Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Impulsa

Смирението - прилагането му в човешките взаимоотношения

Recommended Posts

Браво Цвета! Радвам се за решението ти.

Много, много се радвам, че са ти помогнали мненията на всички, които дадоха своя отговор на твоите въпроси. Имаше единомислие тук.

Ще се справите! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_064: Нека нещата се подредят по най-добрия начин за теб и детето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_064: Нека нещата се подредят по най-добрия начин за теб и детето.

:thumbsup2: Смелостта винаги се възнаграждава! Рискът е оправдан! Ще се справите! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Цвета!

Ако имаш нужда от нещо, с което ние можем да ти бъдем полезни,

ако имаш чувството, че си в беда или недоимък,

ние сме тук - просто ни повикай -

имаш много много приятели тук! Никога няма да си сама - нито ти, нито Джунглата - тя вече стана наша любимка! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цвети,

Много се радвам за вас. Всичко ще е наред. Това не означава само розови облачета в небето, ще ви е много трудно. Но съм сигурна, след време ще видиш, че това е може би най-правилното решение. Трябва да опиташ, за да разбереш дали ще се справите. Ако отидеш направо при майка ти и нещата не са наред, после цял живот ще се чудиш какво би станало, ако бях постъпила по другия начин?

И не се отчайвай. Помощта и добротата на хората винаги идват в най-трудните и неочаквани за теб моменти. Важното е ти да си спокойна, така ще отгледаш едно здраво и щастливо дете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_045: Целувам ви и ви прегръщам всички от сърце...скъпи мои приятели.Така ми се иска да сте тук в Ловеч и да ви познавам лично!!!!! И Джунгличката ви целува...така ми каза да ви предам!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За всички приятели на Цвета - Импулса - щастлива съм да ви съобщя, че тя замина да живее при съпруга си заедно с малката джунгличка, която вече тича и бърбори :) Много са щастливи заедно :) Очакваме да се свърже с нас веднага след като се добере до нет там :)

За смирението и човешките отношения:

Просветна ми,че го губим, когато започнем да сравняваме хората със себе си и между самите тях. Той е по-.... от мен/ него.... Или той е най-.... от всички.... Защо ли смятаме,че така даваме любовта си на човека, когото издигаме? Всъщност ние не го ли превръщаме в една шахматна фигура на дъската си, която произвеждаме в офицер или царица, но ние сме тези, които определяме нейната стойност по нашите критерии....

Какво печелим, когато спрем да сравняваме хората?

Започваме да забелязваме доброто в тях, което е различно от доброто в другите и няма как да бъде сравнявано - все едно да сравняваме кокичето с орхидеята в конкурс по красота за цветя.

Всеки път, когато се уловя, че съм сравнила неволно и съм "излъчила" по- по- най- .... молитва за прошка, благодарност към Бог, че ми е дал виделина какво се е таило в мен. После умът си знае работата - да почисти критериите, от които съм станала зависима и да открие красотата и доброто в тези, към които преди малко съм погледнала отгоре надолу.

Простете ми, приятели ако някога по някакъв повод съм сравнявала и излъчвала По-.. и Най-... измежду вас...на глас или само в мислите и сърцето си... :3d_134:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Простете ми, приятели ако някога по някакъв повод съм сравнявала и излъчвала По-.. и Най-... измежду вас...на глас или само в мислите и сърцето си... :3d_134:

:) Донче, едва ли някой ти се сърди, дори да му се е сторило, че не си 100% позитивна, тъй като ти и без това си вероятно възплъщение на най-високия процент позитивност тук. От друга страна си мисля, че дори и сравняването си има роля на тоя свят и че не точно то, а по-скоро отношението към него (и в излъчващия, и в приемниците) прави белите... Ето например, един работодател, който сравнява при интервю за работа или когато са колебае дали да уволни, прави нещо абсолютно неизбежно в нашия свят. Той е принуден в известен смисъл да третира хората като функционални единици, защото иначе цялото му предприятие ще отиде по дяволите и ще трябва всички да уволни. От друга страна, не е добре, ако той допусне това функционално сравнение да се отрази на схващането му върху ценността на човешките същества по принцип и да си вади погрешни заключения, че ако някой не го бива за точно определена работа, той не струва и като човек. (Това неправомерно обобщение за съжаление се прави доста често). Четох история за един работодател, който дори при уволняване на най-големи некадърници предварително проучва и им осигурява друга, по-подходяща за тях работа. Това вероятно е най-рядко изключение, но не пречи да бъде като достоен пример. Подобно и на случая, когато някой е неволно или даже нарочно обиден чрез сравнение, но той отнася това не към вътрешното си божествено Аз, което не се разклаща от такива "бури в чаша вода", а към правилното му място - дребното его - и от двете страни на репликата. Така той всъщност не се обижда относно себе си, а най-много да си извлече някаква поука за своето функциониране в плътната материя; от друга страна, не си прави и отрицателни изводи по отношение на така наречения обиждащ, дори и той да излъчва съвсем преднамерено предизвикателство. Той просто в момента не осъзнава почти нищо от истинската си същност и затова се държи по този начин, което в крайна сметка е естествено при наличните обстоятелства. :rolleyes:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Какво печелим, когато спрем да сравняваме хората?

Започваме да забелязваме доброто в тях, което е различно от доброто в другите и няма как да бъде сравнявано - все едно да сравняваме кокичето с орхидеята в конкурс по красота за цветя.

...

Най-малкото получаваме по-реална и по-пълна представа за тях, а и за самите себе си. Разликите не са важни. Например можем да сравним две числа - три и пет - разликата е две. Ако сравним 20 и 22, разликата пак е две. Т.е. сравнявайки ние виждаме разликата, но не и действителната стойност. Ако ще сравняваме нека поне да е с някоя величина по-голяма от нас, което да ни позволи да се развиваме. С други думи казано да имаме един висок идеал към който да се стремим, а не толкова да се сравняваме с него. Така и истинското смирение не идва от сравняването, а от желанието да се доближиш, от възхищението пред висшето, от стремежа да го достигнеш, не да друго, а защото това ти дава пълнота. Това създава магнитна, сърдечна връзка между човека и висшето, и човека естествено бива привлечен, възвисен. В природата има много примери за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разликите не са важни. Например можем да сравним две числа - три и пет - разликата е две. Ако сравним 20 и 22, разликата пак е две. Т.е. сравнявайки ние виждаме разликата, но не и действителната стойност.

Разликите наистина не са важни по отношение на действителната стойност на Човека като космическа същност - там вероятно изобщо няма (поне такива като нашите) разлики. Но в нашия относителен свят многото разлики са неизбежни - и често полезни сами по себе си, макар че егоистичното съзнание лесно ги превръща и във вредни. Но то ако нечие его се плаши от сравняването, то ще се уплаши и когато всъщност не го сравняваме. Например, някой не сравнява директно, но изказва ясно становище по въпрос, където друг е на коренно различно мнение. И ето тоя именно човек може да възприеме това позитивно изказване като сравнение - виж колко съм прав аз и как добре го обяснявам, ами ти какви си ги бълнуваш? Това, разбира се, обикновено даже няма да е минало на ум на просто изказващия мнението си, но е факт, че то ще се възприеме така от не малко хора и те ще реагират по същия начин, като че наистина са направени сравнения и оценки. И обратно, ако някой не се отъждествява фатално силно с тясното си его, той дори директната сравнителна критика няма да я възприеме болезнено - все едно му правят забележка, че има несъвършен инструмент. Нали има разлика, ако някой каже това, вместо, че си скапан работник? По подобен начин, отдавайки фундаменталните сравнения на духовно невежество поради още недостигнато еволюционно ниво, ние можем спокойно да запазим функционалинте относителни сравнения; ние всъщност, както казах, не можем да функционираме нормално без тях на този свят. Без различие и сравнение трябва да сме в най-безмълвната нирвана, и то без никакво прекъсване... Но дори и по отношение на Висшето не можем да твърдим, че ни е ясна ролята на различието и до каква степен то се изтласква от Единството. Има една дзен пословица - "Различие без единство не е истинско различие; единство без различие не е истинско единство". :)

Ние може да гледаме да не накърним по-голямата еволюционна ценност на животните и затова много от нас са вегетарианци, нали? Нима тук отсъства елементът на сравнението? От друга страна, по-низшето еволюционно ниво не прави съществото по-малко ценно в един друг смисъл - космично-екологичен. Всички са необходими, всеки е уникален и в това именно отношение сравненията са неуместни - макар че често се правят и в този смисъл, тъй като егото на определен стадий става много вманиячено да "редактира" Съществуванието по свое усмотрение, вместо градивно-хармонично да се включва в Него ... :angel:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека. Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия.

Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи“. – Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралела на неговия живот, смирението губи своя смисъл. Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче."

Из Смирението, MOK, 27.04.1928 г

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×