Jump to content
Порталът към съзнателен живот
fede123

Как да срещна правилния човек?

Recommended Posts

Здравейте!

На 27 години съм и имам огромен проблем. Страшно затворен човек съм и трудно общувам с останалите. Досега съм имала две връзки, но не и нещо сериозно. Още изпитвам симпатии към последното момче, с което бях, но за мое съжаление той вече си има друга приятелка и мисля, че трябва да забравя за него. Моля ви за съвети как да срещна правилния човек, защото "тъпча" на едно място. Изпитвам страх, когато се запознавам с нови хора и живея доста самотен живот. Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ! 

Първото нещо, което би било добре да направиш, е да поработиш върху самооценката си. Когато правиш това, в процеса на работа придобиваш самоувереност. Стабилността на общуване, която изграждаш с твоя психотерапевт в процеса на работа, те учи, как да изграждаш устойчиви взаимоотношения, и така започваш да изграждаш такива и с останалите хора.

След това, при ясна представа, коя си, какво искаш да правиш, знанието, че заслужаваш да си с човек, който те обича и цени, автоматично ще те насочи към общуване с такива момчета, а оттам и към връзка, която да ти носи щастие и любов.

Любовта идва в живота ни, когато преди това сме се научили да обичаме себе си - своите плюсове и минуси, своите слаби и силни страни, и се приемаме точно такива, каквито сме. Външните отношение не могат и не би следвало да са източник на нашето щастие. Така ставаме зависими.

Пътят на самоусъвършенстване е малко труден понякога, но си струва - започнеш ли да усещаш малки неудобства - на прав път си. Чупиш навика и развиваш нови умения и качества.

Въпрос : Отнасяш ли се към себе си така, както би искала да се отнасят към теб другите?

Препоръчвам ти Вашите слаби места на Уейн Дайър, както и книгите на Луиз Хей. 

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4/3/2018 at 23:15, fede123 каза:

Страшно затворен човек съм и трудно общувам с останалите.

Моите наблюдения са точно обратните... "Отворените" не могат да общуват с останалите. И карат по една готова програма повтаряйки заучени фрази. Извън нея, могат само да мълчат и мигат "умно"... Тъй като обаче са мнозинството, между тях си изглежда да "работи"... "Изглежда", защото всичко е фасада, докато някой не мигне. Мигнеш ли, и всичко се срива... Това за мен би бил ужасен живот, но в крайна сметка всеки си го живее както си го разбира...

Единственият начин да срещнеш "правилният", е като ти се превърнеш в него и се "срещнеш" със себе си. Всеки извън теб ще е "неправилният", чийто единствена функция е да те накара да се замислиш за себе си... Колкото по-лоша представа имаш за себе си, на толкова по-кофти хора ще попадаш. Обратното не е вярно обаче, защото идеални хора няма. Ако човек има достатъчно добро отношение към себе си, то той самият трябва да се превърне в този идеален човек с който иска да живее. Да чака това от някой друг е... твърде нереалистично...

За тъпченето на едно място, в някаква степен може да изглежда така. Но това което изглежда и като движение, е често напълно безцелно, просто безсмислен шум. Човек трябва да може да озаптява егото си, което е част от този шум и изисква от него "да става нещо". Не че препоръчвам чак това, но го смятам за интересно. Как човек да намери собственото си темпо в хаоса:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник - от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратното. Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност."

Дънов, 19 януари, 1919 г. София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×