Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Kim

Въобразявам ли си или интуицията ми не ме лъже?

Recommended Posts

Здравейте всички приятели на портала!

Необходима ми е сериозна помощ относно следната ситуация.

Съпругът на моята най-добра приятелка от дълги години твърди, че се занимава със самопознание и е свръхнапреднал във всякакви духовни практики, но не разбирам защо се държи непрекъснато унизително, подигравателно и грубо с голяма част от хората от обкръжението си. Не с всички, разбира се, има малки изключения, които успяват да водят нормален разговор с него, но само в случаите, когато са напълно съгласни с неговите думи и идеи. Той описва себе си и сподвижниците си с думите, че са дотолкова развити и напреднали, че са хора от други светове?! Съдържащи цели вселени и прочие определения за превъзходство над останалата част от човечеството, което той счита за болно, недоразвито и инфантилно-комплексарско. Т.е. той допуска в кръга си единствено специални хора, но на каква база определя тяхната специалност за мен е загадка. Важното е, че ако се държи нормално с теб, то е защото според него, ти си свръхразвито и едва ли не идеално същество...

Нуждата му от свобода да експериментира със себе си и да крачи бодро в себепознанието, доведе до там, че започна да изневерява на моята приятелка, с изключително избрани и специални жени, които му служат за развитието. Той до такава степен не се притеснява от изневерите си, че не просто не ги крие, а обяснява за тях на всеослушание пред кого ли не, хвалейки се какъв велик Тантричен любовник и духовно просветен човек е. Приятелката ми изключително тежко преживява тези негови стремежи, какво ли не е опитвала, за да го вразуми и да го накара да я чуе, да се вслуша или поне да се съобрази с нейните чувства и мисли, но той след толкова години брак успя да я пречупи и да й внуши, че тя е ненормалната да се чувства пренебрегната и предадена и че не е достатъчно развита, щом реагира с истерии и скандали...вместо да иска той да е щастлив и да се развива, дърпайки я след себе си в дебрите на изучаването на духовното...

Моята интуиция ми подсказва, че има нещо много сбъркано в този човек, но коя съм аз да съдя и да се произнасям категорично в такива комплексни въпроси. Това е причината да пиша тук, понеже се съмнявам, допускам моята лична антипатия към този човек да го определя като нездрав или моите социални предразсъдъци, както неведнъж ме е убеждавал разгорещено. Затова търся тук обективни и професионални мнения в тази връзка. Моля да бъда извинена, ако съм пуснала темата в неправилния раздел!

Ще ви бъда изключително благодарна, ако се отзовете, тъй като вътрешния ми глас не ми дава мира и се боя, че приятелката ми е въвлечена и не може да се отскубне от едни нездрави, разрушаващи психиката й отношения...

Редактирано от Kim

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относно приятелката ти , шанс може да има психотерапевт ако тя прояви желание и отиде при него .

А за познатия ,  може да го определиш по метода на любовта . Поведението му , проява на любов ли е ? Има ли грижа за другите , има ли състрадание и уважение . Всеки човек заслужава тези неща . И ако някой не може да прояви любов към друг . Ако не може да съчувства на нещастния не ти трябва такъв напредък.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Става въпрос за потискани и изтласквани дълго време чувства и преживявания. Съдейки по разказа, са силно видими и осезаеми три неща:

1. Въпросният често обича да бяга от отговорност за своите постъпки, понякога дори не индентифицира инициатора на някои от тях със себе си. Практиките, които нарича "духовни" са една стабилна за него бариера, която го защитава от страха да не би случайно да си е позволил някоя волност и сега да трябва да отговаря за нея.

2. За него духовенството е фикс идея. Тя е универсалното избавление/спасение от всички битови и небитови воли и неволи. Зад този параван, той замаскира образа си.

3. Многократно не е удовлетворен от едни или други свои постъпки и изтласква тревожността/напрежението, което индуцират те, което от своя страна се трансформира в една враждебна, рязка и хаплива духовна химера, която му помага да почувства така необходимото за него усещане на превъзходство, лична специалност, право на селектиране и класифициране на хората. 

За да си представим по-пълно картината в психичния свят на този човек, нека изследваме един примерен, въображаем за нас диалог с казаното и неизказаното между него и съпругата му:

- Чувствам се крайно унизена от изневерите ти. Каква любов е това?

Съпругът, видимо раздразнен: 

- Какво?! Ти чуваш ли се какво говориш? Аз да унижавам?! Аз съм много духовен и себепознаващ! Ти нищо от това не разбираш! На мен всичко ми е ясно, това са моите постижения в духовенството!

Разбира се, това е само въображаем диалог, нека не го приемаме като действителност, за да не изкривим представата за него, а само като илюстрация. Предполагам ще си спомниш поведението на някои деца, които измислят свой въображаем приятел, враг, звяр, чудовище, спътник или каквото още там се сетиш, когото обвиняват за всяка пакост или беля, за която знаят че ще последва наказание. Когато сме възрастни, това нещо е несъвместимо с обществото, заради това се налага да се изработи нов такъв защитен механизъм от реалността. Той трябва да бъде работещ, приемлив, добре звучащ, да гали ухото и да буди респект. И не, това не е себепознание

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×