Guest Ла Горда

Мисли от Учителя за Истината

53 мнения в тази тема

"Аз съм истината" - Йоан 14:6

"А кога дойде онзи, Духът на Истината, ще ви настави

на всяка Истина. - Йоан 16:13

"Духът на Истината, който от Отца исходи, Той ще

свидетелствува за мене." - Йоан 15:26

Източник - "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота.

Истината, 24 април 1916 г. Сила и Живот. Втора серия. София, 1999

:)

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно.

Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното.
Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. Когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.

Истина

От книгата Учителят говори

Слънчева, Paolina и SoulSearcher харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истина

От книгата Учителят говори

Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми.

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

пак там :sorcerer:

Слънчева и Paolina харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога."

"Новият човек трябва да бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда – по отношение на тялото, в Святост – по отношение на душата, в Истина – по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само заради лъжата, защото се заблуждаваме един друг. "

"Като ви казвам някоя истина, гледам ви, обръщате си погледа към другите и мислите, че за тях се отнасят тези думи. Аз никого не изключвам, а говоря за всички."

"Говорете истината тъй, както си е! Само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействат в мислите и желанията ви."

"Сега, мнозина от вас посещават Братството само за да се изправят работите им. Идвате тук като на театро, за да ви нагостим, след което излизате и казвате: „Вие не сте такива, каквито сте.” Вие още не сте разбрали какви сме ние – ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни Истината на Живота. А тая Истина трябва да бъде такава, че да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във Вселената. И какво по-хубаво от това! С тази Истина можем да работим. "

"Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.”"

"Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната Истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем Истината.” Аз превеждам думата Истина: вие искате да бъдете свободни. Но за да дойде човек до Свободата, трябва да има Живот, трябва да има Светлина. Най-първо трябва да има Живот, след това – Светлина, Знание, а след знанието иде Свободата. След Свободата вие ще научите какво нещо е Истината."

Из "Великата Майка", © Издателство Бяло Братство, 2006, ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е?“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.

Талантите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това."

"Силата на истината седи в здравината на човешката воля. Някой иска да има силна воля. Ако твоята воля се подхранва от истината, ако твоето сърце се подхранва от любовта, ако твоят ум се подхранва от мъдростта, ти може да си един от тези хора, тогава всичко, каквото искаш, то ще ти бъде. Любов с вяра и надежда без никакво съмнение; мъдрост, в която да няма никаква тъмнина и истина, свободен да бъдеш, без никакво противоречие да няма в ума ти. Никъде да не се съмняваш, да не се чувствуваш, че си ограничен – нищо повече."

Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча” – мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната Истина, която се крие в него. Защо не е изнесена Истината, която стихът съдържа в себе си? По две причини: от една страна, невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна, съзнателното забулване на Истината, за да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано – като не знае нещо, човек говори това, което знае, и така, както мисли. Обаче да знае човек Истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори Истината; ако нечистият се опита да говори Истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере Истината. Някой иска да му се каже Истината – за да чуе Истината, той трябва да е готов да умре; с други думи казано, не можеш да чуеш и да разбереш Истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си” подразбират готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в Живота, но до нас са достигнали само откъслеци, върху които днес се правят свободни тълкувания, създават се различни теории, които не отговарят на Абсолютната Истина. Права мисъл е само тази, която е приложена и опитана в самия Живот.

"Бог е съчетал", СЖ 2, 13.05.1917г., София

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. За пример, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после – останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат.”

„Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята нито да господарува над ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бога чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае защо иска да бъде господар или защо иска да бъде слуга.”

„Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи как ще издържите изпита си. Ако можете са предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот.”

Из Първият ден

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или, най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот."

Из "Новото разбиране на връзката в живота", УС (1933-1934), 24.IX.1933 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: „Кажи ми Истината“. Истината не може да се казва никому! Истината е свободата. Щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. Когато хората говорята за някаква си истина, това е един факт – нещо, което е станало. Две тълкувания могат да се дадат. Кое е Истина в света и кое е факт. Че слънцето грее, това е един факт. Някои ще кажат, че това е Истина. В Истината няма никакви промени, т.е. не могат нещата да се променят. Например, днес е светло и утре да стане тъмно; това не е Истина. Ти си свободен, но изгубваш своята свобода. Свободен си – това е резултат на Истината. Ограничаваш се – значи изгубил си Истината. Тогаз кои са причините за изгубването на ония условия, които Истината ти дава? Да кажем, че си млад и след време остаряваш. Кое е онова, което те състарява? В детинство мислиш едно, а пък като остарееш, мислиш друго. Ние мислим сега за вашите убеждения. Това, в което вярвате е право. Вярвате в Бога, но имате смърт. Вие казвате: „Като се моля на Бога, Бог ме слуша“. Има нещо неопределено, един смут. Даже в ума на светията пак има нещо неопределено. Той вярва, че ще го послуша Бог, но това не зависи от него. От какво зависи тогаз да го послуша Бог? Ония, които вярват в Бога, напълно вярват, имат пълна вяра, благоугодни са. Човек, който вярва в Бога, трябва да има благост. Ти не трябва да се съмняваш в Него. Понеже щом се съмняваш в Него, тогаз Той е едно същество, което се изменя. А пък и най-напредналите същества вярват за Бога, че Бог е неизменяем. Около Него всичко се изменя, а пък той остава неизменяем.

Не ограничавай Божественото

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Като се говори за истината, мнозина се обезсърчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им отиват напразно? Те сами трябва да си отговорят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всякакви жертви. Че щяла да наруши мира на някого, тя не се интересува. Истината има предвид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е вечното, неизменното, на което всякога може да се разчита.“

Из „Абсолютна справедливост“ – 8 март 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В търсене на своя идеал, поетът мяза на онзи царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма туристка. Цял живот тя пътувала от една планина на друга, и трябвало той постоянно да върви подир нея, докато един ден я настигне. Обаче, всичките му усилия оставали напразно: тъкмо се качи на върха, от който я вижда, тя поема вече втори връх. Върви той след нея цял живот, качва се по върхове, слиза в долини, но царската дъщеря не може да постигне. И след това поетът описва своите мъчения и несгоди, своите страдания и лутания, докато в заключение казва: Не можах да постигна това, което цял живот търсих. – Защо не могъл да го постигне? – Защото е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види. Не е нужно да я стигне и да я натовари със своя багаж. Който прави това, той е лош човек. Бъди доволен, че си стъпил на върха, на който и тя е била. Целуни мястото, дето тя е стъпила, и слез в долината. В този живот повече не ти е дадено. Никой не може да хване истината, но в стъпките й всеки може да върви.

Мнозина не разбират, какво представя истината, какво представя реалността на живота, но казват, че са дошли до реалността. Да, те са дошли до стъпките на реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на реалността. Казва Псалмопевецът: „Когато отдалеч видя лицето Ти, душата ми се възрадва.“ Да видиш лицето на Бога, това значи, да придобиеш вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе.“

Из „Да ви даде“ – 16-та НБ, 15 декември 1929 г.

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. За да бъде свободен, човек трябва да се стреми към истината, като цел в неговия живот. Истината представя онази вътрешна сила в човека, която му дава възможност да преустрои себе си. Тя впряга всички сили в човека, заставя го да работи. Любовта разширява човека, а мъдростта отваря пътя му към великите светове. За да се домогне до това, човек трябва да приеме любовта, мъдростта и истината в тяхното приложение. Само по този начин човек може да преустрои себе си.“

„Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват. Истината е една и съща във всички времена и епохи, но човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Всеки човек трябва да се проявява според изискванията на природните закони.“

„Мнозина говорят за старата истина. Истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя всякога е една и съща: и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. От истината излиза и старостта, и младостта. От истината излиза и животът, и смъртта. Истината дава живот на всеки, който върви в стъпките й, тя го оставя да страда, лишава го от живот. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са отклоненията му от пътя на истината. Следователно, който страда, той трябва да търси причините за страданията си в отклонението си от пътя на истината. За да се отклони от този път, причината е в самия него.“

Из „Изпитай и виж“ – НБ, 16 февруари 1930 г.

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.

Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?“ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека.

Източник: В зможности в живота от томчето Запалена свещ

Канел и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И положи на нея ръце и тоз час се изправи жената и славеше Бога. (Ев. Лука 13:13)

Първото положение в живота е да се представи истината в нейната действителна форма. Има истини реални и отвлечени, или положителни и отрицателни.

В природата само чрез топлината се произвеждат всички растителности и всички плодовити дървета. Този закон е верен и за човешкия ум и сърце. Думата „топлина“ превеждам с думата „благородни чувства“. Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината.

Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена беше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя беше сгърбена по мисли, чувства и действия. Върху тази жена Христос положи ръцете си. Ръцете означават великото и възвишеното в света. Съвременният човек страда от безволие, а човек без воля не е човек. Навярно всички ще ми възразят, че имат воля.

Четем, че Христос положил ръцете си върху тази гърбава жена и тя се изправила. Питам: Можете ли вие да турите ръцете си върху вашия гърбав ум, върху вашето гърбаво сърце и да ги оправите? Ще ми отговорите: „Нашите сърца и умове са прави“. Не, вашите сърца и умове не са прави. На всички духовници, министри, учители и други сърцата и умовете са гърбави. Ще кажете: „Защо ни обиждаш?“ Не ви обиждам, но говоря една положителна истина, за да се избегнат илюзиите, че сме нещо, когато всъщност не е така. В прочетения стих обаче има и друго психологическо отношение. Христос положи ръцете си върху тази жена, за да стане и слави Бога.

Съвременните хора приличат на оня гръцки философ, който искал да изучи света и гледал само нагоре. Като вървял по пътя, паднал в една дупка. Излязъл философът от дупката, но се разсърдил и започнал да вика, да се сърди на хората, които поставили на пътя му такива препятствия. Успокоил се и продължил по-нататък пътя си, обаче за още по-голямо негово учудване паднал отново в друга дупка. Този път той още повече се разсърдил и започнал да вика против хората, които му поставяли препятствия на пътя, за да не може да открие истината. Не господине, когато търсиш истината, трябва да гледаш отпреде си, а не нагоре. Всички съвременни контета и дами гледат все нагоре. Идете на нивите и вижте накъде гледат празните и накъде гледат пълните класове. Всички празни класове гледат все нагоре. Ако земеделецът види, че всичките класове са изправени нагоре, той би се отчаял. А ако види класовете с наведени глави, ще каже: „Слава Богу! Бих желал всички да сте наведени“.

За да се излекува човек, да се излекуват неговите ум, сърце и воля, трябва да има най-малко три условия. Не може да се излекува човек, на когото дробовете, мозъкът и стомахът са развалени. Ще ми възразите: „Ами как е излекувал Христос толкова болни, и то от различни болести?“ – Христос е лекувал само тези хора, които са имали известни препятствия в живота си, а дробовете, стомахът и мозъкът им са били на местата си. Аз взимам стомаха като емблема на физическия живот, дробовете като емблема на умствения живот, а мозъка – на духовния живот на човека. Следователно, ако не сте свързани със силите на тия три свята, вашата гърбица не може да се оправи.

Ще ме запитате: „Какво отношение има този стих към днешния живот?“ – Слънцето проектира своите лъчи всеки ден над нас, те са Божествените ръце. Но какво се крие в тях? Христос всяка сутрин проектира своите ръце чрез тези лъчи. Ако мозъкът, стомахът и дробовете ви са здрави, вашата гърбица непременно ще се изправи. Ще ми възразите, че това не е съобразно с днешната църква. Коя църква? Която хората са образували, или която Бог е създал? Ако е Божията църква, това е природата. И в нейния символ аз вярвам. А онези, които искат да държат изпит за свещеници, владици, трябва така да го издържат, че като си положат ръцете върху една гърбава жена, да ѝ се оправи гърбицата.

Няма въпрос, който бил той от социално или духовно гледище да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Аз разбирам по воля и по дух това Божествено тяло, което в света не се мени, т.е. онези идеи, които са неизменни, които съществуват вечно, и действията, от които светът се гради, – това Божествено тяло, в което волята се проявява. Под „дух“ разбирам Божествената душа. От тази Божествена душа произтича това, което наричаме Любов. Духът ражда Любовта, защото Любовта е плод на този дух. На български език думата „дух“ произлиза от духане на вятър, но с това почти е изгубен смисъла на тази дума. Духът е онова висше разумно начало, чрез което в съприкосновение непременно ще разберете смисъла на живота и ще заживеете по всички негови правила.

Да се молиш, то значи да простираш ръцете си, а там, дето има правилно движение, то е движение на Духа. Молитвата е движение във всяка посока. Както краката се движат правилно, тъй и сърцето, волята, всичко трябва да се движи в своя път. Какво ще почувстваш тогава? В такъв момент ще почувстваш, че ти си господар на своя свят, че всичко имаш и не ще имаш нужда от другите. Може да те поставят в затвор и пак да се чувстваш щастлив, а може да си в царски палати и пак да бъдеш нещастен, като гърбавата жена.

Всичко, което имаме, трябва разумно да го използваме. Не ви казвам да напуснете този живот, да напуснете мъжете си, защото вие не сте герои. Какво разбирам по думите: „да напуснете мъжете си“? Жената уподобявам на директор на затвора, която следи постоянно къде отива мъжът ѝ, какво прави, как прилага нейното учение, и за всяка най-малка грешка го бие. Като казвам: „Жено, напусни мъжа си!“, това значи: Остави го на свобода, остави свободно да зарастат раните му. Днес всички хора се държат един за друг като кърлежи и трябва сила, за да ги отделиш. Днешната религия се е обърнала на паразитизъм. Ако съм се събрал с някой човек, за да го изсмуча, да се нахраня от него, това е изнудване. Владиката не е станал такъв, за да се прехранва само от занаята си и да се грижи за ниви и къщи. Като говоря за свещениците, то не е да ги презирате, а да изхвърлите от църквата всичко, което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици аз наричам гърбави.

Гърбавата жена

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Условията на сегашната култура трябва да се изменят, за да подготвят явяването на Божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бъдеще ще се определи от мислите ни, а не от това, което представляваме външно. Може ли в даден момент твоята мисъл, която възприема нещо от невидимия свят, да не го изопачава? Кои светли лъчи идат направо от слънцето и кои са пречупени? Само тази светлина и топлина, които идат направо от него, могат да ни направят здрави. И когато Христос простря ръцете си върху гърбавата жена, тя се изправи, като започна да слави Бога. В десетте пръста на ръцете е всичката сила. Числото 10 означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата воля. Единицата е Бог в света, а нулата – условията, при които човек може да се развива. Трябва да имаш тия условия в слизането и качването към Бога и да носиш своите благословения на страдащото човечество, на всички, които са се отклонили от правия път. Трябва да се знае значението на всички пръсти на ръцете, за да знаем какво е искал да каже Христос с полагане ръцете си върху гърбавата жена. С това той ѝ казал: „Жено, на теб ти трябва воля“. Палецът означава: дръж се с Божествения свят, не презирай Божията воля и ум; показалецът – бъди чист и пази правото, което Бог ти е дал; средният – отсъждай всяко нещо с Божествената мярка, за да бъдеш винаги справедлива и милостива към всекиго във всички свои действия; прави това, което искаш и другите да правят на тебе; безименният – обичай Божествената наука: истината, хубавото и красивото в природата, в търговията не лъжи хората; кутрето или най-малкият пръст се отнася за търговията и иска да каже: изпреди добре своята прежда и тъчи добре. Такова е значението на пръстите на едната ръка, а значението на пръстите на другата ръка ще оставя за друг път.

Най-великото, Божествено изкуство е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия. Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си.

Христос само един път простря ръцете си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христос иде сега и ще простре ръцете си върху цялата бяла раса, тогава ще имаме една жена, един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане. Това брожение, което днес съществува в света; тия перипетии, които стават, аз ги уподобявам на оня процес, който става в тялото. Може точно да ви определя какъв вътрешен процес произвежда всяка партия върху организма на отделните хора. Следователно в организма на всеки народ, в който живее Божественият Дух, има от векове наслоени известни мисли, с които трябва да се борим. Когато един народ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужас и терор за добрите хора. Добрите качества са като река, която носи само добри благословения, а лошите качества са река, която влече и разрушава. Аз ви говоря не като на българи, а като на човеци, мислещи същества, у които има зачатък от Божествения Дух, душа и воля, за да може да се съединят у вас тези три елемента и да станете свободни граждани в света. Ще кажете: „Да имам власт, аз бих направил това, онова“. Не, не искайте власт, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете. Онази майка, която е окъпала добре детето си, тя е наложила вече своята власт. Ако всички майки биха простирали ръцете си разумно върху своите деца, тъй, както Христос направи, то и тази война не щеше да стане. Ще питате: „Добре, но какво ще стане в бъдеще?“ Христос, този разумен принцип простира ръцете си от слънцето и ако вие възприемете неговите мисли, желания и воля: ако всичко това произведе промяна във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едного е щастие и на другиго, веднага вашият живот ще се превърне в една права линия, която се движи около един център. Днес всички хора – богати, учени и прочие – имат различни центрове и с толкова различни центрове искат да образуват едно общество. Това не е наука, а дисхармония. И аз съм дошъл до това заключение. В обиколките си из България отпреди 10–15 години аз се занимавам с изследване на главите на българите, измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: „Какво правиш?“ – Уча се да смятам. Научил съм вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: „Отде идеш и накъде отиваш, с каква цел пътуваш и т.н.?“ Веднъж казах: От слънцето ида, да правя наблюдения в България. – „Можеш ли да ни повериш някои от твоите изследвания?“ – Това не поверявам. – „С какво друго се занимаваш?“ – Беседвам. – „Плащат ли ти за това?“ – Не, даром. – „Как тъй, не си ли женен, колко деца имаш; баща ти и братята ти живи ли са, българин ли си?“ – Засега съм българин. И след туй слушам да казват: „Плащат му отнякъде, затова е учен човек. И аз ставам учен, ако ми плащат“. И вие трябва с пергела си всеки ден да измервате главите си. Аз съм измервал и наблюдавал много очи, учи, вежди, носове и съм дошъл до заключение, какво означава дългият нос, широкият нос, дебелите вежди, високото, широкото и ниското чело и т.н.

“. Гърбавата жена, върху която Христос положи ръцете си, веднага съблече старото си тяло, както се съблича змията и както гъсеницата се превръща в пеперуда. По същия закон и вие трябва да минете. Не стане ли някакъв коренен преврат, който да ви измени, вие не ще може да се ползвате от храната, която ви дава природата. В най-големите нещастия има най-изобилна храна.

На българите особено препоръчвам да не развалят. Наблюдавал съм ги повече от 20 години и виждам, че те развалят това, което друг е съградил, а после си казват: „Чудно нещо, защо не ни върви!“ – Не събаряйте, а градете върху това, което друг е градил вече. Така е и с мене, вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това, което говоря, е мое, то и аз бих го съборил; понеже то е Божествено и след мене друг няма да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение. Аз не искам да разруша църквите, да изменям обществения строй, но ви казвам да изхвърлите от църквата, от разните партии само това, което е негодно. След това всички проповедници, учители, партизани подайте си ръка и започнете да градите взаимно; помагайте си един на другиго и продължавайте работата на живата природа.

Сега аз говоря в името на Бога. Когато завъртя Божествения кран, всичкото благословение ще дойде върху вас, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството. За в бъдеще тези неща не ще се търпят.

Като простря ръцете си, Христос каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия закон. Когато се обръщаш към Бога, ръцете ти трябва да бъдат винаги чисти“.

Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадат бъдещия живот. Тези неща, които ви говоря, са неразбрани за вас, но нищо от това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. От това, което разбирате, ще определите това, което не сте разбрали.

Това е говорил Христос на гърбавата жена, това ви казвам и аз, за да ви се изправят гърбиците. Всичко у вас – вашите очи, уши, носове, чела, пръсти, трябва да са рационални числа, за да се изправят гърбиците ви. Тогава ще разберете има ли в света Истина, Мъдрост и Любов. Аз казвам: Има добродетели, абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина има; вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете.

И тъй, пожелавам ви да се изправят гърбиците ви. Моите думи се отнасят до тези, които имат гърбици. Ако на някой гърбицата е изправена, ще ме извини. Който няма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете у дома, прочетете този стих, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадете своя философия, която ще бъде основа за по-добро разбиране на Христовото учение.

Гърбавата жена от томчето Солта

Розалина и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Колкото и да се говори за очите, все ще остане нещо неразбрано. Същото се отнася и до истината. Колкото и да се говори за истината, все ще остане неразбрана. Това не трябва да ви смущава. Казва се за истината, че е горчива. – Не, истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Има една истина, която е горчива. Тя не може да освободи човека от противоречията. Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е истина. За да кажеш истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен, като към себе си? Колцина от вас постъпвате безкористно към ближния си?“

Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

Слънчева и Ани харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.“

Из „Тесният път“ – НБ, 11 януари 1925 г.

Слънчева и Дъгата харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.“

Из „Който иска славата“ – НБ, 25 януари 1925 г.

Рассвет, Слънчева и Дъгата харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това няма да измените нейните отношения. (Беинса Дуно)

Дъгата, Ани и Рассвет харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казвам сега: Каква е вашата конкретна мярка за Истината? Аз гледам много пъти в Мое име се говорят много лъжи, както се говори за Христа. Казвате: „Христос тъй казал, онуй казал“. – Не е казал така. Не е казал Христос, Христос така не може да каже. Всички може да кажат, но туй, което ти казваш, Христос не може да каже. Аз имам едно правило. При мене идват по някой път духовете, аз ги възпитавам кои идват. Духовете казват: „Ние сме пратени от Господа Исуса Христа“. Сега не може да се съмнявам. Хубаво, казвам: Дайте си вие писмата, с които ви е пратил Христос. Казвам: Я ми напишете буквата „Л“. После казвам: Я ми напишете буквата „М“, буквата „И“. Щом напишете хубаво буквите „Л“, „М“, „И“ аз съм готов да приема. Казвам: Кажете какво желаете? Вие сега искате, без да напишете буквите „Л“, „М“ и „И“, искате да ви вярват. Казвате: „Туй, което ти казвам е вярно“. Казвам: Не се съмнявам, че е вярно, ти ми казваш: „Аз съм музикант, аз разбирам от музика, свършил съм музикална академия, препоръчително писмо имам“. Казвам: Туй препоръчително писмо е друго нещо. Много добре е, че си свършил, много ми е приятно, но я ми изсвири едно парче от Моцарт, един малък пасаж. Моцарт има особен стил. След туй казвам: Я ми посвири нещо от Бах, Бах има особен стил. Изсвири ми нещо от Бетховен. Свири човекът, моите почитания тогаз. Той свири много хубаво, но няма такъв стил, нищо не му казвам, не може да имам вяра в него. Ухото ми е инспектор, много голям музикант е моето ухо, разбира много повече музиката.

Някой казва: „Не ми ли вярваш?“ – Имам една мярка в слънчевия възел. Когато един човек ми говори истината, който ми каже истината, усещам една малка топлина под слънчевия възел, под лъжичката. Като ми каже някой, че ми говори истината, но не се явява малка топлинка под лъжичката, зная, че не ми казва истината. Може хубави, красиви думи да ми каже, но не е истина. Човек да почувствува топлинка под лъжичката като му говориш.

Казвам: Аз ще ти кажа само една дума, ти ще усетиш една малка топлинка под лъжичката и веднага ще оздравееш. Казвам: Усещаш ли топлинка? Стани. И става човекът. Как става? Това е Божественото. Туй Божественото е топлината. Тази топлина е Любов. Всяко нещо, което се извършва без любов, няма топлина. Всяко нещо, което се извършва с любов, има топлина.

Любовта е, която носи топлината.

Каквато и да е топлината в света, която чувствуваш, но не на петите отдолу, на петите е изгаряне. Когато ти чувствуваш топлинка под лъжичката, то е. Може да отидете където и да е. Вие тия работи може да ги употребите за търговски работи. Отиваш някъде, ако почувствуваш топлинка, работата ще стане. Отиваш да се учиш, ако почувствуваш топлинка, ще свършиш, ако не почувствуваш топлинка, няма да свършиш, нищо няма да направиш. Правиш нещо, ако не успееш, ако усетиш топлинка, работата добре ще свършиш.

Казвам: Всички трябва да имате тук под лъжичката топлинка.

"Недоизказаното" от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега