Jump to content
Порталът към съзнателен живот
FlowN

Обърках целия си мозък след прием на халюциногенни гъби

Recommended Posts

Здравейте,

Преди вече 5 месеца направих огромната грешка да взема халюциногенни гъби, докато бях в много потиснато състояние и не намирах смисъл в нищо. Взех ги заедно с тогавашния ми приятел (взаимоотношенията ни бяха сложни, той неведнъж ме беше наранявал, чувствах, че не го обичам вече и се обвинявах за това, същевременно не намирах сили да си тръгна, бях на ръба на изтощението) .. Предполагаемо трипът беше ужасен, спомням си само началото, в което той стоеше от едната страна на леглото и ми каза, че иска да е сам по време на цялото нещо, а аз исках да бъде до мен, но не изказах чувствата си и застанах на другия край на леглото, спомням си, че през цялото време плачех и думите ми бяха "обвинявам се за толкова много неща",  не можех да отпусна контрола, мислите ми бяха като стрели, плачех и плачех затова, че не спирам да мисля, че не мога да се отпусна ... и така заспахме ... на следващия ден се събудих с адски силно сърцебиене и веднага скочих от леглото започнаха да ми прехвърчат всякакви мисли и образи, свързани с някои миналите неща, които се бяха случили между нас и ме бяха наранили, спомням си как през цялото време крещях, плачех и се опитвах да потърся обяснение от него за тях или извинение и така крещенето завърши с думите ми "не виждаш ли какво се случва?" и това беше последния момент, в който се чувствах на себе си, през останалото време той стоеше срещу мен и се смееше, а на последните ми думи реагира единствено с думите "Виждам", запали цигара и излезе на терасата, върна се и ми каза "Ти не трябва да взимаш повече гъби, защото полудяваш", от там нататък аз повярвах, че полудявам, изплаших се още толкова, беше нещо като целодневна паник-атака. Това състояние продължи приблизително месец след това, с всекидневни паник-атаки.
 На следващия ден имах уговорка да отида с колежки на едно събитие, отидох, не можех да говоря нормално с тях, нищо не беше вече същото през цялото време се потех, през цялото време усещането беше сякаш губя връзка с реалността, тръгнах си по-рано, в автобуса на връщане - същото, потене на длани, цялостно потене, губех връзка, паник-атака. През следващата седмица се пробвах да излизам с мои много близки приятелки, отново потенето, не можех да разговарям нормално, чувствах се сякаш съм на възможно най-ниското вибрационно ниво, чувствах се странно накъдето и да погледна, сякаш всяка реакция на човека срещу мен се случва заради мен (не знам как да го обясня по друг начин), най-малкото рязко движение можеше да предизвика паник-атака и най-странното - докато седяхме в кафето с моя приятелка, влезе някакво напълно случайно момче, при което го погледнах и само от самото му приближаване усетих като някакво притрепване в мозъка ми и супер силен страх. Имах чувството, че дори той го усети, както и приятелката ми и се опитах колкото е възможно да го скрия. Като се прибрах започнах да мисля как през целия ми живот съм си мислела, че съм много повече от нея и подобни неща (а тя всъщност е моя най-добра приятелка от детството и един от малкото хора, пред които съм можела да бъда себе си и да се чувствам самоуверена).  След това се случи подобно нещо, когато бях навън с друга моя приятелка и приятеля й (в моментите, в които той ме погледнеше или ми кажеше нещо получавах паник-атака, преди това съм си говорела с него нормално), спомням си, че се страхувах от това да разговарям с него, за да не ме помисли за курва ?? След това отново сред друга двойка (той се засмя, аз се засмях, стреснах се от приятелката му, погледнах я, тя ме изгледа странно, помислих си, че ме мисли за курва или нещо подобно, и реших да се махна от ситуацията, защото сякаш не можех да контролирам реакциите си повече). Ходейки на упражнение в университета си мислех как никой не ме харесва, бях непрекъснато в защитен режим, до ниво, в което не можех да се отпусна и наблюдавах всеки, който ме гледа. (както котките наострят цялото си тяло в очакване на опасност)
След тези събития с приятеля ми се прибрахме в родния ни град, където излязохме с общите ни приятели. Аз отново не можех да се отпусна, бях непрекъснато нащрек, каквото и да ми кажеха, не знаех как да реагирам и просто се правех, че не ми е интересен разговора, мислех си отново, че както и да реагирам изглеждам като курва, не си позволявах нито една емоция и до ден днешен не го правя. Същото се случва и в присъствието на братовчед ми, на чичо ми, на дядо ми, на най-добрите ми приятели, не знам как да се държа естествено пред нито един човек. След всичко това започнах да си мисля, че всичко това е заради приятеля ми, че заради него не мога да се отпусна и че гъбите са искали да ми покажат точно това. И така се разделих с него, мислейки си, че всичко просто така ще ми мине. 
След известно време бях на вечеря със семейството ми, пред тях също не можех да говоря нормално, да се отпусна, отново получих паник-атака с мисли, че ме мислят за егоистка и т.н. След паник-атаката се качих на горния етаж на къщата (бяхме в къща), и получих натрапливи мисли за самоубийство, че не принадлежа и т.н..
Мисловният ми процес вече не е същия, преди да кажа нещо, каквото и да е, пред когото и да е, винаги първо си го казвам в главата си, не  мога да поддържам разговор, нсякаш не мога да осмислям елементарни неща, когато се говорят интелектуални неща, очите ми се насълзяват, сякаш нищо от това не мога да разбера. Ако има повече от  1 човек покрай мен губя представа за реалността, не мога да се съсредоточа върху нищо. Загубих изцяло социалните си умения. Сякаш не мога да свържа две смислени изречения, а преди да се случи това имах богат речник, говорех изразително. И през по-голямата част от живота си съм била интроверт, седях и слушах какво хората си говорят, и се включвах там, където имах интерес, разсъждавайки си на ум върху темите, за които се говори, а сега изобщо не мога да разсъждавам дори .. Цялата философия и мъдрост за живота ми я няма. Страхувам се от всеки един човек, дори и от най-добрите си приятели, от роднините си. Нито една реакция, която имам не е естествена, вече не знам как се води разговор...  Дори, когато съм сама не съм спокойна. На 22 години съм, трябваше да започна работа, да се ориентирам професионално, а си провалих целия живот. И непрекъснато ми се случват странни неща, когато забележа нещо, започвам да си водя въображаем разговор, сякаш си мисля какво бих казала относно нещото, което съм забелязала, ако имаше в този момент човек до мен, на когото да го споделя. И това се случва непрекъснато. Дори когато съм сред хора пак ми автоматични мисли, като пориви да кажа някакви неща, които всъщност не са естествени. Или когато някой ме попита нещо отново ми идват автоматични мисли или въпроси, без дори да съм осмислила нещото, което човека ми е казал, и това ми носи допълнително паника. Или пък след като кажа нещо, веднага в главата си го казвам по друг начин (както бих го казала, когато бях в най-самоуверената версия на себе си) и непрекъснато мисля как бих реагирала, какво бих направила в ситуациите, ако бях в самоуверената версия на себе си, и така си разигравам сюжети в главата си. Или пък когато някой ми говори нещо, си представям как аз казвам същото нещо, каквото и той в друга ситуация, или непрекъснато си повтарям думите му в главата си ... и съответно това ми пречи да се съсредоточа в разговора, и докато правя тези неща е невъзможно да мисля за самия разговор и за това какво да отговоря. Друго нещо което ми се случва - когато видя някое момиче, сякаш я виждам през очите на бившия ми приятел, за секунда си представям сексуална сцена и очите ми се насълзяват .. случва се автоматично, не мога да го контролирам. На какво се дължат всички тези неща? Дайте ми съвет как да спра да ги правя? Какво точно ми има? От къде да започна с лечението си? Какво мога да правя за самопомощ? Някаква литература, която би била подходяща за случая? Имам чувството, че нямам нито една рационална, нормална и хубава мисъл в главата си, не мога да осмисля всичко това, което ми се случи. Някои от натрапливите мисли, които ме довеждат до паник-атака, мисля, че идват от едно травмиращо събитие, което се случи няколко дни преди приема на гъби, но не знам дали има смисъл да го описвам тук. Четох, че има нужда от това да интегрирам самото преживяване, но аз дори не си го спомням.. медикаменти биха ли помогнали в този случай, по принцип съм негативно настроена към тази алтернатива на лечение, но и съм крайно отчаяна, нямам нужното пространство, за да осмисля нещата и да намеря някаква посока. Вече 3 месеца стоя вкъщи, излизам рядко, вече не съм същия човек и не знам какво да правя със себе си.


 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започваш психотерапия, правиш техники и упражнения, четеш книги и после всичко ще си дойде на мястото. Преживял си стрес, организма ти го е преживял след взимане на гъбите. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много си уплашена и може в началото, подчертавам , само в началото, психотерапията да се води, на фона на леки транквилизатори, за да се успокои мозъка ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А колко дълъг би бил курсът на терапия в такъв случай, тъй като нямам голяма финансова възможност ... има ли шанс да се справя сама по някакъв начин? Също така възможно ли е да е някаква екстремна форма на социална фобия? И в такъв случай защо страхът е и сред близките ми хора?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има шанс да се справиш и сама, въпроса е колко време ще ти отнеме.Мисля,че ще е много.няма такова нещо като ,,екстремна форма на социална фобия,,.

,,И в такъв случай защо страхът е и сред близките ми хора?,,

На това психотерапията ще даде отговор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, FlowN каза:

А колко дълъг би бил курсът на терапия в такъв случай, тъй като нямам голяма финансова възможност ... има ли шанс да се справя сама по някакъв начин? Също така възможно ли е да е някаква екстремна форма на социална фобия? И в такъв случай защо страхът е и сред близките ми хора?

Колкото и да е дълъг курсът, това е точната терапия. Състоянието може да премине през още доста фази преди да можеш да стигнеш до някакво спокойствие. А това трансформиране на симптоматиката може да продължи с години.

Терапевтичният процес е няколко месеца до година и не струва хиляди. 

Всички мисли и представи, които имаш са фалшиви импулси, които е важно да разпознаваш като такива. А това е воден процес, който преминава от техническото повлияване - техники /които има написани много из форума/ и премине през анализ на стреса / какво или кой го причинява/. Преработка на вярвания, даване на различни гледни точки, и развиване на качества и способности необходими за определения случай.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 30.07.2019 г. at 13:46, FlowN каза:

На какво се дължат всички тези неща? Дайте ми съвет как да спра да ги правя? Какво точно ми има?

Разказът ти ми звучи като директна среща със "сянката" - с твоята тъмна страна, която дълго време си отбягвала, но която реално е един от добрите учители в процеса на вътрешно израстване. Всъщност срещата със сянката е чудесно като опитност. Само че ти си се запознала с този аспект от себе си, струва ми се, много рязко и спонтанно, без да си имала предварителната подготовка за такава среща. Психотропните вещества често ни захвърлят в кътчета на душата ни, за които се иска много добра тренировка. Поради тази причина те са опасни. Това представлява и т.нар. "полудяване" - представи си го като наводнение на съзнанието ти с несъзнателен психически материал. Не може да се гмурнеш надълбоко, ако не можеш да издържаш 2 минути под водата без въздух, нали? Или ако въобще не можеш да плуваш?
Виждаш сама и остатъчния ефект от подобно екстремно гмуркане с всички странни мисли и чувства които изживяваш и не можеш да контролираш.
Гъбите се ползват от някои терапевти дори и с цел освобождаване и осъзнаване - но трябва да имаш до себе си опитен водач, а не човек, с който имаш неразрешени проблеми. Влезли сте във водовъртеж, е вдно общо пространство на твърде противоречиви настроения.

Всеки човек има своята сянка и тъмна страна, но не всеки се среща с нея. Мнозина я усещат в ежедневието си, но бързо я игнорират - в противен случай ще трябва да признаят пред себе си своето усещане за изгубеност сред безкрайната шир. А сенчицата реално е голям приятел. Тя може да ти покаже:
- как да заживееш своя собствен живот в съзвучие със Себе си.
- как да се освободиш от оковите на фалшивата самооценка (ниска или висока - все тая), да признаеш едновременно величието и нищетата на човешката си същност.
- как да развиеш своята смелост и воля, докато самотният ти кораб се лъкатуши сред бурния океан.
- как да откриеш нови ценности и смисъл и да ги включиш активно в материалното, за бързано ежедневие.
- как да обичаш себе си, без да нараняваш другите; и как да обичаш другите, без да нараняваш себе си.
и много други...
Това е добрата новина. Още по-добрата е, че имаш цялото време на света да тръгнеш към Себе си. :)


Добре е да откриеш своя специалист, който да те води - потърси терапевт, който познава добре както дълбинната така и висинната (трансперсонална) психология като теория и метод. Вещите в останалите направления може да не са ти особено полезни за дълго време. В родината ни има много чудесни специалисти - не се колебай. Между другото може също и сама да се образоваш в тези направления, ако имаш нужда от обяснение за необичайните състояния на съзнанието.
Добри автори са: К. Г. Юнг и теориите му сянката и несъзнаваното; Станислав Гроф - описва влиянието на психотропните вещества; Роберто Асаджоли също дава добри практики за заздравяване на Аз-а.

Но без опитен водач, пътят е объркващ, а понякога и отчайващ.
Сигурен съм, че след като имаш смелостта да експериментираш с гъби ще откриеш и смелостта да поемеш по пътя на собственото си израстване. Няма да е толкова екстремно и главозамайващо, но със сигурност ще е трайно и изпълнено с очарование и възхита.
Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Ти не трябва да взимаш повече гъби, защото полудяваш", от там нататък аз повярвах, че полудявам, изплаших се още толкова, беше нещо като целодневна паник-атака. ,,

Колкото и елементарно да звучи, точно това е станало-ти си повярвала,че полудяваш и всичко, което описваш е, продукт на тази вяра/  внушение/  .Това внушение е вече вътре в теб и ,,работи,,.За това и ти трябва психотерапевт.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен. Темата лично за мен е интересна. Халюциногенните препарати не са безопасни. Особенно, когато човек ги взима без психическа или партньорска подготовка. Бед трипът, в който си навлезнала просто е засилил несъзнаванитв процеси и за това в един момент е плашещо. Точно това е проблема при гъбите, те водят до променено състояние на съзнанието, но нахлуването на несъзнавани съдържания те ьалива. Точно както се е случило с теб. Е, направила си грешка. Сега е нужно да я поправяш. Тук могат да ти помогнат някои от книгите на Станислав Гроф. Той е психиатър, който е лекувал дадени случаи с Лсд. 

Ще ти дам няколко гледни точки на база личен опит.

Като вариант едно можеш с малка доза гъби да се опиташ да повториш трипа. Това може и да те излекува, но може и да разгърне психотичен или афективен епизод. Трябва да знаеш, че когато правиш трипове първото нещо с което се сблъскващ е страхът, а през преминаването през него идва екстаза. Моят съвет е пропусни за момента този вариант.

Аз не съм психиатър, но бих те посъветвал да се подкрепиш медикаментозно. На този етап това би ти било много нужно. Защото слефд един такъв шок имаш нужда от почивка. 

Започни психотерапия и вложи усилията си там. Ако си решила да преживяваш състояния от нуминозния и трансперсонален спектър. Първо си оправи най човешките проблеми. Не се опитвай да се надскочиш, никой не може.

Започни физическа дейност и като следващ съвет е спри да четеш диагнозите. Сгрешила си, е сега ще се поправяш. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×