Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
selsal

Тайната да преценяваме себе си

Recommended Posts

Абсолютно съм съгласна с горното мнение. Абсолютно! Да се опознаеш е необходимост, за да се познаеш в други хора, близки, сродни, да видиш, че сте една голяма обща част всички, неделима, едно цяло. Преценките не ги обичам никак, може и с тях, но да са временни и неопределящи, нещо като парапет по стълбата, като моментни помагала за пътя нагоре, но не и като очертаващи граници и спиращи развитието. Но нека самопознанието не стои на преден план, нека то се случва между другото, а другото, което ни вълнува да е с какво още можем да бъдем полезни на останалите. Иначе наистина лесно може доброто намерение за самопознание да се изроди в мнителност или нарцисизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"Нека работата стане спокойствие, нека спокойствието стане работа. Ти винаги всичко правиш неправилно, в това е успехът на твоето

развитие. Спокойните са уверени. Няма главно, има твоето внимание. Каквото и да гледаш, ти виждаш себе си. Определеността е забрана на

свободата. Напред те чака само онова, което е било. Ние сме забрана на свободата. Съдбата е определеност на времето, реалността - момент

на проявление на възприятието. Ти винаги взимаш чуждото. Остави всичко, бъди свободен. Вечни са само тези, които ги няма

*******************

Главното винаги е неизказано - то е скрито казано. Трябва да гледаш това, което съществува, и да виждаш онова, което го няма. То диктува

правилността. Между съществуващото винаги има отсъствие. То разделя и свързва. То указва на главното, скривайки го. Това, което го няма,

е най-тънкото свързващо звено на реалността. Не търси намереното, не прави направеното. Остави това за слабите. Неразбирането е твоят

проводник към съкровенното. Прислушай се в тишината, само тя ще ти покаже пътя към свободата. Истината е безкрайно дълбока, но тя е само

повърхността на знанието. Само нищото води до всичко. Колкото повече нямаш, толкова повече имаш от тази свобода. По-добре да не знаеш,

отколкото да се съмняваш.

*********************

Където и да се намираш, винаги си си в къщи. Няма оправдание за нашето бездействие, но ние винаги го намираме. Реалността скрива самата себе си. Не е важно какво и как го правиш. Резултатът от всяко действие зависи от дълбочината на приложеното възприятие. Давайки отчет,

ние съхраняваме себе си. Само непривичното ни развива. Нашият живот е само кратки моменти, а през останалото време ние или ги чакаме, или

си ги спомняме. Връзката е святост. Връзката е хранител на целостта. Връзката определя съответствието, тя е звеното на мирозданието.

Връзката поставя в зависимост.

*********************

Всичко се извършва предварително. За всяко действие наоколо има достатъчно енергия. В съвършенстването на способностите се усъвършенства

мъдростта и обратното, доведи това до единство. Ти си немощен от глупост. Твоят свят е твоята форма. Намери съответствието в общата

мозайка. Нека твоята форма стане форма на Битието, бъди разтворим. Бъди навсякъде и никъде. Нека вниманието определя твоето място

съответствено. Твоята форма определя твоята значимост. Съответствието е форма на равновесието и обратното. Светът постоянно се променя,

не променяйки същността си. Същността на всяка форма е порядъкът. Парадоксът е механизмът на промените. Парадоксът отхвърля знанията, но

*********************

Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и простотата. Ти си ослепен от суета, затова светът е

сложен. Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно. Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в

яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде,

глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост, сложността е от слабостта, от теснотата на възприятията. За да видиш, трябва да

отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор "

**********************

Избрани произволно уроци- умишлено си спестих номерата им, разделих ги един от друг със **** от една книга, наречена "Парадоксална магия"- явно съм я изтеглил преди няколко години и съм я забил в една от пощите си, и едва днес я прочетох за първи път, малко преди да се появи този постинг, в който мнениетао ми е от цитати, избрани от нея. Автор- в моята версия- няма такъв...

Цветовете на отделните уроци и цветовете на разделителните звездички са подбрани от мен строго ненаучно, така както вечерната "тръпка" реши да ги оцвети...

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен.

Ах, ти!

Как да ти намигна сега, а?!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има нещо приказно – поне за мен – в това, че Диана Илиева е била някога selsal. И сега, като една Мойра, тя иде от моето бъдеще, за да разкрие, че selsal-овата съдба не може да бъде добрата съдба. Въпросното оракулство изрично е предложено като информация, а не като препоръка за заобикаляне на тая пуста selsal-ова участ. Но пък далеч не е информация, а именно препоръка, защото твърде категорично разглежда единствената съдба, която ще сполети всеки selsal, който не се осъзнае на време и не се превърне в Диана Илиева. Всъщност всичко това може и да е вярно!

Но как аз да разбера – все още бидейки selsal, – какъв път да поема: 1) този, по който вече крача или 2) този, с който информативно ме рекомендираха? Трябва ли да подложа себе си и поведението си на преценка, или без преценка, и по някакъв друг начин, да избера какво точно да правя? Най-логично е да почерпя опит от самата Диана Илиева:

За моя голяма изненада (тогава), колкото повече се стараех и колкото повече сили влагах, нещата с мен и около мен не само че не помръдваха в положителна посока, ами и видимо се влошаваха. – Диана Илиева

Ако това не е преценка, здраве му кажи! Това е една категорична и еднозначна преценка на “нещата с мен”, а и на “нещата около мен”; и то е оная преценка, която има силен акцент върху оценяващия елемент, без да засяга размишляващия, който би разкрил “как стигнах до тия оценяващи изводи”. А ето ги и еднозначните оценки – “не помръдваха в положителна посока”, както и “видимо се влошаваха”. “Не помръдваха” означава няма съмнение, а “видимо” значи безспорно и още как.

Като казвам момент да не си помислите, че ей така плясвам се по главата и хоп - всичко ми се прояснява пред очите. Не, моментът беше дълъг, дори не мога да кажа точно колко продължи. После също така бавно и продължително взех да изплувам нагоре, променяйки малко по малко мирогледа си. – Диана Илиева

Сякаш Диана Илиева е преминала през пълната метаморфоза, с всичките й колебания и трудности, но пък само няколко реда по-горе в поста си самата тя намира за нелогична моята идея, че нещата стават мъчно и трудно. Горният цитат е чудесен пример за това как само се изказват оценките за една метаморфоза, без да посочва как се е стигнало до тях.

Ако бях продължила със самопреценките, сигурно нямаше да издържа и щях да се разочаровам от това колко бавно напредвам, с което да разруша целия си напредък дотогава, че и за напред. – Диана Илиева

С това изречение вече се формулира “технологията на Диана Илиева”. В един момент тя преценява вече никога да не преценява! Или – понеже досега всичките й самопреценки са я оценявали зле, то на тия “невъзпитани преценки” ще им бъде издадена и наложена една върховна преценка – заличаването им.

А малко след това започнах да навлизам и в себепознанието, защото се оказа, че докато съм влагала време и сили да се себепреценявам, въобще не са ми оставали такива да се себеопозная. – Диана Илиева

Тук се вижда, че за Диана Илиева действителното име на върховната и заличаваща преценка е себепознанието. Или – себепознанието служи да не позволява на човек, да си дава сметка кой е той и какъв е той; щото ако вземе да се прецени, то ненадейно може да се окаже, че тая самопреценка казва лоши неща за самия човек. А това не е прилично, нали?

Аз съм голям привърженик на самопознанието, но мисля, че трябва да го разграничаваме от мимикриращото самопознание, което има за своя единствена цел да скрива, да потулва, да подбира само лицеприятното и да отрича недъгавото. Това мимикриращо самопознание има истинско име, то е самозаблудата. Без самопреценки ние никога няма да можем да разберем какво споделяме – жизнен опит или жизнена заблуда.

И да не забравя:

А за да си спестя подробния анализ на selsal… - Диана Илиева

Ако някой иска да спестява нечии думи, е най-добре да го стори със своите.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И т.нар. психо-анализ се изгражда от преценки, а дали използването на въведени формализации там ги смекчава, или уякчава не е много ясно. Но субективния елемент всъщност го изяснява...

Аз преценявам и ето: една моя преценка:

- Selsal, много си груб!

И обвинение!

И молба - все пак, не бъди! Размишлявай върху консистенциалността на душата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз подходих към написаното от Диана Илиева филологически, а не психоаналитически. В същото време бих искал да посочиш в какво се състои разликата между нейния пост и моя пост, що се отнася до "грубостта" на прочита на различните ни "технологии"?

Би ли започнал ти да размишляваш върху "консистенциалността на душата", уверявам те аз няма да изостана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз пък изобщо не мисля, че selsal е груб, напротив.

Понякога е здравословно да получаваме интелектуални шамари, за да слезем в битието и то в собственото си, а не в имагинерното. Щото огледала много и всякакви, но аз поне предпочитам да се оглеждам в рефлектиращи мозъци, а това е възможно само когато отвъд огледалната повърхност има един респектиращ ме интелект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм започнал, но не публично. Съответното исках от теб, но не принципно. Предполагам, че си го правил, а молбата ми беше да го направиш и сега.

Хайде, специално да въведем нова наука, че да постигнем съгласие в упражняването и от теб - произходна филология.

Пък после за други може да въведем филошамария.

Те, шамарите, са винаги здравословни за този, който ги получава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ли да я започна публично? И каква е тая принципна молба?

Тя, филологията, се занимава с произхода на значенията, заложени в един текст, така изразът "произходна филология" си е тавтология.

Никой на никого не удря шамари. Мона - надявам се казва, - че някой възприема истинското общуване като шамари. А това вече е проблемна възприемателност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ли да я започна публично? И каква е тая принципна молба?

Тя, филологията, се занимава с произхода на значенията, заложени в един текст, така изразът "произходна филология" си е тавтология.

Никой на никого не удря шамари. Мона - надявам се казва, - че някой възприема истинското общуване като шамари. А това вече е проблемна възприемателност.

Първият ти ред показва, че не си в настроение да четеш внимателно.

Вторият - не си в настроение да се опитваш да разбереш какво искам да кажа.

Третият мой ред казва, че не ми се участва повече в тази дискусия. Не съм я и искал, исках да не мислиш всичко за еднакво твърдо. Ако съм се объркал в тази си преценка, ами това е най-добрия вариант. Но ако решиш да допсунеш и другия, може пък да има полза за общата форумска хармоничност и то, не заради форума, а заради учстниците, които не са потребители, а души.

Извинявам се за разсейката! Ако искаш ме филологизирай, но тази тема да я приключим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв по- добър пример за това- до къде могат да ни докарат преценките, от развитието на тази тема! :)

Нека да се замисли, който може!

Да, полезно е развитието и, а най- полезен- финалът! Но не формално, а наистина!

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обедното меню по случай финала хич не ми изглежда вегетарианско и нещо не ми понася. И не формално, а наистина.

Що ли му е трябвало на Учителя да казва духовното си име?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен обаче,въпреки,че се "имам"за вегетарианка явно е поносимо,щом продължавам.

Ще ви разкажа нещо.Как ще го приемете не знам.

Преди време стоях пред,човек когото продължамвам да уважавам въпреки всякакви емоционални амплитуди,които се появаваха като следствие от кантактите ми с него.

Тогава,гледайки го в очите казах:"Срамувам се от себе си."Отговори ми:"Ако,ти се срамуваше,нямаше да ме ГЛЕДАШ в очите".

Мислих върху случилото се.Намерих и разликата мужду чувството за вина и срам.Едното е съжаление за акта,другото е вече повече,защото чувството срам е от извършителя на акта.Т.е. от мен самата.После умувах върху:"Признатият грях е половин грях." И стигнах до извода,че е половин,но също тъй ГРЯХ.Сега казвам,че има една много отявлена ригидност в заявката:"Такава съм."Или."Такъв съм."Питам се,колко много трябва да се случи за да имам убедителността в свободата да кажа:Бях.И още.Чувствителността и реакцията -болезнено отдръпване е точно доказващото ,че има докосване.Т.е истинност.И то точно в душата.А в моята/ надявам се поне засега/,колкото и да ми се иска не е съвсем чисто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв по- добър пример за това- до къде могат да ни докарат преценките, от развитието на тази тема! - Багира

Даваш ли си сметка, че това е едно от най-преценяващите изречения в тая тема?

Нека да се замисли, който може! - Багира

Искаш ли да мислим заедно, освен само да преценяваме? А който не може, ще спре; пък другият няма да му придиря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Охо, хайде и тук така - има тема, която не ни допада нещо - има проблем, няма тема - няма проблем. С изключение на две умни жени ( Мона и shelter ) подканванията за финиш започнаха вече, тук не издържахме толкова страници, като в предишната, в диалога. Нежни души сме, дори и гала обеди си приготвихме по повода с приключването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За инакомислещите да кажа, че първоначално въведеното приключване се отнасяше до конкретната полемика със Селсал, а не за форумската тема. Не съм и предполагал, че ще може някой да разбере друго.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изглежда и аз не мога да се справя с това,дали мога да се обектирам,т.е. от наблюдаващ света субект да се дръпна,надскоча,превърна в някой друг,който наблюдава този същия субект.Както и да не вмъквам фактора -следствие от акта.Защото ако,няма действие,изменение, има ли какво да преценяме?Пак залитам в невъзможността,в момента на действието да се преценя.Трябва ми време.За да направя нова преценка на резултата.А той е свързан с въздействието ми върху другите,т.е. с тяхната реакция.Обектирането ми става в очите на другия или на този,същи друг в мен.Т.е. има предполагане на оценка.Мога ли да преценя действието си,преди действието си?!Но преценяйки другия,аз излизам от моята гледна точка и съм склонна да му проектирам моите деяния и качества.

Ето, в момента си казвам,аз трудно осмислям,всичко казано в тази тема,но това не значи,че не би могло да се случи.Поне в част.И като жена ще питам.Тайната да се пре-цениш,не е ли като да пред-усетиш каква ще е оценката,стойността на деянието?!И то,точно. ?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Силвия СД: По темата - човек може да се познае истински само пред лицето на смъртта.

Най-смисленото изказване по темата. За мен.

Нямам какво да добавя. Излишно е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има какво да се добави. Не бях пълна умишлено тогава, понеже в този форум много се говори за любов. А човек се познава какъв е, когато се срещне и с любовта. Тя е смърт на егото, така че смърт и любов - това са истинските прави огледала, които ни показват такива, каквито сме в същността си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Има какво да се добави. Не бях пълна умишлено тогава, понеже в този форум много се говори за любов. А човек се познава какъв е, когато се срещне и с любовта. Тя е смърт на егото, така че смърт и любов - това са истинските прави огледала, които ни показват такива, каквито сме в същността си.

Тази среща минава през вратата на Смъртта. Тя е неописуема и е невъзможно да бъде словесно предопределена. Това е сблъсък на егото с неизвестното и непредсказуемото. В езотеричното Христианство тази среща се нарича Посвещение.

Зловещата черна маска на Мрака и Смъртта е огледало на личния ни егоизъм. Зад тази маска е скрито и ни очаква Лицето на Любовта. Ако сами решим да се самопревъзмогнем.

Така човек познава душата си и заживява в нея.

Така умира страхът от Смъртта и се ражда страхът от Бога. Едно от имената на втория страх се нарича Благоговение.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нито мракът е зловещ, нито смъртта. Смъртта е много щедра. Не иска нищо. Тя е отстъпчива, не е лакома, отстъпва, за разлика от живота. Прави отсрочки. В живота отстъпки няма. И всъщност страхът от смъртта е страх от живота. До момента, в който си спомним... Че смърт няма. Това е да се превъзмогнеш, да се надскочиш. Но тогава не се ражда страх от Бога, а просто любов.

А най-големият страх е страх от себето - това е смъртта, себето, което ни задържа да разберем, да проникнем в любовта изцяло, тя да проникне в нас, да се слеем, да станем едно с нея.

Затова и ни е страх да преценим себе си - то е все едно да преценяш колко си смъртен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има какво да се добави. Не бях пълна умишлено тогава, понеже в този форум много се говори за любов. А човек се познава какъв е, когато се срещне и с любовта. Тя е смърт на егото, така че смърт и любов - това са истинските прави огледала, които ни показват такива, каквито сме в същността си.

Тази среща минава през вратата на Смъртта. Тя е неописуема и е невъзможно да бъде словесно предопределена. Това е сблъсък на егото с неизвестното и непредсказуемото. В езотеричното Христианство тази среща се нарича Посвещение.

Зловещата черна маска на Мрака и Смъртта е огледало на личния ни егоизъм. Зад тази маска е скрито и ни очаква Лицето на Любовта. Ако сами решим да се самопревъзмогнем.

Така човек познава душата си и заживява в нея.

Така умира страхът от Смъртта и се ражда страхът от Бога. Едно от имената на втория страх се нарича Благоговение.

''Трябба да постъпваме така от ЛюБОВ а не от страх от Бога''Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×