д-р Тодор Първанов Добавено Септември 24, 2018 Доклад Share Добавено Септември 24, 2018 ,, Но аз изпитвам...как да го кажа, леко ми е унизително, но..страх.,, Ами, като знам, каква е връзката между затлъстяването, диабета, рака , инсулта и инфаркта и мен ме е страх. Няма нищо срамно в това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 24, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2018 Ха, така е да...познанието е опасно нещо. Не че се срамувам, но мисля, че не е нормално да ми действа чак толкова силно и да се обсебвам от страхове. Нормално ако съм боледувала 10 дена от варицела да отслабна, но аз го превръщам в драма. И е още една порция негативни емоции. Не е нормално и като има огледало, аз да се втренча в него и да си докажа, че съм болна от нещо защото съм отслабнала или си мисля, че губя килограми. Това увеличава тревожността с пъти. А дори за близките си да не съм толкова отслабнала, аз се виждам като че съм кожа и кости... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 24, 2018 Доклад Share Добавено Септември 24, 2018 Кой , определя и на базата на какво, кое е нормално и кое не? Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 24, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2018 (edited) Казвали са ми, че това е признак на тревожно разстройство, на хипохондрия. А и аз мисля, че е прекалено. Чак да започне да ми призлява от идеята, че слабея...Най малкото започва просто като идея., а дали е така наистина или има ли обективни причини ако е така, без да значи, че съм смъртно болна... У дома също смятат, че това е лудост (не буквално), че прекалявам и правя нещата по зле от колкото са. Ще ида след малко да погледна тази книга (ест с хиляда натрапливи фаталистични мисли, като съпровождащ оркестър..) Редактирано Септември 24, 2018 от Джейн Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 25, 2018 Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 (edited) "...слаба..." Просто си влязла в борба със...собственото си подсъзнание. Породили са се страхове, почувствала си се слаба, безпомощна и автоматично и несъзнавано и за теб самата, си се един вид, стегнала. Телесно, това са т,н. в психотерапията мускулни брони - тази в стомаха е свързана с контрола на всяка цена... Преведено, "искам да контролирам живота си, но ми се струва, че не мога, че съм слаба и безпомощна..." - съответно когнитивната ти система още повече невротично се контрахира в опита си да потисне, да изтласка страха от слабост, при което психосоматизира спастичния колит. Относно телесната "слабост" - единствено изместване и "хващане" на същия изтласкван от психчната ти система страх за външно видимото е. Не е до телесна слабост, нищо общо с анорексия или обратното ѝ - обясних ти какво е. Д-р Първанов ти даде прекрасни насоки - партньорството, общуването, спортът. Ако сама се справяш, чудесно, ако ли не, свържи се с психотерапевт. Редактирано Септември 26, 2018 от Орлин Баев Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 25, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 Благодаря за отговора Орлин Аз нямах предвид, че е анорексия, а че е обратното на анорексия. Винаги да виждам, че съм слаба, все по слаба и това да ме паникьосва. Дажеднес сутринта станах със сравнително добро настроение, но като се видях на огледалото ми се стори, че съм по- слаба от вчера и ми треперят ръцете. Даже....колкото и нелепо да звучи, си правя снимки, за да сравнявам. Но не смея да се меря, защото не искам да виждам, че наистина вървя на долу. Не знам дали все пак не е възможно и от среса да отслабвам или наистина е внушение. Наистина не знам вече какво да мисля, но виждам, че ми е фикс идея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 25, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 И ето, не се стърпях и се измерих....54,5 кг, а бях 57,5.... Просто си знаех, нали се виждам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 25, 2018 Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 Току-що, Джейн каза: И ето, не се стърпях и се измерих....54,5 кг, а бях 57,5.... Просто си знаех, нали се виждам Леле леле още 2 кг. на долу и ще стигнеш перфектния еталон , който съм със 170 см .А че е перфектен , го знам от ученическите си години , когато тренирах тежка атлетика .Ако тренираш си перфектна със стегнатите си бедра . Ако пък не спортуваш си добра гледка със младежката си фигура . Цитат У дома също смятат, че това е лудост (не буквално), Да , когато виждаш лошото вместо хубавото . Джейн 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2018 Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 Ти си в стрес, за това слабееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 25, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 Усмихнахте ме Аз просто се харесвам по...как да го кажа..сочна. Обичайно съм 58 кг. А най вече правя асоциация за болест. И за това така се побърквам. Възприемам и другите така. Ако ми се сторят прекалено слаби. Сега чакам пред кабинетa по кардиологa, за поредния опит да хвана туй, що ме мъчи. И се чувствам доста.... Тъпо.. Междудругото, купих книгата и започнах да чета от 5 глава. Не е истина какви симптоми може да развие тялото.... Заради подсъзнанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2018 Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 След 5 глава я започни от началото. Данните от нея и мен, специалиста, ме изненадаха. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 25, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 (edited) Да, ще я прочета цялата . Звучи малко и като разказ, а не само "мислете положително", наистина изглежда сериозна. Благодаря Минах си прегледа...Каза ми да си вложа енергията на други места, а не по себе си. Защото е силна, а съм я обърнала срещу себе си. Каза ми и да забравя, че имам сърце, стомах и изобщо да се забравя, така няма да преча на работата на организма. Видя и на живо, как стомаха ми беше толкова свит, че се виждаше как е хлътнала точно тази област. Тълкованието на Орлин наистина обяснява тази реакция, но кой би помислил, че тялото "приказва" по този начин. Свикнали сме да свързваме всичко с болест, като самата тя сякаш е нещо което просто идва в нас и ни разваля. А явно е просто състоянието, до което стига тялото, когато емоциите, мислите са разсипващи. Може би с изключение на вирусите и бактериире, макар да казват и за тях, че им "предлагаме" условия да дойдат. Редактирано Септември 25, 2018 от Джейн Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 25, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2018 преди 7 часа, АлександърТ.А. каза: Леле леле още 2 кг. на долу и ще стигнеш перфектния еталон , който съм със 170 см .А че е перфектен , го знам от ученическите си години , когато тренирах тежка атлетика .Ако тренираш си перфектна със стегнатите си бедра . Ако пък не спортуваш си добра гледка със младежката си фигура . Да, 170 съм, спортувам, но след инфекцията загубих тонус на мускулите....Гад се оказа тази варицела. Сега трябва да почна пак да връщам както бях. За младостта си прав. Младея във всяко отношение, явно и ментално.. Просто ще се опитам да съм по концентрирана в мисълта си да видим дали ще се отрази на тези спазми. Каква йога си практикувал ако е удобно да попитам? Много ми допада кундалини йога, но не мога да намеря добър учител...където живея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Понеже, на няколко пъти питаш, кои са емоциите, които се изразяват чрез тези телесни симптоми, реших да се включа. Стомахът реагира на гнева, страха и безсилието. Това са водещите емоции, които "гълташ" и го тормозиш този стомах. Тези емоции могат да се извеждат от мозъка по два начина - от вътре на вън и от вън на вътре. При теб е второто и се нарича автоагресивно поведение, когато тормозим собственото си тяло, а не хората около нас. Може да бъде и смесено :))). Тези емоции са ти в повечко, от какво не можеш да се освободиш и къде са се породили, не знам. Това е процес на работа. Едно е сигурно обаче, докато наблюдаваш реакцията на мускулите и я обличаш в какви ли не хипохондрични мисли, ще ти е много трудно да обърнеш фокуса към реалния причинител - преживяването ти на слаб и безпомощен човек, какъвто не си. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Благодаря за включването ти Диляна Има гняв, да...Има и то доста. Най- вече насочен към приятеля ми, с когото реших преди няколко дена да направя голяяяма почивка, за да видя какво ще стане. Как ще се почувствам. Защото разговорите ми с него ми действаха като отрова. А често изпитвах и омраза...Особено след последната му изцепка, да заяви, че не издържа повече да сме заедно, на рождения ми ден, а аз очаквах да прекараме лятото заедно. Но темата е дълга. Аз пак казвам, той си има своите теории, но и аз знам какво е било, със сигурност нищо не заслужаваше подобна постъпка. Болката и ужаса от това че татко вече го няма. Често осъзнавам, как изтласквам тази истина. Все си мисля, че е заминал някъде далеч и още малко и ще се чуем пак...Той беше олицетворение на живота и силата, за това, отивайки си пред очите ми, гледайки го пезпомощен и неадекватен ме уби. Вече няма да съм същата, но и знам, че ако не беше тази егоистична насоченост към телесните ми функции, която така да ме занимава, щях да се разсипя от мъка. Извратено е, но знам, че така, мислейки за себе си, поне не допускам да осъзнам, че наистина се е случило. Наистина го видях в катафалка, наистина го видях и в следващите...ритуални етапи. Но да не помрачавам натроението ви. Не мога да се освободя от огорчението и разочарованието което не беше един и два пъти от връзката си, най вече. Но и други събития са натежали. Безкрайно чувствителна съм, сякаш имам повече рецептори от нормалните хора. Не мога да го опиша. Това е прекрасно, когато е насочено към нещо хубаво, окриляващо те. Но иначе си е мъчение. Също така, прекалено дълго и задълбочено гледам в бездната, а тя явно разбра, че имам интерес и взе да гледа и тя в мен... Просто не съм изградила защити, това е което ми липса. А че го обръщам на физиологични симптоми, имам чувствтото, че никога няма да премине. Аз съм някакъв неизживян лекар Исках да бъда, като дете, после бохемската ми природа ме придърпа по силно. Но много обичах да помагам, да лекувам, да измислям разни начини за лечение, усещах, размишлявах, правих заключения...Имам таква част от себе си и явно е мутирала срещу мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 преди 20 часа, Джейн каза: Каква йога си практикувал ако е удобно да попитам? Много ми допада кундалини йога, но не мога да намеря добър учител...където живея. С две ръце "За" кундалини йога. У нас имаме прекрасен учител - Никола Змияров се казва. В чужбина ли си, че не можеш да го посетиш, поне няколко пъти? Ако да - купи си неговите дискове - има издадени 4. Виж тук. Иначе, какво мислиш да започнеш една сериозна психотерапия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Аз съм практикувала йога, а кундалини ми хареса, заради една практика, която намерих, приятно ми е. Във Варна съм, но тук ме съмняват хората, които я преподават. Иначе, последно като упражнявах кундалини се случи много интересен момент, но не знам как да го тълкувам. Когато приключвах сякаш се отнесох в друго измерение на мен самата. Е, така се усещаше. Видях много красива природна картина с много силни и ярки цветове. Имаше голямо дърво с голяма зелена корона, спускаща се мало над земята, зелена поляна и някакво езеро. Между двете бях аз, но някакъв друг вариант. Бяха като от злато, излъчвах златиста светлина и стоях в същата поза, в която бях наистина. Усмихвах се и се наслажавах на...нещо си. Също така изглеждах много доволна и силна, като божество. Правех някакви суетни женствени жестове....Аз се усетих как все повече потъвам в това и усетих , че се стряскам. И отворих очи, но след като го отворих, сякаш още дълго време усещах как нещо ме влече на там, сякаш ме дърпа. И ест....взех да откачам. Стреснах се :D.... И докато се оправя мина време. Беше много интересно, но защо накрая така се паникьосах. Може би защото усещах това теглене, което не беше от мен. Друг път, се е случвало да повтарям една индийска мантра за лечение. Помня, че след това заспах. Събудих се към 4 30 сутринта, но се усещах толкова различно. Всичките ми симптоми и усещане за слабост, от вътре и отвън, всичко се бе изпарило. Нямаше следа! Чувствах се толкова силна и голяма....Звучи шантаво, но не ми се случва всеки ден...Бях в леглото и просто се намествах в по удобна поза и тогава се усетих различна. Пак като божество....Имах такова усещане, за спокойствие, сила, и тежест, в добрия смисъл. Също и се чувствах голяма...Но най прекрасното беше тази липса на слабост и всякакви гадости, които си ме мъчиха. И не, не беше сън. Просто помня че пак си заспах, защото сметнах, че си внушавам. Аз трудно вярвам в такива неща... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Изказът ми е доста непохватен, бързам, за да кажа всичко, но и да не е дълго...Извинете за което. И работя едновремено и не се отдавам на езиковите си познания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Истинската сила идва през допускането на слабостта, не през виждането ѝ като гадост. Кундалини йога е чудесна, но когато гордичките его прищевки водят парада, нищо не е. Аз казвам, стига бля бля - дадохме ти доста податки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 (edited) Така е, но са си мъчителни. Казвам ги така, защото могат да бъдат доста изтощаващи и силни. За мен не е само бля бля, реших да ви разкажа за опита си около този тип практика, тъй като нямам хора с опит в това около себе си. А не защото ми се приказва Беше нещо различно от "лошо ми е, защо така , защо онова.." Както и да е. Оценявам податките ви. Благодаря. Редактирано Септември 26, 2018 от Джейн Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 27, 2018 Доклад Share Добавено Септември 27, 2018 Опитът с кундалини йога показва същото, което и колитът - имаш силна връзка между съзнание и тяло. Това е чудесно, когато я ползваш качествено. Сама виждаш как вътрепсихични конфликти, които имаш да осъзнаваш и преодоляваш, се изразяват през тялото ти. Мнозина йоги между другото, само си мечтаят за такава пряка и директна свързаност, предпоставяща качество на по-сериозните етапи от йога. А ти, искаш или не, я имаш - подтиква те към по-цялостно себепознание, хармонизиране вътрепсихично, социално, професионално, партньорско-взаимоотношенческо, тласка те към една здрава духовност, води те към редовната практика на енергийни методи, молитва и медитация! Психотерапията е част от този път - ключова част. А по-цялостната, е следването на дадена духовна пътека. Колегата Юнг примерно твърди, че световните духовни системи са не друго, а мащабни психотерапевтични методи, просто по-широки и цялостни от конвенционално психотерапевтичните. Благодаря за споделянето. Желая ти сърцат смисъл в пътя ти! Desy_V и Acid 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джейн Добавено Септември 27, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2018 Разбирам. Ще работя по този въпрос, явно всичко го показва. Интересно ми беше, дали това което съм видяла и усетила има някакво тълкование, дали значи нещо и какво. Наистина мислех доста, но не мога точно да определя какво означава, освен това, което казваш ти, силната връзка на съзнанието и тялото. Все пак, беше нещо определено и се повтори като насоченост (сила, божественост...). Дали изобщо има някакъв символ или е сглобен пъзел от мои представи. Благодаря ти за пожеланието! Хубаво е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 27, 2018 Доклад Share Добавено Септември 27, 2018 Йога води към същността, към Бога - тоест, получила си малък допир до различно възприятие, на природата на нещата отвъд булото на преходното. Не се впечатлявай много от ефектността - не тя е интересна, а насоката за развитие и все по-плътно разтваряне на потенциала, която не само през йога ти е давана. Интересното е, че самата тревожна психосоматика също е призив към такова отпушване за потенциала, промяна на мирогледа, живот по Бога. Виж статиите ми от "духовност и психотерапия". Джейн, АлександърТ.А. и Desy_V 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 27, 2018 Доклад Share Добавено Септември 27, 2018 С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното. Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе. Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот. Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес. АлександърТ.А., Джейн, Ines Raycheva и 1 other 2 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 27, 2018 Доклад Share Добавено Септември 27, 2018 (edited) А, защо различна насока - баш си е супер. За йога - аз лично смятам, че няма общо с шпагат и седене на главата, а танцът може да е една прекрасна медитация. В групите по танци освен движението, викането, освобождаването на потиснатото, се създават и много добри приятелства. А духовността и медитацията - те са по-скоро до възприятието на живота, не до говорене на тибетски, санскрит, пали и припяване на цигански мантри. Една добра психотерапия би насочила и към движение, социални контакти, добри приятели, качествена литература и култура, освен към ключовата работа по осъзнаване и преобразуване на несъзнаваните конфликти и зловредните характерови сценарии. Редактирано Септември 27, 2018 от Орлин Баев Диляна Колева и Джейн 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.