Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Равновесието по Пътя

Recommended Posts

Guest Мона

Венцислав, ако ми позволиш, бих те наричала вече ... Пасторе. Особено последното ти слово на тази мисъл ме наведе...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венциславе, за диалектическото отрицание на диалектиката ставаше дума. А темата е за равновесие в пътя. Влез си в твоя път и не се грижи за моя. Аз ако поискам и в ада ще отида. Когато си поискам аз, обаче.

Ти си Живей Живота в Небесата, аз сега го живея на земята, пък после ще видя.

И не питай мен за царството как да го достигнеш, питай царя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С това съм напълно съгласен, но искам да въведа уточнението, че човешките мисъл (сеяч) и любов (почва) творят според природата си - в диалектиката и по този начин утвърждават още повече човека в нея.

Словото (божествена мисъл) и Любовта са от съвсем друго естество и докато творим тук, в тази плоскост, само се отдалечаваме от познаването им.

Ето към този пост имах въпрос. Къде да творим, ако не тук. И да ми обясниш, аз не зная, как се твори в Небесата. И честно казано не ми е ясно в какво се изразява божествената мисъл и божествената любов. Ако това ми обясниш, ще съм ти благодарна, аз не го разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как на моменти ти е ясно, а после не...

Човекът и навремето е бил сътворец.

И света който познаваме като действиетлност сега също е творение на човека - в началото е било съзнателно, а в последствие и все още - не. Продължаваме да творим света си, поради което точно той продължава да пропада.

Който се откаже от творческите си способности в тази хоризонтална плоскост има шанс да се завърне в първоначалното си местопребиваване - т.нар. Божие царство. То е вътре в нас, понеже продължаваме да имаме един-единствен Праатом от Първия Човек, само че е латентен и се пробужда от разрушението на стария храм. Тогава, отдавайки живота си на него, който е Младенеца Иисус, можем да построим новия храм. И не ние, а Христос в нас. Нима не ти омръзна да ги слушаш тези неща?!

Да, ние не можем да творим Горе, там няма да сме ние, там е само Христос, приел образ във всички останали местообитатели на Шамбала. Първоначалният Човек, който беше преди мен и иде след мен. И там въобще няма личностна воля за да творят индивидите, а само събожественост и се изпълнява Божия план, който тук отдавна не е определящ законите. Проекцията му тук е кармата, която по милост ни помага да разрушаваме всяка нова личност в микрокосмоса ни, понеже тя е небожествено създание.

Личността трябва да се разруши приживе, но това разрушение е трансфигурация - на нейно място идва друг носител, способен да издържи на изпепеляващата за тази природа Христова светлина и да бъде нейн излъчвател в диалектиката. Той е рибар на хора и помага за тяхното спасение, но не поради амбиции разни, или по собствени планове, няма как - той е част от живото Христово тяло. А след края на земните му дни, окончателно освободен от света и съвсем несъместим със земните астрални области, поема пътя към Бащиния дом, до който вече се е докоснал.

Повече няма да спекулирам по тази тема и не желая да ме замерваш с емоционални въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как на моменти ти е ясно, а после не...

Човекът и навремето е бил сътворец.

И света който познаваме като действиетлност сега също е творение на човека - в началото е било съзнателно, а в последствие и все още - не. Продължаваме да творим света си, поради което точно той продължава да пропада.

Който се откаже от творческите си способности в тази хоризонтална плоскост има шанс да се завърне в първоначалното си местопребиваване - т.нар. Божие царство. То е вътре в нас, понеже продължаваме да имаме един-единствен Праатом от Първия Човек, само че е латентен и се пробужда от разрушението на стария храм. Тогава, отдавайки живота си на него, който е Младенеца Иисус, можем да построим новия храм. И не ние, а Христос в нас. Нима не ти омръзна да ги слушаш тези неща?!

Да, ние не можем да творим Горе, там няма да сме ние, там е само Христос, приел образ във всички останали местообитатели на Шамбала. Първоначалният Човек, който беше преди мен и иде след мен. И там въобще няма личностна воля за да творят индивидите, а само събожественост и се изпълнява Божия план, който тук отдавна не е определящ законите. Проекцията му тук е кармата, която по милост ни помага да разрушаваме всяка нова личност в микрокосмоса ни, понеже тя е небожествено създание.

Личността трябва да се разруши приживе, но това разрушение е трансфигурация - на нейно място идва друг носител, способен да издържи на изпепеляващата за тази природа Христова светлина и да бъде нейн излъчвател в диалектиката. Той е рибар на хора и помага за тяхното спасение, но не поради амбиции разни, или по собствени планове, няма как - той е част от живото Христово тяло. А след края на земните му дни, окончателно освободен от света и съвсем несъместим със земните астрални области, поема пътя към Бащиния дом, до който вече се е докоснал.

Повече няма да спекулирам по тази тема и не желая да ме замерваш с емоционални въпроси.

Благодаря ти за обстойния отговор! Къде видя емоционалност във въпроси за диалектика и божие битие. Това, което сега го писа, да зная го наизуст вече - повтаряш едно и също като по учебник от няколко години. Напрягам се да разбера и аха да схвана и мисълта ми човешка се плъзга в диалектичната плоскост и пак не може - най не ми е ясно ние какво да правим тук, в падналия свят, преустановявайки всякаква дейност, щото сме много грешни и паднали, да стоим ли - ето това питам, да медитираме ли, да не мислим, да не чувстваме, да нямаме своя воля, това ми казваш сякаш. Аз като първия човек не разбрах пак, този свят като е измамен и паднал, да спрем да живеем ли в него, ти не се ли храниш, не дишаш ли, не спиш ли, не ходиш ли на работа, не твориш ли там, не работиш ли, какво правиш - стоиш ли. И виж какво пишеш - личността трябва да се разруши, ми как става това ми обясни, тази трансфигурация, как да си руша личността, бавно ли или бързо, с какви средства, начините ми кажи, с какво - с безмислие, безчувствие и безволие ли? Как си спираш ти мислите например, аз щото съм опитвала многократно, но безуспешно. Ей това ми обясни, не го разбирам и туй то. И като не разбирам нещо и все искам да си го обясня, все питам, изнервях ей така учителите в училищата, пък никой не ми отговаря на въпроса - ние да бездействаме ли тук, в падналия свят, какво да правим и как да се разрушим личностово и какъв е този носител друг, дето щял да ми дойде на мястото на моята личност? И нали царството небесно вътре в нас е, пък хем в нас, хем Горе, къде е това Горе.

Спекулативно ти е последното изречение твоето, но няма да се хвана, ще си задам въпросите, отговор не получих. Как да си разруша личността?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислех си за една друга важна тема - "Опасностите по пътя", когато реших, че може би най-важният модул във връзка с тяхното предотвратяване и преодоляване е именно уравновесеното развитие. То не е приоритет само на стремящите се към духовност. Всеки човек се чувства като окастрен в живота си, ако не съчетава адекватни прояви в четирите основни области - физически нужди, нравствено съзнание, умствено разбиране и естетическо възприятие. Едностранчивостта може би също има своята роля при създаването на гении, а страданията, предизвикани от нея, могат да подтикнат и към духовни занимания. Практиката обаче показва, че ако не в началото, то по-късно, дисбалансът следва да бъде изгладен, в противен случай вместо вдъхновяваща духовност се получават озадачаващи (меко казано) деформации... Хармонията си остава важна, макар и често трудно достижима предпоставка за цялостен успех - и на стремящите се към него в светски дух, и на търсещите духовни светове...

А какво мислите вие по тези въпроси? Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието?

Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани?

:thumbsup:

Мисля, че духовното развитие е истинско (не декор) едва когато като резултат човекът успее да балансира нуждите на тялото с жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия. И само ако спояващият ги принцип е Любовта.

Ако чувстваме тялото си само като "съд" за ума и сърцето, неизбежно залитаме в зависимост от духовността и знанията.

Ако сложим за приоритет знанията, то попадаме в капана на гордостта и деформираме тялото и емоционално-естетическия си свят.

Същото ще се получи и ако дадем приоритет на естетическото и прехвърлим в него енергията и вниманието от останалите две...

Четох наскоро,че начинът, по който ние можем да поддържаме равновесието си е закодиран в гените ни - двойната спирала с взаимнодопълващи се елементи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това че ходим е достатъчно,независимо как, пък все ще стигнем до някъде.

Така е, Вендор,

Като тръгнем по пътя, стигаме до някъде. Може да е с малки почивки или отклонения, важното е да стигнем до целта. Дано само не започнем да обикаляме в кръг, че понякога и това се получава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Астрономията на какво ни учи? Как се движат небесните тела? Имаме кръгово движение, но съчетано с праволинейно. В резултат се получава движение по спирала. Праволинейното движение (на цялата система) е резултат от волята на центъра около който гравитираме, а кръговото движение всъщост е нашето собствено праволинейно движение ограничено от волята на същността в която живеем. Има ли нужда да споменавам, че гравитацията е проява на любовта?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Астрономията на какво ни учи? Как се движат небесните тела? Имаме кръгово движение, но съчетано с праволинейно. В резултат се получава движение по спирала. Праволинейното движение (на цялата система) е резултат от волята на центъра около който гравитираме, а кръговото движение всъщост е нашето собствено праволинейно движение ограничено от волята на същността в която живеем. Има ли нужда да споменавам, че гравитацията е проява на любовта?

Коя по-точно гравитация? Тази на Земята, или онази на Слънцето?

(И нека пропуснем математиката на спиралата, че ще стане съвсем сложно)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мистичната форма

Изразът "мистична форма" е почти парадоксален, тъй като мистикът, ако бъде оставен сам на себе си, напълно отстранява формата. Той се концентрира върху Бога вътре в себе си и размишлява за този вътрешен център на съзнание; стреми се да съедини този център с другите центрове - например със своя Учител, с някой от светците или дори със самия Върховен Логос, и да се издига по линията на живота (емоц. тяло, будхи, Монада - моя бел.), без да обръща внимание на заобикалящите го обвивки. Той върви по пътя на огъня. "Нашия Бог е огън всепоглъщащ" [150] - това за него е констатация на факта и осъзната истина. Той се издига от огън към огън и последователно се разкрива за вътрешния Пламък, докато не се докосне до огъня на Вселената. Единствената форма, която мистикът използва, е огнената стълба или огненият кръст, чрез който той издига своето съзнание до необходимото ниво. Той се концентрира по-скоро върху абстракциите, а не върху конкретния ум, и жадува да прескочи от емоционалния план върху интуитивния.

Мистикът обаче притежава и своите типични недостатъци: той е мечтателен, пасивен наблюдателт, непрактичен, емоционален, липсва му онова качество на ума, което ние наричаме различаване. Той е интуитивен, обича да се измъчва и да се принася в жертва. Преди да достигне необходимото постижение и да приеме посвещение, ще му се наложи да извърши три неща:

Първо: с помощта на медитацията да приведе в ред цялата си природа, да усвои построяването на форми и по този начин да се научи да оценява тяхната важност.

Второ: да се научи да възприема конкретното, точно да определя местата, които нещата с различни обвивки заемат в схемата чрез които този живот (който толкова му харесва) е принуден да намира проявление. Той трябва да работи със своето ментално тяло, да го доведе до съкровищницата на фактите и чак тогава ще може да се придвижи напред.

Трето: да опознава чрез мъдро изследване микрокосмоса, т.е. своята малка система дух-материя, и да си изясни двойното значение на макрокосмоса.

Ако преди е познавал само огъня, който изгаря, сега той трябва да разбере и работи с огъня, който строи, който съединява и развива формата. Ще му се наложи чрез медитация да усвои тройственото приложение на Огъня. Последната фаза има много голямо значение, което искам да подчертая.[151]

10 август 1920 г.

Окултната форма

Преди два дни разгледахме метода, чрез който мистикът постига единство и накратко очертахме пътя, следван от него в търсене на крайната цел. Днес също толкова лаконично ще обсъдим действията на окултиста, неговия тип медитиране за разлика от този на мистика, след което ще покажем как двата подхода трябва да се обединят и индивидуалните им елементи да се слеят в едно цяло.

Ние познаваме факта, че за окултиста линията на формата (физически план, ментален план, атма - моя бел.) е път на най-малкото съпротивление, затова можем с увереност да очекваме бързо развитие на окултното знание и поява на някои истински окултисти. С навлизането на седми лъч - Лъча на Формата или Ритуала, откриването на окултния път и усвояването на окултните знания става все по-лесно. Окултистът поначало повече се интересува от формата, чрез която Божеството се проявява, отколкото от самото Божество, и именно в това е фундаменталната разлика между двата типа. В процеса на търсенето на "Аз"-а, и като използва принципа на ума на двете му равнища, окултистът постига същото. Той разпознава завоалиращите обвивки и се посвещава на изучаване на законите, които управляват проявената слънчева система. Той се концентрира върху обективното и в ранните си години може понякога да пренебрегва ценността на субективното. В крайна сметка обаче, чрез съзнателното знание и контрол, в зрелите си години той постига унищожаване на обвивките една след друга. Окултистът медитира над формата, докато тя се изгуби от погледа и създателят на формата се прояви като всичко във всичко. [152]

Подобно на мистика, окултистът трябва да направи три неща:

1. Трябва да усвои закона и да го прилага спрямо себе си. Твърдата самодисциплина е неговия подход, и с право, защото опасностите, които заплашват окултиста, са различни от тези при мистика. Гордостта, егоизмът, владеенето на закона единствено от любопитство или от жажда за власт, трябва да бъдат изтръгнати, преди да му се доверят тайните на Пътя.

2. При медитация той трябва да се концентрира (чрез построената форма) върху вътрешния живот и да търси онзи скрит, искрящ пламък, който насища всички форми, завоалиращи божествения живот.

3. В хода на научното изучаване на макракосмоса - "външното царство Божие", той трябва да достигне точката, когато ще може да открие това царство вътре в себе си.

Именно тук откриваме пресечната точка между мистика и окултиста и виждаме как техните пътища се сливат в един. ...

Писма за окултната медитация - А.Бейли

Коя по-точно гравитация? Тази на Земята, или онази на Слънцето?

(И нека пропуснем математиката на спиралата, че ще стане съвсем сложно)

И двете, и не само те - принципът е един и същ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

И двете, и не само те - принципът е един и същ.

Хм... Хубаво е че много четеш. От горецитираното би следвало да заключим: значи, мога да ходя на Слънцето, преодолявайки гравитацията на Смъртта и Земната Илюзия (в мен самия). Да бъда като Space Shattle, един вид. Виж, Станиша, понякога съм имал яки "пътувания", но все още не съм открил формулата на безотказното земно-антигравитационно гориво. Работя по въпроса. Някои са успявали, чувал съм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърцето е моята равновесна точка. Когато менталната бъбривост спре да се излива и страховете Силата престанат да възпират..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коя по-точно гравитация? Тази на Земята, или онази на Слънцето?

И на двете :sorcerer: Слънцето с притеглянето, което оказва на планетите от неговата система държи Земята да не отлети надалеч в мрачния и студен космос. Земята пък от своя страна те привлича теб с нейното притеглане, та да не отлетиш в небесата! Земята много ни обича като ни притегля към себе си чрез земното притегляне. Ако тя не ни обичаше, щяхме да отлетим всички в свободната атмосфера, а оттам в космоса. И какво щяхме да правим там с това непригодно за онези условия тяло? Затова израз на любовта на Земята е нейното притнегляне към нас, израз на любовта на Слънцето към Земята е неговото притегляне към нея, осигуряващо равномерен и умерен приток на светлина и топлина. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Да, Максим. Прав си!

Едно пропускаш само: че между Земята и Слънцето има Черна Пропаст. Някои Я наричат СМЪРТ. След което Я преодоляват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно пропускаш само: че между Земята и Слънцето има Черна Пропаст. Някои Я наричат СМЪРТ. След което Я преодоляват.

Точна така, но искам да кажа, че както в случая за Слънцето и Земята, така и за гравитацията-любов - познатите нам са само сенките в Платоновата пещера. Гравитацията пък е само едното лице на много ниско-вибрираща любов, толкова ниско, че дори и не може вече да се отнесе към любовта. Ама така стоят нещата с небесното царство в нашите астрални девахани и нирвани.

Относно равновесието - ако много тежиш, трудно ще ти бъде да го пазиш, но ако нямаш тегло, самият ти си равновесие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

между Земята и Слънцето има Черна Пропаст. Някои Я наричат СМЪРТ. След което Я преодоляват
.

Не мисля,че е Смъртта разстоянието между Слънцето и Земята... Напротив - то май гарантира живота и на двете...

Може би и в това се състои пазенето на равновесие - гравитацията (любовта) да не доведе до сливането на гравитиращите тела - всяко да запази своята свобода.

Станимир - Астрономията на какво ни учи? Как се движат небесните тела? Имаме кръгово движение, но съчетано с праволинейно. В резултат се получава движение по спирала. Праволинейното движение (на цялата система) е резултат от волята на центъра около който гравитираме, а кръговото движение всъщост е нашето собствено праволинейно движение ограничено от волята на същността в която живеем
:thumbsup:

Равновесието по Пътя - равновесието между волята на центъра и цялото, в което живеем и нашата свободна воля.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

. Гравитацията пък е само едното лице на много ниско-вибрираща любов, толкова ниско, че дори и не може вече да се отнесе към любовта...

Ако аз/ти не мога/можеш да Й разкажа играта на тази Гравитация/Смърт, тогава ЗАЩО? сме в този форум и за какво си говорим? Просто въпрос, защото знам: СРЕЩУ СОБСТВЕНАТА СИ СМЪРТ ВСЕКИ Е САМ! К'ви цитати, к'ви 5 лева?

Не ми отговаряй.

Няма да успееш!

Защото, ако беше ЖИВ, другояче би подходил! Не към мен - а към ЖИВОТА ВЪОБЩЕ!

ЖИВЕЙ!

ИСТИНСКИ ЖИВЕЙ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А често ни се случва и да наблюдаваме или пряко участваме в ситуации, когато човекът, който е очаквал и искал нещо от отсрещната страна, губи емоционалното си равновесие и съответно настървено се опитва да наруши и това на този, който не му е "поддал". На кого ли е чуждо подобно поведение....но това май е намек към една друга тема - за енергийния вампиризъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А често ни се случва и да наблюдаваме или пряко участваме в ситуации, когато човекът, който е очаквал и искал нещо от отсрещната страна, губи емоционалното си равновесие и съответно настървено се опитва да наруши и това на този, който не му е "поддал".

Това са ключовите думички очаквам и искам, които водят до всички наши проблеми. Ако тези две понятия не съществуваха, щяхме да сме решили по-голямата част от проблемите си. Духовните учители постоянно ни повтарят да се освободим от тях, и на тяхно място да се възцари безусловност. Но оказва се, че те са така здраво вкопани в нас, и май трябва всеки миг да сме нащрек, иначе те ни въвличат в своята опасна енергия отново и отново. Колко пъти се е случвало на мен и на мнозина още тук във форума. А какво остава в реалния живот...Все гледаме да отстояваме своята истина, като че ли от това зависи живота ни. Хората даже водят войни заради това. И каква полза? Не само победената страна, и победилата също ще отидат на едно и също място, и двамата ще умрат. Единствената разлика е, че победеният ще си отиде няколко години по-рано отколкото победителя. И двамата ще имат една и съща участ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние всички сме Лъчи на Едно и Също Слънце. И се стремим да осъзнаем именно индивидуалността си в Цялото! Индивидуална, завършена цялост, пълноценна човешка личност, цигулка в ръцете на Велик Музикант - в ОБЩОТО ЕДНО, в Симфонията на Живота!

:thumbsup1: Много вярно и красиво казано! Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×