Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Какво ми се случи ДНЕС ?

Recommended Posts

Нели, много ти благодаря за отговора! Зная къде е мястото, но не си представям откъде между дърветата ще може да се види изгрева?

Може би има открита зона в посока изток, това вероятно е по бул. "Пенчо Славейков". Моля за малко повече разяснение!

Тази сутрин не се сдържах и излязох преди изгрева с надежда да видя слънцето отнякъде. През зимата, когато не бяха раззеленени дърветата, успях да го видя веднъж на това място, в района на метростанция "Васил Левски". Тази сутрин поначало нямах късмет, отчаях се. На връщане докато пресичах улицата, слънцето ме огря като по чудо измежду едни дървета, малко след изгрева. Обърнах се и го съзерцавах няколко минутки, заредих батериите, почувствах се много по-добре. Аз обичам слънцето и то ме обича, затова ми се показа.

:hypocrite:

ПП. Сетих се за още едно вероятно място, макар да е насред шосе - детелината на бул. "Цариградско шосе" , по-точно горната част, по моста, под който минава бул. "Пенчо Славейков" посока телевизионната кула. Няма как да преценя точно, но е много вероятно да има достатъчно открито място да се види изгрева. Сигурно има няколко подобни места в София. За предпочитане е да се отиде някъде сред природата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

напоследък нещо ми прави впечатление в нашето родно БГ.

предимно момиченцата, масово носят червено конче на лявата ръка / обикновено/

защо ли ,може би защото обитателите на това наше родно БГ са станали по- хуманни ,

е те ,това не разбирам, защо едни и същи хора се поздравяват в планината ,а в ниското се подминават като пътни знаци ,в най добрия случай ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно Софиянци когато решат да посрещат изгрева прекарват почивните си дни някъде извън София сред природата. Това си мислех след като никой не ти отговори. Опитай ако имаш възможност.

П.П. То пък ще е един изгрев сред онзи бетонен ад та никой няма да види. Прощавайте не искам да ви засегна, но така си мисля. Сигурна съм че в София има и приятни кътчета, но е добре изгревът да се посреща сред природата т.е. несравнимо е или поне така е според мен.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, странно, замислих се в колко различни реалности живеем. Никога не съм се замисляла, че посрещането на слънчевият изгрев ще е проблем за някого, на мен са ми необходими само няколко крачки по полянката около блока разхождайки кучето си за да погледна нагоре и слънчо да ми се усмихне царствено иззад планинския хребет :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Блазя ти! Почти всяка неделя съм на работа и абсолютно всяка събота. Аз ще наобиколя мястото, което ми препоръча Нели, дано наистина да има начин да видя изгрева оттам.

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цяла сутрин си мисля за теб дори когато видях първия си лъч за деня отново за тебе си мислех и се сетих, че преди време споделих нещо в една от темите в портала но не си спомням точно в коя беше. Помня, че кучето ме беше накарало да галопирам след него и му се ядосах че заради него ще изпусна изгрева както и стана, но дълбоко в себе си усетих една мисъл. Беше нещо от рода, че нищо не съм изпуснала от вечния изгрев, че слънцето е постоянно там и ме благославя. Прибрах се у дома и веднага споделих това в една от темите тук и после върнах назад да прочета какво са писали и другите форумци. Спомням си че чак тогава попаднах на мисъл пусната преди време от Станимир за / по спомен/ Бялото Слънце което може да говори, така ми е останало в спомените - възхитих се. Значи това ми дойде тази сутрин като идея - Търси не изгрева, а първия слънчев лъч за твоя ден който ще съзреш, той ще ти донесе благословението и откровението за деня и не забравяй за вечния изгрев на Бялото Слънце което е винаги тук винаги сега във всеки един Божествен миг и е венчо благославящо и че за него не са ни необходими физически, но духовни очи. Важно е само да разтворим сърцето си за Него. Прегръдки!

П.П. Кой знае може би това, че по някакъв начин си лишена от изгрева на физическото слънце може да те провокира да достигнеш до непреходното. :) Както гласи поговорката - "Всяко "зло" за Добро /Вечното Добро/"

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти, мила Елф!

Твоето сърце е като слънце!

Отивам да потърся темата, която спомена. Мислела съм за нещо такова, но, кой знае защо, бях забравила.

Благодаря за чудесния подарък! Не мога да изразя с думи колко ме трогна!

Желая ти всичко най-добро във всички светове и всички времена!

:3d_053:

ПП. Не можах да намеря засега. Отговорът е вътре в мен. Прегръдки!

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Началото на историята ми датира от ноември или декември миналата година. Еми, влюбих се... Няма аналогичен на този случай така, че не мога да изпадна в детайли, но все пак...:

Сигурно са минали около 4-5 месеца докато събера кураж докато се реша да направя нещо, а през това време писах доста стихотворения за нея. Е, реших се да и дам едно, по-скоро един приятел и то даде анонимно... Може би там ми е била грешката. Оттогава нищо не направих докато по-миналата седмица не реших да й пиша по скайпа- просто, за да разбера дали и е харесало... Не отговори на въпроса ми, но каза, че си има гадже и не и си занимава с глупости. Аз, обаче, не мисля да се откажа... Просто не може всичко да свърши така!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Началото на историята ми датира от ноември или декември миналата година. Еми, влюбих се... Няма аналогичен на този случай така, че не мога да изпадна в детайли, но все пак...:

Сигурно са минали около 4-5 месеца докато събера кураж докато се реша да направя нещо, а през това време писах доста стихотворения за нея. Е, реших се да и дам едно, по-скоро един приятел и то даде анонимно... Може би там ми е била грешката. Оттогава нищо не направих докато по-миналата седмица не реших да й пиша по скайпа- просто, за да разбера дали и е харесало... Не отговори на въпроса ми, но каза, че си има гадже и не и си занимава с глупости. Аз, обаче, не мисля да се откажа... Просто не може всичко да свърши така!

Аз пък не знам защо, но докато те четох се сетих за този филм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kuki

Открих го :sorcerer:

Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“

Качествата на ученика

изт

Защо ми е останало в съзнанието Бяло и аз не знам .Ето и моят пост за който ти разказвах -

Благословение! Това е което почувствах тази сутрин когато ме огряха първите слънчеви лъчи.

Казват, че по първият слънчев лъч се гадае, но за съжаление го изпуснах галопирайки след кучето. Толкова бях разочарована...но когато сгря и освети всичко наоколо разкривайки ми прелестите на есента в тишината усетих точно това - Благословение и като че ли един тих вътрешен глас ми каза - Не съжалявай, нищо не си пропуснала, Аз съм тук благославяйки те във всеки миг. Стана ми топло и уютно, бях си у дома. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елфче, много ти благодаря, че си се потрудила заради мене!

Интересно, как човек забравя неща, които е преживявал. Понякога съжаляваме за видимото, а не съзнаваме, че сме получили много повече - невидимото. Първият път, когато Слънцето "ми говореше", бях студентка първи курс (преди повече от двадесет години). Лежах си посред бял ден, а настроението ми беше подтиснато, не се чувствах добре. През прозореца ме огря Слънчо и някаква светлина навлезе в мене, стана ми леко и щастливо. От сърце благодарих на Слънцето за това, че ми помогна, почувствах го живо. Изведнъж се усетих, че "говоря" на слънцето, а това изглежда доста налудничаво от гледна точка на атеистичното социалистическо възпитание. Не беше точно говорене, а обмен, зареждане и пречистване, така го почувствах. Сама спрях "диалога" от страх да не би да полудявам. Тогава не бях чувала нищо за Беинса Дуно, Бяло Братство, джулай морнинг, ню едж и др. подобни;)

В облачно време също се усеща изгрева, но все пак не може да се сравни по сила с чистия изгрев, когато сякаш от сутринта получавам добър късмет за всичките си работи, сърцето и умът ми се пречистват и зареждат. Това ми липсва понастоящем.

Може да пусна обява: "Търся квартира с източно изложение".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hypocrite: Виж, то и сега доста хора не биха ни разбрали въпреки, че е толкова естествено само трябва да разтвори човек сетивата си, но нещата въпреки всичко все още не са се променили кой знае колко. Поне в малките градчета е така. Радвам се Куки, споменът ти е чудесен и споделеното ме зареди с енергия. Хубав ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих квартира, ама дано не съм сбъркала, че доста грешки направих в това отношение... Чудя се утре да подписвам ли договор, да не подписвам ли...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж как в последния момент ти отговориха. Щом се двоумиш първо посети мястото и тогава вземи решение дали си струва да се местиш. Попитай себе си какво ти се иска наистина, дали да останеш или не и направи това което най- много искаш. Ох, простичко е но и аз не знам как да ти го обясня. Мисля че ти по- добре от мен го знаеш :). Каквото и да решиш стискам палци :thumbsup:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Утрото е по- мъдро от вечерта! Ако продължиш да го мислиш ще се объркаш още повече. По- добре се успокой и не го мисли и на края отговора сам ще изникне в съзнанието ти, пък и вече изгревът не зависи от квартирата значи спокойно можеш да отидеш да го посрещнеш без да мислиш за нищо друго докато отговорът не изкристализира сам:). Когато взимаш такива решения трябва да си напълно убедена, преди това да е станало не предприемай нищо или поне аз така бих постъпила, но... ти си знаеш най- добре.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отказвам се, само дето действах набързо и дадох едни пари, та ще трябва да ги прежаля. Човек си плаща за грешките, но по-голяма грешка ще е да продължа. Много силно ме притеснява фактът, че искат купища пари утре, пък да вляза след месец. Така мирише на измама, че няма накъде повече. Миналата година имах подобен опит и много трудно си взех парите обратно. Иначе квартирата е много хубава и удобна, но... не ми е спокойно.

Благодаря за информацията за Бонсови поляни, Ерендил! Да видим от работа кога ще мога да отида. Много е далече оттук, трябва да ползвам градски транспорт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес, току що, ей сега преди малко ме напуши смях!

България скоро ще се оправи.

Достатъчно е само където и да сме, накъдето и да се обърнем, да питаме:

- На кого да платя, че съм тук и сега?!

3d_021.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Не споделям такива неща, няма и смисъл.

Но, днес на път за работа видях паднало птиче, беше Рибарче, така нареченото. Човекът, който беше с мен познава птиците и го назова. И беще току що загинало, незнайно как, беше топло. За онези, които не знаят, такова е:

2619gall_4ab48ce64f94600d01421251ebe96f68.jpg

:) Как е стигнало до нашите бетонни ковчези, не зная.. Не зная.

То живее около водни басейни, но беше загинало на асфалта. Наоколо имаше цветя и там го положихме, хвърлихме отгоре пръст, както казахме - нека бъдем като гърците

Не, знам, това е присъда.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес, току що, ей сега преди малко ме напуши смях!

България скоро ще се оправи.

Достатъчно е само където и да сме, накъдето и да се обърнем, да питаме:

- На кого да платя, че съм тук и сега?!

3d_021.gif

Вчера и мен ме беше напушил смях в същото време ме беше яд за тормоза над животното и в този дух щях да ви го разкажа, но както се оказва никак не е било трагикомично в смисъла в който аз съм си го представяла, било е страшно погледнато от страни. Бях тръгнала до магазина под нас и излизайки из зад ъгъла на блока гледам една каруца с циганка и две чавета зад нея държи юздите на коня опитвайки се нещо да го сяца и да го дърпа назад в същото време циганина шиба кончето през очите с някакви жилави бурени и в същото време го дърпа нескопосано за поводите които минават през устата на животното и му причиняват болка. До като фиксирах как го тормозят съм се придвижила на пред до вратата на магазина явно смятайки че съм на достатъчно безопасно разстояние. В същото време нескопосника ми подвиква да бягам от там явно бяха успяли изведнъж да обърнат каруцата, но циганката вече е била безсилна пред уплашеното и стресирано животно защото в мига в който погледнах с периферията осъзнах че коня аха и ще връхлети заедно с каруцата и с товара си отгоре ми и ще ме размаже на вратата на магазина. Успях да им изкрещя и като в транс отворих вратата и се озовах вътре, а там всички ме бяха зяпнали. Едно познато момиче с усмивка ме попита какво става и аз така на шега и разказвам, че съм щяла да си умра по сред бял ден убита от кон в центъра на града пред вратата на магазина, а тя - Ами тъкмо щеше да си сензацията на деня и се смее и аз го взех на майтап, хората се засмяха, аз си напазарувах и се прибрах. Обаче какво се случва. Днес отново влизам в същия магазин и понеже се познаваме им се извиних за фурора защото си мислех че съм преиграла изкрещявайки им на циганите и че съм станалаза смях, но се оказа че въобще не е било така. Целият магазин, всички хора се били вцепенили от гледката и си мислели че това е краят ми. Толкова страшно е изглеждало всичко от страни, че никой не ме е и чул и не е забелязал че съм им изкрещяла на тези хора. Казваха, че ако е имало количка с дете оставено там както често се случва направо е щяло да бъде премазано. Слава на Бога! Спасил ме е а аз дори не съм го осъзнавала истински, чак сега като че ли се пробуждам като от сън.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О-ох, Елфче, добре, че си оцеляла!

Смешно го разказа, но никак не беше смешно. Направо е за отчайване положението в милата ни родина. В подобни ситуации човек осъзнава колко сме далеч от нормалното.

3d_001.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×