Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Monoty

Ще полудея ли или само ОКР ?

Recommended Posts

не те разбирам , какво искаш - здрава си ще бъдеш здрава писна ми вече едно и също да ти казвам 

наистина ще полудея от теб

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов знам, че вече много ви досаждам но съм много тревожна днес изписаха очила на сина ми,а той сега ще тръгва 1клас и се притеснявам децата да не му се подиграват представям си как ще му викат очилата бръмбар и разни такива от там явно започват да ми идват и мислите за полудяването незнам вече уморена съм много от мисли имам чувството че мозъка ми не почива 

 

Постоянно се чудя дали не съм луда малко да се ядосам или да повишат тон на децата и мисля че полудявам или че съм луда до кога така?

Редактирано от Орлин Баев
Събиране на две мнения в едно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Monoty каза:

до кога така?

Докато приоритизираш на най-високо място  важността на психотерапията при силен в работата си психотерапевт и иинтелигентно и упорито осъзнаваш природата на ставащото и променяш отношението си, възприятието си, интерпретацията си... Това се прави успоредно на работа по характера!

:) Лирично (или не) отклонение: Неприятното е, че в България засега масата колеги работят само по характера, очаквайки окр да се повлияе. То е все едно да учиш някого как да пали камина, докато той самият гори. Добре е да бъде научен на това, но ако през това време гори човекът... Не, първо е нужно да се позагаси, да се понамаже изгореното с мехлема на доверието, известно освобождаване на болния контрол и смирено прегръщане на подлежащите страхове, заливането им с водата на любовта. Същата грешка се прави от масата колеги и при работата със зависимости. Работи се предимно по характера.Добре, чудесно - важен терапевтичен вектор. Но ако успоредно с тази по-цялостна и принципно добра работа, не се работи директно по механизмите на зависимостта, най-често всичките усилия изтичат "в канала" на обсебената зависимост, чисто невромозъчно и биохимично повличаща психична деградация... Има цялостна, успоредна по много линии психотерапевтичн аработа: по характера, системата, тялото, общата култура, мотивацията, дисциплината... Има и директна такава, насочена пряко към спецификите на даденото състояние. Специално при разстройствата, при които психотерапията е решаващият фактор за стратегическата, добра промяна, тази директна посока е от ключово значение.

 

Някои успяват и сами, но при окр са наистина силно наднормено интелигентни, решителни и ползващи упоритостта си в правилна посока, за което отново високият интелект им помага, дори само въз основа прочитането на подходящите материали. При 95+ % от хората обаче нуждата от психотерапевт е въпиюща (при другите тревожни р-ва вероятността за по-успешна самостоятелна работа без терапевт е по-голяма). При това не при кого да е, а при майстор в механизмите на тревожните разстройства и по-специално натрапливостите. Намери такъв, важно ти е! 

...

Гледам, че докато коригирам отговора си, пишеш ли пишеш, питаш ли питаш: Луда ли съм? Ето, ние казваме: Не! Ти пак, ние пак, ти пак, ние пак... :) Понякога се чувствам като в комикс - сякаш почваме заедно да правим стереотипии... :) Ако ти отговаряме така до безкрай, ставаме част от съмнението на окр-то ти. Не е това пътят. Както казах, по-цялостен е. Описал съм някои общи параметри в статиите си за окр. Ако си ги прочела и не успяваш сама, това означава, че не си от тези по-малко от 5%, които успяват сами. Потърси вещ в работата с тревожни състояния и окр психотерапевт и бъди упорита, интелигентна и сърцата в процеса на психотерапия!

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря,ви г-н Баев!А вие мислите ли че създаването на разни ситуации в главата ми е нормална част от Окр, защото е много натоварващо?Също така ми се случва като се отпусна и искам да си почина се почва едно натрапване на думи и фрази за части от секундата и това ме стряска! Моля ви кажете ми аз луда ли съм неиздържам вече?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре г-н Баев много благодаря за насоките и отговорите ви ще опитам да намеря добър терапевт защото вече немога да живея по този начин искам отново да мога да се радвам и усмихвам от сърце

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново не се чувствам изобщо добре може би стреса ми идва в повече точно на първия учебен ден със големият ми син ни приеха е болница и от тогава съм със силнс тревожност сега вече е добре ходи на училище но аз не съм постоянно имам едно гадно чувство в стомаха все едно ми се гади и ужасно главоболие отпред и отстрани слепоочията имам и мисли че съм луда или че ще полудея не мога така вече постоянно имам чувството че си говоря на ум и си създавам някви ситуации но сякаш без да искам оф този страх от шизофрения ме съсипва всеки ден такива сценарии си съставям че просто не е истина! Идват ми мисли как ще откача и ще започна да говоря глупости че това не са моите деца че няма да ги познавам че ще крещя неадекватни неща които дори не е срам да кажа че ще започна да чувам гласове че ще съм в психотерапията че ще изпадна в страшна депресия и няма да искам никой аз която преди толкова обичах да ходя на църква сега със страх влизам всичко свързвам с шизофрения понеже съм чела и за парафренна шизофрения дори в момента пиша и всичко ми е изтръпнало имам чувството че въздух не ми стига представям си как ще получа параноя ще почна да крещя по улиците убийци или разни такива глупости и че ще ме приберат понеже знам че шизофрениците си мислят че някой иска нещо да им направи т.н затова ме е страх да не изпадна в такива кризи като тях постоянно се питам ами ако съм луда и не го осъзнавам или ако съм луда и го прекривам и не си личи не мога вече кажете ми моля ви от сърце за болницата ли съм луда ли съм много ви моля всякакви такива представи и мисли ми идват как ще стана шизофреничка и Еди си какво ще правя или ще говоря или ще се държа неадекватна даже понякога имам чувството че всеки момент наистина ще започна да се държа така

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото имаш 43 поста с едни и същи въпроси и ние ти отговаряме едно и също.

Без психотерапия ще си бъдеш  с тези страхове цял живот.Това е.

Нищо повече никой няма да ти отговори, не сме папагали все пак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей , Monoty! Имаш същия проблем като мен. Нарича се ТРЕВОЖНОСТ- според мен имаш / също като мен/ натрапливости, характерни за ОКР, но слава Богу нямаме ритуали. Според мен - трябва да осъзнаеш , че това е невроза, коренно различно от психозата. Д-р Първанов да ме поправи ако грвша, но ти си осъзната- страхуваш се от полудяване, да не чуваш гласове , респ. ако ти се причуе се плашиш. Шизофрениците НЯМАТ критичност към случващото се и гласовете. Руски автори са категорични - че неврозата е противоположно на психозата заболяване. Че е черта на характера , особеност. Шизофренията е НАСЛЕДСТВЕНА увреда на мозъка - проявява се при деца на шизофреници или внуци- тоест първа и втора степен на родство, или ако се друсаш с амфетамини или трева. Имаш нужда от :

- КТП

-хипноза

-леки успокоителни- аз пия флуанксол .

Съветът ми към теб е да ми се довериш, макар че аз самата още не съм съвсем излекувана от този страх и на моменти се плаша , че ще гръмна като пуканка. Но трябва време. Пии хапчета ,  Моля те , подложи се на хипноза, много добре ще ти подейства и си гледай дечицата!

Бъди здрава и ти желая успех. Не си луда , щом те е страх. Не мисли за бъдещето-какво ще стане след 2-3 години, а живей сега , не вегетирай в страх !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ako се подлагаме, сме пасивни, а някой ни се надлага - настройката е същата, сякаш чакаме хапчето да ни се надложи - слабо отношение е. А флуанксолът нито е лек, нито е транквилант. Да, понякога няма как без, но не задълго... Хипнотерапията е чудесен инструмент - това, че си намерила своя човек и ти действа добре, е прекрасно. Казвам само, че за да си още по-ефективна в справянето си, отношението е добре да е хоризонтално, а не вертикално, Не се подлагаш, а съзнателно кооперираш и работиш, като терапевтът е просто фасилитатор, партньор в разширяването на съзнанието ти и научаване на уроците, вече дадени ти от живота чрез преживяваното. Ако някой ни се надлага, а ние се подлагаме, си оставаме в разбирането а малки жертви, на които нещо външно и лошо им се случва и за това търсим механично успокоение с хапчета и психичен ксанакс във вид на хипноза. Не, повече е не само хипнозата, но и психотерапията!

Иначе, чудесно мнение - благодаря за споделеното!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Г-н Баев, аз съм наясно , че не става с хапчета, самата аз задълбочих неврозата си осланяйки се само на медикаменти. Флуанксолът сам по себе си не е лек, но аз го пия от месец , а вече съм на 2 хапчета. Хипнозата е само за успокоение , преди КТП- защото сме силно внушаеми. Товст аз за 1 месец имам само лека промяна , чуваемост, вседствие на хапчетата . Но да Ви кажа не губя надежда . Млада съм и живея в този Ад две години, но мозъкът ми е страшно пластичен и ще се оправя. Защото си позволих лукса мислено да полудея , няма да е толкова страшно, предвид факта , че има болести като рак и най-вече , защото живота е един миг и трябва да се живее тук и сега . Знае ли се дали ще има утре? А защо днешния ден както и дните назад да са пропилени в страх?! 

Към жената- наистина успокой се . Аз имах от тревожността - озвучени мисли, натрапливи мелодии , причуваха ми се разни неща - всичко е ТРЕВОЖНОСТ във високи нива. Относно тревожността има 3 базови страха - за живот, за психично здраве , за мнението на другите . Ти можеш да имаш N на брой симтоми, но имаш КРИТИЧНОСТ към случващото се . Дори критичността при неврозните хора е свръх висока . Чети руска литература има много полезна информация , за да си осъзнаеш проблема. Защото човек като не знае какво му е , тогава се страхува . Не излизай с оправданието , че не знаеш руски , аз съм на 24 и за едно лято го научих , за да разбера какво ми има.

Относно психозата- шизофренията е наследствена , не може щрак и да полудееш. Тези хора имат т.нар преддормална фаза, но отново и в нея нямат критичност. Мозъка им е увреден- това е функционална увреда , подобно на епилепсията- така излизат петна на ЯМР. Ако майка ти или баща ти , респ баба и дядо не са луди, няма как и ти. Макар , че тези неща стават още в пубертета, а ти си дори по-голяма от мен, няма как тепърва. 

Успокой се, знам какво изживяваш , също съм го преживяла , дори се филмирах , че брата на дядо ми щом като е умрял на 21 от туберколоза , може всъщност да крият и да е психоза . :D Но такива сме си невротиците , с въображение. Нищо ти няма на психиката , но посети психиатър и психотерапевт . Кажи им всичко, те на луди са се наслушали. И си представи , че мозъкът ти е пластелин- оформи го сама , но не в страх , а в щастие - здрава си , имаш дечица , остава само да се успокоиш и да живееш . 

Прегръщам те и ти пожелавам успех

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 39 минути, Unabhängigkeit каза:

Защото си позволих лукса мислено да полудея , няма да е толкова страшно, предвид факта , че има болести като рак и най-вече , защото живота е един миг и трябва да се живее тук и сега . Знае ли се дали ще има утре? А защо днешния ден както и дните назад да са пропилени в страх?! 

Браво, вече голяма част от теб съзнава филма, в който се въртиш и все по-лесно ще успяваш да се вадиш от него, чувствайки илюзорността му.Тази работа ще те промени завинаги в пълна със сърцато доверие в Живота жена!

А за книгите на руски - да, който не го чете, просто губи, факт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,Unabhängigkeit!Знам за твоя страх,чела съм ти постовете! Много ти благодаря,за всичко което си ми написала и за съветите които ми даваш.Само човек който го е преживял или преживява може да разбере как се чувствам.Възхищавам ти се че се справяш с проблема,а от по малко време си в това състояние от мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Monoty  аз искрено се възхищавам на теб и всички в подобно състояние, които избирате месеци, а понякога и години наред да стоите в него, да се съветвате с хора, които не са се справили да прекарвате часове в чатове, които само засилват симптомите, а не благоприятстват състоянието. Не си само ти, хиляди сте. Такава висша форма на мазохизъм, при налични варианти за бързо справяне и облекчаване, е за възхищение. 

Ако можеш да ми отговориш на въпроса, защо влизаш тук вместо да потърсиш специалист работещ адекватно с натрапливости и окр /защото и това не е лесно/ вероятно ще мога да отговоря на много от твоите въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Госпожо Колева , съгласна съм с Вас, че не съм напълно излекувана , но все пак дадох само положителни насоки на Моноти. Освен това, наистина отстрани е лесно да се каже “ Намери си терапевт, не виси във форума. Но наистина е много трудно да намериш точен човек, особено като си попадал и на некадърни психолози , и на психиатри. А защо влиза тя, може би по същата причина като и аз- цъка й известие в gmail . Monoty , дай си фейсбука на лично съобщение и ако имаш въпроси бих ти писала там, но с уговорката , че няма да ме наплашваш да се филмираме и двете. Още съм крехка на тази тема 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д

Току-що, Monoty каза:

Ами защото всичко е свързано с финанси и немога да си позволя да ходя на терапия примерно два пъти седмично!Това е основната причина

Дори един път на месец е в пъти повече, от това което се случва в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Unabhängigkeit каза:

 Monoty , дай си фейсбука на лично съобщение и ако имаш въпроси бих ти писала там, но с уговорката , че няма да ме наплашваш да се филмираме и двете. Още съм крехка на тази тема 

Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук сте 100% права, откакто следя темата пак започнах да имам известни натрапливости и като съм сама да се плаша , че ще полудея. Но след това си казвам , НЯМА да стане , момиче, стегни се и се успокоявам. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×