Розалина Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Здравейте мили хора. Има какво да вземем от германците и не само от тях.Този обмен на хора е добър от тая гледна точка.Като се върнат в БГ ,хората живели дълго време нвън стават проводници на нови и добри традиции.Тук се сещам за една смешна случка наскоро.Минавах през едно наше село.Къщите по традиция неизмазани,макар и нови.Всевъзможно архитектури и стилове.Особено в новите.Старите са по еднотипни соц проекти,а от новите можеш да разбереш в коя страна от еврозоната се е трудил нашенецът.Изведнъж виждам една много семпла и кокетна къщичка.Отпред морава,равно окосена,цветенца,с нова беличка фасада.Измазана на общия фон.Направо ми зарадва очите.Минавам с колата,зобикалям и не вярвам на очите си,от трите страни къщата си е на груб строеж ,без нова премяна и с типичните поразхвърляни простройки в задната част.Стана ми смешно.Ето така се изодкарваме за пред хората . Ние българите сме си доста твърдоглави и не поддаващи се на опитомяване,ама по тема чистота и ред е крайно време да започнем да се учим от челния опит в това отношение.Що се отнася до непосредствеността на общуването ,май започнахме да го загубваме,но все още не сме докрай станали европейци -да не ни пука какво става у съседа. Поздрави. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Напълно съгласна. В България има нужда от свеж въздух и нови идеи. Но именно способността да се приемат такива, в които играе важна роля общуването, е мерило за интелигентност и новаторство. В България е пълно с млади хора, които са се обучавали навън и не спят за най-новите развития в някои области. В същото време обаче не се губи връзката с корена и традициите, и според мен в това е силата на народа ни, както и на всеки стар народ. Защото техническите иновации някой ден може вятърът да ги отвее нанякъде и да ги замени с други според модата на времето, но духовната традиция е нещо, което не се губи и не се влияе от времето. В Германия се разбирам страхотно с евреи - още един стар народ. И те не са коне с капаци за нововъведения, ТОЧНО обратното, но си пазят духовните традиции. Съответно и общуването им е друго. И какво толкова има да му се стамуваме от балканския си манталитет? Гърците са точно като нас и точно затова ми харесват като хора. Топли са, общителни, открити, притежават природна интелигентност и съобразителност, в същото време и те си имат традиции, и те са стар народ. И точно в тази дълбочина е разковничето, вкл. и по темата лично пространство. Някой някъде във форума се беше изказал за това, че хората се учат постепенно на любов. В началото са едни малки каналчета, не могат много да пропускат през себе си или им се "стопяват лагерите". Ей това са за мен немците. Личното им пространство просто е прекалено тясно все още и прекалено твърдо дефинирано, за да пропусне нещо повече от гореописаното - живеят в строго определени рамки и се страхуват да излизат от тях. Не "летят". Имат да учат. И да вземем ние българите сега да захвърлим това, което сме трупали столетия като мъдрост и опитност, и да запеем и ние песента на "личното пространство" ли? Това би било все едно... след като съм се научила да се движа в открити пространства свободно и без страх, да се залостя някъде в някакво тясно помещение и оттам, през едно малко прозорче да си подавам носа, за да "общувам" със заобикалящата си среда - и на това да му лепна названието "прогрес". Действително, има една разлика между нас и евреите и гърците (и други стари народи) - за разлика от тях, ние се срамуваме от себе си. Не оценяваме това, което имаме и се втурваме да се "учим" от тези, които всъщност от нас имат да учат. Да, има и немците на какво да ни научат, в професионалния и обществения живот и то само в някои негови аспекти и пак без да изпадаме в техните крайности, моля. И най-вече да не се учим на тяхното "общуване" - пак моля. Но мен немците ме научиха в крайна сметка основно на едно: Че е супер, че съм българка. Богатство е. И да не ми пробутват никакви немски ментета в замяна на корена, който си имам. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Като стане въпрос за личното пространство, в мен някак все изниква приказката на Оскар Уайлд за Великолепната ракета. Там в нея се казваше следното: „Какво значи чувствителна личност? Това е личност, която вечно настъпва другите по пръстите на краката, защото самата тя имала мазоли!” Аз май познавам доста „чувствителни личности”..та, май и аз съм от тия „чувствителните", дето хем ги настъпват, хем настъпват чуждите пръсти постоянно.. LUCIUS 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Ценна мисъл за деня: Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. Ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието. Изпадне ли в едно от тия състояния, човек се натъква на горчиви чувства в себе си и става лош. Ако на една богата трапеза са поканени 10 души, те трябва да бъдат доволни от обяда. Доволни ли са всъщност? При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. Щом не са близо до домакина, те се чувстват огорчени. Те считат, че домакинът не им е отдал нужното уважение. Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате. Физ Значи можем да обичаме и отдалече някого. Някой в другия край на света може да ми е по-близък, от този, дето е в дома ми /хипотетично/... Но иначе, мисля че не е проблем да се чувствам добре навсякъде по света. Все пак хората са си хора, различни навсякъде. Да, балканският тип е по-сърдечен, но пък разумността и реда на гермаците са още цел за нас. За това обмена между хората, нациите е нещо добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) За това обмена между хората, нациите е нещо добро. И следващият въпрос е защо е добър. За мен беше добър, за да разбера коя съм и да се науча да се приемам такава, каквато съм. Проблем на много българи. Впрочем кой е говорил тук за "физическа близост"? Според мен цитатът се отнася за нещо съвсем различно от това, за което писах. Но предполагам, че трудно мога да бъда разбрана от хора, които не са живяли дълго в Германия. И то става дума за съвременната Германия, която доста е скъсала със собствените си духовни традиции - мнение и на шефа ми, германец. Но това е друга тема. И аз лично съм се примирила с мисълта, че вечно някой настъпвам по мазола. Но да ме извини, това е част от живота, кво да правиш, нищо лично. Този педантизъм, да не вземеш случайно някой да настъпиш и как да направиш така, че никого никога да не нараниш и т.н., и цупенето по хиляда години затова, че някой го направил - това според мен е несправяне с живота, няма общо с чувствителността. И оттам се ражда и великата теория за личното пространство - която не води към друго освен към личния душевен затвор. На който не му се вярва може би има нужда да си мине по този път сам и сам да си направи изводите. Вкл. и на тема дали всеки от нас може навсякъде да живее. Ами нека опита. Собствените изводи са най-добри. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Да, Азбуки, цитата не беше за теб. Беше просто във връзка с темата. Иначе, да, важно е да знам кой съм и да не се срамувам, но и да приемам, че е добре да се уча, развивам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Иначе, да, важно е да знам кой съм и да не се срамувам, но и да приемам, че е добре да се уча, развивам... И всеки е на различен етап от ученето. И едно семе в ялова почва колкото и да го садиш, и с най-добри намерения и отношение, все няма да поникне. Е, след 100 години може и да стане готова почвата, ама тогава - ако сме живи и здрави. П.П. Като става дума за лично пространство и Германия, на една моя приятелка българка, с която се познаваме от Берлин, приятелят й (германец) като бил в България последно рекъл, че бил много притеснен, защото хората го гледали навсякъде в очите и това му нарушавало "личното пространство" и му създавало стрес. Само за да разберат някои хора защо имам вече алергия към тая тема тук. И на ТОВА нямам намерение да се уча. Нйе, мирси. Иначе разбирам, че пишещите в тази тема вероятно имат нещо друго предвид, но аз имам предвид лично пространство "по немски". Изприщвам се при мисълта. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 За почвата-може би навсякъде по света се подготвя почва за Новото учение, за Любовта. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4884 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 За почвата-може би навсякъде по света се подготвя почва за Новото учение, за Любовта. http://www.beinsadou...?showtopic=4884 На теория, да. За който е опитал и за всеки конкретно - друго. Висшата математика не се преподава в началното училище. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) педантизъм, да не вземеш случайно някой да настъпиш и как да направиш така, че никого никога да не нараниш и т.н., и цупенето по хиляда години затова, че някой го направил - това според мен е несправяне с живота, няма общо с чувствителността. И оттам се ражда и великата теория за личното пространство - която не води към друго освен към личния душевен затвор. Северните хора са доста студени. На някой немци много им харесва именно тази топлота, че и хаос у нас, отиваш по чехли до съседа и си хапваш салатка и гледаш мача. А и то бг шнапса бил по-хубав от техния... Отпускат се. Но колкото и да са примерни у тях си,... идват и по морето така се освинват, че е ясно - цялата им сила е да се самоконтролират/самоциментират. А и много обичат да си врат носа, но го правят тихо-тихо, потайно, иззад бялото дантелено перденце на малкото прозорче. И после се обаждат директно на полицията. Пример - бг музикант, обичан и уважаван от съседките, галантен и чаровен, които им отвяря вратата, помага с багажа..... Но си е отворил капака на колата на паркинга пред кооперацията, в която всичко до болка се познават - и хоп идва полицай... И така няколко пъти... П.П.: Бабите се обаждали, защото той бил добър музикант и не е правоспособен монтьор. Нямал право да отваря капака, защото застрашавал безопасноста на пътя. А той милия правил икономия на пари за ремонт... Редактирано Февруари 17, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Понятията за лично пространство зависят много осезателно от културните различия. Това особено важи за ай- и боди - контакта. Това, което в една култура се тълкува за задължителен етикет на дружелюбие ( отказът от него е знаков ), в друга се приема като навлизане в лично пространство. Ако един японец се поклони на българин в България, ние бихме се почувствали доста дискомфортно също. Но ако сме в Япония, този дискомфорт изчезва и дори се чувстваме задължени да правим като тях. В някои култури, "ръкостискането" хваща ръцете до лактите, не само с длани. Това определено би ни се сторило като навлизане в личното ни пространство - опитайте дори с близък чоек и ще усетите лек дискомфорт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Нищо от това не ми действа като навлизане в личното пространство. Приемам го като начин, по който човека се изразява - и внимавам за това КАКВО иска да изрази, а не как го изразява. Това ми е позволявало да оцелявам сред хора от всякакви култури. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Сравнява народите с органите на човешкото тяло.Нас българите например ни сравнява с черен дроб.В смисъл,че по функция в единния организъм ние сме черния дроб на човечеството.Не мога веднага да си спомня в коя беседа последно го четох.Мисля,че xameleona или някой друг от модераторите ще помогне.И аз ще потърся,защото след твоето интересно мнение , вече съм любопитна как са определени германците,ако изобщо е писано за тях в това,което четох наскоро. Германците са главата. И проблемът на тая глава е, че се е напълнила с бръмбари и не си върши работата - от много акъл. И това естествено се отразява на цялото човечество. Всички сме я овапцали, защото главата ни се завряла в пясъка или алтернативно хвърчи в облаците. А през войната като се скарала и с краката (евреите) за това кой по-важен и ей ти го (в) на, сега се чудят как да се заземят и да се сдобрят изобщо със Земята и с всичко останало. Не глава, а главоболие. Извинявам се за ниските честоти от постовете ми, но това е за компенсацията за прекалено хвърчащите глави вкъщи и изобщо около мен. Те не са си смелили камъните (боклука), пък тръгнали да разправят на черния дроб (и всички останали) как се живее и кой бил по-важен. Я да мирнат малко, че без нас току виж се натровили от себе си. Понякога го има този тънък момент, да пухнеш някой по главата, ама яко - за негово добро. Ако от друго не отбира, тва е. П.П. Това май е друга тема. Нещо за народите... частите на тялото, зодиакалните знаци и т.н. Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Хей azbuki,като стършелче си.Но симпатично. Изчисти емоцията и гнева,пък ако искаш може да не чакаме 03.03.,за другата ти идея,защото това помага човек да е спокоен и уравновесен в емоцията ,както знаеш и ми кажи моля това за главата ти ли го измисли или знаеш къде Учителя е писал ,евентуално дай ми сламка,моля.Аз, както разбра се интересувам живо и искам да пия вода от извора,който съм намерила. Хубав ден ти желая и по-малко глави да хвърчат днес. Донче извинявай за спама в темата,който неволно предизвиках днес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 9, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2010 Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за теб, а за някое друго лице. Източник - Молитвата Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 9, 2010 Доклад Share Добавено Септември 9, 2010 (edited) Този метод не съм го пробвала. Гениален! И като всички гениални неща - прост. Пък аз започвам един анализ от негова гледна точка, от моя гледна точка, от вселенска гледна точка, ситуация, причини, следствия, от моя гледна точка, от негова гледна точка, от вселенска гледна точка... Дори щтраусът е по-умен от мене, като си заравя главата в пясъка... Дотук с майтапите. Методът позволява да се освободи човек от отрицателна реакция спрямо другия и от бушуващо негодувание, ако се е получило / при повечето хора така се получава/. По този начин се избягва напрежение в отношенията още в зародиш. Когато утихнат страстите, тогава иде ред на анализа, според мене.... Малко са хората, които в повечето ситуации не реагират отрицателно на лични нападки, а благодарят. За останалите важи: "Не го приемай лично!" Всъщност, по всяка вероятност е точно така. Повечето хора по природа не са агресори и целта им не е да наранят конкретния човек, а се бунтуват срещу създалата се ситуация, начините на действие, чувстване и мислене, т.е. реакцията им е принципна. Даденият метод позволява да се избегнат много беди от прибързани емоционални изблици в отношенията между хората. Същевременно е много лесен за разбиране и евентуално за прилагане. Редактирано Септември 9, 2010 от kuki Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 9, 2010 Доклад Share Добавено Септември 9, 2010 Темата за личното пространство е изключително интересна.Може би, всеки от нас трябва да има такава територия.Да я отстоява според своите възгледи.Замисляме ли се за това, как да го формираме, как да очертаем границите му?В човешките взаимоотношения, всеки има такова пространство и е цяло изкуство да проявим емпатия към другите, когато се намираме в някакви отношения.Да вникнеш в гледната точка на другите, да изслушваш, да внимаваш изобщо това са разнообразни методи.Веднъж влязъл във светогледа на другите, разбрал тяхната философия или религия ще ти е лесно да толерираш техните граници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.