Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво е духовно?

Recommended Posts

Духовно е това, което се простира отвъд точката на постигнатото сега. То подтиква човека към цели, по-високи от постигнатите. :3d_030:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовното според мен се проявява и в умението ни да се радваме на всичко, което сме постигнали с труда, постоянството и честните си усилия, както и на всичко постигнато по същия начин от хората около нас - колкото и малко и незначително да изглежда то на пръв поглед. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да може да схванете Силите на Природата и да ги употребите за добро, непременно трябва да развиете съответните сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в тоя Път, са станали по-чувствителни и казват: "Не струва човек да бъде много добър, т. е. не струва да бъде много чувствителен да страда." Благородството на човека се състои именно в това да бъде чувствителен и възприемчив към чуждите скърби и радости

Беседа от Учителя-Силите в природата

Мисля, че това е част от духовността-съчувствие, съпричастност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сексуалнтата енергия е мощна, най-мощната с която земния човек разполага, и толкова...1 човешка "сила"...За да де стигне до Духа, на човещ му трябват милиарди човешки "сили", ето защо досега човек не е достигнал до Духа със секс..

Духът е достигал до хората, при това, някои от тях са били полово незрели...

Най-мощните енергии са тези на термоядрения разпад, и на ядрения синтез.- Има много примери за това, как тези два метода действат вътре в човека. Духовното извисяване е принципно съпроводено с това, че енергията съставляваща човека се превръща все повече и повече в атомична енергия, а тя пък, не съдържга сексуалната енергия в себ еси...

Едно мнение от друга тема, което ме накара да се замисля над подчертаното (от мен) изречение и във връзка с тази тема.

Какво представлява и как протича, как се инициира или стимулира и вс п. въпроси - превръщането на енергията, съставляваща човека в атомична енергия (което съпровожда духовното извисяване)?

Тази трансформация само в индивидуален план ли е възможна или включва и човешките взаимоотношения?

Защо след като сексуалната енергия е най-мощната енергия, с която човек разполага, тя не се съдържа в "съставляващата човека енергия, която може да се трансформира в атомичната(най-мощната енергия по принцип)?

В какво е тяхната качествена разлика?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ми се да вмъкна една корекция в терминологията. Сексуалната енергия е проявление на творческата енергия. Когато говорим за по-висшите планове на съществуването наименованието сексуална енергия не е съвсем удачно. Това което каза Кристиян по отношение на атомичната материя е вярно както за физическото, така и за емоционалното и умственото тяло (по-висшите е неуместно да засягам). Това причистване на телата е целта на вегетарианството - физическо, умствено и емоционално и една от целите на духовния път. Трансформацията на индивида и тази на отношенията му с външния свят и с неговата душа са неразривно свързани. По отношение на това дали сексуалната/творческата енергия присъства на атомичното (под)ниво на определен план (физически, емоционален, ментален) не съм съвсем сигурен. Но по принцип в първия (под)план винаги се съдържат и от него произлизат всички останали планове, както и силите и енергиите действащи в тях.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, тука чичко Рудолф Дизел ще ти каже, че има и ДВГ, на които не им са необходими свещи.

Интересна аналогия на посвещенията и много вярна. Но Мария Магдалена не беше ли първа избрана за апостол.

Оп, пропуснах по темата да кажа, че не зная какво е духовно, не зная.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анелия и аз така ще се съглася с теб , че духовността е нашето вътрешно развитие , духовността е живот и поведение на живота .

Не е просто някакъв мъртъв набор от качества и изисквания . Живототворяща е духовността .

Благодарна съм на целия Портал за духовното развитие , което ми дава и допира до много и различни духовни хора .

Благодарна съм и на хората , с които никога няма да бъдем на едно мнение и те толкова много са ми помогнали и ми помагат .

Благодаря ви Приятели ! :3d_093::3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз мисля Господ си знае работата. Нито една среща с друг човек не е случайна и за да израснеш духовно Той те среща с определени хора . А светлината на двама души е духовната им връзка. Предлагам на всеки, който не е чел Паоуло Коельо, да го направи. Най добрите му книги са: 11 минути; Захир; По стъпките на един маг; Вещицата от Портобело. Хора, с тези книги много може да израстнете

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случайности няма , наистина.

Толкова много сме наблюдавани , напътствани от Бог , че дори и не подозираме , за това !

И аз харесвам някои неща на Паоло Куелю.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В една друга тема стана дума за критиката като проява на любовта към детето и близкия ни човек.

Сега се замислям за критиката като проява на духовното в отношенията между хората.

Срещала съм различни позиции:

Едната е - самокритиката е признак на високи критерии към своето развитие и благородното недоволство от постигнатото е измерение на духовното в нас.

Друга - критиката и оценките, насочени към поведението и мисленето на близките ни са израз на нашите високи критерии към тяхната духовност. А високите критерии са израз на уважението към тях...

Аз лично се придържам към позицията, че духовното в отношенията ни по-скоро се изразява в одобрението и подкрепата. Когато одобряваме и подкрепяме някого, ние се опитваме да видим доброто, красивото в него, успеха му, щастието му - т.е. Божествената искра. Ако нещо ни смущава и тревожи, ако нещо не одобряваме, това е симптом да преосмислим своите мерки и да променим гледната си точка, за да забележим позитивната страна това, което ни изглежда негативно. "Злото да стане слуга на доброто".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй съм чувал аз и лековерно съм се съгласил - в отношенията меду хората се проявява душевното, а духовното - само в общението с Духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовно е всичко онова, което дава живот . :3d_025:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично се придържам към позицията, че духовното в отношенията ни по-скоро се изразява в одобрението и подкрепата. Когато одобряваме и подкрепяме някого, ние се опитваме да видим доброто, красивото в него, успеха му, щастието му - т.е. Божествената искра. Ако нещо ни смущава и тревожи, ако нещо не одобряваме, това е симптом да преосмислим своите мерки и да променим гледната си точка, за да забележим позитивната страна това, което ни изглежда негативно. "Злото да стане слуга на доброто".

Дали доброто и красивото, успехът и щастието - са от различен порядък (вид, качество, естество, измерение), както и злото, грозното, нещастието? Можем ли реално да ги разделим, да ги отделим едно от друго? Дали Божествената искра е от същия порядък?

Ако позитивното отношение към нещата е необходимо условие за постигане на духовного, кое е достатъчното?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересни въпроси. Чудя се дали е нужно да разграничим понятията успех и щастие от добро и красота. Първите две ми се струват доста по-субективни, променливи и щекотливи. Докато вторите две могат да се разглеждат като синоними на хармонията. В тази връзка може би отговорът е, че реално не можем да ги отделим едно от друго и добро=красота(=щастие)=хармония, а също и зло=грозно(=нещастие)=дисхармония.

Дали Божествена искра е от същия порядък - много е вероятно.

По последния въпрос ми се струва, че необходимото условие не е едно, могат да се формулират и още. А за достатъчно условие ми е трудно да се произнеса. Всички религии и духовни учения дават такова достатъчно условие(я), обаче за съжаление гледат към едно и също място, но от различни страни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали Божествена искра е от същия порядък - много е вероятно.

Ако е - ще трябва да приемем, че и тя си има друг полюс. И тогава...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не съм сигурна, затова казах - много вероятно, защото не виждам и противоречие.

Цялата работа е в това как разглеждаме полюсите. Ако се разсъждава в посока +/- (например добро +/ зло -, или хармония +/дисхармония -), то наистина съотнесено към природата на Божествената искра не изглежда възможно.

Аз обаче разсъждавам така: добро 1/ зло 0, хармония 1/ дисхармония 0 - тогава вече е Ок.

Може би не случайно в началото сме искали да кодираме информацията като +1(TRUE) и -1(FALSE), обаче чисто технически, че и математически (т.е. природата на нещата си е казала думата) се е оказало, че е по-добре да бъде +1 и 0. :)

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз обаче разсъждавам така: добро 1/ зло 0, хармония 1/ дисхармония 0 - тогава вече е Ок.

:thumbsup: :thumbsup: Диана!

Злото представлява отсъствие на добро - то не е самостоятелна сила. Тогава няма с какво да се борим - просто е нужно да увеличаваме доброто, разбирането, безусловната любов в отношението ни към света.

Дисхармонията е непостигната все още хармония - страданията, негативните емоции, които предизвикава недостигът е предупреждение за необходимостта от хармонизиране на отношенията ни.

:thumbsup:

Сега си мисля - проява на духовност ли е недоволството от липсата на добро и любов, надсмиването над дисхармонията (своя или на други)? Или може би духовност в този случай би означавало разбирането на причините за недостига и промяната на мисленето ни така, че 0 да стане 1?

Човекът до нас е агресивен - доказва силата си (физическа или интеслектуална) върху по-слабите и спокойни хора. Надсмива се и критикува, не допуска различно от неговото мнение, опитва се (и с успех) да манипулира все повече хора....

Как да реагираме - с опониране, недоволство, критика срещу критика? А как се реагира в такива случаи с разбиране и любов (безусловна)?

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовното е положителния полюс, материалното е отрицателния. Човешкото съзнание е някъде по средата*. Т.е. то е положително по отношение на физическата материя и е отрицателно по отношение на духа. Когато се стремим да извисим съзнанието си към духовното, ние не можем да направим това активно - нужна е пасивност, да позволим на духовното да се прояви чрез нас. По отношение на телата си ние сме активни - пречистваме ги, стремим се да ги извисим, за да можем да проявим себе си чрез тях в по пълна степен. В отношението ни с другите хора това се появява по сходен начин. Ние сме пасивни по отношение на тези, за които смятаме че са по духовни от нас (т.е. проявяват духовното в по-голяма степен) и сме активни към останалите (нужно е да се спомене, че при това не трябва да нарушаваме свободата им).

* всеки може да опита да прецени къде точно се намира съзнанието му според класификацията за човешките тела която е възприел. Т.е. каква е позицията на съзнанието по отношение на желанията, конкретните мисли, абстрактните мисли, душата, интуицията, волята и по отношение на кои е активно или пасивно то. Това може да помогне в значителна степен да разберем себе си, мислите, чувствата, действията си и начина по който да ги развиваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не виждам противоречие и с поста на Станимир. Дори съвсем се връзва. По принцип енергията в природата тече пасивно (без усилие) от точка с по-висок потенциал към точка с по-нисък потенциал. Дали по-ниския потенциал ще е положителна величина, или 0, или отрицателна, няма съществено значение; по-важното е да има разлика в потенциалите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

духовността е само един от аспектите на познанието на Боже ственото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта. Този, който се покланя на парите, желания та, благополучието, се превръща в животно. Този, който се по кланя на отстраняването, тънките планове, развиването на способностите, се превръща в дявол. И само този, който се по кланя на любовта, може да бъде духовен и да не се отстранява от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното. ..Истински духовният човек е не само този, който може да се ограничи в материалното заради духовността, това е и този, който може да се ограничи в духовността заради любовта.

Лазарев - Диагностика на кармата - 12

Какво според вас означава в житейска ситуация да "се ограничи в духовността заради любовта"? Страда ли от това ограничаване духовността или напротив - обогатява се?

Ако успеем с любов и уважение да общуваме с човек, който не може да се ограничи в материалното заради духовността и проявява зависимост от него, то това отстъпление от духовността ли ще бъде или ограничаването и заради любовта?

Ами ако проявим уважение в общуването си с човек, който е зависим от духовността дотолкова, че отхвърля, презира едновременно и материалния си живот и проявата на любов към всичко "бездуховно" - това одобрение на неговата зависимост ли ще бъде или отново ограничаване на нашата духовност заради любовта? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

духовността е само един от аспектите на познанието на Боже ственото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта. Този, който се покланя на парите, желания та, благополучието, се превръща в животно. Този, който се по кланя на отстраняването, тънките планове, развиването на способностите, се превръща в дявол. И само този, който се по кланя на любовта, може да бъде духовен и да не се отстранява от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното. ..Истински духовният човек е не само този, който може да се ограничи в материалното заради духовността, това е и този, който може да се ограничи в духовността заради любовта.

Лазарев - Диагностика на кармата - 12

Какво според вас означава в житейска ситуация да "се ограничи в духовността заради любовта"? Страда ли от това ограничаване духовността или напротив - обогатява се?

Ако успеем с любов и уважение да общуваме с човек, който не може да се ограничи в материалното заради духовността и проявява зависимост от него, то това отстъпление от духовността ли ще бъде или ограничаването и заради любовта?

Ами ако проявим уважение в общуването си с човек, който е зависим от духовността дотолкова, че отхвърля, презира едновременно и материалния си живот и проявата на любов към всичко "бездуховно" - това одобрение на неговата зависимост ли ще бъде или отново ограничаване на нашата духовност заради любовта? :hmmmmm:

Имаме живот на личността и живот на духа. Това което в цитата на Лазарев се определя като духовно, все още е в сферата на личността. Да се ограничим в името на любовта предполага право на избор и жертва. Когато направим това в ежедневието си ние ограничаваме своята личност в името на любовта. Например утвърден лекар отива по свое желание да практикува в район с тежки условия на живот в някоя слаборазвите страна. Или учител получи възможност да работи в по-елитно училище, но се откаже поради съпричастност към училището в което преподава. Всичко това е свързано с възможност за избор и жертва, но на личностното, а не на духовното. От значение за духовното е нашия вътрешен живот. За да жертваме духовното, ние трябва да живеем съзнателно духовния си живот. За да можем съзнателно да направим избор, който да се отрази върху този духовен живот. Такова високо ниво на осъзнаване могат да имат само Учителите, Христос, Буда и др. И самото им присъствие на Земята е точно такова жертване на духовното, предизвикана от любовта към хората. Жертва се (забавя се) индивидуалното духовно развитие в името на развитието на цялото.

А това за което според мене говори Лазарев е просто една по-балансирана позиция по отношение на стремежа ни за духовно развитие (не по отношение на самото духовно развитие) и живота ни в материалния свят. Самото духовно развитие според мене включва и двете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добромир

имах пациентка от Братството, която ме доведе до някои размисли. Цял живот служила на хора, които под знамето на Учителя злоупотребявали с нея и с други хора... Много болка и разочарование...

Все давала, давала... Още веднъж се утвърдих в убеждението си, че ако нещо - пари, вещи, време, енергия - решиш да го даряваш, преди това много ясно трябва да си сигурен, че наистина нищо не очакваш срещу това. Иначе ентусиазмът да помагаш се превръща в огорчение и недоверие към другите.

Много красноречив пример за темата, мисля.

Ако служим на хората, а не на Бог, винаги духовността в отношенията ни се изражда в това, което е описал Добромир.

В такива моменти ми изплува онзи стих, който по няколко пъти ме "заставя" да си го казвам сутрин и вечер Добрата молитва. Изглежда имам много голяма нужда от него като работя по цял ден с хора и най-вече деца.

Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Добрата молитва

Но тънка е разликата, понякога много има да се мисли и внимава.

Какво означава да посветя живота си на Бог - с какво това е по-различно от посвещаването му на хората? Нали те също са проява на божественото? Примери?

А доброто на нашите ближни? Как да разберем,че в старанието си да правим добро не сме се нагърбили и със мисията да определяме кое е добро за тях?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×