Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Да чакаш нещо 20 години. Нещо, на пръв поглед много просто, но което все ти се изплъзва. Да вярваш, да се надяваш, да се обезсърчаваш, да стигаш дъното, след това пак да се изправиш, пак да вярваш, пак да се надяваш....и така, в този кръг 20 години. Вярата се превръща в мазохизъм, а безверието е инстинкт за самосъхранение. Какво мислите и как бихте постъпили в такава ситуация...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ситуацията е :   Чакаш нещо , а вече 20 г. го няма . Тука къде е вярата ?Имала си само надежда и малко търпение .Вярата е по друго . Например имаш тояга и вярваш че можеш да се подпираш на нея . Не си се подпирала но имаш тази вяра .Вярата се гради на известни познания за тоягите .

Ето психичната страна : общо за 20 г , от начало имаш надежда , после я губиш , а после пак се повтарят нещата . Вярваш и градиш , а после се обезсърчаваш и рушиш .Резултата е по лош от изходната позиция . Някой загази с крака , Сложат му протеза и ето , ще може вече да се движи , да е самостоятелен . Само малко да се поупражнява и е лесно . НО сестрата го остави сам и тоя човек се уплаши и падне няколко пъти , какво става . Вече ще е нужен психотераевт  . Загубил е вярата си .

,, безверието е инстинкт за самосъхранение "------това си е вяра . Само си я пренасочила .

Вярата е последната стъпка преди знаенето .Трупайки познания градиш вяра за нещо .Вяра се гради както се гради всичко в умствения свят .Слабоста на човека е в неверието му .Трябва да знаеш че за всичко си има място и време . И за съмнението също има място , то е в периферията някъде .А времето му е , когато ти трябва хъс за търсене , за учене . Вярата се държи на централно място , да се храни от всички страни с надежда .Вярата и неверието са противоположности , не се допускат едно до друго ., Знаеш какво е късо съединение ---остава после пепел .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, АлександърТ.А. каза:

,, безверието е инстинкт за самосъхранение "------това си е вяра . Само си я пренасочила .

Вярата е последната стъпка преди знаенето .Трупайки познания градиш вяра за нещо .Вяра се гради както се гради всичко в умствения свят .

Тук не можах да разбера... Най-вече това с трупането на знания и как точно се гради вяра...Би ли обяснил още малко. Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тук прегледа ли ?    ------------------------------

грешка , тука е за вярата 

май това търсех :)

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=3358

отивам да чета

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често объркваме вярата с очакването. Очакването си е нашата човешка воля и е агресия към Вселената, защото очакваме (т.е.) искаме да стане това, което НИЕ смятаме за добро. Вярата в този случай е съвсем различно нещо. Ако наистина имаме вярата ( в Божията воля), то ще осъзнаваме, че нещото, което очакваме, не се случва за наше и на другите добро. Ще благодарим и ще си коригираме очакването... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласявам се с вас, че съм имала вярвания, очаквания и малко търпение, които съм бъркала с вяра и го осъзнавам чак сега, когато ми подсказахте. Но съм била водена от твърдения като "поискай и ще ти се даде", "когато човек желае силно нещо цялата Вселена му съдейства" и други подобни. И понеже не искам нищо лошо или пък материално или да ламтя за нещо, си казвам "Защо пък не, мамка му! ". Сега, най-вероятно,  вие ще ми кажете, че аз не знам кое е добро и кое не и ще бъдете прави, знам го, но не мога, не знам как, а и не искам да си коригирам очакването. В същото време това боли и ме измъчва ужасно.

Колкото до вярата - признавам си - в момента не мога да я "нацеля", а така на всяка цена пък най - не става. Да бъде Божията воля, да служа на Бог....значи ли да се откажеш от всичките си мечти, стремежи, защото не знаеш кое е добро и кое не, някак си да се люшкаш без посока, тъй като едва ли Господ ще ти каже конкретно "стани и напиши тази фактура" ...живеейки в днешния свръх-материален свят, как правилно пренасяте Учението отпреди 100 години, когато живота е бил много по-прост? Отново казвам, че не оспорвам и не иронизирам Учението, просто не разбирам. На 33 години съм, търсеща...;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора, за искреността и за разбирането. Сигурно прозвучах много строго и сектантски, но бях уморена и нямах време за обяснения. 

На 33 аз все още бях само очакваща и настояваща, разочарована и упорита, така че вие сте мнооого напред - вашето поколение - търсещите. За което поклон! 

Усещам влиянието на литературата тип Кехоу. Кехоу щеше да бъде полезен и прекрасен, ако не го бяха свръх-меркантилизирали. Отначало най-важното в идеите на Кехоу беше КАКВО точно да помечтаеш и  КАК. После се изтърколи до "поискай и ще ти се даде" - представи си как държиш 100 000 долара и ще ги имаш.... Е да, няма да споменаваме каква цена ще платиш за тях (трудова злополука, загубена ръка и застраховката за това) и за какво ще ги дадеш после, това са подробности.... 

Кехоу отначало изрично предупреждаваше да НЕ  си представяме конкретни неща, а само своето лично усещане на щастие, свързани с мечтата ни. Например - не че шофираме последния модел ягуар, който сме видели на витрината или в рекламата, а че изпитваме щастие, шофирайки "нещо", което ни е в мъгла. Отчетливо е само усещането ни за щастието докато шофираме. 

Да не си представяме, че живеем с мечтания от нас човек, в когото сме влюбени, а да си представяме усещането че сме спокойни и щастливи с "човек до себе си", но кой точно - да оставим Небето да реши вместо нас. 

От личен опит - ДА  това работи! Мечтата е мноооого различна от желанието - те са противоположни по всичко. 

ОБАЧЕ! - никакви претенции от типа "оф, ама този ли бе мърльо" или "а да ама аз исках онзи ягуар".  Само БЛАГОДАРЯ и после откриваме ЗАЩО. 

  • Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори – защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
— Христос в Евангелие от Матея 7:7-8

Но

  • Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат.
— Христос в Евангелие от Матея 6:19-20

 

Когато не ни дават нещо, което искаме, значи са преценили, че няма да можем да го понесем - сега на 58 си давам сметка колко е истина това. 

Защото понякога дават, но после да ти е яка гърбината - сам си го поискал, сам ще си го носиш. Ако оставим небето да ни даде подходящото за нас - бог ни носи, заедно с него. Ако настояваме на своето - слага ни го на гърба и ни гледа отстрани... И пак от опитности - и двата вида... 

И да напомня едно дреевно предупреждение, което можете да намерите във всички култури:

Внимавай какво си пожелаваш.... 

Be careful what you wish for, 'Cause you just might get it all....

Осторожно с желаниями..... 

И ние искахме да имаме борова гора край града, преборихме се, посадихме... сега боровете бавно умират..... - те не растели на тази височина ..... Огледайте се и ще видите колко "умиращи борове" са посадили нашите желания.... 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През годините, в опит да си помогна сама съм чела толкова много и различна литература, залитала съм по толкова различни учения и съответно съм претърпявала толкова разочарования от тях...Този път подхождам "с едно наум" - първо искам да разбера, да опипам, да се опитам дори да опровергая някои твърдения, затова имам и толкова много въпроси. И съм ви много благодарна за търпението и мекия начин по който ми отговаряте на тях.

Учението не дойде при мен случайно. Посещавам сайта от много години, но предимно частта "психотерапия онлайн", в раздела "За учителя и учението" не бях влизала никога, до момента в който открих сама, че всичко е във вярата, надеждата и любовта - това, върху което се основава Учението (макар, оказва се, че и вярата още не я разбирам напълно!).

През последните няколко месеца в главата ми е каша - усещам промени вътре в себе си, които ту ме плашат, ту радват, ту разочароват, объркват...осъзнавам, че съм живяла с много илюзии, а това осъзнаване боли, ядосвам се, че не всичко е и ще бъде такова, каквото го искам, в следващия момент пък се смирявам..Руша се. И точно това искам. Да разруша до основи всички свои стари вярвания, опитности и модели и да се съградя отново..ако е възможно в много по-опростен вариант:D. Но не е лесно, никак...И ако сега ме накарате да се опиша с едно изречение, ще ви отговоря категорично - Аз знам, че нищо не знам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! И аз съм от същата порода - от знаещите, че нищо не знаят. Нищо че съм на възрастта на твоите родители. И на мен в момента кашата ми се избистря и за пореден път поемам в посока, по-различна от тази, която вървях през последните 11-12 години. Интересното е, че сега руша без да се колебая и съжалявам, а на твоите години бях като теб. Проблемът е, че ние започваме да се идентифицираме с това, което сме градили - "аз съм това, което оставям след себе си" е болезнено широко разпространен модел на мислене и той ни води рано или късно до "Психотерапия онлайн". Благодаря на приятелите там, които се опитват да помагат на всеки, потърсил тяхната помощ. Благодаря, че стоят тук, близо до "Учителя и Учението", та когато му дойде времето и някой "узрее", не му е далече да намери ....

Светъл и спорен ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успешен ден !

,,В изпълнението на Божията воля , е силата на човешката душа"

:). Божията Воля е двигателя .Тя определя какво може и кога , по кавъв начин да стане . Бог рече и ето трета година карам едно ,,Деу" .Моята роля бе да определя с подробности кава е нуждата ми . За какво ще ми трябва ,  колко време ще я карам  и каква поддръжка изисква . И най важното цената . Може би 2 години изграждах едно обикновено желание до вяра . Но вяра обоснована на Неговата воля .

Вярата е винаги в синхрон с живота . Колкото по малко егоизъм толкова по добре .

Когато ми предстой работа . Подготям се , обмислям подробностите , приготвям материалите  . Преди започване на самата работа спирам за малко . За да си припомня че съм само изпълнител и без Бог , който ме ръководи , нищо не съм . Имам вяра в себе си . Но ако имам вяра ,че съм Негов старателен служител , ставам доста сръчен човек  :) и обстоятелствата започват да помагат . Това важи за всички области на действие .. За обикновения човек , вярата не е нещо статично .Тя е състояние и не можем  да го задържим дълго .Вярата в мен , като човек приличащ на всички други , ме е докарала да използвам очила .Игла не съм вдявал от много години, не ми е трябвало . Но съм зателвал рамки за пчелни пити , То е нещо подобно . Когато съм успявал да застана в това състояние на вяра . Очила не са ми трябвали . Телчето , като че ли само намира дупчицата .

Може би  това е разликата между вярвания и Вяра .Ние вярваме във всякави неща . А вяра е ,може би, състояниетто на осъзнаване единството на , аз и Бог . Момента на осъзнаване на собственото си миниатюрно значение в общото движение на живота , е момента на вяра .В това състояние всичките ни желания се редуцират до нещо по съществено . Визшето Аз ги моделира  и прави по--годни за реализация .

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за примера с колата, точно от такъв - ясен и конкретен имах нужда.

Малко със срам да си призная - тези дни бях "бунтовник без кауза":huh:. Ядосана на нещо, за нещо, на някой...и питах, без да мога да приема. Днес, с по-ясен поглед, наново изчетох коментарите и виждам нещата по по-друг и хубав начин.

Не знам полудявам ли, остарявам ли, но напоследък ми е трудно да живея със себе си :lol:! Въпреки това, усещам, че с нещо ново и непознато се търсим, по-скоро, че нещо ново иска да го намеря, не знам как да го обясня, имам някакво усещане и това ме кара да упорствам и да не се отказвам да се човъркам вътрешно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да вярата може , да касае и конкретни материални неща .Но вярата идва от умстверия свят , набира сили в емоционалния и едва тогава работи с материята . Има един анекдот касаещ човешкото разбиране по въпроса :

Споделя един , прочел една от многото популярни книжки , от типа  ,,Как да станем богати" .Казва той ,мисля си го .Представях си го . Сънувах даже как броя много пари .В края на крайщата , станах касиер .

Та конкретно за колата . Останах без кола защото ми омръзна да я ремонтирам .Както казах вече имах определена представа за друга . Конкретно но и доста мъглява ( както и Донка коментира) за да се познае някой предмет . Така сме устроили живота в семейството , че всичко се върти около и с колата .  С такси , с помощ от приятел се получава , но трудно . :) Като че ли са ме родили на колела :( . Два месеца  с постоянно обмисляне на алтернативите взех да свиквам . Няма мърдане . Ще питаш къде е отдавнащното желание и вярата че ще се случи ? Тогава се замислих и разбрах , че този опит със случването съм го правил вече няколко пъти с плачевни резултати . Въобразявах ли си ? Което можеше да е също вярно . Но съмнението насочвах към несъвършенството на низшия ,,аз" .Към неразбирането ми на конкретноста в материализирането на идеите .За такива случаи има помощни четива с мъдрости от стари и нови времена . Например ,,Бог работи с търпение ". И ако исках нещо от Бог най малко трябваше да се науча на търпение . Нали все пак Той знае , най точно какво ми трябва .Той най много желае и случва нещата така че ние да можем  да се повдигаме и разстем . И се примирих . Знаех няколкото изхода от положението , Но кой да избера , зачаках знак .Нали това е мъдроста , Да се подготвяш за всичко и когато се появи възможност да я избереш ........Тогава някога сънувах сън за колата , с препратка към друг сън с друг акцент , но пак с коли .На следващия ден бях като освободен от всякакви притеснения .Не ми бе нужно да засягам темата . Тя не ме вълнуваше .Вече знаех и нищо не можеше да ме разколбае . Това знаене , непотвърдено с нищо материално ,нито с логично размишление , най ми прилича на онази вяра , истинската . :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С такъв интерес зачетох и на най-хубавото си спрял!:lol: Доразкажи, моля те. Как в края на краищата се намерихте с колата?

Моето желание не е свързано с мен, а с родителите ми...искам радост за тях. И понеже те бавно, но сигурно остаряват ме налягат мисли, че времето им тук, на земята намалява... Аз съм такъв човек, че съм щастлива само когато хората около мен са добре и в молитвите ми са само те, децата ми и съпруга ми. Аз мога всякак..

Нощта преди да си пусна темата сънувах ужасен сън - първо умря баща ми, след него и майка ми и цяла нощ плаках, дори мисля, че наистина съм ридала, защото се събудих прегракнала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ооох за други хора, било то и родители и много близки НИЩО не бива да се пожелава. Сериозно. Представите на моите деца (които са на твоята възраст) за това, кое е най-доброто за мен, доооста се разминават с моите лични. Откакто го осъзнах, спрях да мисля същите дивотии за моите родители (на почетна възраст). Както и за децата си. Само едно пожелавам и за себе си, и за тях - нека се изпълни Божията воля за всеки от нас, защото това е най-доброто, моля се да имаме достатъчно любов и мъдрост да осъзнаем това. "Имането" на нещо е много по-сериозно изпитание за хората, отколкото "нямането". 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има логика, слушайки примерно как майка ми казва на едното ми дете "Искам, бабо, като пораснеш да станеш лекар", а той има съвсем други интереси, ще е дори глупаво тя да се моли "Нека, Господи, да стане"...

Но това е наша семейна мечта още отпреди да създам свое семейство и аз знам, че те се молят за същото...но, както и да е, аз искам да работя в тази посока - да се науча да следвам Божията воля, да се освободя от конкретните си желания ииии каквото Бог реши, може пък и да е по-добро отколкото съм си представяла...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПО интересно е че съм свидетел на реалната възможност на всеки , да общува с Бога . За това го пиша тук . И другото интересно е , че този начин , много прилича на детското общуване с новогодишния старец .

Помощ е  само потърсената . Ако е за здраве постарай се да я поискат .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте хора, имам нужда да пиша тук. Тук е единственото място, където мога да споделя вътрешните си чувства, емоции и бушуващи страсти, а през последната седмица те бяха "олеле майко":rolleyes:. но....след много сълзи, болка, страдания, въпроси и най-вече мисли "абе, аз май наистина полудавям!" ясно, на 100% правя разлика между вяра и вярвания - и да, аз нямам никаква вяра, ама никаква! Изтощена съм, сигурно затова се успокоих, просто нямам сили да се боря с когото и каквото и да било. (знаам, знам, че не е и нужно!:lol:)

На въпроса, защо след като вече знам, че нямам вяра не взема да я заимам, отговарям: В момента "се дълбая" кое ме спира! Макар да звучи най-логично , че е от страх...мнее, не точно...може би някакво недоверие към живота, сякаш не вярвам, че Господ ме обича, че заслужавам радостен живот. ( сега, ако предположите, че не се обичам достатъчно и затова си мисля, че не заслужавам добро, веднага ви отговарям "дали пък не се обичам повече от колкото трябва и мисля че света се върти около мен"...). Чета много във форума, всякакви теми...на теория съм много добра, ама практиката ми куца:D...и когато ми дадете някакъв отговор или съвет знам, че сте прави, знам го и съм съгласна с вас, но за да го приема и осъзная наистина трябва да го изживея (обикновено болезнено, мамка му!:lol:). И така..просто исках да споделя с някой до къде съм стигнала!

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти! Май всички сме като теб :) и трябва да ти кажа май до самия край на мисията ни в този свят ще е така :) Училище - няма как без лекции, упражнения, текущ контрол, изпити... 

Мога да споделя как аз минах тази бариера , за която говориш. Надявам се, че няма да чакаш до 45 г. възраст като мен .... :) 

Прочетох в книгите на Сергей Лазарев, че липсата на вяра в любовта на Бог към мен и само-неодобрението (имах комплекс за малоценност) са мощна агресия към Бог и вселената. Защо? Ами ако човек оценя дали Бог го обича или не, дали го е създал добър или не, това значи, че човекът (аз) се е поставил по-високо от Бог и дори Бог не отговаря на неговите мерки за любов и добро... Осъзнах го, изстинах, изпотих се, подкосиха ми се краката, засрамих се, а аз до онзи момент си мислех че съм тооолкова добричка, защото съм самокритична. :) Сутринта нямаше помен от комплекса за малоценност.... 

А за радостния живот - той зависи от работата на личността, вътрешна категория е - за радостта е нужно да се учи, работи, мисли, осъзнава.... Радостният живот не е функция от нещо, което Бог дава, а от това, което нашият ум и сърце заедно творят...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Това, което ме "осени" снощи относно вярата е, че като малка, без тогава да съм го осъзнавала (може би по рождение) вярвах с цялото си сърце - в живота, в доброто, в любовта....във всичко хубаво без да съм конкретизирала, какво е то, носих усещане за радост вътре в мен, като пеперуди в стомаха и това е, което търся отново. Но след това живота ми се преобърна, не знам аз оставих Господ и живота ми стана много лош (макар да не помня такова нещо) или по-скоро чувството останало в мен и сегашната ми бариера - че Господ е оставил мен. Сигурно звучи много нагло от моя страна, но пиша в този анонимен форум именно за да съм искрена, без значение как ме приемате, та -  аз съм сърдита на Господ и затова не мога да му се доверя отново! Това е. Не съм права, знам, но как да обърна това чувство? Помагайте...

Колкото до радостния живот - това ми е наистина ясно, че щастието е вътре в мен, но не мога да го намеря. Искам да съм нетърпелива да се събудя сутрин, да съм в еуфория, да заразявам хората около мен с добро настроение - аз съм била такъв човек. Няма го живеца в мен. Опитах с хоби - не става. Имам две деца, които обичам безумно - живея и за тях, но някакси не ми стига, различно е. Имам прекрасен съпруг - обичам го, допълваме се взаимно и освен съпрузи сме и приятели, но пак не ми стига. Къде ми е живеца, хора?

само да вметна - в един момент ми мина през главата, че съм в депресия. Но отхвърлих този вариант - на депресираните обикновено ме им се живее, нали? А аз искам да живея, искам много да живея, но не мога да открия мотив, който да се свежда само до мен (без деца, мъж, родители, материални облаги и т.н.).

Редактирано от katerina_84

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами така, както описваш своя живот, мисля, че доста те е дарил Бог - сигурно е заслужено. Е, малко ми прилича на дете, което си е поръчало на Дядо Коледа спяща кукла с гардероб, но е получило... книжка с приказки и красиви картинки :). Да, подаръкът е прекрасен!, но не е неговата поръчка.... 

Интересно ми е с какво е свързан моментът "всичко се преобърна". Кое е било камъчето, прекатурило колата? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър ден! От снощи тръгвам да пиша за това "всичко се преобърна" и спирам, пак започвам и пак трия...Макар и бавно, и неусетно все пак се променям. Ето, сега осъзнавам, че в това "всичко се преобърна" вече влагам нов смисъл и имам ново тълкуване за нещата.

Разказвайки ти сега бих казала, че се е случило нещо естествено - живота ми е бил в прилив и е последвал съвсем, съвсем нормален и естествен отлив:rolleyes:...

Не желая повече да се вкарвам в излишни драми, разказвайки колко мъка съм изживяла преди 100 години, неразбирайки естествените процеси в природата и знам, че ти ще ме подкрепиш в това решение! Благодаря ти!^_^

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност точно това имах предвид - ти сама да си го "преразкажеш" на себе си от новото си "аз" и новата си гледна точка... Действа отрезвяващо и целебно! Поздравления!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ме извиниш за начина . Но все пак ....,,Нощния патрул забелязва как  пиян , едва стоящ на краката си , се блъска в един дирек , пада и става . После пак се блъска и т.н. ...Каво става господине ,имате ли нужда от помощ ... Не г-н офицер . Само не мога да разбера , защо са вдигнали толкова висока стена . Та , не мога да я прескоча ."

Цитат

Това, което ме "осени" снощи относно вярата е, че като малка, без тогава да съм го осъзнавала (може би по рождение) вярвах с цялото си сърце - в живота, в доброто, в любовта....във всичко хубаво без да съм конкретизирала, какво е то, носих усещане за радост вътре в мен,

Чудесно си го казала . А за пречупването ще добавя още мъниччко .Май всички го преживяваме , когато с любопитство или с принуда започнем да подражаваме на възрастните .Изграждаме мирогледа си според този на авторитетите . Но винаги идва момента , на осъзнаване разминаването с реалния  живот . И започва човека да търси истината , Защото светът е духовен .Ръководен е от духовни закони . Ето някои размисли за Христос : 

Ако не си срещнала тази лекция . Тя  за мен е стратегическа за осмисляне живота , както е основно храненето във всички области .  Всеки няколко изречения образуват скъпоценен камък , През който просветва истината .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Ако местата ни бяха разменени и вие питахте, а аз ви съветвах и напътствах, с чисточовешко любопитство щях да искам да знам до къде сте стигнали и дали съм ви била по някакъв начин от полза. Затова и реших да драсна някой ред^_^. Силно се надявам някой ден да напиша "Аз съм нов човек!", но още е рано.

През изминалата една седмица ми се струпаха куп, куп проблеми. Ама по всички възможни фронтове! Един след друг. Както по-нагоре Донка беше писала все едно съм на изпит. Не спирах да си повтарям, че всичко е временно, че е за добро, че и този период ще отмине. Внимавах и с "какво се хранех", като по-точно бях на диета - да, успявах да стопирам лошите мисли и чувства, но за жалост не бях в състояние да ги заменя и с хубави, т.е. чувствах се празна (това пак си е някакъв малък напредък, нали?). В един момент, чудейки се за какво по-напред от всичко да НЕ мисля, буквално се видях над нещата. Сякаш гледах себе си, живота си и моментните трудни ситуации като на филм и се питах "това реалност ли е или не?" . Сега продължавам да съм същото това състояние и честно, ама съвсем честно не знам имам ли проблеми, нямам ли?!:lol: И дотук съм - ни весела, ни тъжна.Ни щастлива, ни нещастна. Да речем съм нищонемислещоспокойнауравновесенопритъпена!!!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струпването на доста проблеми накуп, по моя опит, е причинено от продължително неглижиране на зараждащите се проблеми, с надеждата,че те сами (или някой друг вместо нас) ще ги оправи. Та ако се върнеш назад честно към себе си, сигурно ще забележиш нещо подобно. Кой не е имал такива седмици - всички... Доброто, на което ни учи това напрежение е да не оставяме днешната работа за утре, да сме будни за първите симптоми на проблемите, да обмисляме отношенията и решенията си така, че да не предизвикват проблемите. Как ги предизвикват? Ами според мен се получава, когато волно или неволно ограничим свободата и любовта към себе си или друг човек - както и да се тълкува това. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×