Jump to content
Порталът към съзнателен живот
lolilo

ОКР е чудовище

Recommended Posts

Не знам какво да напиша. От къде да започна и има ли смисъл да пиша.

Боря се с чудовището ОКР от години. Имала съм всякакви натрапливи мисли. За замърсяване, нараняване, заразяване с нелечими болести, сексуални мисли, но тези които ще ви опиша по-долу не мога да превъзмогна. Не издържам. Не мога да си позволя такива мисли. ОКР ме съпътства още от детството ми. Преминах през доста трудности, бедност, дългогодишна връзка, с човек който не си заслужаваше, майка ми се разболя (възстанови се слава богу), загубих татко ми.

Сега има нов мъж в живота ми, с който имаме прекрасно момченце. Още се възстановявам от раждането и физически и психически. Родих секцио.

След раждането започнаха едни ужасни натрапливи мисли спрямо детето ми. Първо бяха мисли за нараняване, след това педофилистични мисли, но тези които ме измъчват в момента са най-страшните. Имам страх и сякаш някакво желание да изоставя детето си в дом. Това е непоносимо. Тъжна съм по цял ден. Не мога да гушна детето си без да си представя как го оставям в дом. Боли ме. Това не съм аз! Или съм? Вече не знам коя съм. Съмнявам се във всичко. Искам единствено да бъда щастлива с мъжа си и детето си. Тези мисли и убеждения ме измъчват. Не ги искам.

Не излизам никъде, не се срещам с никого. Спи ми се постоянно. На ръба съм. Нямам желание за нищо. Нямам интерес дори и към детето. Аз не живея аз вегетирам. Съществувам и аз не знам защо. Понякога си мисля, че без мен ще им е по-добре. Започнах да мисля за самоубийство ако не се махнат тези мисли. Не мога да понеса това, че имам тези мисли към детето си.

Будя се с паник атаки. Имам дереализация почти постоянно. Страхувам се от себе си и от това, което бих могла да направя. Имам мисли и спрямо мъжа ми.

Нямам възможност за психотерапия. Живея в малък град. В момента пия Есобел и клонарекс при нужда. Честно казано изобщо не ми помагат.

Не издържам вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрвей! Първо искам да ти кажа че не си сама и винаги ще има някой, който ще иска да ти помогне стига и ти да го искаш. 

Не съм медицинско лице, любител съм на темата психология, но съм се сбълсквал с проблеми от естествно ОКР и мании. Даже може би и аз до някаква степен се боря с определени фиксации.

Това което съм чел и разбрал до момента за ОКР, е че в голяма степен е свързано с някакво събитие или поредица от събития в миналото ти. По-конкретно с някакъв проблем, за който не си намерила решение. (което пак е много абстрактно, но след като не те познавам мога само да гадая). 

Като цяло състоянието на ОКР (както и други псих. отклонения като агресия и депресия) е нещо като заместител, който уж (изкуствено) те кара да се чувстваш по-добре или в по-голям контрол над себе си. Но  казвам че е изкуствено, защото реално пренебрегваш коренната причина за проблема (не по твоя вина, ти може даже да не си наясно какъв е истинския проблем, който може да лежи у теб с години). А и с времето се натрупват и нови проблеми и негативни преживявания и това също би довело до обостряне на отклонението. 

Написала си че се бориш с ОКР от години. Сещаш ли се за време, етап от живота ти където си нямала този проблем и можеш ли да се сетиш какво евентуално се е случило непосредствено след това, което може да е причината за да го придобиеш?

Веднъж щом разбереш това (причината) ще ти е много по-лесно и ясно да прецениш какви действия се налага да поемеш. 

В друг източник също бях чел че отклонения от типа мании и ОКР са в следствие на натрупана тревога или страхове, с които хората не се справят. С други думи, когато ти липсва увереност спрямо нещо, тоест имаш тревога към него и колкото повече го отбягваш толкова повече този вид негативна емоционална енергия (тревогата) остава у теб и прераства в отклонение като ОКР. И ако тази тревога се задейства от ежедневни ситуации тогава разбира се би се превърнала в отклонение. 

Най-градиново и здравословно решение за справяне с всякакъв вид тревога е просто натрупването на увереност, което става единствено като се изправим срещу страховете си. 

Знам че звучи по лесно да се каже вместо да се направи, но това е действителността. Както сама си се убедила медикаментите не помагат в дългосрочен план, а по скоро замазват симптомите, ако изобщо и това правят. 

На кратко увереност може да се развие с поемането на малки стъпки и придобиването на повече опит в областта, в която се чувства човек неуверен или има страх. Например ако човек го е страх от тъмното най-вероятно да отиде сам в гората по сред нощ не би му помогнало, защото би било прекалено стресиращо за човек, който страда от подобно отклонение, но пък може би това да прекара 15  мин на тъмно в стая (сам или с някой) и да се убеди че нищо лошо не се случва, ще му помогне следващия път да прекара 30, после час, после цяла вечер и т.н.

Това е просто обикновено пример който му хрумна. Идеята е че като повечето неща в живота всичко се придобива стъпка по стъпка. 

Надявам се да съм бил поне малко полезен. Пак казвам не съм психолог, така че просто го приеми като приятелски съвет. Бих се радвал и другите ако се включат с нещо градивно. 

ПС: виж и линковете за статиите които съм поставил в поста - там доста от нещата са описани по-подробно.

Поздрави! 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Окрто не е опасно за здравето, но неговия най-голям враг е живота. Когато започнеш да правиш това което искаш и спреш да обръщаш внимание на негативните мисли които не са верни ще си повярваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Окр?на мен ли го казваш,това не е чудовище ,това е дявол...сега съвета ми към теб е -започвай лечение,защото това е много мъчително,хронично "заболяване"....казвам хронично ,защото има обостряне и то доста по силно от това което чувстваш като много силно сега!!търси психотерапевт,започни терапия,чети ,спортувай,и не мисли..,знам колко е трудно аз съм с малко бебе,вече на 10 месеца ,от както се е родило,натрапливите са все към него!Тежко е ,непоносимо е ,но какво се учудваш?Та нали трябва да те боли-това е целта му,ако не ти пука за детето ти -няма да имаш натрапливи мисли към него.Напротив зарадвай се това означава че си истинска майка!!!!,която много обича детето си.Запомни окр-мени теми,може да включи неща който дори и не си сънувала...казвам ти от опит аз съм с много силно окр!нама да споменавам моите -тях ги знае само психотерапевта ми.не се пробвай и да споделяш на приятели -те няма да те разберът,и какво мисли за самоубийства....смелоооо няма да се предаваме!!!!успех

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×