Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
TaniaV

Подсъзнанието на децата

Recommended Posts

Здравейте!Вчера открих този сайт и страшно се заплеснах по него.Всякакви теми за всеки човек с различни интереси и влечения.Бих казала че изчетох почти всичко което ме интересува ,а то не е малко.Накрая реших да се регистрирам и да пиша първо във под форума на моята специалност,а именно ПЕДАГОГИКАТА.В другите форуми имаше теми за Съзнание,Подсъзнание и прочие.Но никъде не видях за подсъзнанието на децата.Миналата година си купих следната книга "Подсъзнанието може всичко: За деца от 3 до 12 години"6670.jpg(паралелно бях си взела и "Подсъзнанието може всичко")Изчетох я на един дъх и се изумих.Какво чудо върши силата на мисълта!А при малките деца,не мислех че е възможно.Затова реших да експериментирам с "моите" деца от групичката ми.И "О чудо",взе че подейства.

Джон пише за това ,че не бива да казваме на детето "Ти не можеш",а само "Ти МОЖЕШ!!"Първия ми опит беше това:Едно от децата(3 г) не можеше да си облече дрешката и ме помоли за помощ,наместо да му помогна му казах "Опитай се сам!Знам че можеш!!"Детето ме погледа изумено и направи опит да се облече,след което проплака :"Не могаааа"Аз обаче настоятелна :"Можеш!!Хайде опитай се още веднъж"Ей облече се това дете.А аз :"Браво!Видя ли че можеш!"Като наблегнах по скоро на "МОЖЕШ".Така и аз бях щастлива че правилно съм използвала силата на мисълта върху детето,и то беше щастливо, че е успяло само да се облече. :thumbsup2:

Автора още казва,че ако едно дете е непослушно ,не трябва да му се казва примерно : "НЕ бягай!!" или "НЕ скачай!!" и друго започващо с "НЕ".Защото мозъкът не признавал тази частица "НЕ" и правeл само другото.Реших и това да опитам.На път за детската площадка децата нетърпеливо хукват напред.И нали съм си учителка :"Не бягайте ,ще паднете" .А те бягат и едно наистина пада.На другия ден след прочета на книгата ,децата отново хукват към площадката ,а аз :"Вървете внимателно към площадката!!".Хей и това действа!!Те вървят не бягат не се гонят.От този ден нататък използвам силата на подсъзнанието не само върху учениците си ,но и върху себе си.ДЕЙСТВА.

Ще се радвам ,ако и вие споделите опит или мнения по въпроса. :feel happy:

Поздрави!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла във Форума :rolleyes: .Мисля че си на прав път с работата си с децата :dancing yes: .Учителя е писал за децата,главно за тяхното възпитане,което започва още с зачеването му,доста работи са,ще се опитам да засегна някои :

Майката влияе на детето си,докато е още в утробата,чрез своите мисли,чувства и постъпки.А също голямо влияние на детето оказва и храната на майката,както и тази която дава на детето си след раждането му.От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето (светия или престъпник).

Таня а можеш и да направиш и друг опит с децата,което го препоръчва Дънов-ако някое дете е своенравно,дай му 2 ореха,и гледай как ще му подействат.Числото 2 е магнетически метод,а ако някое дете е неуравновесено по характер,дай му 3 ореха или ябълки.Числото 3 е закон на равновесието.Ако искаш да развиеш у детето чувство на справедливост,давай му по 4 ореха.Чувствата въобще 5 ореха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Прекрасна тема! Прекрасни разсъждения! Благодаря ти за споделения опит, Таня!

Добре дошла и от мен! Много съм щастлива, че сме колежки и двете много обичаме децата и професията си! Очаквам с много интерес мненията ти и в другите теми, както и нови теми, които ще заинтригуват всички! :thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, TaniaV!

Добре дошла!

Напълно съм съгласна с всичко, което си написала. Бих добавила само след 12 години: до 18, 33, 45, 60...

Защото позитивното мислене е важно във всеки един момент от живота ни. И наистина действа.

:3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато носим отговорност за деца, свободата, която има оставяме, е ключов проблем... с повишена трудност...

Тяхното подсъзнание изисква свобода да изучават света си по своя начин - не през опита на възрастния - само така се гарантира обновяването на човешкото съзнание и прогреса ни като вид. От друга страна възрастните носят отговорността едновременно и за оцеляването на гените си, и за осигуряването на максималното им "подобряване".

Аз си реших проблема като се научих да осигурявам на децата свободен избор в определен от мен периметър. За това е необходимо, обаче възрастният да се откаже от претенциите, че неговият вариант за ситуацията е най-добрият за детето и да я разработи така, че да предложи няколко варианта - еднакво добри, еднакво учещи. Всеки от вариантите трябва да има нещо лесно и нещо трудно, нещо приятно и нещо не съвсем... Освен това се предвижда и приемане за нормално детето не успее от първия път и да има право да смени избора си сам без да получи упрек - напротив!

Когато започнах да оставям на децата свобода при избора как да изпълнят дейността и кога, отначало настана учудване и леко объркване - не са свикнали на това, но бързо се съвзеха. Веднага пролича кой е държан на късо въже и кой е имал възможност да избира и носи отговорност за избора си. Първите без да обмислят избират най-лесния на пръв поглед вариант. Вторите оглеждат внимателно вариантите и казват, че искат да опитат единия, ако не стане, отказват се и минават към друг. След известно време, когато се усетят по-подготвени, опитват сами и други варианти.

При неуспех първите стоят и чакат упрек или назидание от моя страна. Аз само им предлагам да опитат друго и казвам, че така е станало много добре - навреме сме разбрали как ще е по-трудно... Благодарм за грешката - не я наричаме гршка, а поука. Скоро и те стават по-спокойни и свободни - а заедно със спокойствието, радостта и свободата идват вниманието и самоконтрола и отговорността за себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят казва: "Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам."

.... Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.

Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.

Боян Боев - Учителят за образованието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×