Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Ми да ги затворим в едни стаи децата, да не излизат никога навън, щото животът е страшен и от него боли и може да ги повредим. Трябва да ти кажа, че работя с деца и зная как ще се смеят на това, което сега говорите. Детската психика не е толкова лесно ранима, колкото психиката на възрастните хора с предразсъдъците, точно защото малките са гъвкави и адаптивни много повече и откриват света непредубедено с широко отворени очи, а не с капаци за разлика от обременените си майки и татковци, които се плашат, че светът не е по техните мерки и теглилки постороен и виждат врагове дори във вятърните мелници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 (edited) Казваш децата нямат страхове ? И възрасните им ги създават точно така е! И няма да имат ако влязат в затвор макар и за кратко ? Кой ги вкарва в затвора сами по собствено желание ли?! Мислиш ли ,че няма да имат страхове след като излязат от затвора след този ''концерт''? Наистина не те разбирам . Би ли пуснала детето си ако знаеш ,че има някакъв минимален шанс то да излезе травмирано от едно такова начинание макар и за добро? Ако съм на техните години и поглеждайки с техните очи един затвор си мисля ,че ще ми остане спомена за цял живот . Не мисля ,че един затвор със стени е нереално място най малкото да е вятърна мелница със железните си решетки . Редактирано Юли 14, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Затворът е една сграда с високи стени и решетки на прозорците и вратите, с жици с тоци по тях, с много килии, в които са затворени хора. Там има хора, няма зверове. И хората там са доста угнетени. Скузи, пчеличке, но аз не те разбирам изобщо. Влез в някой затвор и ще видиш, че няма да излезеш на части. Травмиращото в един затвор не е повече от това, което видях наскоро по улиците на един град. Млад мъж се гърчеше от епилептичен припадък, а хората го подминаваха, някои дори забързано, сякаш ще прихване болестта и тях. А един друг мъж буквално го прескочи, прекрачи го. Е, аз това не бих се наела да коментирам. Ето това. Ако на детето не му се втълпи предварително страхът на възрастния от нещо, в случая от затвор, то никога няма да влезе със страх и да излезе травмирано от там. Защото такава е нагласата на децата - отворена. А кой ги прави затворени, е ясно вече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Не можеш да ме убедиш ,че специално българските затвори са едно приветливо място Хора има там да не го отричам , но обстановката там не място за деца . Бих се съгласил да има такъв концерт пред затворници , но нека да е на нормално място т.е нормален театър , но при нашите условия едва ли е възможно като се има впредвид ,че трябват охранителни мерки и транспорт на затворниците за едно такова начинание . Можеби в западните затвори имат специални зони които са доста по цивилизовани именно за такива мероприятия . Точно заради това,че нашето общество не е узряло да не втълпява такива неща на децата и липсата на подходящи условия не трябва да има подобни концерти. Това си е мое виждане не е нужно да спорим до безкрай //А иначе за липсата на човещина в ежедневието съм съгласен , че има много фрапиращи случаи за които коментарите са излишни . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Мисля, че прекалено се подценяват и щадят децата, прекалено много. И това е най-голямата грешка на многознаещите възрастни. Децата са по-силни от нас. Не забравяйте това, те са силните, не ние, обримчени с мрежите на наложени ни от псевдоморалното общество шаблонни визуси. Многократно например съм била свидетел как някоя майка - силна де, изпада в хистерия, че детето й трябва да постъпи в болница, а детето й я успокоява, че няма нищо страшно там. Болното дете, слабото дете уж. Това са много поучителни гледки. Не споря, излагам си мнението. Никога не споря с предразсъдъци, излишно е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Да можеби ... Можеби ги подценяваме , но не сигурно .И всички ли деца са така силни както описваш в случея ? В нещо за което не сме напълно сигурни специално за децата не мисля ,че трябва да се правят подобни експерименти за тяхна сметка . Добре примерно трябва да изпратиш дете в затвора за концерт какво ще му кажеш интерсно ми е да чуя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Ако успеем да запазим поне частица от невинността и чистотата, с която децата се учат и опознават света... Те казват това, което мислят, това което виждат, а това, че ние, родителите се чувстваме злепоставени си е наш прблем. Децата не са обременени с класификациите и осъждането, които са присъщи на възрастните. Децата просто приемат и предават обичта си, усмивките си... Май ние трябва да се учим от тях... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 (edited) Посещение в затвора на деца от детска градина..... едва ли е най-тактичният начин да им бъде представена грозната действителност и ''разяснени'' социални понятия, като добро и лошо. Може би, по-добре според мен би било, децата да направят картички и ги пуснат поименно на затворниците, или детски картини да покрият отвратителните олющени стени в затвора. Това посещение е твърде грубо въздействие върху психиката на децата. Редактирано Юли 16, 2007 от Silviya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Децата са по-силни от нас. Силве, напълно съм съгласна с теб. И за това, че се приемаме за много знаещи. Мисля, че прекалено се ..... щадят децата, прекалено много. Виж, тука се разминаваме малко. Децата се раждат чисти и непокварени, смятат че всички хора са добри. Това да си добър е естествено за тях до определена възраст. Затова са и така доверчиви, готови да помогнат. По-добре е да знаят за опасностите извън дома, а не по един или друг начин си научат или получат урока. За това, че има хора, които причиняват болка. (Не искам да коментирам домашното насилие, приемаме общия случай). Защото травмите, причинени в тази възраст от някои видове насилие остават за цял живот и в много от случаите водят до необратими поражения. Не съм специалист да преценя дали точно този е начинът (говоря за посещението в затвора) да се приобщат затворниците, да не бъдат асоциални (какви модерни думички измислиха вече). Аз като родител не одобрявам това, все пак нося отговорност до колко беше - 16, 18 година на детето? Вече им издават лична карта на 14 години, но все още, по някакви причини, интересно какви?, до 18 години ние родителите носим отговорност за тяхното физическо, психическо и всякакво друго състояние. Учителят, лекарят, обществото, никъде не се споменават. Сложих многоточение на думата ти подценяват. Наистина ги подценяваме за много неща. В интерес на истината децата сами се информират, че има 'лоши хора' и какво трябва да правят в такива случаи. Когато на десетгодишния ми син се опитах да му спомена, той махна с ръка и каза 'споко, мамо, знам.' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Всъщност не винаги най-опасните за децата хора са в затвора. Някой път изскачат и от приказките! Дълго време се чудех къде да си изкажа реакцията по повод критиката и възмущението на студентката към новите теми на психолозите във факултета по начална и предучилищна подготовка на СУ. Реших, че тук също е подходящо. Благодаря на Shelter за деликатното подсказване. Аз, обаче, ще съм по-конкретна . Повечето от класическите приказки са измислени за възрастни. В по-късен етап те преминават към фонда на детската литература. Обратният ход е по-рядко явление/ приказките на О. Уайлд/. Много от приказките се трансформират, донаписват и им се привнася част от местен фолклор, традиция. Това напоследък става и неконтролируемо от страна на издателите. Имат право психолозите! Когато детето прохожда ние не го оставяме само, а го подкрепяме. Така е и когато навлиза в света на приказките. А дали ние познаваме добре приказките? Разбираме ли дълбочината на тяхното отражение, което е и същността на предавания опит? Знаем ли, че децата съчустват на вълка от анимационния филм "Ну погоди", на Том котарака? Знаем ли, че най-малките не възприемат по никакъв начин смъртта, защото инстинктът им за живот е по-силен от всичко? Shelter, много си права за "колежките"! Браво ! И аз така мисля.Там е скритото възелче дето е заплетено преди още да се получи диплома за работа с деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zilevw Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Нали все пак е хубаво да им дадем шанс да обичат отново тези затворници. Аз лично бих си пуснала детето там, ако знам, че дори и един затворник ще зарадвам. Сигурна съм, че за миг всеки ще усети любовта. Редактирано Октомври 12, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Да понякога около едно дете много по-силно се усеща Любовта от колкото около възрастен човек. Детските сълзи, детската усмивка, детската прегръдка, това са все части от Любовта които биха трогнали дори и най - коравото сърце, колкото и да е обетовано. Предишният пост е свързан и със шанса, а всеки има нужда и заслужава още един шанс да открие и познае Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Ноември 15, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2007 princeaeomah@yahoo.com Male | 44 | Ghana Member Since: Aug 28, 2007 -------------------------------------------------------------------------------- About Me: IM PST PRINCE AOMAH.I HAVE A LITTLE FEEDING MINISTRY AT THE REFUGEE CAMP IN BUDUBURAM,REFUGEE,CAMP. IM TAKEN CARE OF ORPHANS CHILDREN IN FEEDING AND TEACHING THEM THE WORD OF GOD. THIS IS THE NAME OF MY MINISTRY_CHILDREN IN CRISIS ORPHANAGE HOME. Interests: IN GOD WORDS pstprince's People Profile paltalk http://www.users.on.net/~rmc/buduburam.htm http://www.purechristians.org/Ghana.html Този човек търси средства за децата в този бежански лагер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Декември 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Децата не мечтаят, те си ги живеят мечтите, ако достопочтените възрастни им позволят това. Е, това е. Достопочтените ние /кой повече, кой по-малко/ и в надпреварата със самите себе си, не забелязваме, че сме заключили детето в себе си. На тъмно, обградено със страхове и в невъзможност да обича - безрезервно. Милост за детето! В навечерието на Коледната нощ пожелавам всеки да намери малкия ключ и да отключи, да пусне ДЕТЕТО в светлината на Храма - ЖИВОТ! ВЕСЕЛА И ЩАСТЛИВА КОЛЕДА за всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.