Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Мисли от Учителя за Любовта

Recommended Posts

Има един разказ, който характеризира цялото

човечество; той при лича на приказка от „Хиляда и една

нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел

да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на

лозето.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“

„Какво искаш? Скъпоценни камъни ли?“ Онзи му казал:

„Та аз имам толкова много от тях!“ Другият му казал: „За

Бога помагаш ли?“ Човекът отишъл с мотиката да помага.

Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!“

Такава ще бъде бъдещата Култура. Направете една услуга

без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се

заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта.

Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим

от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то

не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо

не се заплаща.

Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с

Любов. Ако пиеш, пий с Любов. Яко ядеш, яж с Любов. Ако

правиш добро без Любов, не го искам. Всяко нещо, което е

направено от някого за мен с Любов, и той се ползва, и аз

се ползвам. Това ще турим като един велик закон: вършете

всичко с Любов и бъдете разнообразни в методите.

Най-висшата подбуда за работа е Любовта. Не започвайте

никаква работа без Любов.

Пазете това правило! Трябва

човек да започне да се запитва за кого работи, за кого

мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос.

Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди,

но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат.

Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но

сега вършим нещата по закона на принуждението.

Когато

има каква да е материална подбудителна причина, то не е

вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече

и то да е силно за теб.

Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ

Ученикът трябва да разсъждава обективно,

безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към

въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не

от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се

намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес

всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине.

Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с

рисуване, с други изкуства, с изучаване на език.

И щом човек

има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде.

стр. 324

Акордиране на човешката душа, том 1

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След Мойсей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам:

Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.

Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост.

Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си.

Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.

Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много неща му предстоят още за изучаване.

Господар на съботата (Неделни Беседи, 13.04.1930 Неделя, София)

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.

Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява.

Необятна любов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света.

Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света.

Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях.

Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

Първи стъпки на ученика – 1

Боян Боев - Доброто разположение

(Това е цитат от Учителя, публикуван от Ася_И в темата "Пет първоначални качества на ученика")

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.“

Из „Ти си!“ – НБ, 7 декември 1924 г.

„Някой казва: От омразата ще се роди любов. Това е крива философия. От омразата любов не се ражда. От любовта омраза става. Кога? – Когато любовта е малка. Тогава казвам: Малката любов създава леда, а голямата любов създава водата. Малката любов произвежда леда, и като го пипнеш, студен е, а голямата любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата любов създава пaрите; още по-голямата любов създава пламък и огън; още по-голямата любов създава светлината, а още по-голямата любов какво създава? – Създава мира.“

Из „Миротворци“ – НБ, 21 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Любовта се познава по това, че при всички противоречия и недоразумения между хората, никого не съди. Тя не казва, че този или онзи не е прав. Гледа на всички хора, като на удове от един общ организъм. Онези, които имат по-добро разбиране, по-малко грешат. Който има по-малко любов, повече греши; който има повече любов, той по-малко греши. Същото се отнася и до мъдростта, и до истината. Това е закон. Ако любовта намалява, и животът намалява; ако любовта се увеличава, и животът се увеличава. Любовта изключва всички противоречия. Тя е велика сила, която се справя с всичко.“

Из „Неизменни величини“ – УС, 5 декември 1937 г.

„Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите.“

Из „Служене на Бога“ – УС, 28 ноември 1937 г.

„Казвате за някого: Този човек е високо интелигентен. За друг някой казвате: Този пък е от простосмъртните. Защо за първия се произнасяте добре, а за втория не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува между двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има две допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тях ще се явят разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки.“

Из „Сам с ума си“ – НБ, 9 януари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Някой казва: Сърцето ми гори от любов. В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух. Вземат ли тези неща участие в любовта му, вие имате пред себе си истински човек. Следователно, ако писателят е проникнат от тази любов, като топне перото си в мастилото, той ще напише нещо велико и красиво.“

Из „Иди повикай мъжа си!“ – НБ, 6 март 1927 г.

„Идването на Духа Божий в човека представлява продължителен процес на разширение и на придобиване на светлина. Постоянна светлина трябва да има човек! Той трябва да расте от слава в слава, от светлина в светлина и от доброта в доброта. Някой казва: Аз имам Божията Любов. В тази любов има градация. Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато събере всички хора в себе си. Засега в сърцата на хората няма място за всички. Не е достатъчно човек само да обича хората, но той трябва да бъде във връзка с тях, както и с ангелите, да почувства и тяхната любов и култура.“

Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.“

Из „Замъждяло свещило“ – НБ, 18 януари 1925 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо; това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш, това е процес на Любовта, при който развиваш силата си; да те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи, когато Бог работи върху душата ви с Любовта си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия. Без тези условия, никой не може да ви обича.

И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан. По този начин става смяна в процесите, при които колелото на живота се е завъртяло в обратна посока. При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека, или в неговия сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т.е. в неговия умствен свят. Ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. ...... После пак започва отново.

Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан. Ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност

Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат. Защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат, съставят два полюса на живота. Който обича, той създава субективния свят на живота; когото обичат, той създава обективния свят на живота. Затова, който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича.

Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“. Това значи: Да отразиш Божественото в себе си. И когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва. Когато човек загуби радостта си, тава показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото, човек не трябва да мисли, че Любовта, която проявява, е негова. Човек е само проводник на Божествената Любов и интелигентност.

. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта. Той трябва да я преживява. Следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят.

Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е сянка на Любовта?“ Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит, да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за която ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране. Достатъчно е за един момент само Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да, дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос, Това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на Любовта.

Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за да издържат на силните вибрации, на силните токове на Любовта. Ето защо, окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им, с цел силите на техния организъм да се нагласят съобразно природните сили и течения.

Сега, като казвам, че вашата любов е сянка на реалната любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази любов, нямате опитност за нея и не я познавате.

. Когато обичате някого, тогава, именно, възможността за изневеряване е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост. В Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изневеряване. Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята. Дето има изневеряване, там не може да става въпрос за Любов. Тъй щото, едно трябва да знаете: щом се съмнявате, интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, Любовта отсъства от сърцето ви.

Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Противоречия в живота

13-та Лекция от Учителя, МОК година първа, държана на 24 май 1922 г., 5 часа̀ следобяд, Витоша.

Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.

"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питам: Защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат? Имате ли нужда от това? Нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон. Следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Дето има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили? Каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например, да обичате и да ви обичат, това са стари идеи, идеи на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените – да ги обичат. ...... Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не си прави. Прави са те, но от ваше гледище; от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат

Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а от там да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схваща тези неща, човек ще изпада в смешни положения............. Преди всичко, човек трябва да се запита, има ли любов в себе си и неизменна ли е неговата любов? Не е достатъчно само да се говори за любовта, но тя трябва да се прилага в живота. Ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира.

Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича. Намерили ли сте, обаче, човек, който да ви е обичал, както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат. Проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл. Те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов? Тя трае само един момент. Това не е още любов, това е само моментна проява на любовта. Че някой ви подарил нещо, или ви дал един обед, това е временна проява на любовта. Следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате. В моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране. Като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне. Когато любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя. Това може да стане моментално, може да стане и постепенно – от човека зависи. Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформяват, претърпяват промяна, каквато претърпява въглена, докато се превърне в диамант. Мислете върху Любовта като сила, като принцип, за де дойдете до положителното знание.

Вие сега сте в права посока, но методите, с които си служите, са стари, затова не могат да ви помогнат. Например, мъж и жена се обичат, разговарят се, четат Евангелието заедно, добре върви всичко, След това мъжът казва: „Жена, искам хубаво да ми наготвиш!“ – „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?“ Те говорят за любовта, а живеят по стар начин.

Любовта е посещавала всекиго, но за кратко време само. Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: „Ще раздам всичкото си имане. Аз искам да служа на Бога“. След 2–3 часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: „Не му е дошло още времето. Не трябва да бързам“. След 5–6 месеца пак се вдъхнови, пак е готов да раздава имането си. Току изведнъж се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този живот, виждате, че цялата е изписана с взети, но неизпълнени решения. Такава е любовта на повечето хора. Това не значи, че те нямат любов. Всички хора имат любов, но тяхната любов още не е приложена. Това, което сега говоря, се отнася до вас, като ученици. Докато не създадете в себе си нови форми за проява на Любовта, нищо не трябва да говорите на външните хора.

Когато в човека се пробуди обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо. Това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата обич, той е радостен, доволен. Щом го забележат, радостта му изчезва; Направете следния опит, да проверите думите ми. Минете покрай някой беден човек и без да забележи той турете пред него 20–30 лева. Щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка 20–30 лева. Той ще ви благодари, но ще ви запомни и дето ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен. Защо? Развали се нещо в Любовта. Следователно Любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората. За любовта ви никой не трябва да знае.

Връзки на знанието-МОК

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаете ли коя е силната черта на любовта на физическия свят? Най-силната черта на любовта на физическия свят е движението. Следователно, дето има голямо движение, там има и голяма любов. Коя е най-силната черта на любовта в астралния свят? – Чувстването. Коя е най-силната черта на любовта в умствения свят? – Мисълта, процесът на мисленето. Коя е най-силната черта на любовта в причинния свет? – Причините. Любовта на човека, който живее в причинния свят, е твърда, неизменна. За такъв човек важи поговорката; „Дадена дума, хвърлен камък“. Жертвата е в причинния свят. Може да се жертва само онзи, който живее, или поне който от време на време прониква в причинния свят. Може. Може да се жертва само онзи, който има какво да жертва. Който живее в причинния свят, само той има какво да жертва. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва. Той не разполага още с нищо. Богатството на човека е в причинния свят, затова там има какво да се жертва.

Прояви на съзнанието

18-та лекция пред МОК - година първа, 28/06/1922, сряда, София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Религиозните хора говорят за служене на Бога, на Христа. Кой човек може да служи на Христа?

Само онзи човек може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнат от Любов към човечеството.

Христос дойде в света да спаси хората, да ги избави от греха. Какво нещо е грехът и защо хората грешат, не питайте. Грехът е взривно вещество, което експлодира от най-слабото докосване.

Тъй щото, задачата на човека е да не греши, а не да изучава произхода на греха.

Когато двама души се обичат, лесно могат да произведат искра помежду си. Тази искра е в състояние да запали взривното вещество в тях и да произведе голям пожар. Стане ли взрив между тях, те не искат вече да се видят. С това се обяснява ненавистта, която се явява между хора, които години наред са се обичали.

Днес хората са изгубили доверие помежду си, вследствие на което и Любовта ги напуща. Мъжът не вярва на жената, жената не вярва на мъжа, децата не вярват на родителите си и след всичко това говорят за семейство. Семейство, основано на недоверие, не може да устои. За да възстановят доверието си, хората трябва да признаят Бога за свой Баща и да определят отношенията си към Него.

Христос казва: „Един е вашият Баща“. По-нататък от кой баща и от коя майка сте приели живота, не е важно. През коя врата на църквата сте влезли и излезли, не е важно. Всички хора са влезли в Бога и излезли от Него. Дръжте в ума си мисълта, че човек е излязъл от Бога. Следователно Бог е техен Баща. Що се отнася до формата на човека, това не е важно. Формата на човека е дреха, която постоянно се сменя. Човек е минал през много форми, но Баща му не е бил там. Бащата е в живота, който е непреривен, но не във формите, които постоянно се менят.

Езикът на дъгата

Утринно слово от Учителя, държано на 18 ноември 1934 г., София, Изгрев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз казвам: основната причина за нашето сегашно състояние е слепотата ни. И тъй, когато сме в основните причини на Божествения Живот, няма защо да питаме какво е Доброто. Това ние го знаем. Ние знаем какво е Добро.

Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта; а който има Любов, ще има и добро. Където има Любов, има Добро; където няма Любов, няма Добро в света. Следователно ние не можем да вършим Добро, без да има Любов, не можем да се заемем с Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си.

И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът – това е първото проявление на Бога в света, т.е. изявлението на Бога – това е Духът. Втората изява на Бога е Любовта. Третата изява на Бога е Доброто – плодът на Духа. Аз говоря за методи от гледището на закони на Природата. Може да ми възразите: „А защо в това разпределение не влизат Мъдростта и Истината?“ В това разпределение те не могат да влязат.

*

Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това!“ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена Любов няма. И сърдечна Любов няма, а има само волева Любов, защото Любовта подразбира един напълно завършен акт.

Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и несвършено – това не е Любов.

Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

Когато в Писанието се казва: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“, под сила се разбира човешката воля. Сега вие, които живеете в тази епоха, така трябва да разбирате това, ако искате да ви се усмихне този Господ. Ако искате да Го видите, вложете във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля желанието да проявите Любовта си и веднага ще Го видите.

Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси

Съборно слово , 20 август, събота, 6 ч.

1921 Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Любовта е свят , в който живее божествения дух.Най- великият свят, който познават мъдреците от всички времена, и за който Христос говори, е светът на любовта.И когато казваме, че Бог е любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза.От извора на любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.Всичко в света живее в любовта и чрез любовта.Всичко , което виждаме- звездни вселени, слънца, планети, е проява на любовта.Целия космос в неговата целокупност, целия физически свят е проявена, материализирана любов.Това е великото тяло на бога.

Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности.Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа.Те са само временни занятия.Единствената истинска работа в света- това е науката за любовта.Тя е велик обект на познание за душата.

Бог е любов,

Вечна, безгранична,

пълна с живот-

живот на благия божи дух,

дух на святостта,

дух на благостта,

дух на пълен мир и радост

за всяка душа.

Нии ще ходим в твоя път

на светлината,

в която царува

Божията любов.

Любов Учителят говори Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас.А някой път сте неразположени, защото те критикуват.Когато сте разположени, значи добре говорят за вас;някой път от земята,някои път от духовния свят, а някой път от Божествения свят.Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен.Когато ангелите ти говорят,ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят,ти ще имаш един сносен живот.Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си.Кажи си"Ако аз съм на негово място, какво ще направя?"Вие всички трябва да изучавате закона на любовта.Трябва да знаете, че любовта не е еднообразна.Много форми има тя.Материална любов,Духовна любов.В духовния свят дето царува любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта.А в човешкия живот, дето не царува любовта-там ще се роди алчността.Любовта прямо в материалния свят не може да действа;тя ще действа там чрез доброто.Та на земята, във физическия свят, можете да действате чрез доброто, чрез любовта не можете да действате .

Противоречията в природата 30.09.1936г."Запалена свещ" ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Щастието в човек може да се добие само при едно правилно правилно отношение между своите мисли и чувства.И когато обичате някого, вие трябва да обикнете Божественото в него.Това значи вашата любов през целия ви живот да не се изменя нито на йота.Ако не се увеличава или намалява, поне да не се изменя, каквато е била в качеството на живота ви, такава да остане и до края.Всеки ден към любовта ви да се прибавя по един микроскопичен придатък.Любовта е закон на разнообразие.Любовта подразбира безграничното щастие, в което вселената е потопена.Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете,че Божиите блага се приемат именно чрез ума и сърцето.Как ще дойде щастието за вас, ако вашият ум и вашето сърцето са затворени?Всеки ден трябва да блесват в ума ви и в сърцето ви по една светла мисъл и по едно топло чувство.Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви.Умът и сърцето са спомагателни средства за душата.Душата е ваша майка.След това тази енергия ще мине към духа.По този начин ще стане едно вътрешно движение между вашия баща- духът ви;между вашата майка- душата ви, между вашата сестра и вашия брат- умът и сърцето и най-после и вие, човекът, ще се съедините в една фамилия, между която ще се прояви Господ.

Мястото на възвишеното и обикновеното в живота 27.10.1937г."Божественият импулс"ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Някой път ти си недоволен. Най-напред, вие не сте пратени на земята за да бъдете доволни. Ти ще бъдеш доволен само при едно условие: Ти можеш да бъдеш доволен, когато те обичат. Ти можеш да бъдеш доволен и само, когато обичаш. Щом не те обичат и щом не обичаш, не можеш да бъдеш доволен.

И щастието на човека зависи от любовта, която ти показваш към него и от любовта, която те показват към тебе. Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял своята любов! Затова слънцето грее и всичко расте на земята, понеже Бог е излял своята любов! В Божествената Любов е реалността. И ние живеем, понеже Бог е излял своята Любов в нас.

Но сега зависи от нас. Нашите страдания произтичат от това, че нашата любов не е като Божията Любов. И ние трябва да започнем да обичаме ближния си като себе си.

Три неща са необходими: ще обичаш Бога с всичкия си ум, душа, сърце и сила. Ще обичаш ближния си като себе си. После ще се научиш да обичаш и себе си. Докато не се научиш да обичаш както трябва Бога, ближния си и себе си, ти не можеш да разбереш света в който живееш. Като обичаш Бога, като се научиш да обичаш Бога, ближния си и себе си, както трябва, тогава става верен законът: „Всичко каквото попросите, ще ви бъде“.Казано е: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи“. Но тези неща са постижими само при любовта. Ако ти имаш в себе си тази Божествена Любов, ако имаш любов към Бога, към себе си и към ближния си, тогава нещата са постижими.

Че ние не обичаме себе си! Ако ти обичаш тялото и му даваш за ядене и пиене, каква е обичта ти спрямо сърцето ти? Тялото е нашият ближен. За него доста вършим. Почти всичко вършим за него. Гледаме да му е удо но, да си има юрган, ризи, сладкиши, баници, какво ли не. Като дойдем до сърцето, ума и душата си, работите ни не са уредени. Ние не сме се научили да обичаме ума си, сърцето си и душата си. И добрината, която правим за другите, правим за техните тела. Тялото му страда и ти му помагаш. Ти още не обичаш душата на ближния както трябва. И своята душа не обичаш както трябва. Ти като обичаш душата си, ще гледаш да не създаваш на себе си излишни страдания. Всеки, който създава на себе си излишни страдания, той не обича душата си, а я измъчва. И след като направиш една погрешка, несъзнаваш погрешката си и търсиш причините отвън. Казваш: Този или онзи е станал причина. Но главната причина сме ние. В рая Ева стана причина. Най-първо дяволът стана причина, а след това втората причина е Ева. А Адам е третата причина. Три причини, три погрешки има: дяволът е първата причина, Ева е втората, а пък Адам третата.

За доброто е пак същия закон. Причината за доброто е Бог, причината за доброто е Ева, причината за доброто е Адам. Трима души.

Та казвам: Ако в твоята любов Бог не взема участие, твоят ближен не участва и ти сам не участваш, то с тази любов нищо не може да постигнеш. В любовта ти, като участва Бог, ближния ти и ти, тази Любов е магическата тояжка. Всичко е възможно тогаз. Тогава имате всичко на разположение. И ако Бог участва в твоята любов, ти ще разбираш нещата правилно. В твоята любов трябва да участва и ближния. Под ближния разбирам онзи, който те обича. И ти трябва да участваш в своята любов. Под тебе, тук разбирам разумното, божественото в тебе.

Във всяка една работа в която участват Бог, ближния и ние, с тази любов всичко е възможно. Това е донякъде изгубената дума."

Път към изгубената дума, Утринни Слова, 26.11.1939 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Любовта на Бога към нас се обуславя от степента на Любовта, която ние имаме към Него. Ние сме мярка на Божията Любов към нас. Божията Любов е капитал, мярка, с която ние си служим в живота. И от правилното обръщение на този капитал зависи и Любовта на Бога към нас. Любовта е стимул, от който започват всички други неща. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако нямаш Любов, при това ти не можеш да бъдеш свободен човек, ако нямаш Любов, ако не обичаш. Аз взимам знанието и свободата в широк смисъл. Свободен човек аз наричам този, който има Любов, който има и знание. Който обича, той е богат. Истинското богатство в света, това е Любовта. Истинската сила и мощ на човека, с които той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, дето човек може да живее, това е истината.

~

Сега хората се запитват обича ли Господ. Когато някой ме запита дали го обичам, аз му казвам: Това е моя работа. – Ами ти какво мислиш, аз обичам ли те? – То е твоя работа. Дали обичам или не, това само аз го зная. Аз зная, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие, всичко това зависи от моята Любов. Моето бъдеще се определя от Любовта, която аз показвам към всяко най-малко растение, към всяко насекомо или малко или голямо животно, към хората, вън от всякакъв закон. Любовта ми към всичко в света определя моето бъдеще. Това и аз зная, това и хората трябва да знаят. Не е въпросът какво хората мислят за мене. Но Любовта е мощната сила, която работи в мене, и определя целия ми живот и цялото мое бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще.

Казвате: Защо трябва да любим? Аз любя, защото създавам по този начин своето бъдеще. Че обичам някого, аз няма да му казвам, но спазвам всички онези правила, които Любовта изисква, защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото битие. Няма място в целия живот, дето Любовта да не прониква. Там, дето Любовта прониква, всичко бъбли или гъмжи с живот в себе си. Всяко нещо, в което има живот, показва, че там е проникнала Любовта. Няма нещо в света, което да е мъртво. Колкото нещо да е мъртво в повидимому, то все има живот в себе си.

~

Любовта не е до заслугата. Ти ще обичаш човека, понеже Бог живее в неговата душа. Ти ще обичаш Бога, понеже Бог живее в неговата душа. Ти ще обичаш Бога, понеже живее във всяка душа. Като обичаш Бога, ще спазваш Любовта и към своя ближен, и заради единството, което Бог внася.

Ако не държиш Бога в ума си, ти ще повредиш сам на себе си. – Ама еди-кой си не заслужава Любов. – Всеки заслужава Любов. Всеки един, в когото живее Вечният, Безграничният, заслужава нашата Любов. Всеки, в когото живее Вечният, Безграничният, Който е създал света, заслужава нашата Любов, защото само Любовта внася онова, което осмисля живота. Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася свобода."

Иди повикай мъжа си, Неделни Беседи, 01.12.1935 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, живата чистота е качество на разумната любов. Който иска да има тази чистота, той непременно трябва да е свързан с Любовта. Любовта изключва нечистотата, страданието, завистта, омразата. Тя изключва всички отрицателни прояви на живота. Дето няма любов, там съществуват всички отрицателни качества. Дето Любовта влезе, там има мир, радост, веселие, разширяване, свобода. Когато някой казва, че страда от любов, той не разбира закона на Любовта. Ние абсолютно оспорваме това твърдение. От любов човек не може да страда. Той страда, само когато изгуби любовта.“

„Любовта събужда в човека най-възвишени чувства и мисли. Ако е мекушав, страхлив, колеблив и ако умът му не достига, той живее извън любовта. Който иска да бъде интелигентен, способен, той трябва да се свърже с любовта и да заживее с нея.“

Допирните точки в природата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Който се обърне към Бога, той трябва да знае, че работите му непременно ще се наредят. – Кога? – Когато разбере закона на любовта и го приложи в живота си. Постигнете ли това, всички врати пред вас ще се отворят. Не разберете ли любовта, каквито желания и да имате, каквито усилия и да правите, всичко ще се разруши. Любовта е сила, през която нищо не може да устои. Каквито знания и да сте придобили, каквато сила да сте развили, щом нямате любов, в края на краищата всичко ще изгубите. Като изгубите всичко, вие ще се намерите в положението на краен сиромах и така ще заминете за онзи свят. Често някои хора умират, погребват ги без да ги придружи някой до „вечното им жилище“, както хората го наричат. Такова ще бъде положението на онзи, който не е разбрал любовта и не я е приложил в живота си.

Съвременните хора влизат вече в нова фаза за разбиране на великия закон на любовта. Това, което хората днес наричат любов, е само въведение в любовта. Те не познават още истинската любов. Сегашната любов им служи само за забава. Тя е остаряла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъл, нова любов. Новото се крие в Божията Любов. За да се възприеме и разбере новата любов, съзнанието на хората трябва да бъде подготвено. Има хора, които познават новата любов, имат известни опитности и преживявания от нея, но те не могат да я задържат за дълго време в себе си. – Защо? – Защото са подложени на постоянни промени. Тия промени се дължат на обстоятелството, че човек непрестанно се оформя, силите в него се организират, докато изработят един съвършен организъм. Любовта може да живее само в завършени, в съвършени форми.

Плащане и прощаване

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов.

За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.

~

За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си.

~

Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления –- всеки може да го подкупи. Той се увлича от черните очи на жената, от нейния гръцки нос, от червените й бузи. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му. Това не е любов. Писанието гледа на това като на място за престъпления. Ако се подкупвате от знанието на своя учител, и вие сте на опасен път. Знанието не е цел. Любовта носи знанието в себе си. Не можеш да имаш знания, преди да си придобил любовта.

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинското знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна. Казваш: И без любов мога да постигна желанията си. – Нищо не можеш да постигнеш. Потърсете в историята, да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него.

Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение. – Тогава, защо влязохме в този път? – Да, без любов няма успех. Аз ви изнасям истината така, както никой досега не ви е говорил. Без любов никой нищо не може да направи. Ще ти каже някой, първо да придобиеш знание, а после ще се стремиш към любовта. Не е така. Без любов не може да се придобие истинското знание. Това е правило без изключение. Аз съм правил много опити, търсил Съм различни пътища и най-после дойдох до заключението, че без любов няма успех.

~

Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов подтик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни.

~

Думата „любов" трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич" се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа. Частичката „въз" усилва значението на думата любя. Възлюбен е силна дума.

~

Всички трябва да отворите сърцата си, да изхвърлите всичко нечисто вън. Всички трябва да се изповядвате. Ще застанете пред своя Учител в душата си и ще кажете: Учителю, досега не съм приложил Твоята Любов, не съм приложил Твоята чистота, но отсега нататък ще приложа всичко. Ще приложа Любовта ти в нейната пълнота. След това ще дойде изкушението, което ще ти нашепва: Не обещавай още; знаеш ли, дали можеш да изпълниш всичко? Казваш: Мога. След това, пак иде изкушението и те пита: Можеш ли да издържиш на Божествената чистота? - Мога. Наистина, щом придобиеш любовта, ще придобиеш и чистотата. Дето е Любовта, там е и чистотата.

Истинната лоза 2, Неделни Беседи, 27.08.1922 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×