Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, имам проблеми с ученето. Не мога да разбера дали не страдам от хиперактивност. Ще ми кажете ли?

Когато съм в университета и си стоя и си слушам уроците, обаче като съм в къщи не мога да уча. Като съм в университета, мога да си стоя неподвижна поне за час и половина  без почивка ,може и повече, но като се прибера вкъщи и не мога. Тъкмо сядам да уча и започвам да си мисля как съм успешна в това,което уча, пиша две изречения и от цялата тази еуфория започвам да обикалям из къщи, гледам тв или пък започвам да си мисля други неща и пак обикалям, енергезирам се и не мога да прочета нищо, започвам да отлагам и нищо не научавам. Мога по цели дни нищо да не правя.Чета две изречения и просто не мога повече.Два дни преди изпита някакси се настройвам и започвам да уча малко по повече. ама то тогава вече няма време и нищо не научавам. Късат ме съответно. Като бях в училище не беше въобще така, можех да чета по 1-2 часа вкъщи, въпреки, че пак го имаше това енергезиране. Всъщност проблема с обучението се получи, първата година в университета заради две причини ,мога да посоча, че едната е, че бях решила да приключа с една зависимост да гледам порно. Аз всъщност гледах порно и учих и ги редувах и така ми заминаваше целия ден, но реших,че не искам да съм зависима от него и реших да взема мерки. Въпросът е че аз бях решила,че като дойде нова година и ще си променя живота изцяло и няма повече да гледам порно и да си губя времето и го направих от доста тежка зависимост по цели дни  нацяло приключих с това за почти години, но като реших да се фокусирам да не гледам порно и като учих го свързвах с това и така започнах да отлагам ученето за да се фокусирам върху това да не гледам порно. Отлагах удоволствието и ученето заедно, защото в главата ми бяха като свързани и така отвикнах да уча и започнах да отлагам .Също като причина мога да посоча,че като видя конспекта от 50 въпроса и не мога да повярвам ,че ще ги науча. Каква стратегия да измисля за справянето и това хиперактивност ли е?

Редактирано от havana87
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей ! Мисля, че няколко техники за префокусиране от добър психотерапевт, с който да работиш, ще ти помогнат да се справиш с тази ситуация. Казвам ситуация, а не проблем, тъй като смятам, че можеш да работиш със себе си и да постигнеш много и не виждам проблем, а момент, етап от живота ти. Бих ти препоръчала и  литература, която да четеш и прилагаш в ежедневието си. Не смятам, че страдаш от хиперактивност, а че трябва да се научиш да променяш фокуса и да живееш Тук и сега.

Усвоиш ли тези умения, всичко за теб ще се нареди по страхотен начин.

Поздрави от мен :))

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Едно от най-важните качества на характера, които форматират родителите при възпитанието на своето дете е самодициплината . Тя е целенасочена човешка дейност, която има за цел да доведе до евентуални бъдещи ползи. Ще ти дам пример, за да ме разбереш, ако аз имам нужда от 10 000 лева и ми кажат, че работейки по 10 часа на ден ще ми ги дадат, моят труд в случая не е проява на силна самодисциплина – сумата е гарантирана и понеже ми е нужда аз го правя. Но, ако условието е, че след като ги положа, по преценка на работодателя, може да ми  дадат парите , но може и да не ми ги дадат / тоест ползата не е сигурна/ се изисква голяма самодисциплина, за  да положа този труд. Следването в почти всички случаи / с изключение на следването в област, която ни е хоби / изисква силна самодисциплина / ползите от него  в бъдещето  са несигурни/ за това и то те напряга. Гледането на порно и самозадоволяването определено действа успокоително, за това и ти си ги съчетала двете неща и си могла да четеш. За това и след спирането на порното, не може да четеш. Фантазирането, че си успешна и т.н. също е средство за бягане от напрежението, което предизвиква в теб четенето. С две думи, не си научена на самодисциплина -това се учи до към седмата година. Огромен проблем ти е и той ще рефлектира във всяка твоя социална сфера, като например създаването на близки и интимни взаимоотношения и други.

Не казвам, че не може да се промениш и сама, но с психотерапевт, ще бъде много по-бързо.

 

Ето ти и една книга по темата, но е със задачи и за тяхното изпълнение също се изисква самодисциплина 

https://www.umniknigi.com/otkys-ot-samokontrol-syznanieto-mozhe-vsichko-na-keli-makgonigyl/

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Може да опиташ и друго - постави си някакъв времеви лимит, в който ще се разфокусираш всеки ден и постепенно го намалявай. Например - първият ден се разсейвай по 20 минути, вторият по 15, третият по 10, четвъртият по 5. В минутите за разсейване ти е позволено да правиш всичко, което желаеш. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти, видях писмото ти и ме попита да ти помогна. Намери книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър и отвори главата за отлагането.

Мисля, че просто това което правиш като поведение ти дава някаква изгода. Да бъдеш съжалявана, жертва със своите "бъгове". Не можеш да се насилваш да научиш нещо, нещата не работят така лесно. Колкото повече отпуснеш контрола и желанието да учиш, толкова повече всичко ще си дойде на мястото. Направи си го интересно или просто не трябва да учиш това? Не ти ли е интересно това което учиш?

Редактирано от M.Nickolov
Линк към коментар
Share on other sites

В 17.11.2019 г. at 22:48, havana87 каза:

Отлагах удоволствието и ученето заедно, защото в главата ми бяха като свързани и така отвикнах да уча и започнах да отлагам .Също като причина мога да посоча,че като видя конспекта от 50 въпроса и не мога да повярвам ,че ще ги науча. Каква стратегия да измисля за справянето и това хиперактивност ли е?

От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол.

Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното.

Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми.

Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването.

Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. 

За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор.

Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. 

Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения.

За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати.

Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"

Линк към коментар
Share on other sites

А като ги напиша какво да правя с тях да не им обръщам внимание и вед ага да мисля за друго ли аз на принципа на отл а гането отлагам всичко

Благодаря ти за отговора Еми харесват ми темите за определени изпити но то тогава пак нямам задоволителен резултат почвам да си мисля как съм успешна, както писах по горе и почвам да гледам тв програми или неща интересни в нета и не се получавА а ако темата не ми е интересна е още по лошо

 

Линк към коментар
Share on other sites

В 17.11.2019 г. at 22:48, havana87 каза:

Отлагах удоволствието и ученето заедно, защото в главата ми бяха като свързани и така отвикнах да уча

Toва е. Кондиционирала си ученето с удоволствието. Когато си махнала порното (вероятно ведно със самозадоволяване), си свързала волевото усилие с неученето. Сама знаеш това, съзнаваш го. Горе ти дават указания за дисциплина, графици... Това е едната посока - така отделяш отлагането на удоволствието от спирането на порното (тоест волевото усилие при това) от усилието при ученето. Едното е пасивност, другото е активност. Постепенно мозъкът ти се научава да ги разделя и ученето да се получава по-добре. Но, това е само половината работа. Другата половина е отново да свържеш ученето с удоволствие - така се кондиционира желание, генерира се вътрешна мотивация отвъд външната дисциплина. Опитай да дадеш идеи с какво здравословно удоволствие би свързала ученето, чисто поведенчески (примерно серии спортно натоваване на всеки 20-3- мин.). А директно, добре би било да харесаш самото учене. Предмета на учене, темите, посоката, самото усилие по издържане и фокусиране релаксирано телесно, но със съсредоточено ментално усилие. Ако предметът позволява, виждането на ученото живо, визуално, в живи движещи се, със звук, цвят, мирис, допир пеживявания. Ако не става така директно поради сухотата на материала, то ползването му за такива живи картини... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В 1.12.2019 г. at 16:58, havana87 каза:

А като ги напиша какво да правя с тях да не им обръщам внимание и вед ага да мисля за друго ли аз на принципа на отл а гането отлагам всичко.

 

А успя ли да ги различиш и напишеш?

 

Линк към коментар
Share on other sites

Както споменах общо взето тези мисли са нещо като превключване  започва четене на две изречения и после представяне на различни ситуации Примерно някакво мое мнение по различни въпроси започвам да мисля, да фантазирам за успех,да се представям в различни ситуации Когато си представя да спазвАм график се чувствам че убивам креативността, изкуството, творчеството, радостта от живота, приемам го за нещо лошо имам чувството.че така живота ми ще стане сив и нямам мотивация да искам да спазвам правила това най много ме дърпа назад всички хора работят и спазват някакво фиксирано време но за мен това е мъчение последните години доста понижих успеха си главно на ликвидации бях и приемам за нормално по цял ден да си гледам неща в нета и тв и да си излиза м умът ми е главно във въображението Затова си мислех дали не е хиперактивност, защото трудно седя да докарам нещото до край да го прочета, превключвсм каналите, после пак го чета, отивам да ям и постоянно сменям дейностите, само в уноверситеа седя спокойно защото нямам избор но вкъщи ужад Гледах клипчета в нета че човек трябва да прецени какво му харесва, аз примерно имам някаква интересна тема за изпит и ми харесвам, задържа се вниманието ми по дълго, но пак го зарязвам и дори това което ми харесва нямам успех и за успех в това което харесваш се изисква явно.усилие за да го довършиш до край въпреки че върви по леко

Редактирано от havana87
Линк към коментар
Share on other sites

преди 10 часа, havana87 каза:

Затова си мислех дали не е хиперактивност

В университета можеш да поседиш и задържиш вниманието, което е добре. Във всеки случай, вкарването в диагнози рядко върши работа, освен ако не искаш да пиеш медикаменти, което в твоят случай е слабичък вариант.

преди 10 часа, havana87 каза:

последните години доста понижих успеха си

Въпреки това, ще завършиш - не това е въпросът, а в дългосрочен план да се научиш да ползваш тази си невероятна способност за мечтаене, да се превърне в креативност, вложена в по-разчупен, гъвкав и творчески работен процес.

Какво учиш?

преди 10 часа, havana87 каза:

Както споменах общо взето тези мисли са нещо като превключване  започва четене на две изречения и после представяне на различни ситуации Примерно някакво мое мнение по различни въпроси започвам да мисля, да фантазирам за успех,да се представям в различни ситуации...

...Гледах клипчета в нета че човек трябва да прецени какво му харесва, аз примерно имам някаква интересна тема за изпит и ми харесвам, задържа се вниманието ми по дълго, но пак го зарязвам и дори това което ми харесва нямам успех и за успех в това което харесваш се изисква явно.усилие за да го довършиш до край въпреки че върви по леко

Ок, четеш материалите - две, три изречения, половин страничка удържаш вниманието. Става превключването в мечтателен режим. Наместо да ги разделяш - съедини двете. Нека ученото се намеси в мечтите. Ако учиш право и четеш за член еди кой си, алинея от търговското или патентно право, се виж на процес, в който ти, супер успешната юристка, заявяваш закона, в центъра на вниманието, блеснала под светлината на прожекторите в съда, а в CNN говориш за международните икономически процеси с особен патос и чар, в съответните фенси дрехи, с онова усещане за "на мястото си съм и тежа стабилно" и т.н. Само давам пример.

Какво учиш?

Като така помечтаеш, включила приятно конкретния текст, който четеш в мечтата, се връщаш на следващите два-три-десетина реда и отново, когато превключването кликне, не само че не го спираш, но го следваш с удоволствие, като в него разиграваш конкретно ученото, превръщайки го в живи, приятни образи, усещания, с радост, с движение, интонация, с вживяване... 

Честит Никулден! Нека пътуването през живота ти бъде красиво приключение!

 

image.jpeg

Линк към коментар
Share on other sites

В 5.12.2019 г. at 23:30, havana87 каза:

Както споменах общо взето тези мисли са нещо като превключване  започва четене на две изречения и после представяне на различни ситуации Примерно някакво мое мнение по различни въпроси започвам да мисля, да фантазирам за успех,да се представям в различни ситуации Когато си представя да спазвАм график се чувствам че убивам креативността, изкуството, творчеството, радостта от живота, приемам го за нещо лошо имам чувството.че така живота ми ще стане сив и нямам мотивация да искам да спазвам правила това най много ме дърпа назад всички хора работят и спазват някакво фиксирано време но за мен това е мъчение последните години доста понижих успеха си главно на ликвидации бях и приемам за нормално по цял ден да си гледам неща в нета и тв и да си излиза м умът ми е главно във въображението Затова си мислех дали не е хиперактивност, защото трудно седя да докарам нещото до край да го прочета, превключвсм каналите, после пак го чета, отивам да ям и постоянно сменям дейностите, само в уноверситеа седя спокойно защото нямам избор но вкъщи ужад Гледах клипчета в нета че човек трябва да прецени какво му харесва, аз примерно имам някаква интересна тема за изпит и ми харесвам, задържа се вниманието ми по дълго, но пак го зарязвам и дори това което ми харесва нямам успех и за успех в това което харесваш се изисква явно.усилие за да го довършиш до край въпреки че върви по леко

Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. 

Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. 

Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин.

За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. 

Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговорите  много .  :3d_060:

Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин.

Еми така като стоя във фантазия   съм в позиция, в която искам да се видя и бъда, а в живота нещата са трудни. Например трябва да се положат много усилия и безсънни нощи за да имам успех в каквото и да било и за кг и за нещо, което учиш или ти е хоби. От друга страна така във фантазията нещата са изпълнени веднага и готови , а в живота дори и да ги изпълня не виждам много смисъл, защото няма да си взема дипломите в гроба. Получава се противоречие, което ме държи така да не предприемам действия и да отлагам, а аз наистина искам да имам успех, иначе съм неудовлетворена.  Така като не правя нищо съм свободна и щастлива, а ако примерно седна да чета 1 час и това ми отнема от свободата. Там във фантазията съм свободна. Иначе си мисля,че ще пропусна приятелството с хората, ще пропусна и да гледам интересни неща, а ще уча и ще ми дадат една заплата от 1000 лв. Представям си, че ще прекарам живота си върху някакви учебници и, а накрая ще умра и няма да съм изпитала радостта от живота . Наистина се проявява като натрапливи мисли при това превключване. От къде да тръгна да пробвам промяната, от това да се пробвам да сложа план ли и примерно да пробвам нещата от г-н Първанов в посочената книга и какво да правя с тея мисли натрапливости?

Линк към коментар
Share on other sites

аз искам всъщност да съм в светлините на прожекторите и да бъда певица или актриса, но това не е свързано с учене Относно това  Колкото повече отпуснеш контрола и желанието да учиш, толкова повече всичко ще си дойде на мястото. Направи си го интересно или просто не трябва да учиш това? Не ти ли е интересно това което учиш?   Не разбирам защо всички го казват това. Аз ако се напъвам все пак успявам да науча нещо, а ако изпусна контрола ставам разсеяна и нищо не научавам. Всички го казват това. Но няма как да спазваш график без контрол

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...