Ян Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Как да стана приятел със себе си? В този Свят на Илюзия, човек може да стане приятел със себе си, само ако е монах в Пустинята. Живея сред хора в Общество, семейство, деца, дом и ангажементи има освен Бога в мене. В такива условия не мога да съм доволен от себе си и вечно ще има какво да се желае и прави. Самодоволството и успокоението и равносилно на предателство. Правото е на Бога в мене да ме припознае за приятел. Мое е само старанието... другото е илюзия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 ... може да стане приятел със себе си...[когато отдаде]...Правото ... на Бога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Как постигате вътрешна хармония със себе си, за да бъдем положително настроени и полезни и за другите ? Вярно ли е според вас ,че човек проектира отношението към себе си и като отношение и към другите хора около него ? Когато бях по-зелена, бях перфекционист. Няма лошо в стремежа да правиш всичко идеално. Всичко да изучиш, всичко да приложиш перфектно... Човешкото същество не е идеално, идеалите то си ги носи като зародиш. Но в живота не всичко може да се реализира по идеалния начин. И когато това понякога не го постигах, ми носеше разочарование от себе си, терзания, неспокойство, многобройни себеобвинения. Станах приятел на себе си, когато проумях, че не съм идеална. Когато осъзнах, че макар и носеща божествена частица в себе си, не всичко в мен е божествено и че дори и несъзнателно, правя грешки и че именно те ме учат и имам право на тях. Когато си простих за това, тогава станах приятел със себе си. Когато се приех с грешките, а не каквато исках да бъда, от тогава съм си приятел. Чудесно го е казала Силвия! И същото се проектира като отношение към другите хора около нас. Когато искаме всичко да се реализира по идеалния начин, го искаме не само от себе си, а и от тях. Тогава се разочароваме от тях по същия начин като от себе си, губим спокойствието си, осъждаме ги, опитваме се да ги "поправим" в имаето на префектното... Когато приемем себе си с грешките, които ни учат, приемаме, че грешките, които другите са направили също ги учат, и не само тях, но и нас. Когато се научим да виждаме доброто в това, което довчера ни се е струвало неправилно в нас, замисляме се - а може би това, което ни се струва недостатък на другия крие в себе си и някакво предимство за него или за другите около него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 ДА, Донке , със сигурност всеки един недостатък е предимство в друг аспект . Но дали чашата е празна или пълна зависи само от нас . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 10, 2009 Доклад Share Добавено Април 10, 2009 Как да станем приятели със себе си ? Ами като престанем да се приемаме насериозно и си позволим да разбираме и играем с детето в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Април 11, 2009 Доклад Share Добавено Април 11, 2009 Как да станем приятели със себе си ? Ами като престанем да се приемаме насериозно и си позволим да разбираме и играем с детето в себе си. Благодаря. Съгласна съм напълно. Любовта е качество на Бога. Следователно… трябва като начало да намерим онова нещо в нас, което е аналогично на Бог. Станах приятел на себе си, когато осъзнах: Любовта към себе си израства от уважението към Божествената ни природа. Ние се учим да уважаваме тази природа, да я виждаме, да я различаваме. А после се учим да се отнасяме с любов към всяка клетка от нашето тяло като към съзнателен инструмент. Уважение към всичко, което ни е вдъхнато, осъзнаване на себе си като инструмент и цел на Всевишния, без самовлюбеност – това значи да обичаш себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Април 11, 2009 Доклад Share Добавено Април 11, 2009 (edited) Уважение към всичко, което ни е вдъхнато, осъзнаване на себе си като инструмент и цел на Всевишния, без самовлюбеност – това значи да обичаш себе си. Благодаря ти,Аля! В подкрепа на това, което си казала, ще дам един цитат от Учителя: Бог не гледа на външните форми. Ако едно животно проявява любов, то седи по-високо от човека, който не проявява любов. Когато в някое общество влезе човек, който има любов в себе си, той може да повлияе на всички, които влизат в това общество. Те чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват своята любов. Ако този човек напусне обществото, те остават такива, каквито първоначално са били. Ето защо, всички хора търсят човек, който да проявява любов, а не знание. Знанието идва впоследствие. Първо е нужна любов, а после знание. Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него. Добро нещо е знанието, но то трябва да дойде като последствие на любовта. беседа "Проявеният и непроявеният", кн. "Да им дам живот" Според мен това е пътят да станем приятели със себе си. Проявявайки любов, получаваме любов. Това ни прави щастливи и уверени в себе си, позитивни и пълни с енергия да изкачваме нови и по-високи върхове. Тогава и придобитото знание не се опорочава от задкулисни цели,а ни служи, за да разпръскваме лъчите на любовта по-надалеч и по-убедително. Собственият ни живот става пример за окръжаващите ни, които виждат с очите си, че може да се живее и то много по-добре, и по друг начин. Чувстваме се удовлетворени и винаги в добро разположение към другите и себе си. Редактирано Април 11, 2009 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.