Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ла Горда

Мисли от Учителя за Живота

Recommended Posts

Аз наричам този живот – живот на безлюбие.

Хората се раждат без любов и умират без любов; страдат без любов и се радват без любов; развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов и т.н.

Това е трагичното и драматичното в живота.

Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче?“

Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта.

Явно говорих

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"„Онова, което Бог е съчетал“. Щом Бог е съчетал нещо, на същото основание и човек е изпратен на земята да направи нещо в духа на това, което Бог е съчетал. Който не разбира този закон, може да изпадне в заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи: целият свят лежи в заблуждения, в изкушения. Поради заблужденията, хората нямат ясна представа за живота. Те нямат нужната любов. Без любов животът е неразбран, непознат за човека. Без любов животът е мъчение. Любовта е необходима за човека, за да познае живота. Че страдал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота. Илюзиите са на второ място. На първо място е любовта, която ражда живота. – Главата ми побеля от страдания. – Ти се лъжеш. Твоите страдания и мъчнотии са от книга.

*

Единствената мярка в живота е любовта. Без любов, като Божествена мярка, животът остава неразбран. Който има любов, той разполага с онази мярка, с която може да мери всички неща. Който е придобил любовта, той се е домогнал до щастието в живота. Дето е любовта, там е щастието. Това правило няма изключение. Казват, че любовта била празна работа. Празнотата е в безлюбието, а пълнотата на живота – в любовта. Докато си служите с любовта, като мярка в живота, всякога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие. Ако изгубите едно от тия качества, вие сте изгубили мярката си. – Какво да правя тогава? – Намери мярката си и я постави на място!

*

Любовта е път за разрешаване на трудните задачи в живота на човека. С други думи казано: Любовта е път за сърцето, мъдростта – път за ума. Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мъдър.

*

Сега ние говорим за закона на любовта, като връзка между душите. Когато се направи тази връзка, животът на хората ще потече по естествен начин. Тогава никой никого няма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагат взаимно. Законът на любовта изисква взаимна помощ между хората. Когато се свържат със закона на мъдростта, светлина ще потече в умовете им, и никой няма да се спъва. Пътят им ще бъде осветен. Когато се свържат със закона на истината, хората ще бъдат свободни. Необходимо е човек да бъде свободен. Без живот, без знание и без свобода човешкият дух и човешката душа не могат да растат, не могат правилно да се развиват. Това са велики заповеди, написани на човешката душа.

*

„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям.“ "

Което Бог е съчетал, Утринни Слова, 22.03.1936 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мнозина казват, че животът е тежък.

Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога.

За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, какво Бог мисли за него.

Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек.

В Бога няма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него,

вие не се нуждаете от никаква препоръка. Животът ви ще бъде вашата препоръка.

Като говоря за живота, с това аз не искам да погълна всичкото ви внимание върху него.

Животът се проявява върху една широка площ. Колкото повече тази площ се разширява,

толкова повече тя се използува, както от отделния човек, така и от цялото човечество."

Вътрешна връзка, Съборни Беседи, 20.08.1936 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, вие си мислите, защо сте дошли на земята.

- Дошли сте, за да обработвате вашето лозе.

Може да кажете: Най-после, ние не трябва ли да живеем? Че в какво седи животът?

- Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. Ако от ден на ден ти не ставаш по-здрав, по-умен и по-изобилен с живот, какво разбираш от живота.

Домовит човек

Беседа, държана от Учителя, на 7-ми март, 1926 г., София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път.

За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши.

За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши.

От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. Като работи правилно, човек ще се примири с противоречията в живота.

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието.

Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно.

И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.

Придобиване на щастие

(Общ Окултен Клас, 30.05.1928 Сряда, София)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия.

Някои казват: „Ами нали земята минава все един и същи път, обикаля около слънцето, значи има повторения в живота?“ – Да, но никога земята не минава през едно и също пространство; пътят, през който е минала предишната година, е друг; сега минава в друга област и опитността е различна.

Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопевецът казва: „Само един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония“. Само Господ има тази прерогатива да слезе в тези дълбини, където сте направили престъпления, и да ги заличи със своята четка.

Докато слезе Господ в тези места да заличи вашия грях, вие ще трябва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашите сълзи са потребни на Господ, за да напълните с тях цяла бутилка, която Господ пази. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе и ще слезе на мястото на прегрешение, на престъпление, за да поправи живота ви, като отвреме навреме ще разквасва устата си със събраните ваши сълзи. Само така ще може да се измени вашият живот. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко в нея ще разберете, че тя е една велика истина в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ мълчи и не отговаря на нашите страдания?“ – Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н.

Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, но втори път не греши“.

Малкият закон

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе върху себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака да му дойде Господ на помощ и само така успя. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човечеството“. Безразлично е дали си голям или малък в света, всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?“ Именно това последното правя аз. Нима този, когото болят краката, не усеща никаква болка? И не трябва ли да му се направи малка разтривка, въпреки болките? В известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други напред при случай на опасност“. Това е истинска философия. Животът на обществото е такъв, какъвто и на отделните индивиди. Между един народ и неговите членове има известно съотношение, но и всяко същество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. "

Малкият закон

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два Божествени закона са поставени у човека така: първият, Великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи: без Любов към този закон не може да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие.

Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула."

Малкият закон

icon12.gif

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Обаче разумния живот не живее в крайности.Той уравновесява енергийте, които текат в корените и в клоните на неговия организъм.Щом соковете на неговия организъм текат правилно, той се развива нормално.Щом става въпрос за страдания, човек трябва да различава кои са необходими и кои ненужни.Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине.Те са предвидени от самата природа.Разумните страдания представят необходимата тежест в параход или лодка, когато плуват по водите на моретата или океаните.

Има моменти в живота на човека, когато той се чувства много натоварен.Той казва:"Големи страдания имам"Какво трябва да направи тогава?Да отиде на пристанището, да се разтовари малко докато му олекне.Обаче влезе ли в бурното море, той веднага трябва да се натовари, за да пази равновесие всред бурите на живота.

Сегашния живот на хората не е нищо друго освен непрекъсната верига от изпити.Днес всички хора държат матура.Някои казват:"Как ли ще преживеем?"Няма какво да мислите за преживяването си.Вие държите матура.Следователно вие или ще издържите матурата или ще ви скъсат.Ако ви скъсат, ще умрете, а това показва, че имате душа.Ако издържите, ще оживеете, а това показва, че имате дух.

Място на добродетелите09.05.1926г.МОК"Време и сила"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Извор на живота е любовта.Любовта носи пълния живот.Животът става реален , когато човек познае любовта.

Животът става реален, когато човек познае любовта.

Ако човек не разбере любовта, не може да разбере и живота.Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.Ако не разбара времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

Най великото нещо извън любовта е животът.Животът е плод на любовта.Но любовта и животът не са едно и също нещо.

В живота постоянно се извършват два процеса:единият процес е процес на съграждане, а другият процес на рушене.В любовта тези два процеса не съществуват.Тя е нещо чисто и единно.В живота обаче има диференциране.

Живот без любов няма никакъв смисъл.Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

Живота не може да се прояви без обич.Живот без обич няма.Първият път, по който животът тръгва, е обичта.За да покажеш, че живееш трябва да обичаш.Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат.

Живот "Учителят говори" Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Животът представлява усилие на духа да се прояви във външния свят, към периферията.Когато духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.Временния живот обаче е само сянка на живота или най- малка проекция на целокупния живот.Вечния живот съдържа безкрайни възможности.Той носи всички условия за разумно растене.А под целокупен живот се разбира общата мирова душа, която се проявява в цялата жива природа.Нашите души са части или удове на тази велика душа.

За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме, каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.

Животът обаче не се проявява само в една форма- той се проявява в безкрайно много форми.

Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава.Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава.Нищо не е в състояние да го разруши-животът е по- силен от смъртта.Той е свободен, неуловим, непреривен.Той не спира.

Животът, който е в нас, е съвършен.Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на живота.

Където има разумност, даже и най- слабо проявена, там има и живот.

Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдание и мъчения.Този именно живот е дял на човешката душа.В него всичко се проявява на своето време.В този живот няма смущения, а постоянна работа.

Живота сам по себе си един.Физическият живот, Духовния живот и Божествения живот са три велики прояви на целокупния, единния живот.Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели.Физическият живот постоянно се изменя и променя.Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.Духовният живот се променя, без да се изменя.Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.Ала всички тези прояви на живота са тясно свързани.Те са части на едно цяло- на целокупния безграничен живот.

Живот "Учителят говори" Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към Духовния и Божествения живот.

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината- в растенията, в плодовете.И хигиената на физическия живот започва с правилната използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете.С други думи тя започва с правилното ядене.А яденето е предговор на физическия живот.Тъй както предговор на Духовния живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.

Животът е съкровище, което трябва да се пази.Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана.Остави го да тече от великия извор- Любовта.Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност.Освети го чрез истината, която дава Свобода на Живота във всички направления.

Защото животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

Зазоряване на Живота това е Любовта.

Изгрев на Живота, това е Мъдростта.

Пладне на Живота, това е Истината.

Зазори се в Живота!Напъпи!Стани, изправи се и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.

Изгрей в Живота!Разцъфти се и вържи плод!

Достигни неговото пладне!Узрей!

И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.

Живот "Учителят говори"Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Първата ценност в природата, това е животът.Ако човек знае да оценява живота, той вече има права мисъл.Противоречията произтичат от това, че ние не ценим живота.Онова, което ни е дадено, ние не го ценим.

Ценности в живота има.Ценното е в човека, когато той може да се увеличава.Ценното е в детето, когато то може да расте.Ценното е в живота, че животът се движи.Там дето има движение, има живот.Ценното в живота е движението, посоката.Поне в една посока на движение да има.Ценното в знанието или в мъдростта е разширението.Животът се движи, знанието се разширява.Ценното е ,че човек се освобождава.В истината ти си свободен да се движиш във всички направления.Това е истина, която не те ограничава в никакво положение.

Ако в живота на един човек не стават промени, ако да кажем някой човек е утвърден, някой път някои хора се утвърдяват морално.

Истинският живот е да намери човек онази, истинската посока, в която човек може да се движи във всички направления, без да се ограничава.

В живота човек някой път иска да се е утвърдил.В истинския живот човек не трябва да се утвърдява.Понеже утвърдяването разбира известно ограничение на нещата.Но човек подразбира вечният живот.То са вечните възможности, при които човек може да се прояви и в знанието, да не чака до един краен предел.

Всички неща се превръщат в добро само по закона на любовта.Ако искаме нещата да се превърнат в добро, ние трябва да вървин по закона на любовта.Законът на любовта, то е закон на живота.Казвате:"Дотегна ми този живот"Няма какво да ви дотяга.Неразбирането на живота донася тягости.А добрият живот, това е една възможност, в която Писанието казва:"Това е живот вечен да позная тебе, единаго и истинаго Бога", вечният живот.Онзи, възвишеният живот, произтича от познаването на Бога.Но ти не може да познаваш Бога, ако ти го търсиш отвън.Ти не може да имаш вечният живот.Понеже ние познаваме Бога външно, в следствие на това , ние имаме тези противоречия.

В природата съществуват два порядъка:единият порядък е Божествен, другият порядък е човешки..Бог е направил така, че Божествените условия, Бог ги е поставил в човешки порядък.В човешкия порядък се намират всичките условия, при които човек може да живее.Те са външни неща.Божествения порядък седи във вътрешните възможности, във възможността на живота.Животът трябва да има условия, трябва да има възможности за постижения.Казвам:Възможностите са отвътре, а условията са отвън.Някои от вас може да каже:"Аз не може да живея".Ти може да нямаш условия, може да имаш възможности,законът е такъв.Възможностите могат да създадат условията, а пък външните условия може да дадат възможност на живота да се изявява.

Ценност и посока 07.09.1938г. "Божественият импулс" ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения.“

Из „Сега скръб имате“ – НБ, 1 март 1925 г.

„Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата й се изпарява, а част от водата й се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.“

Из „Който иска славата“ – НБ, 25 януари 1925 г.

„Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.

Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае.“

„Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.“

„Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.“

Из „Замъждяло свещило“ – НБ, 18 януари 1925 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият закон на радостта е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата „Ж", с която започва думата „живот", е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметъра на кръга. Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу на същата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно човек е произлязъл от движението на тия два кръга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение.

Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, т. е. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. Най-малката причина е в състояние да доведе човека в положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо човек само констатира, че се е проявило или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се определи. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството.

~

...пожелавам ви като ученици на окултна школа да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. Ако нямате свои опитности, всеки може да ви измами и подхлъзне. Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната канара, там всичко е реално. Това лесно може да се провери. Как? Вземи свещта на твоя живот и виж можеш ли да четеш на нейната светлина. — Не мога да чета. — Щом не можеш да четеш, ти не си в реалността. Ела сега при мен и виж можеш ли да четеш на свещта на моя живот. — Мога да чета. — Щом можеш да четеш, сега и двамата сме в реалността. Тази реалност никога не се изменя. И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. Те всякога запазват своята радост. Следователно дойдете ли до живота, не го търсете вън някъде, било в космоса, било в слънцето.

Де е животът? В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано.

Онези от вас, които нямат тази опитност, казват: Може да е така, може и да не е така. Обаче някога, когато се домогнете до това чувство в себе си, ще видите с каква голяма бързина то се движи. Тогава вие ще почувствате, че цялата Вселена, всички живи същества, от най-малките до най-големите, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът. Желая ви това чувство да се прояви у вас и всички да съзнавате живота в себе си. Направете опит за цяла седмица да се наблюдавате, да видите дали ще откриете това чувство в себе си. Все ще откриете нещо. Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Не мислете, че сегашният ви живот е лош. Не, той е най-добрият живот, който сега можете да имате. Засега по-добър от този живот не може да ви се даде.

Отличителни черти на живота, МОК, 25.10.1922 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота трябва да отделяте съществените неща - вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са преходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки преходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество. То носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или възраждане. Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото.

Трите изпитания

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. 

Ще кажете, че признавате само добрите прояви в живота. И лошите прояви имат смисъл, както и добрите. Животът се движи между два полюса – добро и зло. Важно е, да можете да се ползвате от тия две сили. Не е лошо, че съществува добро и зло. Лошо е, когато човек нито доброто може да реализира, нито злото може да използва.

~

Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. 

Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. 

 

~

Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си. Това значи, да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението.

 

 

Освобождаване, МОК, 4 юли 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.

Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата.

Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

~

... като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. 

Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.

~

Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

~

Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

~

Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.

— Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.

~

Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. 

Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.

 

Първата буква, ООК, 6 март 1929 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато се придържат в старите разбирания, хората не могат да постигнат нищо. Човек трябва да знае, че може да учи и като млад, и като стар. От него зависи да използва условията.

 

Мнозина разглеждат живота с оглед на смъртта. Те искат да знаят, има ли друг живот, или не. Ако има друг живот, има смисъл тогава човек да живее по-висок духовен живот; ако няма друг живот, въпросът се поставя другояче. Дали има друг живот след смъртта, или няма, това зависи от съзнанието на човека. Ако човек не е готов за другия свят, и да влезе в него, нищо няма да придобие.

 

Ако влезеш в някоя черква, а не си религиозен, ще станеш ли религиозен? Ако влезеш във водата, ще станеш ли риба? Всичко, което човек може да придобие, зависи от неговия дух. Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които са необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човек.

 

Съвременните хора нямат ясна представа какво нещо е човек. Те казват, че човек се ражда, живее известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва с него. Някои вярват, че след смъртта си човек отива в друг свят, но повече нищо не знаят. Наистина, човек отива на онзи свят, но какво място заема там, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиват на едно и също място.

 

И животните са в човешкия свят, но какво място заемат в този свят и те не знаят. Кокошката знае, че живее в курник, конят – в конюшня, волът – в дам, рибата – във водата, птицата – във въздуха. Обаче, нито курникът, нито конюшнята, нито дамът, нито водата, нито въздухът представляват човешкия свят. Каква представа имат животните за човешкия свят, това зависи от тяхното съзнание. Следователно също така и представата на човека за този и за онзи свят зависи пак от неговото съзнание.

 

~

Какво представлява пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: „Учи, работи, прилежен бъди“. Като се разгневиш, пулсът пак казва: „Не се смущавай! Бъди спокоен“. Като се разболееш, пипни пулса си. Той ще ти каже какво трябва да правиш. Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън.

 

Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т.е. малкият духовен свят, който е във вас.

 

И тъй, когато искате да знаете какво е положението ви в Божествения свят, сложете ръката си на челото. Вие пренебрегвате тия неща и се занимавате с математика, с философия, с финансови науки, с право и т.н. И това е добре, но освен вашата математика има жива математика, която определя отношенията ви с хората. Според тази математика, всеки човек е известно число, което вие трябва да знаете. Като знаете числото на човека, ще знаете какви сили работят в него. 

 

 

Прилежание, Рилски Беседи, 30 август 1940 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли живота.

Най-първо, какъв е смисълът да ни се даде живот? 
Трябва да знаем, че и най-лошият 
живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. 

В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. 

И ти като не разбираш, спъваш се. 
И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота...


Вечно подмладяване. Закон на вечната младост, ООК, 22 септември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквато основа поставиш на живота си, такъв ще бъде и по-нататъшният градеж. Да водиш порочен живот, това значи да съградиш сламен мост и по него да прекарваш тежка артилерия. Какъв ще бъде резултатът от този мост? Велика наука, велико знание се изисква за човечеството. 

...вие трябва да поставите в живота си здрава основа, да не обвинявате съдбата си за вашите нещастия и несполуки. Човек сам пиш
е съдбата си. Той пие, а кръчмарят, като съдбата, пише, колко дължи. Щом се обърне към законите на държавата, последната отива на страната на кръчмаря и казва: Ще платиш! Държавата е дала право на кръчмаря да изисква от своите посетители да плащат. Той казва: Този билет ми дава право да си изисквам парите, които ми дължиш. Вие отивате при един търговец и днес взимате на кредит, утре взимате, докато един ден се съберат хиляди левове дълг и казвате: За Бога! – не бързай, почакай малко, ще ти платя. – За никакъв Бог не чакам. Пари ми трябват, ще платиш, нищо повече! Законът е на негова страна. Ако този търговец е мек, добър човек, той ще постъпи по човешки. Обаче, ако е жесток, суров човек, ще ви нагруби, ще ви огорчи, ще помните, кога сте имали взимане – даване с него. Кой е крив за това? Умните хора дългове не правят. 

Казвате: Какво да правим сега, като и ние сме направили толкова дългове? Това, именно, желае сега невидимият свят – да ви освободи от дълговете. Той иска да ви покаже начин, как най-лесно да се освободите от дълговете си. Казано е, че светът лежи в лукавия. Това значи, че светът е затънал в дългове, които трябва да се изплатят. С пребиваването си на земята, Христос е показал на хората начин, по който те могат да изплатят дълговете си.

Съвременните хора казват, че Христос се пожертвал за човечеството, т.е. изплатил дълговете му. Наистина, Христос изплати дълговете на хората, но в Божествения свят. Всички хора имат да плащат на Христа големи суми, които ще трябва да изплатят. Той ще повика длъжниците си при себе си, да платят дълговете си, но ако Му се помолят да отложи плащането, защото нямат възможност да се издължат, Той ще ги прости. Ако онзи, на когото Христос е простил дълга, отиде да притеснява и да изтезава някой свой длъжник за нищожна сума, Христос ще каже на слугата си: „Върнете този при мене, да изплати дълга си!" Слугата отново ще го въведе при Христа, Който ще го запита: „Ти готов ли си да простиш малкия дълг на брата си, както аз ти простих големия? Ако си готов да простиш на брата си, и аз няма да искам твоя дълг."


Твърдата храна, Неделни Беседи, 18 декември 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×