Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Mirela

Ценна ли е верността

Recommended Posts

Съгласен съм с Донка! Но с едно уточнение. Стоицизмът при ,,вървенето по пътя към Едното" е голямо предизвикателство в днешно време. Търпението и дисциплинираността при спазването на нормите са трудно постижими, поради прекалено ,,захаросаното" поднасяне на ефектите от неспазването. Тази ,,свобода" да преследваш на всяка цена чувствата си, замъглява разума. Така неусетно се получава вървене по два пътя или както са казали старите хора - ,,Не можеш да тъчеш на два стана" или ,,Не можеш да носиш две дини под мишница!".

Но и двоуменето е до време(и до шамари от съдбата под формата на чувства и ситуации)! За това съм съгласен с мнението на Донка!

Но Донка, порното, както всичко проявено в тоя свят е с двойствена природа - градивна и разрушителна. 

Определено, с един от аспектите си, порното е възпрепятстващ фактор за консолидирането ни, оцялостяването ни. Щото се явява виртуален заместител на реални взаимоотношения.

Да, но от друга страна, порното се явява ,,огледало" на това, което сме ,,подтиснали"(изтласкали в подсъзнанието като неприемливо съдържание) и което ,,от там" предизвиква несъзнаваните ни реакции в определени ситуации.

Ако не беше порното, за да изследвам какво ме възбужда сексуално ( и това което не съм си позволявал или не съм имал куражът да пробвам, поради програмираните ми морални устои), нямаше да мога да ,,открия" множеството от ,,филтрите", определяни от психолозите като характеропатии или личностни разстройства.

Така филми, в които се идентифицирам с определени типажи и това ме възбужда, са ми показали травми от детството, до които без регресия няма как да имам съзнателен достъп, за да ги преработвам.

В крайна сметка всяко едно нещо в живота ни можем да използваме като инструмент за самоизследване, но и като фактор за подържане на заблудите ни. Всичко е въпрос на несъзнаваните ни нужди-скрити желания, които ако изведем до ,,нивото на Деня" изпод ,,тъмата на Нощта", бихме могли да реализираме осъзнат избор.

Така в случая с цеността на верността и дилемата между предното и хроничните сексуални контакти с други освен партньора, няма да цитирам таговете на порнофилмите, които биха предизвиквали възбуда :) Просто ще потвърдя най-първото си предположение, че става въпрос за ,,крехкост на чувството за самодостатъчност".

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, kipenzov каза:

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

Точно! Забелязала съм, че това явление е особено добре проявено, когато човекът подсъзнателно усеща призивите за промяна и развитие на егото, но няма нагласа за предприемане на такива промени (по всякакви причини - осъзнато или не). Тогава се включва огледалото на партньора - аз съм си ок и така, но партньорът ми вече не ме удовлетворява и е време за промяна и развитие :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но тези неща , както и много други , щяха да са само стъпало на растежа ако има възрастен човек до теб . Или ако всички разстяхме в любящо състрадателна среда .Среда пречупваща околния свят през призмата на любовта . А не , деца да възпитават деца . Последното изречение , за мен е ключ за възпитаване на малките . Едни здрави и жизнени баба и дядо са задължителни за отглеждането на децата . Жизненоста и здравето на бабата са показатели за успешния модел психика .

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Това, с което се сблъсквам като трудност при връзките е, че след 4-тата година (понякога и малко по-рано) започвам да виждам мъжа просто като приятел. Преставам да съм привлечена от него като мъж и не ми се прави секс с него (това винаги много ме измъчва)

:)  За мен женската психика винаги е била трудна за разбиране . И за случая мога да кажа само , че Mirela твърде дълго живее с фантазийте си . Не е анекдот следния вариант :         Един мъж винаги се чувства привлечен от една жена . Ако има малко химия след 5 минути той е разтопен и готов с отзивчивоста си  . Обаче , когато тя отвори устата си , колкото и да е интелигентна , след 10 мин. разговор желанието се е изпарило . :)

kipenzov , не го приемай буквално . Тук май прозира кокетничене с даровете на възраста  . :)  :)  

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна :)

В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти.

Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без?

А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". 

В нашия край  много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките.

Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!!:unsure: твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос.

Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност.

И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: 

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Може и да изглежда много правилно , много интелигентно , но извинявай за грубоста ми , това са дъра--бъра . Най ми прилича на ейзуйтщина  :) . За мен въпроса е решен много точно с примера на Донка в първото ѝ мнение . Ще го повторя защото смятам че е най важния критерий. Изправен пред възможноста да вкуся удоволствието с ,,комшийката" , мислено поставих вече съществуващата ми приятелка от страни и размених ролите ....Беше отрезвяващо , Станах и си тръгнах .Винаги когато си задавах въпроса как ще е , ме побиваха тръпки . Но никога не бих искал да кажа че това е правилното или моралното . Всеки без значение мъж или жена е длъжен сам да види как е . Иначе защо е жив .Това е моралното и правилното , да стъпиш на собственото си решение  .Тогава добиваш сила .

Но найстина си много прав в мислите си . И аз така мисля , личната непълноценност се опитваме да компенсираме с някакви общи норми , които на практика замазват проблема . Няма я свободата да обичаш и да бъдеш обичан , без да се притесняваш за образа си в нечий очи . Мисля проблема идва от лиса на истина в човешките ни отношения . Навика да прикриваме истината и да представяме друга , търсейки положителни отзиви . Да , псевдоморал .

Най важното за мен  е невероятноста на партн--орите  да се ревнуват . Не че е невъзможно . Напълно възможно е , но е насилие върху собственото его . То е като да държиш диво животно в клетка . Опасно занимание защото животното до края остава диво и ти трябва постоянна потдръжка на клетката . За окултния ученик това е загуба на време . Целта е да повдигнеш егото , не да го подтискаш .

( май се отплеснах) Вече е ден и нека бъде приятен и ползотворен .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

това са дъра--бъра . Най ми прилича на ейзуйтщина  :) .

Това малко не го разбрах, но както и да е....

 

В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

Всеки без значение мъж или жена е длъжен сам да види как е . Иначе защо е жив .Това е моралното и правилното , да стъпиш на собственото си решение  .Тогава добиваш сила .

Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. 

Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция.

Така се ражда това лицемерие, което

В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

се опитваме да компенсираме с някакви общи норми , които на практика замазват проблема

 Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите.

За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува!

Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото".

Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам:

"Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората."

Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда.

В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен.  Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода:)).

Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 

Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото.

Също важен момент в този етап е и ревността!  Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму".

В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота.

А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си.

Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 7.07.2019 г. at 22:12, Донка каза:
В 7.07.2019 г. at 17:48, kipenzov каза:

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

Точно! Забелязала съм, че това явление е особено добре проявено, когато човекът подсъзнателно усеща призивите за промяна и развитие на егото, но няма нагласа за предприемане на такива промени (по всякакви причини - осъзнато или не). Тогава се включва огледалото на партньора - аз съм си ок и така, но партньорът ми вече не ме удовлетворява и е време за промяна и развитие :) 

Да, това е горе долу моят случай. Само че не си мисля, че аз съм си ок, а партньорът е проблемът. Винаги има достатъчно непоноспимост, и за мен и за горикия партньор :). Все пак интересното е, че когато смених партньора последния път, определено имаше промяна и в начина, по който се чувствах със себе си и меко казано не съжалявам, че го направих. Някои партньори са по-добри за нас от други и направо сменят измерението, в което се намираме (или може би съвпадат донякъде с промяната, която вече е била назряла в края на предишната връзка). 

А призивите за развитие наистина ми е много трудно да ги следвам по причини, че съм (както една гледачка, на която бях попаднала преди време без много да се натискам), "душевно смачкана". Доста ме порази това нейно изказване, защото тогава бях млада, красива и с изработен маниер на спокойна увереност за пред тези, които не намирах за "опасни". Имам напредък през годините, но има някаква хватка за врата ми, която все още не мога да преодолея. 

Но за мен интересни са тези, които имат задоволителна представа за себе си и все пак им е голяма тръпка да изневеряват. Всъщност по този въпрос вече се написа доста в тази тема.

А по отношение на порното. Мъжете в живота ми винаги са били фенове на порното, а за мен порното винаги е било само нещо, което е в рамките на страстната любов (като на главната героиня в сапунката :). Никога не съм искала да правя секс с мъж, който не ме привлича цялостно и фатално :)  Интересното е, че във връзките ми досега мъжете са продължавали да ме желаят до края, а аз тях не.

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.07.2019 г. at 19:25, kipenzov каза:

А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 

Затова и при много хора (и при мен) връзката с партньора се чувства нещо като свещена. Тя е такава в известен смисъл и по други причини, но явно понякога и заради инфантилизма на проекцията върху любимия на родителя, който те обича безусловно, задоволява всичките и нужди и дъгло е бил целият ти свят. 

Ти много добре разви темата, погледна я от разлини перспективи и ми е много интересно да чета това което пишете ти, Александър и Донка. Да не свалям нивото с моите разсъждения, но за мен верността може би основно затова е измамна и безсъдържателна, защото при всяко положение е борба с желанието към друг. А това веднага опорочава всичко като че ли. Ако не спя с други, защото искам само теб, бих я приела за нещо реално. Но като знам само какви сценарии са се разигравали в собствената ми глава с други мъже... И то такива, върху които буквално нямам контрол. За мен, дори само като вътрешно преживяване те са били изневери. А представям си при мъжете какви филми се прожектират :) 

Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. И се втренчваш във всяка красива жена с разширени зеници, дори когато сме заедно. Усещането ми винаги е било, че това някак цапа любовта и обижда тялото ми и мен като жена (това тяло, което все не е достатъчно). Сега ясно, че в това има много незрялост и неизлекувани травми и аз дори не го мисля точно така с главата си, но една част от мен чувства точно това, особено като бях по-млада. И ми се струва, че по принцип има такъв елемент в преживяването и на много други жени, но просто те са го преработили по-добре, по-бързо и съвсем не е толкова интензивно като усещане.

Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата :) ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти... :)  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата :) ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти... :)  

Опознай себе си , за да опознаеш света . Но светът като че ли върви преди теб и все те изненадва и в много случай наранява .Решението е поставяне на граници и стриктното им спазване . Граници на себе си , на партньора , на познатите . Те опростяват живота , правят го по спокоен .Например избягвам компанията на някои хора .  Верноста в брака е такива граници . Тя дава и много повече , за разлика от естественото но неовладяно задоволяване на желанията .Това не е просто  граници , а начин за развиване на качества .Човек има нужда от овладяване на мислите , емоцийте , тялото си . За да живеем в мир с тялото си , задоволяваме нуждите му . Но имаме възможност да избираме как да става това .Трябва да обичаме тялото си и същевременно то да бъде послушно .Например , за да спреш сърцето си , както правят йогите , Трябва да има една връзка на обич , доверие  , между съзнание и подсъзнание .

Сещам се за една случка още в първите години на брака ми :) ...Лято , горещо . Вървим с жената към спирката и там се разминаваме с една много надарена мацка . Стана без да се усетя . Гледайки в деколтето казах нещо като ,,ехааа" . Жената ме подръпна леко за ръката и чух ,, Браво бе , поне да ме нямаше тука" ......Та нещата се случват защото не се познаваме .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна. Както когато ядеш каквото ти се яде, следвайки само насладата, ставаш дебел, състаряваш се преждевременно и се чувстваш зле. А когато си поставиш ограничения и си наложиш такъв режим на хранене и движение, който изисква опредлени усилия и воля, макар и в известно ограничение, си здрав, жизнен и силен.

Историята с деколтето много ми хареса :)  Само не разбрах, сега вече като се познаваш и знаеш, че големите деколтета предизвикват възклицание в теб, си по-подготвен и си казваш ехаа само наум ли :)?

 

В 8.07.2019 г. at 23:27, kipenzov каза:

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Иначе в този въпрос е заключена голяма част от темата за верността наистина. Защото както отбеляза kipenzov, изискването за вярност е всъщност - бъди ми верен, защото на теб и твоята вярност разчитам, за да се чувствам ценен и достоен за обич. Но мисля, че макар и трудни, много от ревнивите си ги поставят рано или късно.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 15.07.2019 г. at 3:58, Mirela каза:

Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. 

Интересна констатация. Доста далеч от мъжката перспектива :)

Задължително в такъв случай трябва да се отбележи разликата в основата на сексуалното желание. Като основа е инстинктът за размножаване, но проявлението при  мъжете е ,,оформено" от целта ,,семето да се посее" на възможно най-много места, а при жените - да ,,отсее" най-качественото семе.

Повечето зрели хора са на ,,ти" с предното, но това, което често им убягва е ,,собственическото чувство".

Не трябва да се бърка верността с привързаността!

Първото е проявление на обич и уважение, а второто на страх от загуба и липса.

Съответно твърдението, че

В 15.07.2019 г. at 12:42, Mirela каза:

изискването за вярност е всъщност - бъди ми верен, защото на теб и твоята вярност разчитам, за да се чувствам ценен и достоен за обич.

 е проекция на Привързване, зад която ,,се крие" Страхът от Самотата. 

Верността не е обвързана с изисквания! Тя се базира на доверие и уважение.

А това, което исках да отбележа с перефразирането на въпроса за верността, касаеше изопаченото разбиране на обществено ниво. И дали всъщност незрялото ни общество не поддържа тази ,,изопаченост" заради страха от проява на независимо мислене в индивидите. Май само ,,до нашия казан няма демон-пазач"!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и още един фактор, който се проявява като обща тенденция, а всеки може до известна степен да си го интегрира. 

Установено беше навремето, че пикът на сексуалното желание е различен при мъжете и жените.

При мъжете се смяташе, че е около 20-тата година, а при жените около 40-тата. 

Да, но това беше следствие на културата за отминал период. Културата си ,,вървеше в комплект" с ценностите и смисъла на понятията.

А на днешно време свободата на избора е по-голяма, т.е. натискът на общественото мнение не е толкова голям. 

Това носи и ,,резултатите си". Пример

Или поне в Англия, където Женското начало отдавна е взело превес...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.07.2019 г. at 2:59, kipenzov каза:

А това, което исках да отбележа с перефразирането на въпроса за верността, касаеше изопаченото разбиране на обществено ниво. И дали всъщност незрялото ни общество не поддържа тази ,,изопаченост" заради страха от проява на независимо мислене в индивидите.

Да, това имах предвид и аз, но не достатъчно ясно съм се изразила. Затова написах изискването за вярност, а не верността.

 

В 21.07.2019 г. at 2:59, kipenzov каза:
В 15.07.2019 г. at 3:58, Mirela каза:

Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. 

Интересна констатация. Доста далеч от мъжката перспектива :)

Задължително в такъв случай трябва да се отбележи разликата в основата на сексуалното желание. Като основа е инстинктът за размножаване, но проявлението при  мъжете е ,,оформено" от целта ,,семето да се посее" на възможно най-много места, а при жените - да ,,отсее" най-качественото семе.

Повечето зрели хора са на ,,ти" с предното, но това, което често им убягва е ,,собственическото чувство".

Не трябва да се бърка верността с привързаността!

Е, добре, каква е мъжката перспектива (чувала съм разни, но ще се радвам да споделиш и твоята :)? 

И къде е границата на зрялото отношение към сексуалното (и емоционално, защото все пак нерядко вървят заедно) желание партньора към други и собственическото чувство? Едва ли може да се прокара съвсем ясна такава, разбира се. Но мисля, че ако хората, които са е достатъчно зрели и харесващи се, биха били съвсем спокойни с чисто сексуалните изневери на любимия човек, ако са сигурни, че са обичани и ценени от него и те не биха повлияли на връзката им. 

На общия фон обаче, такива хора все пак са малко. Явно обикновено е замесено собственическото чувство и привързаност. Какъв всъщност е проблемът в това мъжът ти да спи с някоя млада тигрица веднъж месечно. Ей така, за разнообразие, за кеф и само за секс? И за някои жени няма проблем. 

Жените наистина повече търсим качеството в мъжа. Но мисля, че женската сексуалност (особено с възрастта) добива елементи от мъжката. Статистиките от изследването, което цитира сигурно са верни. Но аз имам наблюдения, че жените стават по-разкрепостени и склонни да правят нещо близо до "просто секс" след първата си младост. Особено ако чувстват, че са желани от "качествен" мъж. А понякога си е чист освободен нагон и само физическото привличане е достатъчно, но този тип жени и на 20 са си такива :).

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.07.2019 г. at 2:59, kipenzov каза:

Съответно твърдението, че

В 15.07.2019 г. at 12:42, Mirela каза:

изискването за вярност е всъщност - бъди ми верен, защото на теб и твоята вярност разчитам, за да се чувствам ценен и достоен за обич.

 е проекция на Привързване, зад която ,,се крие" Страхът от Самотата. 

Не е задължително. Обикновено дори да си сигурен, че човекът обича само теб и че ще остане с теб, не искаш да прави секс с други. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Mirela каза:

Затова написах изискването за вярност, а не верността.

Извинявам се! Не обърнах внимание, че имаш предвид "изискването за вярност".

 

преди 20 часа, Mirela каза:

Но мисля, че ако хората, които са е достатъчно зрели и харесващи се, биха били съвсем спокойни с чисто сексуалните изневери на любимия човек, ако са сигурни, че са обичани и ценени от него и те не биха повлияли на връзката им.

Ок! Това е супер, без думичката "изневери", която може да се замени с "правил секс"!

Да, но това е в противоречие с

преди 19 часа, Mirela каза:

Обикновено дори да си сигурен, че човекът обича само теб и че ще остане с теб, не искаш да прави секс с други. 

Защото в горното "прозира" "собственическото чувство"! А това дълбоко чувство се дължи на усещане за притежаване. Когато "притежаваме" нещо ние сме му "господари" и искаме/не искаме да прави неща, които ни харесват. Така и проявяваме Привързване, защото като "господари" сме сигурни и така си "позволяваме" да се доверим.  

Привързаността се базира на доверие.

Верността обаче, както вече твърдях, се базира на доверие, но и уважение. 

Да уважаваш значи да приемаш свободата на другия като негово право. За това написах

В 10.07.2019 г. at 19:25, kipenzov каза:

"Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму".

Така стигам отново до твърдението, че Верността е ценна, но тя е отвъд секса. Сексуалните взаимоотношения просто са на доста по повърхностно ниво. Основното е доверието и уважението.

Но се усещам, че темата за верността грешно я обвързваме единствено със секса. Ако на човек му се прави секс и не може да устои на желанието, то да прави. Но да не бъркаме секса с любовта и обичта, както правят момичетата и вече доста от съвременните момчета.

Това няма да промени Причинно-следствения закон. "Каквото почукало-такова се обадило!".

Застраховки за прелюбодеяния(това може и да не включва секс) не прави никой застрахователен брокер, защото когато измени сърцето, а не умът, щетите стават сложни за изчисляване, тъй като доверие се печели цял живот, но се губи за миг. А без доверие не може да се прояви уважение и така се погубва Верността.

 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, kipenzov каза:

Така стигам отново до твърдението, че Верността е ценна, но тя е отвъд секса. Сексуалните взаимоотношения просто са на доста по повърхностно ниво. Основното е доверието и уважението.

Но се усещам, че темата за верността грешно я обвързваме единствено със секса. Ако на човек му се прави секс и не може да устои на желанието, то да прави. Но да не бъркаме секса с любовта и обичта,

Да, но в много от случаите не става дума за чисто сексуални отношения, а и за харесване на човека. Захласване дори. Все пак хората, които ни привличат, нерядко имат и доста други качества, които ни пленяват и очароват. Колко пъти съм била свидетел на ситуации, в които обвързани хора (и аз включително) попадат на място, на което неочаквано срещу тях застава някой толкова привлекателен, че просто са безсилни да не се захласнат по него. И ако и те предизвикат интерес в него, става голяма тръпка. В привличането може да има възхищение, нежност, любопитство към личността... А малко ли са прекрасните интересни хора, които лесно предизвикват подобни чувства?

Но да кажем, че е просто силно привличане, което се задоволява само с еднократен секс или със секс отвреме навреме ( и пак рядко е такъв случаят, защото за да пожелаеш някого сексуално, трябва да не те отблъсква и след като си отвори устата, както беше споменал Александър :)).  Бихме могли да заключим, че това би следвало да се приема като проявление на свободата на партньора, която ти не искаш да му отнемаш, защото го уважаваш и обичаш. 

И че болезнените чувства при евентуална физическа интимност (и харесване) с друг на партньора, са индикация за това, че имаш собственически претенции към него, не го уважаваш истински и най-вероятно не си открил любовта в себе си. 

Неслучайно в ада на ревността и изневерите е заключен огормен потенциал за развитие и себепознание. Една интересна статия по въпроса:

https://espirited.com/the-eternal-triangle/

"Интензитетът на преживяванията – особено на страната на предадения, изоставен или пренебрегнат партньор, е с огромен интензитет, защото са въвлечени по-дълбоките пластове на психиката му. Това е светът на архетипите и най-примитивните слоеве на човешката психика – същите, които в най-чист вид наблюдаваме при емоционалните реакции на малките деца (и чийто митологичен еквивалент можем да открием в историята за похищението на Персефона в подземния свят на Плутон/Хадес). Става разбираемо защо предизвикателството на архетипен модел е от такава важност. При това проблемът не е толкова в това, че чувствата на човека са силно негативни и с крайна степен на интензитет, а в това, че той не може да ги спре по силата на личната си воля и съзнателното си намерение. Има един единствен начин за излизане от ада и той се нарича духовна трансформация. Става дума за радикална вътрешна промяна, след която вече не сме същите."

 

Но отвъд драмата на предателството и двигателната й за развитието функция, когато става дума за двойка от относително зрели индивиди, верността е ценна до голяма степен, защото поставя необходимите ни граници

 

В 15.07.2019 г. at 8:33, АлександърТ.А. каза:

Верноста в брака е такива граници . Тя дава и много повече , за разлика от естественото но неовладяно задоволяване на желанията .Това не е просто  граници , а начин за развиване на качества .Човек има нужда от овладяване на мислите , емоцийте , тялото си

 

Но отново, има едно НО, защото дори при най-стриктно спазващите даден хранителен режим примерно (колкото и да ми е противна аналогията на взаимоотношенията с яденето), хапването на нещо от забранения списък понякога не само не вреди, а даже има позитивен ефект. 

 

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок! Ситуация, в която човек изпитва силно привличане.

Силното привличане поражда след себе си и специфични мисли. Тук, в тези мисли, се явява "сладострастното предизвикателство". Точно в този момент отражението на социалното се сблъсква с желанието на индивидуалното. Това е вътрешен конфликт. Всеки вътрешен конфликт се явява една "временна спирачка", един момент от време, в който с умът започваме да премисляме в зоната на предсъзнанието. 

От една страна (социалната обусловеност или иначе казано социалните програми в егото ни) стои чувството за срам и вина, че изпитваме "неприемливи чувства", а от друга стоят самите "неприемливи чувства"(индивидуалното желание, като следствие на проява на инстинкта за размножаване). м/у другото и двете страни са психически определени от инстинкти, в първия случай е стадният инстинкт, на основата на който формираме социални групи.

Така представено, според мен, вече е лесно да се прецени ценна ли е верността! Защо?

Защото Верността, в смисъла, в който я коментираме в момента, е характеристика на връзка между двама човека. Така трябва да отдадем енергията на волята си на единият инстинкт - стадния. Защото става въпрос за повече от един човек. Т.е. трябва да се съобразим с това, което интуитивно ни идва като послание от подсъзнанието, че това е "Грях". (Защото от там , "забулено" действа Обусловеното, което е резултат от социалното ни съществуване). 

При евентуално пак Защо? Защото в обществото ни сме приели някои порядки, които са базирани на опита, и според които връзката между двама човека е продукт на взаимно ограничаване на част от свободата, за да може "да се стиковат воденичните камъни, та да мелят заедно брашно". 

Така, в следното има противоречие:

преди 4 часа, Mirela каза:

Но да кажем, че е просто силно привличане, което се задоволява само с еднократен секс или със секс отвреме навреме

Защото в основата му е Задоволяване на нещо първично. Първичното винаги се проектира в нисшето его! А от тази позиция се дава воля на егоистично поведение, при което единственият важен съм самият Аз и моите чувства и мисли.

Има и друго по-дълбоко обяснение, което ми изниква в съзнанието, но май тука не би било прието без порицаване!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За това ще се огранича да подкрепя цитата ти на Камелия Хаджийска

преди 17 часа, Mirela каза:

Но отвъд драмата на предателството и двигателната й за развитието функция, когато става дума за двойка от относително зрели индивиди, верността е ценна до голяма степен, защото поставя необходимите ни граници

И ще добавя и още нещо от цитираната от теб статия

"...по-добре е да удържим тези чувства вътре в себе си – да стигнем до техните корени и да ги използваме в процесите по вътрешната ни трансформация."

защото така:

"Партньорът ни може да не е способен да ни подсигури точно онова, от което се нуждаем или което желаем в определен момент от времето, и нашето разгневено дете се появява отново. "

Така след цитирането на ,,разгневеното дете" в заключение се връщам отново на първия ми пост. Там споменах, че полярността на гнева е неприемането на ограниченията.

П.п. докато се чудех преди година що изпитвам гняв, се сетих за полярностите,  а отговор на въпроса получих от Камелия. Последвай синхроничността, ако интересът ти към архетипите е наистина голям.

Потвърдителен отговор на тезата ти за ,,отворената връзка" няма да получиш тук, според мен. Пък и мен вече почна да ме хваща шубе да коментирам, че нещо почнаха да ме "етикират" като стока ,,втора ръка".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен верността не само е ценна, но е и основен градивен елемент на една нормална(според мен) връзка.

Не мисля, че темата е табу и би трябвало да бъде не само в този форум, а където и да било.

Всеки има право на мнение, принципи и виждания по въпроса.

В ‎1‎.‎7‎.‎2019‎ г. at 15:48, holyvalentine каза:

Здравейте, виждам, че темата е табу дори и във форуми като този. Много малко мнения и то 2 от които не споделят лично виждане по въпроса. Много благодаря на Донка и смятам, че си напълно права , че себеобичането и себеценето води до най-добрите решения по всички казуси. Дали да постъпиш като съответната жена или обратното и кое ще те доведе то щастието. На момента след 5г брак, тя  може и да се е спряла, но това не з начи , че след 15г брак би се спряла отново. Ревността също е разглеждана по много различни начини. Срещала съм се с хора, които тотално я отричат и не страдат от нея, и други, които смятат, че тя е част от любовта. Тук наистина има огромно значение възпитанието и ценностната система. Аз лично съм възпитана по начин, по който верността е ценност, но често влизам в конфликт със собствените ми пориви и желания, а това понякога ми коства самите взаимоотношения. Така, че в случая аз лично не го виждам като ценност. 

Би ми било интересно да видя хороскопа на дамата, написала по-горното. Естествено ако тя се съгласи :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
 
 
 
В 9.02.2020 г. at 5:10, аз-съм-си-аз каза:

 

Би ми било интересно да видя хороскопа на дамата, написала по-горното. Естествено ако тя се съгласи :)

Как да го видиш, след като го няма? :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×