Jump to content
Порталът към съзнателен живот
igoger

Не знам какво ми се случва.

Recommended Posts

Здравейте, първо, аз съм момче на 20 години, без предишни психични заболявания, не взимам наркотици.

Всичко това започна преди 4 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.

Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди. 

Започнах да търся в интернет. 

Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.

Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.

От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва. 

Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.

1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е. 

2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.

3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.

4. Не мога да изляза от главата си.

5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва. :)

6. Чувство за топка в стомаха?

7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)

8. Страх, че ще загубя контрол?

9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.

10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)

11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.

12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.

13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.

14. Станал съм малко по-избухлив.

15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'

16. Не излизам толкова колкото преди.

17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)

18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? :( не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)

19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)

20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)

21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.

 

Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)

Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.

Прочетох доста за почти всички диагнози:

Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.

Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.

Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.

П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.

Полудявам ли и в опасност ли съм?

На какво ви прилича това?

Звучи ли като психоза с делюзии?

Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши. 

Благодаря предварително! Поздрави!

Редактирано от igoger

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една обикновена натраплива хипохондрия. Страхлив си, не умееш да се доверяваш, да пускаш невротичния контрол и "скачайки" в страха, да трепериш с все п-нарастващо доверие в живота тялото, съдбата си, Бога. Имаш да се учиш на това, през алгоритъма за работа с натрапливости. Сам можеш да откараш много дълго... С психотерапевт десетки пъти по-бързо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Прекарах абсолютно същото почти без разлика от описаното от теб.Точно каквото ти казва г-н Баев е.Всичко ти е наред!Учи се на смелост и като начало започни да изписваш и изказваш думата самоубийство...знам,че се страхуваш от нея и те е страх казвайки я и изписвайки я да не предизвикаш това да се случи.И при мен беше така,но си наложих да не бягам от нея от мислите и от каквото и да било.Разграничи мисъл от реалност-субективно(нереален страх) от обективно(реалното тук и сега).Само в главата ти е ... много хора имат такива мисли,но не се страхуват от тях защото знаят че са нормални.Как като гледаш филм на ужасите сцените ти излизат в главата дни наред...същото е.

Виж профила ми и постовете по темата,които съм писала и следовотелно отговорите!

Всичко е наред...trust me!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Натрапливи са. Жажда за живот са. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори не знам дали са натрапливо, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно каквото ти казва г-н Баев!Освен това са лъжливи!Послушай ме страхуваш се и това ти покачва нивото на стрес всичко идва от страхът!Мислите ти са повтарящи т.е натрапчиви само защото те е страх.Накратко страхът ти поддържа натрапчивостта,а неврозата (високите нива на стрес) поражда съмнението от там и натрапчива невроза.Довери ни се и не влизай в анализи аз не открих топлата вода,няма да я откриеш и ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Орлин Баев

След като прочетох написаното от вас бях спокоен до преди малко. 

Но, сега тези чувства и мисли отново се засилват?!?!?!

Проблема е, че не са само мисли а и някакви чувства, но не мога точно да ги опиша?!?!?!

Не мога да разбера дали имам желание да направя гореописаното нещо? Което ме побърква. И много други странни чувства, които ме побъркваат. Примерно, че няма да съм тук скоро и тн. Какво по дяволите се случва?!?!?!?!Може би го искам, но не искам да си присная?!??!?? Какво по дяволите?Мамка му. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момче, хайде сега да ми обясни6 каква е разликата между чувство и мисъл. От писанията ти личи, че ти не правиш разлика между тези две понятия, а, за да се справи6 с ОКР-то това е нужно. Давай, напиши каква е разликата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувството е мисъл, тоест ти чувстваш това което мислиш. ОКР-то прави винаги от мухата слон, със сигурност ще те лъже че нещата няма да се оправят, че не ти се живее, че може да полудееш, че може да умреш, че е нещо по-сериозно. Това ми е минавало и на мен през главата, но виж че съм си идеално след психотерапия.

Важното е да различиш истинската твоя мисъл от на ОКР-то, иначе ако я определяш за своя.. лошо само ще се мъчиш излишно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

В 15.12.2017 г. at 15:16, igoger каза:

Дори не знам дали са натрапливо, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.

Естествено, ти ТРЯБВА да знаеш надуто горделиво, трябва да подхранваш жалкия страхчец, като ровиш в нета и филтриращо четеш избирателно така, че да налееш мазна нафта в страхливото си мъждене - що не, нали тщеславно ТРЯБВА да се надуеш и свръхконтролираш на съмненията съмнителното пънене. ми да. 

Колкото повече ровичкаш из нета, толкова повече се самосугестираш и храниш мизерното си шубе. Избори. Защо пък да не научиш китайски, японски, корейски, арабски и да тръбиш като хистерично момиченце по целийо свет за видите ли, големийо си пробуем?! Хем ще имаш харен бизнес с китайска стока - добра идея, захващай се! Естествено, можеш да застанеш пред огледалото, да си кажеш: " Аз съм страхливец. Искам обаче да се науча да прегръщам шубето и стана смелчага!". Или пък можеш да откараш Н на брой годинки, съмнявайки се над страхчето в хипохондропотамо натраплива битка със сянката си, като самобит(н)о куче, пробващо да захапе опашката си. 

преди 19 часа, igoger каза:

Проблема е, че не са само мисли а и някакви чувства, но не мога точно да ги опиша?!?!?!

Не мога да разбера дали имам желание да направя гореописаното нещо? Което ме побърква. И много други странни чувства, които ме побъркваат. Примерно, че няма да съм тук скоро и тн. Какво по дяволите се случва?!?!?!?!Може би го искам, но не искам да си присная?

О, смяташ да живееш вечно, а? Той бодхисатва Йешуа намери начин за прехвърляне в тяло на славата/ дъгата, както и цяла плеяда други йоги мишоги - ама, подробността е, че сите знаеха, че смърт така или иначе няма, а и се бяха научили да бъдат смели... А ти, аз, той, тя , те - като телца ще пукнем. И още как! Не след дълго. А защо не сега или когато е рекъл Джордж на нибенциту, да е волята Му. Колкото и когато, а въпросът е не дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. Защото живот има, а смърт така или иначе няма, освен в откъснатата илюзия на съвременния плоскоглав безбожник. А живот има, само когато във всеки момент си готов да умреш и затова живееш силно, смело и автентично, пуснал творчеството да проправя пъртини през пионерския ти дух в ледовете на невежеството. Не разбираш? Не е и нужно. Опитай да разбереш това по-долу!

...................................................................................................................

Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е.

Същият механизъм работи и сега в нас хората - но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите. 

Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: "Самоубийство!". Така работи умът при всеки нормален човек - когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора - защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: "Сега ще умра!". Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: "Скачам под влакчето!". Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: "Падам!'. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее. 

По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. - само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: "Ще го захапе и удуши някое голямо куче!", "Ще го сгази кола!", "Изгубва се и умира!" и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли.

Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот.

Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че "...и космите са ви преброени" и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в...себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа.

Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш - за малко може и "да хване декиш". Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй "ами ако", "ами дали", "ако тогава", "не съм сигурен, че", "трябва да контролирам", "не знам, а трябва да знам", "несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха - ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно", "не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!"... Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност.

Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така "се успокоява", тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите. 

Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка - защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината - без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие... 

Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса! 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, благодаря за изчерпателност отговори, помогнаха ми и скоро смятан да започна терапия.

Имам и друг проблем който забравих да опиша и който ме притеснява изключително много.

Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам. 

Та тук кошмара започва отначало.

Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.

Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!. 

П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е. 

Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих. 

Какво е това?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И някакво постоянно, чувство, че скоро ще се случи Нещо, като дискомфорт е, не мога да го обясня. 

Също, не мога да определя дали мислите са правопропорционални на настроението ми. Дали са ego-dystonic или лошото ego-syntonic. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Водиш монолог. Аз съм дотук. Радвам се, че поне насочихме към психотерапия. Гледай не просто да е някой удобен, а да е добър с натрапливите механизми. В България ако кажа, че пет човека са истински успешни при работата с натрапливости, вероятно ще преувелича. Като намериш такъв човек, не се щади. Давам ти пример със себе си - когато имах нужда от зъболекар, отначало ходих при удобни, близо до мен и т.н. Още повече разваляха зъбите, не чистеха канали, не ги пълнеха, ставаше по-зле след тях... Намерих добър дентист на голямо разстояние, в друг град - пътувах, отнемаше ми цял ден. Обаче направеното е изключително качествено и добро. Правя аналогия - чети я. Успехи! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спри да бягаш и те ще заминат по пътя си...изправи се срещу себе си тях! Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×