Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Unabhängigkeit

Може ли Окр да се превърне в лудост, шизофрения, или друга психоза ?!

Recommended Posts

Наистина вече много ме е страх. Моля ви само дА се молите за мен да не се разболея до петъка, защото съм сам сама в София да не се скитам по улициге

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, под пара звъннах и на психиатъра и на хипнотераоевта , който се занимава с шизофреници . Психиатърът дори ме одруса , че след като 3ма психиатри са ми казали , че не съм луда , трябва да съм глупава , за да питам пак 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.10.2018 г. at 2:05, д-р Тодор Първанов каза:

Никой в сайта не може да ти отвори на въпросите.Аз съм психиатър и ти казвам,че за да ти отговоря на тези въпроси ми трябва поен 2- 3 часа разговор с теб.

Това е.

Цитат

Ох, под пара звъннах и на психиатъра и на хипнотераоевта , който се занимава с шизофреници . Психиатърът дори ме одруса , че след като 3ма психиатри са ми казали , че не съм луда , трябва да съм глупава , за да питам пак 

След моето включване ? Точно с какво те уплаших , Питам ,защото сега ти мен притесни

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ.

Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

преддормална фаза

Не се занимавай с глупости! По-добре гледай фазите на луната.

Пък и честно казано, такава фаза не съществува в психиатричния мир.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление, нямам шизофрения , но имам работна диагноза Биполярно разстройство, според психиатъра. Искам само да ви благодаря на всички , че писахте и отговаряхте на мойте въпроси. Благодаря Ви, много за отзивчивостта !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....

Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:

1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси

2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм

3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети

4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя

Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Мнението ти е хубаво, казва много. Реално изразява професионалните изкривявания, през които веднага се тръшва диагноза, при това тежка, напълно неоснователно и ятрогенно (тоест психически зловредно - това, което си преживяла) и липсата на умения за ефективна психотерапия... Да, когато се разчита основно на хапчетата, усилието да изучиш няколко школи, няколко хиляди техники, да опознаеш самия себе си цялостно, за да можеш да водиш хората до там, докъдетосамият ти си стигнал - това става излишно. Прекалено е трудно, а изписването на химия така просто... 

Вече знаеш, че имаш да решаваш един нищо и никакъв страх. Просто продължи с Димитрина и скоро ще се радваш на живота си!

п.п.: промених имената на спосменаваните лекари с Х и У. Имам едно правило: за колегите или добро, или нищо. 

С уважение и сърдечност, Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момиче , Не съм учил като твоите лекуващи . Не ми и трябва да чета за различните болести и начините им на протичане , Ако го правя това ще погълне живота ми и няма да имам време за друго . Но имам нещо  върху което да градя и живея . Нещо , единствено стойностно , за което да се държа , което да ми помага и ме държи в равновесие .То е любовта . А методът е съвсем простичък . Прекарвам всичко през любовта и избирам само неща , които тя одобри .Това са истинските неща на които да вярвам и за които да работя .

Най доброто което можеш да направиш е да разбереш какво е за теб любовта . Любовта към себе си , към родителите си , към приятелите . Любовта към живота . Колкото повече научаваш , толкова по стабилна ще ставаш .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е лесно отстрани да се дават съвети и насоки, но знаете ли всъщност какво изживява човек с натрапливи мисли в момент, когато го прихванат страховете.Аз направо "умирам" всеки път, опитвайки се да преодолея страховете си ,които са се вкопчили в мен с цялата си сила...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Georgieva каза:

Много е лесно отстрани да се дават съвети и насоки, но знаете ли всъщност какво изживява човек с натрапливи мисли в момент, когато го прихванат страховете.Аз направо "умирам" всеки път, опитвайки се да преодолея страховете си ,които са се вкопчили в мен с цялата си сила...

И какво изживява? От това не се умира. Разбира се, че е по-лесно да се кисне във форумите след като специалистите тук се скъсват да дъвчат едно и също..

И на всичкото отгоре пишат във форума най-добрите и поне могат да ви насочат къде да отидете..

Няма магическа пръчка, зад промяната на мисленето има яко бачкане пот и сълзи! 

Редактирано от M.Nickolov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Georgieva каза:

Много е лесно отстрани да се дават съвети и насоки, но знаете ли всъщност какво изживява човек с натрапливи мисли в момент, когато го прихванат страховете.

Да се дава е добре, когато е търсено, иначе няма ненаказано добро ,превръщащо се в зло, когато е неискано. 

Да се самосъжалява човек, означава да изнася отговорността навън, поставяйки се в позиция на жертва, обвиняваща тялото си, съдбата, психиката, несъществуващаа случайност и т.н.  Случващото се като симптоми си има причини както възприятийно-отношенчески, така и характерови и е напълно закономерно, когато се проследи. Неврозата мъчи, когато човек не се учи от нея. Когато го прави, е просто добра работа по себе си.

Честно казано, знаем какво изживява човек с натрапливи мисли...

преди 3 часа, Georgieva каза:

Аз направо "умирам" всеки път, опитвайки се да преодолея страховете си ,които са се вкопчили в мен с цялата си сила...

Добра шегичка... :) Излиза, че страхът е нещо външно, атакуващо невинната жертвичка. Мислех си, че е продуциран от погрешното възприятие на собствените характерови вярвания, продуциращи нормални автоматични мисли, превръщани в натрапливи именно от невежата им интерпретация... Но сигурно съм се объркал, а боят със сянка наистина е чудна идея за увековечаване на едни нищо и никакви в началото, нормални мисли, превръщани от незнанието в натрапливости... 

Още малко и ще почнем да съжаляваме... Да, но съжалението не е нищо повече от страха "да не бъда и аз така" и няма нищичко общо с любовта. Затова предпочитаме да обичаме, докато сме безжалостни към невежеството. Ако хирурзите съжаляваха ненужното за организма, едва ли биха си вършили работата. Та така... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Послушах съвета ви изправих се лице в лице с един от страховете си ,предизвиках се..резултата гърчене не спане цяла нощ, сърцебиене ,изтръпване на тялото и крайниците.Едва чакам да се съмне ,дори не знам как ще работя така разконцентрирана.Междудругото ходя на психотерапия и благодаря на теравта ми, че ме търпи и помага толкова време.Много страхове преодолявам, но основните си остават доста упорити и непреодолими за мен .Страхувам се да не полудея от тях!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаш да учиш явно, процес е. Съвети тук не даваме, а и в кабинетите си, директни такива, рядко. Има общи принципи, но всичко е лично, а рабоата също е индивидуализирана според това какви урци имат да се учат. Това, което виждам в думите ти е, че отношението ти към голяма част от теб е като към нещо външно - искаш да се махне, пробваш да я натикаш в дън гори тилилейски. Когато посоката е оцялостяващо прегръщане, това не е самозалъгване - "да си го кажа или опитам, за да се махне гадното преживяване". Не, нужно е да е истински смирено приемане - на фона на цялостно себепзнание, свързване на точки, учене. Не е механика, не е хапче. 

Току-що, АлександърТ.А. каза:

И задължително споделяй с терапевта си , тези тук допълнителни теми . Иначе ще му пречиш .

Точно така. Всеки от нас си има стил, подход. Разчитай на терапевта си. Че имаш да учиш, имаш. Че имаш да превръщаш мрънкане в благодарно учене, имаш. Ще се случи - съдействай му активно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Georgieva каза:

Послушах съвета ви изправих се лице в лице с един от страховете си ,предизвиках се..резултата гърчене не спане цяла нощ, сърцебиене ,изтръпване на тялото и крайниците.Едва чакам да се съмне ,дори не знам как ще работя така разконцентрирана.Междудругото ходя на психотерапия и благодаря на теравта ми, че ме търпи и помага толкова време.Много страхове преодолявам, но основните си остават доста упорити и непреодолими за мен .Страхувам се да не полудея от тях!

:) Само си го погъделичкала и цяла нощ си бягала .За да се изправиш непоклатимо и наблюдаваш страховете си , ти трябва инат , воля . Волята се прави , като не можеш сама питай терапевта си .

И задължително споделяй с терапевта си , тези тук допълнителни теми . Иначе ще му пречиш

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Терапевта ми е прекрасен човек ,с който разговарям за всичко, знае всичките ми страхове.Досега се справям без анидепресанти, но се замислям дали да не почна да пия нещо по леко да подпомогна психиката си, че много я натоварих .Използвам техники на дишане като ме хванат"лудите",гледам да се скрия някъде сама или си правя разни ритуали за успокоение ,но това много ме измъчва.Страх от загуба на контрол ,какво ще кажат хората и колегите като ме гледат така .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да попитам нещо Орлин. Аз хубаво се консултирах с психиатър, всичко беше наред. Сега обаче се случва нещо. Пия хедонин, който преди от един заспивах като труп 2 часа по-късно. Сега пия хедонин вече и докато не изпия втори заспивам в 1 и ставам в 10. Това нарушение на съня да не е биполярност, защото не мога и да ям. Знам , че е наследствено в голяма част от случайте, Баби/дядовци, майка/баща . всички са здрави. Но след тези простотии от психатъра аз не мога да се отпусна. Само си казвам - не мога да заспя. ям малко и имам зверска памет за учене, значи влизам в мания . Орлине. те осъзнават ли че изпадат в мания, че неспането е нещо опасно и симптом? Бях при Димитрина, разказах й , защото тя е психолог, но тя каза, че дори и енергията на тези хра, като влизат в стаята е различна, но започнах да не спя.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След час ще се виждам с Димитрина... Не мислиш ли, че нейното мнение за състоянието ти е валидно?! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм убедена в нея, вярвам й и й споделям всичко, , ... Иначе да, тя ми обясни , че най-малко затова се е съмнявала, защото и тревожните хора са с бърза реч...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умишлено оставих само здравата част от думите ти - тя и ще ти помогне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, ето какво ново при мен . Взех си единия държавен, седя вече месец и нещо сама в София, а преди ме беше страх, почти не се сещам за страха ми от полудяване. Имам само един въпрос- преди да започна психотерапията и флуанксола имах натрапливи мелодии- части от песни, които спирах ли да говоря ме побъркваха, имах чувството , че ми се причуват някакви неща- тпест звуците- от бойлер, от съседи , всякаш бяха гласове, та ако не бях започнала този оздравителен процес, щях ли да полудея, ако бях останала така , бех лекарства, без хипноза и психотерапия ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново съм аз. Нещо се случва с мен. Както бях добре и започнах да чета за следващия държавен, изведнъж започнаха паник атаки, целия арсенал, но си казвах нищо ми няма, това е само стрес и не зачезнаха. След това обаче започнаха да ми се случват кошмарни неща. Постоянно сядайки да чета в съзнанието ми излизат мисли- например постоянно ми изплува бившият ми или приятелката му с новороденото им бебе, а мен дефакто наистина не ми пука за тях, дори не знам защо се случва. Оставяйки учебника всичко отшумява. Харесах си едно момче, взех , че споделих на една приятелка и постоянно ми излиза в главата ето сега тя ако вземе та се изпусне ще стана за смях и подобни неща- картини или мисли, които не ме оставят на мира. Владея ги с пълна изолация от социалните мрежи и започнах да не комуникирам с никого. Което ме върна на прочетеното за шизофренията, че те започват да имат социална изолация. Тези досадни мисли да не би да са някаква наченка. Знам , че съм много невротична, че минавам през невроятен стрес покрай държавните, обаче не ми се иска да не правя нищо или да излизам, за да не се появяват тъпите мисли. Изоставам от конспекта, което също ме побърква и може би от това ми се качва още повече тревожността, Как да спра тъпите мисли и съзнанието ми да стане Tabula rassa, за да си взема изпита с 6. Пробвах с тъпия тефтер да пиша над 100 пъти това са просто мисли, човек не е мислите си и тн, но не става. Не става и със стезам, нито с чай от лайка и мащерка. Моля Ви , знам, че неврозата не претаства в психоза и всики други неща за шизофренията, но какво се случва, какви са тези мисли, опасни ли са, как да ги премахна, защо пак ми се случват такива неща и се връщам в изходна позиция? Ще съм благодарна за мнения и препоръки .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, Unabhängigkeit каза:

какви са тези мисли, опасни ли са

Не само, че не са опасни, но ти казват много за базисните вярвания зад тях. А тези вярвания са част от характера ти, по който имаш да работиш и надявам се, го правиш. Вярвания и автоматични процеси като "Твърде важно ми е какво ще кажат хората за мен", "Неуверена съм --> завиждам", "Не си вярвам --> натрапливо предъвквам" и т.н. Доколкото знам, работиш с терапевт. Довери се, следвай процеса, участвай активно в терапията. Продължава толкова, колкото на теб ти е нужно. Терапевтката ти помага да си помогнеш, но не може, а и не трябва да върши твоя процес и твоята работа. При положение, че ходиш на психотерапия, писането тук единствено те разпилява и отклонява. Следвай методите и подхода на колежката!  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×