Guest Ла Горда

Мисли от Учителя за Истината

54 мнения в тази тема

Вън от Истината, Животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се Любовта като фактор, явява се Мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате Истината. Да се научите да обичате Истината и няма по-красиво нещо.

Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни...

 
Педагогическа лекция, МОК, 7 март 1923 г. (ИК "Жануа-98")

 

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Христос казва: „Ще ме видите." – В какво? – Ще видим Бога в Любовта, в Мъдростта и Истината. Ще видим Бога в доброто и в правото. От мое гледище, ето как аз бих желал да видя Бога, как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят живот да се вселят в сърцето ми, а свободата и истината – в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на живота да пребъдват в моята воля. И наистина, щом имаш знание и мъдрост, ти ще знаеш, как да постъпваш; щом имаш топлина в сърцето си, ще знаеш, как да постъпваш; щом доброто е в тебе, ще знаеш, как да постъпваш; щом истината е в тебе, ще знаеш, как да проповядваш. Съвременните хора не прилагат тези добродетели. Аз се чудя на българските вестникари. Колкото са дохождали при мене, нито един от тях не е изнесъл истината, както я споделял с мене. Те изнасят работите, не както са в действителност. Досега, нито един български вестникар не е изнесъл вярно нещата. – Защо? – Ще ви обясня това в алегорична форма.

Някой си много говорел против дявола. Един ден дяволът му казал: Бъди внимателен, не си позволявай да говориш против мене. Аз лесно ще се справя с тебе. Знай, че няма да ти простя. Ще ти дам един добър урок. – Никакъв урок няма да ми дадеш. Никакъв съвет не искам от тебе. Един ден той видял, един човек продава магаре. Дощяло му се да си купи това магаре. Той попитал господаря му за цената и останал учуден, че било много евтино. Купил го, потупал го по гърба и го закарал у дома си. На другия ден, той отишъл с магарето да събира дърва в гората и останал доволен от него – добре работело. След това той отишъл да го напои на близката чешма. Изведнъж магарето се скрило в курната, отдето махало с дългите си уши – само тях виждал. В това време дошли хора да пият вода. Той им казал: Моля ви се, помогнете ми да извадя магарето от курната. Те погледнали в курната и, понеже нищо не видели, казали си: Този човек трябва да е смахнат. Я да го набием, да му дойде ума в главата! Така се изредили много хора, и на всички той разказвал за магарето си, скрито в курната. След като всички го били, той пак виждал магарето да му маха с ушите си, но повече не посмял на никого да говори за магарето си. Тогава той се обърнал към магарето с думите: Виждам те, но не искам вече да се занимавам с тебе, защото много ме биха, напатих се. Ето защо, и българските вестникари виждат истината, но не смеят да я кажат, защото много пъти са бити за нея.

И тъй, от вас се иска нова философия. Хората трябва да живеят според истината. Тя е най-красивото състояние, което човек може да преживее. Нас не могат да ни заставят да търгуваме с истината. Да говорим истината, това не е унижение. Тя не опорочава идеите. Важно е, как човек изпълнява длъжността си. Каквато служба да изпълняваш, ще говориш истината. Човек трябва да има една основна идея. Тя е зародишът на живота. Кое е най-важното в зародиша? – Ядката. Всяко семе, всяко яйце има един вътрешен зародиш, който се превръща в това, което е семето. Каквото е семето, такъв е резултатът. Следователно, идеите определят хората. Основната идея в човека дава тон и направление на неговия живот, както и на неговата мисъл. Всички останали идеи се групират около основната идея. Тя трябва да бъде непоколебима, при всички условия да бъде една и съща.

"Ще ме видите." Ние трябва да любим Бога, Когото не виждаме. То е идеалът на нашата душа...

Ще_ме_видите

АлександърТ.А. харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата...

Новото_верую

АлександърТ.А. харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея. Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. Тщеславен си, искаш всички хора да те славят. И това може да стане, но временно. Днес ще те славят, утре ще те развенчаят. – „Какво ще остане от нас, като се освободим от всичко това?“ – Щом се освободите от отрицателните мисли и чувства, на тяхното място ще сложите положителни. Например, ако изгубиш външното богатство, ще започнеш да търсиш вътрешно богатство. Този закон на поляризиране действа в целия живот. Забелязано е, например, че когато един скърби, друг се радва. Защо ще плачеш за изгубеното богатство, което те прави нещастен? В известен случай богатството е благо, а в друг случай то е нещастие. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Същото може да се каже и за грозотата. Не всякога грозотата носи нещастие. Някога тя е благо за човека."

 "Топли чувства и светли мисли" 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега