Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Какъв е правилният въпрос?

Recommended Posts

Здравейте!

Нито един въпрос не е правилен и когато спреш да задаваш въпроси, когато в теб спрат да се "раждат" въпросите, тогава... :)

Нито един въпрос не е правилен и в същото време всеки въпрос е на мястото си, всеки има своя смисъл и своята роля.

Няма неправилен въпрос.

Ти питаш докато не разбиреш някога, че същината е над випроси и отговори.

Смисълът е в незадаването на въпроси. Активноста на логическата половина на ума си остава най-голямата преграда за Живота и за неговота Живеене, поради собствената си ограниченост в череп. Пръст при пръстта.

Отговорите на всички въпроси се крият в безмълвието на тишината, намираща себе си в празнотата на несъществуващото, в парадоксалното си същесвуване. Или по-точно там няма отговори, защото липсват въпросите.

Това е това и то се намира в психологията на Будите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За въпросите - добре.

Но за отговорите - простите отговори, за които се говори, че били и прости истини, са обикновено заблуди.

За питането и за отговарянето ... изкуство са достигнали дзен-философите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дзен философи? Те дали се възприемат така? Ако ги питаш, доста сопи ще изядеш. Същността на дзен е... ...!!! А философията е твърде далеч от всяка същност. Аз обичам философията, но показвам дзен-точката за обсервации. Дзен-будистите в интерес на истината не обичат нито питането, нито отговарянето като активности, но умеят да питат и отговарят чрез активности и без активности. Около тях общо взето е много весело, много бой се яде и много мозък се изоставя.

Бегло се сещам за една от многобройните дзен-притчи имащи отношения към въпросите и отговорите:

Бъра-бъра и новия настоятел в манастира щял да стане този, който можел найдобре да отговори на въпроса "какво е това", по отношение на поставената в центъра на пясък кана с вода без да назовава "кана", или "вода". Бъра-бъра и някой си казал "това, което се пълни и празни" - какъв ужас, някой си казал "е, не може да се назове" - простотии, все по-изхитрявали и някой казал "Ама това е!" - дрънканици. Готвачът дошъл и ритнал каната, водата се изляла, а той, естествено станал новия настоятел. И още малко бъра-бъра...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Същността на дзен е... ...!!! Готвачът дошъл и ритнал каната, водата се изляла, а той, естествено станал новия настоятел.

:thumbsup: Страхотен отговор!

Излиза, че всички въпроси са си въпроси - нито са правилни, нито неправилни. Умът щом ги е пръкнал, значи му е нужен отговор.

А отговорът може да се нарече "правилен", когато "изживява" въпроса, а не го "замъглява" с нови абстракции...

Сещам се сега за детското в човешкото съзнание - децата точно така "отговарят" на безкрайните си серии от въпроси - изречени и неизречени - "ритат каната" - :D е, доста вода се разлива, но както се казва - да е за здравето на детето! .. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy::thumbsup2:
Сещам се сега за детското в човешкото съзнание - децата точно така "отговарят" на безкрайните си серии от въпроси - изречени и неизречени - "ритат каната" - biggrin.gif е, доста вода се разлива, но както се казва - да е за здравето на детето!
:P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилният главен въпрас е :

- Защо се родих!,

а после следва:

а/ От къде идвам?

б/ Накъде отивам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисълът е в незадаването на въпроси. Активноста на логическата половина на ума си остава най-голямата преграда за Живота и за неговота Живеене, поради собствената си ограниченост в череп. Пръст при пръстта. Отговорите на всички въпроси се крият в безмълвието на тишината, намираща себе си в празнотата на несъществуващото, в парадоксалното си съществуване. Или по-точно там няма отговори, защото липсват въпросите.

Това е това и то се намира в психологията на Будите.

Абсолютно вярно .

Нашето логично устроено мислене, причинно- следствено устроено мислене е изцяло на базата на задаването на подсъзнателни въпроси и разбира се подсъзнателни отговори .

Нещо различно започва да се случва с ума ни , когато спрем с въпросите и с търсенето им на логическия отговор или въобще на отговор. :3d_140:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всъщност, за да има правилен въпрос, трябва да има и правилен отговор, което е абсурд.

Темата е безсмислена.

За мен.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, за да има правилен въпрос, трябва да има и правилен отговор, което е абсурд.

Темата е безсмислена.

За мен.

До голяма степен и за мен , но въпреки това има хора , които са пуснали интересни постинги , включително и ти Мона .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите предполагат и някаква цел или причина за задаването им. Отговорите са само дотолкова важни за питащия, доколкото са свързани с последните. От тази гледна точка правилния въпрос е този, чийто отговор води до постигане на стоящата зад него цел. Ами естествения въпрос който следва е: каква е правилната цел/причина? :P

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, за да има правилен въпрос, трябва да има и правилен отговор, което е абсурд.

Темата е безсмислена.

За мен.

Не, може да има въпрос, на който поне за сега да нямаме отговора.

Мен обаче ме смущава думата "правилния" и поради тази причина избягвах да пиша в тази тема. Правилен по отношение на какво, защото ей така по принцип правилен - ето това вече е абсурд. И после - кой ще го определи като правилен и по какъв критерий? Така зададена темата само провокира хората да се състезават да предлагат остроумни или философски, или дори най-вече двусмислени (че и многомислени) въпроси, с които просто им е приятно да демонстрират собствената си интелигентност, без да има особен смисъл (поне за мен).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така зададена темата само провокира хората да се състезават да предлагат остроумни или философски, или дори най-вече двусмислени (че и многомислени) въпроси, с които просто им е приятно да демонстрират собствената си интелигентност, без да има особен смисъл (поне за мен).

Всъщност има смисъл ако се разсъждава върху въпросите сами по себе си, без да се абсолютизират нещата. Ако се вникне в смисъла който задаващият въпроса е вложил, ако погледнем от неговата гледна точка и открием отговора който е най-близък до нашето светоусещане, този отговор може би ще ни бъде от полза във всекидневния живот.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Правилен въпрос търси слепеца, защото има нужда от бастун.

А вие от какво имате нужда?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност има смисъл ако се разсъждава върху въпросите сами по себе си, без да се абсолютизират нещата. Ако се вникне в смисъла който задаващият въпроса е вложил, ако погледнем от неговата гледна точка и открием отговора който е най-близък до нашето светоусещане, този отговор може би ще ни бъде от полза във всекидневния живот.

:thumbsup: :thumbsup:

Всеки от нас съдържа в себе си всички въпроси и отговори . Само че си ги задаваме и им отговаряме един по един. Всеки различен момент за всеки различен човек има различен правилен въпрос - така ми се струва напоследък. Значи темата има смисъл, ако не търсим един генерален правилен въпрос, а този, който е в хармония с конкретната ситуация... Дали е в хармония как ще разберем - може би както предлага Станимир по-горе...

Или може би като "ритнем гърнето" - т.е. изживеем ситуацията? А може би и двете...? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

поговорката е ' по-добре късно отколкото никога'. за мен съм я перефразирала ' по-добре никога отколкото късно' .

по-скоро не сме направили правилният избор и не сме се вслушали в това, какво иска душата ни . това е често явление - аз-ът иска едно, а душата друго . тогава след време драпане за да постигнем целта си , а това не става си задаваме въпроса ' защо' .

кой определя правилният въпрос ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подзаглавието е : Тема за размисъл..

не знам дали тук е мястото.. смятам, че е тук.. Това е разговор между мен и PeaceMaker относно.. Живота който живеем, целите които си поставяме, истини, лъжи.. сами вижте

Цитат

Peace Maker !!!!

Но той си се чувства комфортно там. Неква там форма на прикритие я за да спечелим любоФта на другите я нещо друго, самозалъгване, породено от стремеж да се чувстваме Добре, защото Него има във всички от нас, но ние използваме различни методи. Получаваме малко щастие и решаваме, че то е заради еди какво си... Некъв застой на мислите, бичим една и съща схема, опитваме се да я подобрим, вместо да фанем неква друга. Ех пуста гордост.

А понякога, като се стремим към дискомфорта, разбираме колко ни е комфортно в него.

тва е твой цитат ! и искам да ти кажа че се чувствам по абсолютно същия начин.. преди исках да съм известен да ме харесват да имам много приятели и любов.. а аз съм зодия Лъв и кото искам го постигам wink.gif сетне обаче разбирам.. че всичко е една илюзия.. и от това сетне насам над мен сякаш има черен облак.. моля те дай някакъв съвет искам да се оправя.. писна ми да не разбирам.. писна ми да искам и да получавам това ли е Смисълът !? Поздрави и извинявай.

Ей са нямам още диплома за да давам компетентни съвети, но чети:

Всичко което съм искал и съм бил готов да дам необходимото в живота си съм го постигнал. Обаче всеки момент ние постоянно искаме още и още. Можем до утре да спорим за това, какво трябва да искаш, какъв е пътя за постигането му. Едвали ще ни помогне особенно. Вместо това искай неща които отговарят на реалността, неща които са постижими. Много приятели ще имаш, когато можеш да си го позВОЛИш. Кво значи това: Да можеш както ти каза да даваш и да взимаш. Като подобриш отношението си към себе си, после към другите също. Съответно и хората ще реагират на новото ти отношение към тях(промяната) с промяна от тяхна страна. Всеки човек търси нещо, дали ще си ти човекът, който го има да им го даде или не, това е божа работа, но като придобиваш, неща които другите търсят ти печелиш потенциална размяна.

Но не за ден два, седмица... хъм.

Като целта е ти да мислиш само какво да му дадеш от какво се нуждае "твоя човек"

и да не се опитваш да определяш, какво да ти даде съответния човек в замяна. Има неща, които не подозираш, че могат да ти бъдат дадени от някой близък, който просто неможе да стигне до там да ти ги даде, защото все го занимаваш с някои други работи ( тва и за мен се отнася де ).

Радвай се, смей се на това което получаваш и по същия начин давай с задоволство. Смехът е храна за сърцето. Ако можеш да ограничиш желанията си до това, което имаш, ще видиш, че то ти е напълно достатъчно за пребиваването ти в този свят. А след това можеш наново да си поставиш цели и желания които да постигнеш, да придобиеш в + на това което имаш.

Относно това кое е илюзия и кое не. Много често си поставяме непостижими цели. Хубавото на целите е че ги няма в природата ние сами си ги създаваме и точно така можем сами да ги рушим, в това няма нищо срамно, да се отречеш от нещо, било то желание или тнт. Какво искаш да разбираш/разбереш ? Това е първия въпрос. Искаш да знаеш много. Е и аз, но в каква област ? За какво мислиш да го ползваш. Абсолютно знание ли търсиш ? Неразбирането е процес, мен ако си попитал smile.gif Въпроса е какво не разбираш и защо ? И най - вече трябва да имаш търпение, защото почти нищо не става както и когато го пожелаем. Обикновенно трябва да заплатим цената на нещо, преди да го получим. В Billa нишо не е безплатно. А не да искаме наготово.

Самоче в живота не винаги е така много неща ни се дават в аванс и затова понякога забравяме, че трябва да покриваме дългове.

Ще ми направиш ли ти една услуга ? Да постнеш разговора ни в някоя тема и ако искаш да го продължим, ако имаш още някои въпрос да ми кажеш къде си го поставил.

Благодаря ти.

Към това бих искал да добавя една своя скорошна случка. Преди около час и половина днес бяхме с приятели на купон ии едно момче Християн, което винаги съм възприемал като много будно и умно момче дойде при мен и почна да ме закача и да ме обижда при което не се сдържах и го ударих, а той отговори: Още веднъж го направи и ще те смажа от бой..

след което отидох при него за да поговорим, на което той представи ситуацията така: той дошъл при мен най-човешки да поговори и аз съм го ударил внезапно..

Не разбирам ! как може така да лъже да знае, че лъже но да продължава.. След което се примирих и му казах, че е прав, но вътрешно се бунтувах..

Излиза, че е най-добре да не си рпавя никакви илюзии, да не се доверявам на никого, да живея в същите лъжи, в които и всички останали, за да се чувствам разбран..... наистина не разбирам себе си, нито хората, за което ми е мъчно.

Извинявам се на форума, ако има нещо. Поздрави ! :)

Редактирано от Любомир89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се отчайвай, Любомир! Опитай се да погледнеш и през очите на твоя приятел. Може той да е прав за себе си, може ти да не носиш на майтап, а той наистина да е искал да се пошегува само. А замисли ли се, че може и той да не е искал да те обижда, само на теб така да ти се е сторило. Помисли кое в думите му те засегна, кое те накара да удариш.

И не губи вяра, защото тя е най-ценната!

Успех, дете добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжелявам, че не съм чел първите 12 страници изказвания преди аз да се изкажа по въпроса за въпроса, обаче ви уверявам че ми е доколкото помня за първи път. Ако съм ви излъгал може и да ми е за 2ри път.

Но имам желание някой ден да прочета всички коментари, които за мен лично са с голямо значение, извинявам се, ако някой се чувства пренебрегнат.

По темата:

Ха - ха

За "правилният" нищо немога да кажа. Са да не искате да ви измислим един въпрос за всяка ситуация. Ех ако можехме да се питаме по улиците, мъже и мъже "Обичаш ли ме ?". Са ако на някой мъж му се случи друг мъж да му каже "Обичам те" - Емо бате сори, че те цитирах.

че го обича и този, който го изрича това не иска да става хомосексуалист, нито пък аз в случая,

а просто изразява чувства, емоции... То в днешно време дори и влюбените не го повтарят достатъчно често, сигурно този въпросния момък замества 1 - 2 - 3 влюбени двойки. Не мисля, обаче че доста хора дори от неговата компания го оценяват това нещо.

Та в живота няма само въпроси и отговори. Има и споделяне. Като ми кажат "Обичам те" аз мога да си замълча, ако се чувствам неловко, а мога да отговоря "И аз бате" В този случай имаме два отговора един след друг.

"Глупав въпрос няма" - Когато човек пита, това е показва, че той проявява интерес. Жалко че напоследък внимание обръщам по - често, когато очаквам да получа нещо, а не когато очаквам да дам нещо. Случвало ли ви се е да питате въпрос, на който вие самите да знаете отговор, само и само за да го изкажете този отговор или да накарате другия човек да се замисли над определен въпрос(тук под въпрос визирам област, тема, знание)

за който вие сте решили, че е важен ? НЕ, не казвам да правите това.

Обаче когато вас ви зададат въпрос, вие малко или много сте в състояние на даващ съвет човек, до чието мнение се допитват. - Рядкост е това според мен и късметлии са тези, които ги питат интересни работи. Нали така ? Когато нещо необичайно ни грабне вниманието.

"Ех удоволствие ми беше да ти помогна. За мен беше удоволствие." - Кога за последно сте го чували това ? По времето на бабами на хората им е писвало от тази формална учтивост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×