Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Емоционална система за ориентиране


holyvalentine

Recommended Posts

Никога до сега не съм осъзнавала колко ценен компас носим ние в себе си, който ни е вграден от природата или от Вселентата така да се каже и той се нарича емоционална система за орентиране. Когато локиката те предаде, когато въпреки всички логични прдпоставки да се чувстваш добре, ти се чувстваш зле, означава, че някъде, невидимо за твоето око нещо куца.

 

Днес това го осъзнах натъквайки се на много страра погрешна информационна схема (ПИС) или с други думи стар мой страх, граничещ с фобия. Докато медитирах сутринта исках да си представя , че денят ми ще е прекрасен, че ме очакват само хубави неща, но не, не можах. Страх ме беше да си го представя, защото ние не знаем какво ни носи бъдещето. Ставаш сутринта , тръгваш до някъде и не се връщаш, в най-лошия случай или пък се увреждаш до живот. И така този страх , тази фобия ме заваладява и аз не смея да мечтая и да очаквам хубавото, вместо това постоянно се прпиготвям да посрещна лошото, ако то се появи. Постоянно се приготвям за зима  и пропускам лятото.

ОНзи ден четох, че смъртта не е най-лошия изход, в ня кой случай тя е избавление или по-скоро преминаване от едно състояние в друго. Особено много се боя от наранявания , инвалидизация, постоянен дискомфорт, с който трябва да живееш. Но псоле си казах, аз съм прав , здрава човек и от 20г живея с една травам, която постоянно ме сковава, причинява ми неимоверна болка, макар че е само в ума  ми и ми пречи на пълноценния живот. Та една инвалидна количка  ли ще спре някой да се чувства пълноценен или да прави всички неща, които поиска.

 

Освен това ме е страх, че ако очаквам неизвестното , мога да си предизвикам или поканя инцидента, защото сякаш допускам, че той може да се случи, отколкото ако не допускам по  никакъв начин. Малкото ми съзнание казва, ако постоянно се моля на Вселената и не допускам това да се случи, може би тя ще ме чуе, нали ме подкрепя?

От друга страна самият страх от това какво ще правя ако ми се случи и самото вглъбяване в т ази мисъл, мо же да предизвика то да ми се случи, за да ми докаже нагелдно какво ще стане и как ще се справя.  Гррррр, страшничко!

 

И си казах, вероятността нещо да ти се случи е 50/50. Значи имаш 2 варианта: Или да не правиш нищо с живота си, очаквайки, че нещо може да ти се случи,да затаяваш  дъх, да живееш в страх и ужас какво ще бъде ако или когато дойде това, да се опитваш да си го представяш, да видиш дали ще устоиш психически. Или да приемеш, че това може никога да не се случи и , че вярвайки в теб и във Вселената можеш да посрещаш всеки един ден с любопитство и очакване на неизвестното, за да видиш колко и с какво ще се обогатиш в този хубав ден. Но сега виждам колко стар и колко тлъст е този страх и как трябва да го изстържа от съзнанието и подсъзнанието си, защото много, ама мноооого ме спъва. И затова емоционалната ми система за ориентиране много ми помага.

 

При вас така ли е? Имате ли подобен страх или страхове?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Обикновенно поставяш интересни въпроси .Но това мнение е различно . Някак не съм сигурен какво точно казваш .За това ще опитам да го кажа вмвсто теб с няколко думи . Ясно е че не мога да съм изчерпателен но поне да започна и опитам .

Значи си напипала мачин да се справяш със страха си , наблюдавайки усещанията .Радвам се , за мен това е начина , Само не разбирам защо си несигурна  ?.Едно полезно умение трябва да се утвърждава с постоянство . Така създаваме полезни реакций .За разлика от животните ние сами създаваме реакцийте си на всички нива , На мисловно или на ниво физическо тяло . И е по добре да го правим осъзнато ,Защото ако не работим сами , тялото само създава реакций . Единствено с насочване на мислите може да заобикаляме неприятни усещания .

Страха го виждах като усещания на тялото . Но с насочване на вниманието , формулиране на мисловни образи ,  може да се заобиколи .С течение на времето и правенето , това става рефлекс . Рефлекс с който можеш да работиш като с волеви крайник .

Стремежа когато се опитвам да медитирам е да отида над емоцийте в областа на безстрастното мислене . Там няма телесни усещания .

Денят ти може да бъде прекрасен само когато си готова така да го приемеш .Всичко което може да ни се случи можем да превърнем в добро .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...