скоро бъди онова, което търсят другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи приказки - има ги, ама кел файда от празни приказки... Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие - тогава нещата идват на мястото си. На дела, отвъд бля бля. Когато  видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта... Осъзнавайки липсите си, ги прегръщаме с любовта. Тогава сме пълнота. Вместо искащи черни дупки, ставаме на слънца. Мнозина искат да се топлят на лъчите ни. Можем с тях, можем и без тях, но щастието и смисълът вече са в нас и светят! Та- осъзнаване, обичане, дела. Както се казва, да бъдем това, което искаме светът и другите да са! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, на всички... и благодаря за интереса и отговорите... Знам, че са полезни за всички четящи във форума!

Всичко, за което говорим на теория е целебно, но споделете на практика вие /всеки от вас/ достигнал ли е поне на малка крачка от тази душевна нирвана, това снизходително и божествено щастие на мир и спокойствие, въпреки бурите, себе си и света?! Ще е интересно да споделите, не лично, но с две изречения Там ли сте, за където ми говорите???

Аз не спирам да вървя по този Път... Надявам се един ден с усмивка да си дам сметка, че не съм усетила, кога това се е случило???

Много ви благодаря. Страхотни сте!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, Desy_V каза:

споделете на практика вие /всеки от вас/ достигнал ли е поне на малка крачка от тази душевна нирвана, това снизходително и божествено щастие на мир и спокойствие, въпреки бурите, себе си и света?!

Ех, как звучи само - нирвани, снизходителности, мир... :) Някак фенси, както се казва на поангличанчено български :)
Аз, от своя позиция бих казал, че съм постигнал бахриврути смарандула чверанда дзури швепс. Удивително състояние, за което ако започна да пиша и разказвам, не знам дали ще остане време да засегнем други, по-земни теми. А защо ме вълнува, че ще поизостанат земните теми ли?  - ами защото сме на Земята. Засега поне, най-много няколко десетина десетилетия. Имаме толкова разнообразни работи за вършене и обсъждане тук за това кратко време - като например бране на къпини, учене, работа, пране на чорап, чупене на съседски прозорци с топка за футбол, изкарване и харчене на пари, плакнене на чинии, екскурзии, мечтаене, секс, плащане на данъци, смях, правене на планове, проверка на холестерола, чоплене в носа и правене на топчета от съдържимото... малееее, колко много неща... Не знам... мир и нирвана... къде ли могат да се вместят в света на любопитния, пълен с интерес към приключението, наречено живот, човек.

Иначе, че съм се спогодил до голяма степен със света на бурите, боровинките, секса и чорапите - да, така е. Но дали моите думи или твоите могат да определят точно изживяването - съмнявам се. Затова, да го правим на викторина има своите слаби места. Ти влагаш нещо в думите, за които питаш, ние със сигурност ще вложим нещо друго и така ще си играем на комуникация, в която какво ще си кажем, само един Бог знае, а нищо чудно и да му досадим.

И все пак - когато съм мислил за нирвана или божествено щастие, съм установил, че те са пряко зависими от успеха на поникването на ягодите, които ежегодно сея на балкона в саксии. Той Тодор е в течение - обикновено като ме пита какво ново по това време на годината, знае, че в този период други въпроси не ме вълнуват. Сега го признавам и публично. Наистина, като изникнат ягодите и някак ми просветва евентуално какво може да е нирвана... Но тогава, незнайно как, моментално изпадам в бахриврути смарандула чверанда дзури швепс и вземе, че започва да ми убягва.

При теб сигурно е друго?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ахам - бахриврути змарандула или изкуствоо да акаш с кеф. :) Ей така - напъване, смарандула миризмичка, ама нали си е нашето, приемаме си го. Още напън, излазя. Почти л. самадхи - мула, удиана и жаландхара бандха автоматично се задействат и сушумна се активира в трансцедентно блаженство и мъдрост. Още напън и и екстаз, пада. Наместо да си го носим - свобода. Тогава брахма нади почва да тананика за зайченцео бяло и става едно такова детско хубаво, а Жизъс изрича "Бъди като дечурлигата, мой!" Докато отворът на тоалетната чиния издърпва органичната протоплазма, клапанът към небесното царство засмуква малкото съзнание и даунлоудва божественото. В този момент Санчо Панса открива величието на дон Кихот, легенът на главата се превръща в изящен шлем, а Сервантес рязко променя курса на писане и заминава на ексчейндж програма в Бихар школо по йога, а Сатянанда преподава крия на Санчо, седнал върху обратната страна на легена. Е да де, ама цяла флотилия от анунаки избълва совалките си и каца в студентски град, за да търгува амрита срещу студентска красота. Един анунаки обаче остана свободен и се шляе като мотащ се електрон из Витошка. Разправя, че бил на 500000 години, ама че като бил млад и идвал насам да кърти златце, генетично мутирал местния примат, ама се изсекнал и добавил мукус в епруветката. Седнал на едно барче, опъва наргиле с грозде и вика копелето: "Ей, квот горе, таквоз и тука, все сополи..." А баба Керана доеше единствената си кравичка сабахлян и баш внимаваше, щото знаеше, че целийо Космос резонира и много се кефеше. А заквасеното от вчера породи няколко галактики от мъгляво съсирен тип, докато ангелите тананикаха на ангелиците "Хип хопът миъ и мноу по-донър от хип копът тиъ..."Господ се проявяваше през аватара си Чък и направи блог с котки - в психодиспансера пуснаха wi fi... 

.....................

В превод: всички сме пълни с л. - като си ги видим ясно, можем да наторим с тях съзнателно градения си живот. Баш квант, отвсякъде. Квот вътре и отвън... 

п.п: горното е шегичка, без лична насоченост. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Деси, прочетох началото на темата ти. Родители, които не показват обич помежду си, няколко връзки, но дали съм обичала, не съм сигурна, по-скоро не... В същото време робия на сигурното, не твърде обичана, но удобна работа, много трябва над страхове от безпомощност, загуба, самота... Има страх, докато няма любов. А паниката - учи на любов, твърдя го. Учи да се отдаваме, да се предаваме в неконтролираната безпомощност, превръщаща се в спокойно, смирено доверие в Себе си, Бога, живота, съдбата, творческия си потенциал. Отдаване на творческия си заряд, провеждането му. Евентуално способност за смяна на приоритетите - от залагане на социално, невротично сигурното, трябва потискащото автентичността, на жадуваното от душата и сърцето занимание. Паниката учи на такива отдавания, доверявания. Е, социалното умче си е там, разбира се, преценяваме си, но любовта става водеща. Интересното е, че като я пуснем да тече, се появяват освен желаещи да пият от нея, животът дава шансове и за сърдечни отношения. Каквото повикало, такова се обадило...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Баев, фен съм Ви!!!

И словоблъсканицата и текста под нея, БРАВО!

Ще се хвърляме в Любовта, пък да става какво то ще... Любов към себе си! Това е Ключът и аз го знам, но явно съм се пристрастила към паниката и си седя в шибаната зона на комфорт с нея... И не, не умрях до сега!? Как не ми писна да се държа затворена във вечна прегръдка с нея?! Има някаква странна симбиоза между нас, въпиюща страст... Като две жадни за сласт същества.. Но аз съм решена да си тръгна от тази нездрава и нелюбовна връзка, взех и дадох всичко в нея, изигра си житейската роля! Слагам раницата и шапката и тръгвам!

Ако имам желание един ден, ще пиша накъде ме е отвела Любовта! Спорен Път на всички!

Благодаря,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго... "

 

Хубаво сега?!

Възможно ли е до там да се стигне??? И как да не се стига??? Изгубено ли е всичко??? Или да си купувам къща на село и да живея без часовник, аскетски, самотно, за да позная повече себе си и да се заобичам??? Че горното звучи заплашително??? Или да се запиша при вас??? Терапия, това ли е възможния изход???

Моля, съвет!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изходът е в живот, в който иска и стиска, в живот в който творчеството е изобилно проявявано, а любовта давана. Тогава е и получавана. Силен живот от душа и сърце!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, Орлин Баев каза:

Ахам - бахриврути змарандула или изкуствоо да акаш с кеф. :) Ей така - напъване, смарандула миризмичка, ама нали си е нашето, приемаме си го. Още напън, излазя. Почти л. самадхи - мула, удиана и жаландхара бандха автоматично се задействат и сушумна се активира в трансцедентно блаженство и мъдрост. Още напън и и екстаз, пада. Наместо да си го носим - свобода. Тогава брахма нади почва да тананика за зайченцео бяло и става едно такова детско хубаво, а Жизъс изрича "Бъди като дечурлигата, мой!" Докато отворът на тоалетната чиния издърпва органичната протоплазма, клапанът към небесното царство засмуква малкото съзнание и даунлоудва божественото. В този момент Санчо Панса открива величието на дон Кихот, легенът на главата се превръща в изящен шлем, а Сервантес рязко променя курса на писане и заминава на ексчейндж програма в Бихар школо по йога, а Сатянанда преподава крия на Санчо, седнал върху обратната страна на легена. Е да де, ама цяла флотилия от анунаки избълва совалките си и каца в студентски град, за да търгува амрита срещу студентска красота. Един анунаки обаче остана свободен и се шляе като мотащ се електрон из Витошка. Разправя, че бил на 500000 години, ама че като бил млад и идвал насам да кърти златце, генетично мутирал местния примат, ама се изсекнал и добавил мукус в епруветката. Седнал на едно барче, опъва наргиле с грозде и вика копелето: "Ей, квот горе, таквоз и тука, все сополи..." А баба Керана доеше единствената си кравичка сабахлян и баш внимаваше, щото знаеше, че целийо Космос резонира и много се кефеше. А заквасеното от вчера породи няколко галактики от мъгляво съсирен тип, докато ангелите тананикаха на ангелиците "Хип хопът миъ и мноу по-донър от хип копът тиъ..."Господ се проявяваше през аватара си Чък и направи блог с котки - в психодиспансера пуснаха wi fi... 

.....................

В превод: всички сме пълни с л. - като си ги видим ясно, можем да наторим с тях съзнателно градения си живот. Баш квант, отвсякъде. Квот вътре и отвън... 

п.п: горното е шегичка, без лична насоченост. 

Нееее, просто ще го цитирам, за да го умножа! :) Съдра ме от смях, бре човек! Да не говорим за концентрацията на мъдрост, опитност, човечност... Заслужаваш да бъдеш филмиран! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

да споделя как посрещнах и приех едно преживяване на паника и как я разредих. Просто за инфо и да споделя къде се "намирам' в преживяванията си. Кажете какво мислите!

Случи ми се преди час и го записах:

"Сега усещам как едно леко и тънко напрежение се провлече в тялото ми, тръгна от ходилата ми, влачи се по посока на стомаха ми. Той се сковава в лека твърдост. Придвижи се в слънчевия ми сплит и се изля с лека мощ. Аз си седях и само следях движението на енергията. Усещам как стомаха ми предава енергията към сърдечната ми област, усещам как остатъци от избухналата енергия сковава врата и главата ми. Ръцете ми се движат по клавиатурата в лек тремор. Аз си седя и дишам и разреждам тази енергия с приемане и лекота. Просто я оставям да се движи в и през тялото ми. Преди този прилив на енергия, както си седях навън и пушех цигара в главата ми запрепускаха недобри мисли, мисли в посока на лоши неща, смърт и подобни. Замених ги с мисли в посока Любов, Обич, Прегръдка и те спаднаха и се разтопиха. Но породиха енергията и я задвижиха в тялото ми. Представях се как сърцето ми ще забие и забуксува лудо, ще ме обземе паник атаката и ще ме смели. Но ето, не се случва. Тя само приижда до мен, целува ме и се отправя в неизвестността. Просто за поздрав! Хей, така! Милата ми! Спокойно, ти си в мен и чрез мен живееш. Бъди спокойна, с теб съм!

И ето няма и десетина минути и енергията се е разляла в мен и се е сляла с мен самата, вече сме в синхрон. Когато не позволявам страха да ме гепи за тялото и ума, всичко просто протича през мен и се изпарява в мен. Просто се асимилираме и вибрираме на обща честота. Това е отговора, просто да приемеш, да се довериш и повярваш, че всичко е добро и да се отпуснеш в лапите на Живота да те носи!...А сега ми остава да се науча да ми е приятно! Да чакам с нетърпение това ми се случва отново и отново, и отново..."

Хайде, специалисти, какво ще кажете? Да помогнем на още хора да повярват, че е възможно да се изживее и даже да се насладим на паник атаките!

Поздрави,

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, Desy_V каза:

даже да се насладим на паник атаките!

Хубаво! Но много перверзно, ако е самоцелно! :)

Нека насладата дойде от сърдечното разбиране, че случващото се е част от един по-мащабен процес, че е може би сигнал, или пък цял трансформационнен компонент за личността, който трябва да бъде възприет правилно. Нека от това, което наричаме "паник атаки" се роди новия обичащ човек в теб, живееш по Божествените правила, учещи ни на доверие във Всичкото, защото сме твърде, твърде малки, за да разберем замисъла му. И тогава да - насладата, че случващото се не е някакъв лош късмет или вирус, или неблагоприятно разположение на Меркурии - то е именно енергия, която трябва да се използва. Как? - опит е - и човешки преживелищен, и физиологичен - през преработването на начина на възприемане на стреса, и метафизичен - през формирането на по-широк мироглед.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Благодаря на д-р Първанов за комплимента!

Г-н Балджиев, благодаря за коментара. Натам е Пътя! И надявам се не по перверзен начин. Опитвам се да се отпусна и да приемам преживяванията. Не винаги е лесно. Понякога е трудно. Понякога е с лекота. Но по-често е лекотата като присъствие. Надявам се, че лекотата ще ме преведе по Пътя на осъзнатото и ще ме разкрие като един обичащ Човек. Знам че трансформационната цел на паник атаките е именно такава. И ако се учим с малки крачки на това, ако правим опити в тази посока и дори грешим, това ще Е - Пътя!

Успешен ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Desy_V, това е престъпление. Как смееш да се доверяваш, да се учиш преживелищно и смирено да обичаш? Та това е кошмар - така няма да имаш нужда от специални специалисти като нас. А ние какво ще правим тогава? Нееее! Бори се, моля те. Искам да знаеш, че си нещастна жертва на гадно заболяване. Не спирай да се самосъжаляваш и изисквай да те съжаляват. Разбира се, нещо независещо от теб ужасно се случва, някаква дегенеративна болест вероятно, съвсем случайно. Има болест, трябва да се лекува. Психотерапия до безкрай в комбинация с медикаменти до безкрай. Ама то самото таквозинково отношение и хапчеляците поддържали в тандем всичко до беккрай... Еее, сега, ако се справя човеко, ние горките пси нещо си какво ще правим. неееееее :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, г-н Баев!

От написаното от Вас, усещам че съм на прав Път!

Много мили и забавни думи, хахаха...Дано напомнят на някой четящ, че това не е изход! Аз никога не се доверих на хапчета, изключвам валидол при екстремна ситуация и някой е друг хап мента-глог-валериан... Така че съм против хаповете, безцелното мрънкане и никакво действие. Да кажа, че от 7 месеца спортувам усилено - тичам по 5 км на ден, няма такова удоволствие, но то дойде след 4 месец, отначало беше адски трудно, невъзможно... Медитирам, почти всеки ден, вече успявам да утихна за 10*15-20 минути и това след почти две годишна практика. Храня се доста по-осъзнато, всеки ден си приготвям храна у дома и я нося с мен в офиса, не си купувам боклуци, а хапвам собствено приготвена домашна храна. Сигурно, на някоя би му прозвучало трудоемко, храна, спорт, медитация. Но когато си изградиш навици и тялото и душата търсят тези удоволствия. Така че възможно! Но трябва Време, Воля и Желание! И Пътя се разкрива!

Поздрави,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хееееййй, you make my heart singing 

Медитацията - когато веднъж човек усети вкуса ѝ истински, връщане назад няма. А започне ли да навлиза в нея, всичко си идва на мястото. А в София има Дзогчен... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Desy_V каза:

Сигурно, на някоя би му прозвучало трудоемко, храна, спорт, медитация. Но когато си изградиш навици и тялото и душата търсят тези удоволствия. 

Ех, Деси, благодаря!

Вярно е, когато си осигуриш съзнателната, любяща грижа към себе си, всичко се променя. Няма място за мързел, ако искаш промяна и развитие.

Медитацията и молитвата ми помагат много на мен.

Качествената храна - дума да няма, огромно влияние има.

Тичането е супер, и изобщо всякаква физическа активност, която изморява стабилно.

Пътувах няколко дни из България и не се храних така, както по принцип, нямах и възможност и за физическо натоварване, което да ме изморява - резултатът не е никак добър. Имах възможност да направя сериозни сравнения и да оценя всички аспекти от справянето си с тревожността. 

Полезно е това, което пишеш и съм сигурна, че ще помогне на много хора. :feelhappy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

това ми е и идеята. В развитие да видим как се случват нещата... Четящият да проследи естеството на събитията в движение и ако има нещо полезно и за него, да си го грабне...

И напълното те разбирам по отношение на храна, режим и цялата палитра от неща, които правим, за да подобрим усета си. Но идеята, според мен, не е да оцеляваме само с изградените патерици на медитацията, молитвата, храненето, ами и въпреки тях да сме в синхрон с Живота и Вселената, защото не винаги разполагаме с идеални условия на Живот. Нали?И при мен в момента, в който изляза от тази зона на комфорт, който съм създала, става като при теб... Да се учим на ведро приемане на ситуациите, местата, хората, случките, каквито и да са...

Мир!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Desy_V каза:

идеята, според мен, не е да оцеляваме само с изградените патерици на медитацията, молитвата, храненето, ами и въпреки тях да сме в синхрон с Живота и Вселената, защото не винаги разполагаме с идеални условия на Живот. Нали?

Патерици, тоест чуждо помощно тяло са за вкопчилия се в статуквото его ум. В реалността, медитацията и молитвата идват не като нещо външно, а от естествения синхрон с Живота, който човек е позабравил. Както и въобще не предполагат идеални условия - същият малък его ум ги предполага. Тишината прегръща нужните пертурбации така, както и радостите, равнозначно. 

Хващам се за пасажа ти, защото прилича на смислен, но всъщност съдържа неразбиране. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×