Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Mirela

Ценна ли е верността

Recommended Posts

Съгласен съм с Донка! Но с едно уточнение. Стоицизмът при ,,вървенето по пътя към Едното" е голямо предизвикателство в днешно време. Търпението и дисциплинираността при спазването на нормите са трудно постижими, поради прекалено ,,захаросаното" поднасяне на ефектите от неспазването. Тази ,,свобода" да преследваш на всяка цена чувствата си, замъглява разума. Така неусетно се получава вървене по два пътя или както са казали старите хора - ,,Не можеш да тъчеш на два стана" или ,,Не можеш да носиш две дини под мишница!".

Но и двоуменето е до време(и до шамари от съдбата под формата на чувства и ситуации)! За това съм съгласен с мнението на Донка!

Но Донка, порното, както всичко проявено в тоя свят е с двойствена природа - градивна и разрушителна. 

Определено, с един от аспектите си, порното е възпрепятстващ фактор за консолидирането ни, оцялостяването ни. Щото се явява виртуален заместител на реални взаимоотношения.

Да, но от друга страна, порното се явява ,,огледало" на това, което сме ,,подтиснали"(изтласкали в подсъзнанието като неприемливо съдържание) и което ,,от там" предизвиква несъзнаваните ни реакции в определени ситуации.

Ако не беше порното, за да изследвам какво ме възбужда сексуално ( и това което не съм си позволявал или не съм имал куражът да пробвам, поради програмираните ми морални устои), нямаше да мога да ,,открия" множеството от ,,филтрите", определяни от психолозите като характеропатии или личностни разстройства.

Така филми, в които се идентифицирам с определени типажи и това ме възбужда, са ми показали травми от детството, до които без регресия няма как да имам съзнателен достъп, за да ги преработвам.

В крайна сметка всяко едно нещо в живота ни можем да използваме като инструмент за самоизследване, но и като фактор за подържане на заблудите ни. Всичко е въпрос на несъзнаваните ни нужди-скрити желания, които ако изведем до ,,нивото на Деня" изпод ,,тъмата на Нощта", бихме могли да реализираме осъзнат избор.

Така в случая с цеността на верността и дилемата между предното и хроничните сексуални контакти с други освен партньора, няма да цитирам таговете на порнофилмите, които биха предизвиквали възбуда :) Просто ще потвърдя най-първото си предположение, че става въпрос за ,,крехкост на чувството за самодостатъчност".

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, kipenzov каза:

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

Точно! Забелязала съм, че това явление е особено добре проявено, когато човекът подсъзнателно усеща призивите за промяна и развитие на егото, но няма нагласа за предприемане на такива промени (по всякакви причини - осъзнато или не). Тогава се включва огледалото на партньора - аз съм си ок и така, но партньорът ми вече не ме удовлетворява и е време за промяна и развитие :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но тези неща , както и много други , щяха да са само стъпало на растежа ако има възрастен човек до теб . Или ако всички разстяхме в любящо състрадателна среда .Среда пречупваща околния свят през призмата на любовта . А не , деца да възпитават деца . Последното изречение , за мен е ключ за възпитаване на малките . Едни здрави и жизнени баба и дядо са задължителни за отглеждането на децата . Жизненоста и здравето на бабата са показатели за успешния модел психика .

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Това, с което се сблъсквам като трудност при връзките е, че след 4-тата година (понякога и малко по-рано) започвам да виждам мъжа просто като приятел. Преставам да съм привлечена от него като мъж и не ми се прави секс с него (това винаги много ме измъчва)

:)  За мен женската психика винаги е била трудна за разбиране . И за случая мога да кажа само , че Mirela твърде дълго живее с фантазийте си . Не е анекдот следния вариант :         Един мъж винаги се чувства привлечен от една жена . Ако има малко химия след 5 минути той е разтопен и готов с отзивчивоста си  . Обаче , когато тя отвори устата си , колкото и да е интелигентна , след 10 мин. разговор желанието се е изпарило . :)

kipenzov , не го приемай буквално . Тук май прозира кокетничене с даровете на възраста  . :)  :)  

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна :)

В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти.

Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без?

А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". 

В нашия край  много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките.

Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!!:unsure: твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос.

Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност.

И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: 

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Може и да изглежда много правилно , много интелигентно , но извинявай за грубоста ми , това са дъра--бъра . Най ми прилича на ейзуйтщина  :) . За мен въпроса е решен много точно с примера на Донка в първото ѝ мнение . Ще го повторя защото смятам че е най важния критерий. Изправен пред възможноста да вкуся удоволствието с ,,комшийката" , мислено поставих вече съществуващата ми приятелка от страни и размених ролите ....Беше отрезвяващо , Станах и си тръгнах .Винаги когато си задавах въпроса как ще е , ме побиваха тръпки . Но никога не бих искал да кажа че това е правилното или моралното . Всеки без значение мъж или жена е длъжен сам да види как е . Иначе защо е жив .Това е моралното и правилното , да стъпиш на собственото си решение  .Тогава добиваш сила .

Но найстина си много прав в мислите си . И аз така мисля , личната непълноценност се опитваме да компенсираме с някакви общи норми , които на практика замазват проблема . Няма я свободата да обичаш и да бъдеш обичан , без да се притесняваш за образа си в нечий очи . Мисля проблема идва от лиса на истина в човешките ни отношения . Навика да прикриваме истината и да представяме друга , търсейки положителни отзиви . Да , псевдоморал .

Най важното за мен  е невероятноста на партн--орите  да се ревнуват . Не че е невъзможно . Напълно възможно е , но е насилие върху собственото его . То е като да държиш диво животно в клетка . Опасно занимание защото животното до края остава диво и ти трябва постоянна потдръжка на клетката . За окултния ученик това е загуба на време . Целта е да повдигнеш егото , не да го подтискаш .

( май се отплеснах) Вече е ден и нека бъде приятен и ползотворен .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

това са дъра--бъра . Най ми прилича на ейзуйтщина  :) .

Това малко не го разбрах, но както и да е....

 

В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

Всеки без значение мъж или жена е длъжен сам да види как е . Иначе защо е жив .Това е моралното и правилното , да стъпиш на собственото си решение  .Тогава добиваш сила .

Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. 

Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция.

Така се ражда това лицемерие, което

В 9.07.2019 г. at 8:47, АлександърТ.А. каза:

се опитваме да компенсираме с някакви общи норми , които на практика замазват проблема

 Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите.

За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува!

Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото".

Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам:

"Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората."

Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда.

В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен.  Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода:)).

Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 

Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото.

Също важен момент в този етап е и ревността!  Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму".

В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота.

А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си.

Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 7.07.2019 г. at 22:12, Донка каза:
В 7.07.2019 г. at 17:48, kipenzov каза:

То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

Точно! Забелязала съм, че това явление е особено добре проявено, когато човекът подсъзнателно усеща призивите за промяна и развитие на егото, но няма нагласа за предприемане на такива промени (по всякакви причини - осъзнато или не). Тогава се включва огледалото на партньора - аз съм си ок и така, но партньорът ми вече не ме удовлетворява и е време за промяна и развитие :) 

Да, това е горе долу моят случай. Само че не си мисля, че аз съм си ок, а партньорът е проблемът. Винаги има достатъчно непоноспимост, и за мен и за горикия партньор :). Все пак интересното е, че когато смених партньора последния път, определено имаше промяна и в начина, по който се чувствах със себе си и меко казано не съжалявам, че го направих. Някои партньори са по-добри за нас от други и направо сменят измерението, в което се намираме (или може би съвпадат донякъде с промяната, която вече е била назряла в края на предишната връзка). 

А призивите за развитие наистина ми е много трудно да ги следвам по причини, че съм (както една гледачка, на която бях попаднала преди време без много да се натискам), "душевно смачкана". Доста ме порази това нейно изказване, защото тогава бях млада, красива и с изработен маниер на спокойна увереност за пред тези, които не намирах за "опасни". Имам напредък през годините, но има някаква хватка за врата ми, която все още не мога да преодолея. 

Но за мен интересни са тези, които имат задоволителна представа за себе си и все пак им е голяма тръпка да изневеряват. Всъщност по този въпрос вече се написа доста в тази тема.

А по отношение на порното. Мъжете в живота ми винаги са били фенове на порното, а за мен порното винаги е било само нещо, което е в рамките на страстната любов (като на главната героиня в сапунката :). Никога не съм искала да правя секс с мъж, който не ме привлича цялостно и фатално :)  Интересното е, че във връзките ми досега мъжете са продължавали да ме желаят до края, а аз тях не.

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.07.2019 г. at 19:25, kipenzov каза:

А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 

Затова и при много хора (и при мен) връзката с партньора се чувства нещо като свещена. Тя е такава в известен смисъл и по други причини, но явно понякога и заради инфантилизма на проекцията върху любимия на родителя, който те обича безусловно, задоволява всичките и нужди и дъгло е бил целият ти свят. 

Ти много добре разви темата, погледна я от разлини перспективи и ми е много интересно да чета това което пишете ти, Александър и Донка. Да не свалям нивото с моите разсъждения, но за мен верността може би основно затова е измамна и безсъдържателна, защото при всяко положение е борба с желанието към друг. А това веднага опорочава всичко като че ли. Ако не спя с други, защото искам само теб, бих я приела за нещо реално. Но като знам само какви сценарии са се разигравали в собствената ми глава с други мъже... И то такива, върху които буквално нямам контрол. За мен, дори само като вътрешно преживяване те са били изневери. А представям си при мъжете какви филми се прожектират :) 

Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. И се втренчваш във всяка красива жена с разширени зеници, дори когато сме заедно. Усещането ми винаги е било, че това някак цапа любовта и обижда тялото ми и мен като жена (това тяло, което все не е достатъчно). Сега ясно, че в това има много незрялост и неизлекувани травми и аз дори не го мисля точно така с главата си, но една част от мен чувства точно това, особено като бях по-млада. И ми се струва, че по принцип има такъв елемент в преживяването и на много други жени, но просто те са го преработили по-добре, по-бързо и съвсем не е толкова интензивно като усещане.

Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата :) ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти... :)  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата :) ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти... :)  

Опознай себе си , за да опознаеш света . Но светът като че ли върви преди теб и все те изненадва и в много случай наранява .Решението е поставяне на граници и стриктното им спазване . Граници на себе си , на партньора , на познатите . Те опростяват живота , правят го по спокоен .Например избягвам компанията на някои хора .  Верноста в брака е такива граници . Тя дава и много повече , за разлика от естественото но неовладяно задоволяване на желанията .Това не е просто  граници , а начин за развиване на качества .Човек има нужда от овладяване на мислите , емоцийте , тялото си . За да живеем в мир с тялото си , задоволяваме нуждите му . Но имаме възможност да избираме как да става това .Трябва да обичаме тялото си и същевременно то да бъде послушно .Например , за да спреш сърцето си , както правят йогите , Трябва да има една връзка на обич , доверие  , между съзнание и подсъзнание .

Сещам се за една случка още в първите години на брака ми :) ...Лято , горещо . Вървим с жената към спирката и там се разминаваме с една много надарена мацка . Стана без да се усетя . Гледайки в деколтето казах нещо като ,,ехааа" . Жената ме подръпна леко за ръката и чух ,, Браво бе , поне да ме нямаше тука" ......Та нещата се случват защото не се познаваме .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна. Както когато ядеш каквото ти се яде, следвайки само насладата, ставаш дебел, състаряваш се преждевременно и се чувстваш зле. А когато си поставиш ограничения и си наложиш такъв режим на хранене и движение, който изисква опредлени усилия и воля, макар и в известно ограничение, си здрав, жизнен и силен.

Историята с деколтето много ми хареса :)  Само не разбрах, сега вече като се познаваш и знаеш, че големите деколтета предизвикват възклицание в теб, си по-подготвен и си казваш ехаа само наум ли :)?

 

В 8.07.2019 г. at 23:27, kipenzov каза:

Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Иначе в този въпрос е заключена голяма част от темата за верността наистина. Защото както отбеляза kipenzov, изискването за вярност е всъщност - бъди ми верен, защото на теб и твоята вярност разчитам, за да се чувствам ценен и достоен за обич. Но мисля, че макар и трудни, много от ревнивите си ги поставят рано или късно.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×