Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Какво ми се случи ДНЕС ?

Recommended Posts

Аз мисля, че едва ли някой си е позволил до този момент да съди Максим .

Разбира се Ина! :)

Идеята ми е такава да не прибързваме като цяло с оценка и съд към света извън нас.

И че за точната преценка отговаря отвореното сърце и отвореното трето(Духовно) око.

:)

Също подкрепям Максим. Той не би навредил на някого.

Понякога човек има нужда от възмездие на поруганата правда.

:wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

на поста учител никога не бих направил така.

не напускам училище, реших да остана и оттук нататък точно заради любовта си към учениците.

:feel happy::thumbsup2:

упражнения, дишане, крия, древна мъдрост за живота, интерактивни процеси, тренинги...и накрая засия любовта, всеки се беше разтворил в сърцето си, усмивките не слизаха от лицата
:feel happy: :feel happy:

Аз бях там заради другите, най-голямата наслада е да видиш как хората се променят с течение на курса, как засияват лицата им.
icon12.gif

:3d_038::3d_052:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Извини ме Максим, не вярвам в конфронтации, предполадам, че и Ти, но моля Те да "оцениш" това:

Като прочетох последното изречение - " ... забавно ми стана на мен :rolleyes: " - изхлипах /задави ме буца, Максим/ инстинктивно в първият момент, после инстинктивно пак, но и като разсъдих - някак не повярвах. За това написах "Сериозно? :( ". Споделям отношение, не искам конфронтация, не искам и да дезертирам. Приемам всяка оценка. :rolleyes:

Конфликтът обаче, е с това момче - с този "бяс", а това едва ли е забавно. Ти си постъпил вероятно справедливо с ученика /формално - и никой - формално, не може да изисква повече, щом Ти самият виждаш че не става, не сме вездесъщи - факт/, но сигурно пак вярваш, че дреме в Него семе, дето е от Него и даже Ти е някак "криво". А иначе, сме всички ученици, далеч не винаги послушни. И всички научаваме житейските си уроци - на "сала" на Разума или в "морето" на Страданието. Според мен най-често и от двете. Та Този "бяс" ще се научи, колкото и да упорства - ще се учи, докато е "бяс" :D . А Ти дерзаеш, виждам ... и не за забавление, а според мен, защото виждаш Смисъл - Любовта за която говориш, а тя е повече от забавна. И си прав, защото:

в Държавата ни всички сме подценени, а живеем в свят, който е - и комерсиален. И тук помага другият ни свят. Наиснина е трудно, даже някак си неадекватно, докато съм "в час", ... но ми олеква, като си помисля - "Той ми е работодател", а Той е щедър. Ако не Е, то значи в нещо ме упреква. От друга страна, съгласи се, че има някаква утеха, в това да знаеш, че даваш повече, отколкото получаваш - това не знае ученикът Ти, идея си няма какво Си/ Му дължи /според както го описваш/.

Извън това ... - не знам защо съм си внушил, че мъж - се уважава, а жена обича. За жените не знам как е :D . Разликата е формална, но и същностна /според мен/. Та не се съмнявай, че те уважавам /със и без конфликт/ и ми е лесно да го кажа, защото го знам ... и защото си мъж. :D

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно ,че в град Шумен се случват подобни форуми .

Да! Има и детски вариант на тези курсове, както и вариант за тийнейджъри, където същото знание се поднася под формата на повече игри. Знам колко много може да помогне ако се учи в училище, вместо тези измишльотини, които сега мъдруват (история на религиите, вероучение и т.н. които няма да помогнат в корен), но уви никой от властимащите няма да се вслуша. Това са отзиви на деца, участвали в този курс на Изкуството да живееш:

Отзиви на участници в курса YES възраст от 14 до 18 години, проведен през август 2004 г. в гр.Шумен

Таня 17 г.” Да дойда на този курс е може би едно от най- хубавите и правилни за самата мен решения, които съм вземала.Той ми донесе едно успокоение, чувствам, че започвам да гледам на хората около мен и на проблемите с други очи. Чувствам, че малко или много съм станала по- добра. Ако не страховете, то поне притесненията си съм готова да преодолея.”

Марина 13 г.” След този курс станах по- спокойна и след него се разбирам повече с брат ми. Получих и много съвети, които улесняват живота ми. Запознах се с много нови хора.”

Биляна 14 г.” От този курс научих много неща:

- как да се държа с хора, които не харесвам

- да приемам неприятните неща, колкото и лоши да са те

- да ценя това, което имам

- да правя неща, които не са ми приятни, но имам полза от тях

- как да бъда по- общителна с хората

- да не се интересувам от мнението на околните, или поне да не се засягам от това което другите мислят за мен”

Димана 18 г.” В този курс се запознах с нови приятели. Започнах да се усмихвам по- често. Разбрах, че трябва да съм благодарна на хората и на природата, и сега правя повече добри неща за хората около мен. Вече не се притеснявам толкова, когато говоря с някого за първи път. И не си мисля “ какво мислят хората за мен” когато правя нещо.”

Деница 14 г.” Тук се научих да се владея, завързах нови запознанства, които ще ми останат за цял живот. Атмосферата тук е различна- хората са невероятно освободени и весели.”

Димитър 16 г.” От предния път съм по- отпуснат, още по- хубаво ми е, защото се запознах с много нови и добри приятели.”

Галена 14 г.” Чрез този курс аз се запознах с нови хора, намерих нови приятели и разбрах какво трябва да променя в себе си и какво не. Научих се да бъда усмихната, да общувам по- лесно с хората. Разбрах, че за да получиш, първо трябва ти да дадеш. Трябва винаги да си настроен позитивно, да вярваш в себе си и да не се отказваш от новите предизвикателства!!!”

Крум 16 г.” Този курс ми даде спокойствие и разбирателство със сестра ми. Освен това ме научи да бъда по- уверен в действията си.”

Росица 17 г.” Радвам се, че бях на този курс, защото се запознах с нови хора, научих се на много нови неща и смятам че участието ми в него ще ми помогне да бъда по- добра...”

Венелина 17 г.” Запознах се с много приятни хора и се чувствам по- свободна, по- малко се притеснявам.”

Полина 17 г.” От този курс научих да имам по- голямо доверие на хората около мен. Научих се да бъда по- концентрирана и сдържана. Намерих много нови приятели, на които мога да се доверя. Научих неща за себе си, които не съм си мислила, че дори могат да съществуват. Много ми хареса, и занапред с удоволствие бих участвала и в други такива курсове.”

и още отзиви от студентски вариант на курсовете: http://www.artofliving-bg.org/impressions/...-28.11.2006.pdf

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, лесно е с "добрите", с "примерните" деца.

Макс, а ти защо не поканиш този "опърничав" ученик на курса по йога? Може точно заради това да ви е сблъскала съдбата. Така ще имате възможност и двамата да се обогатите не само с йога, а и с още нещо

- той да разбере защо ти толкова много обичаш географията, да я заобича и той, а ти - защо "трудните" деца не трябва да се отблъскват с лека ръка и как много от тях човек може да научи.

Да научи защо са "трудни".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Макс, а ти защо не поканиш този "опърничав" ученик на курса по йога?

Как ми се иска да поканя не само него, а целия клас...но на този етап не мога да го направя. Не се знае какъв слух ще тръгне из училището, до чии уши ще стигне и как ще се изтълкува. Не искам по време на служебните си задължения да правя агитация. Тук-таме по време на часовете съм опитвал да подхвърля по някое знанийце от курса, но няма необходимите условия. Трябва всички да сме в кръг, тогава сме очи в очи и има повече искреност и сериозност при възприемане на знанията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Далеч по-приятен повод ни събра в последните дни. Това беше участието в курс Изкуството на живота в Шумен. Двамата учители, които водиха курса се справиха отлично. Имахме щастието да ни гостува индийски учител Бавеш Толани, заедно с нашия местен учител Пламен. Курсът приключи вчера, впрочем, той една сега започва :) Прилагането на това ценно знание в живота. Много хубава и силна голяма група се събра, 27 човека. Много се радвам, че Латина дойде и сигурно ще разкаже своите впечатления на страниците на форума, ако чувства вдъхновение :rolleyes: Тръгнахме на това пътешествие на 24 януари, минавайки през упражнения, дишане, крия, древна мъдрост за живота, интерактивни процеси, тренинги...и накрая засия любовта, всеки се беше разтворил в сърцето си, усмивките не слизаха от лицата, размяната на подаръци и прегръдките в края на курса бяха естествен резултат. Аз бях там заради другите, най-голямата наслада е да видиш как хората се променят с течение на курса, как засияват лицата им. Колко малко ни трябва, за да сме удовлетворени и щастливи. Впрочем албумът със снимки би показал поне малко от атмосферата, която беше: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=214686

Максим, благодаря ти, че ми каза за този курс! В живота на човек наистина важните събития, които му дават нов тласък в развитието, са сравнително малко. Цял живот съм имала нужда от знанията и уменията, които получих. Чувствам се несравнимо по-добре от преди, възродена във всяко отношение. Радвам се, че намерих нови приятели, прекрасни хора.

При първа възможност ще ви разкажа повече. Но никакви думи не могат да опишат в достатъчна степен случващото се - то трябва да се преживее. Пожелавам на всички да направят това за себе си и своите близки хора!

:3d_053:

Макс, а ти защо не поканиш този "опърничав" ученик на курса по йога?

Как ми се иска да поканя не само него, а целия клас...но на този етап не мога да го направя. Не се знае какъв слух ще тръгне из училището, до чии уши ще стигне и как ще се изтълкува. Не искам по време на служебните си задължения да правя агитация. Тук-таме по време на часовете съм опитвал да подхвърля по някое знанийце от курса, но няма необходимите условия. Трябва всички да сме в кръг, тогава сме очи в очи и има повече искреност и сериозност при възприемане на знанията.

Наистина в училище според установените превила трябва да се преподава, всякакви други агитации извън служебните задължения може да се изтълкуват отрицателно. Но не е преблем според мене просто да се помоли ръководството да бъде оставен информационен материал, някакъв плакат, да се направи презентация. Не е задължително това да бъде направено точно от тебе. Аз например много бих се радвала, ако още като ученичка бях имала възможност да придобия такива умения и знания, които са приложими във всяка област от живота, за всеки възникнал проблем. Курсът е много авторитетен, признат в много държави, преминат е от хора с най-различен статус, включително държавни и общински служители. Може да се говори още много за това, но това, което искам да кажа е, че е чест този курс да бъде представян.

:3d_022:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво за курса и за ползите, които той носи на вас. Добре. Но какво стана с ученика, който има оценка двойка, защото не харесвал географията? Аз имам братовчедка учителка - тя подготвя студенти в математическите вузове и се шегува така: "Чакай да видя днес на изпита по едикакво си колко са ми писали." - което означава, че ако един учител постави двойка, той я поставя на себе си.

Останалото е оправдания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силве, карай да върви :rolleyes: Нека имам една двойка, но колко шестици писах в този клас? Може би 50% или 40% от учениците имат 6 за срока. Нека имам една двойка и 12 шестици. Няма лошо. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Макс, знам, че си добро момче и харесвам хъса ти. Знам също, че те тормози тази двойка, иначе нямаше да споделиш - а ти си искрен и изля болката си. Дори една двойка. Достатъчно е. Тази двойка е цели 100%. За мен. За теб също, видно е - още търсиш успокоение в многото шестици, в неудобната обстановка за йога, тоест - оправдания.

Аз ти поднесох само предложение. Поговори още веднъж с момчето. Иначе съвестта ти ще те изяде. Това "трудно" дете е цяло щастие за теб - то е предизвикателството да надникнеш в "трудността" и да се справиш с нея. И двамата печелите при такъв изход от ситуацията. Сигурна съм, че го можеш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не търси под вола теле. Не споделям в тази тема, за да изливам болка, а пиша в нея за удоволствие, споделям нещо делнично в реално време. Ако искам да споделям проблеми, няма да го правя в интернет форуми. Неправилно сте разбрали мотивът ми да пиша. Просто разказах една случка от моето ежедневие, не е нещо което е за пръв път или нещо драматично. Нито на момчето му пука за двойката нито на мен. Открит съм, вие сте ми приятели и си разказваме историйки един на друг от нашето ежедневие. Зад историята няма нищо. А ти веднага разви големи теории. Това е викалпа. Викалпа означава умът ти да вижда нещо, което не съществува, илюзорна модификация на читта или ума. Иначе съветът ти е точен и правилен, но случаят не е такъв.

А едно момиче ми разигра цяла сцена, че щяло да изгуби стипендията ако му оставя 4. А то има 5 и 4. Изпитах го, каза че нищо не знае, и въпреки молбите му и обясненията му оставих 4. Натиск има отвсякъде и огънеш ли се са те изяли. Просто си разказвам, на някой може да му е интересно. Това не е тема за проблеми, а за ежедневни случки. Извинявам се ако съм бил разбран неправилно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не забравяме, че в случая работата е на Максим, той най-добре е запознат със ситуацията и по всяка вероятност е постъпил правилно. Не е трагедия и провал, че някой е получил заслужена двойка. Нека му е за урок. Тя може да се поправи. Дали пък тази двойка не е най-доброто в случая? Нека у децата да не се затвърдява усещането, че каквото и да правят, все ще им се разминава и ще получават награди за несвършена работа. Аз допускам това да се случва със собствените ми деца и резултатите са плачевни. Нека да поемат своята отговорност и последствията от поведението си. Никой тук не се съмнява, че този ученик ще продължава да вижда как неговият учител е справедлив, но добронамерен и го превъзхожда морално. Нещата ще се оправят. И аз съм имала двойки, не съм умряла. Няма какво толкова да съжаляваме горкото момче, нищо толкова страшно не се е случило. И аз не обичах географията в по-голямата й част. Изключително досадно ми беше да зная къде какви изкопаеми има, ей сега ще тръгна за руда... Сега вече отношението ми и към географията, и към историята е съвсем друго - безкрайно интересни са ми!

:3d_108:

Редактирано от admin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е трагедия и провал, че някой е получил заслужена двойка.

Нека му е за урок.

Тя може да се поправи.

Нека да поемат своята отговорност и последствията от поведението си.

Няма какво толкова да съжаляваме горкото момче.

И аз това казвам - някой е получил двойка, не е трагедия, нито провал - поправимо е, нека да му е за урок - да се научи да поеме своята отговорност и последствия от поведението си. Иначе ще има какво да съжаляваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не прехвърляме отговорност. Аз като греша на Господ ли да пишем двойка?

Един учител има право да пише двойки. Понякога той самият има заслуга за тези резултати, понякога - не.

Да не вземаме на мушката Максим, че знаете ли какви учители има... В предишното училище на сина ми явно бяха решили да го "възпитават" и "мотивират" с двойки. Дошъл без домашно - двойка, говорил в час - двойка, седнал на друг чин - двойка, забравил тетрадката - двойка, погледнал сърдито - двойка... Беше се отчаял, примирил и свикнал с положението. Едно наистина умно дете направо бяха решили да го заколят с двойки. Преместих го в ново училище - само за няколко седмици се справи и няма нито една двойка за срока. По някои от предметите с двойки сега има петици за срока. Наложи се и аз да се включа, поработихме заедно. Мотивацията бе най-важното в случая, но тичах да преснимам учебници, решавах задачи, писахме домашни, четохме... На дъщеря ми също й хареса това внимание, макар да е пълна отличничка. Е-ех, да можеше в този свят майките да отделят повече внимание на децата си! Сега съм без стабилна работа, затова успях, но това е временно положение.

:3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не прехвърляме отговорност. Аз като греша на Господ ли да пишем двойка?

Латина, не знаеш колко си ценна!

Понеже виждам, че имаш склонността да разсъждаваш самостоятелно, искам да ти отправя един въпрос - ти как мислиш, дали Господ е безгрешен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да Го оценявам, защото Той е Учителят. ;)

Не ми стига умът за такова нещо. Не мога да обхвана съзнателно всички измерения, всички причинно-следствени връзки.

Мога да кажа, че имам свободна воля да избирам как да постъпвам и следователно имам отговорност за последствията. Когато се проваля, не ми е виновен друг, виновна съм си аз, че не съм познавала или не съм се съобразила с вселенските закони. Какво толкова, грешките са също начин да се учим - най-използваният.

Той не греши, щом Вселената се върти...

:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като стана дума за вселената, ето една:

http://www.zagadka.hit.bg/entrance/5.html

А на мен какво ми се случи днес?

Случи ми се Днес.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нова мода - в цяла София в жилищните блокове се краде медната бубина на устройство в асансьора, което отваря/ не отваря вратите. Така сервизите са луднали от обаждания с един и същи проблем при работещи! асансьори. Надявам се да имат достатъчно бройки от тази запасна част, а вие си предупредете съседите да заключват входната врата долу.

Мен ме чака стълбищна гимнастика+ заплащане на разходите. Жица, жица, пълна паница. Това е за друга тема, но темите винаги се преплитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Не е трагедия и провал, че някой е получил заслужена двойка. Нека му е за урок. Тя може да се поправи. Дали пък тази двойка не е най-доброто в случая? Нека у децата да не се затвърдява усещането, че каквото и да правят, все ще им се разминава и ще получават награди за несвършена работа.

:thumbsup: Справедливо ли ще е ученик, който е проявил уважение към предмета,вложил е усилия труд да се "приравни " с този, който по една или друга причина проявява пълна калпазанщина? Ако добрите оценки се раздават незаслужено- те се обезценяват.

Все пак има ли някакъв начин,ако той реши,да се подготви и да си поправи оценката в бъдеще?

... Изключително досадно ми беше да зная къде какви изкопаеми има, ей сега ще тръгна за руда...
:3d_065::3d_072:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се поизложа още малко, като съм започнала...

Изпитват ме по география. Урок за полезните изкопаеми в България. Както предполагате, нито ме интересува, нито съм учила.

Ставайки от чина, хвърлям един фотографски поглед към урока и успявам да схвана първия абзац. Другарката гледа нещо в дневника. Отивам на дъската, разказвам първия абзац и млъквам. Тя казва - продължавай. Виждам я, че още гледа дневника, мисля си - дали ме слуша изобщо? И какво да правя, нали трябва да говоря - преразказвам пак първия абзац. Като времетраене явно го докарах. Тя пита класа - има ли допълнения? Те мълчат. Как ще има, кой ще им напише после контролните по математика? Дотук добре. Следва практическата част, изпитване по картата. Къде има еди какви си руди. Гледам на картата - къде видях, къде не видях, не зная всички означения. Нищо - изкарах пет. Ура!

Максиме, ако ти бях ученичка, как щях да закъсам!

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Това имах предвид с незаслужени добри оценки-тук цяла петица.

Благодаря,че ме развесели. :D:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повечето учители имаха слабост към мене, влизах им под кожата неусетно. Знаеха, че не уча, но пък иначе разсъждавах логично, често само аз ги разбирах - особено по точните предмети / учих в руска гимназия/ и ми прощаваха. Може учителката ми по география нарочно да се е направила на разсеяна.

Все пак имах някакво достойнство. Плаках веднъж неутешно за абсолютно незаслужена шестица, когато на приятелката ми, която беше учила, писаха пет.

:3d_112::3d_130::3d_013:

ПП Гори ми дясното ухо. Явно подразних някого с "хвалебствията" си. Сори!

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Справедливо ли ще е ученик, който е проявил уважение към предмета,вложил е усилия труд да се "приравни " с този, който по една или друга причина проявява пълна калпазанщина?

Абсолютно не трябва да има равенство. Старая се така да оформя крайната оценка, че да отразява цялостното отношение на ученика в клас: дали е пазил дисциплина, дали води тетрадка, дали има учебник, дали прави домашните, дали е направил диаграмите и контурните карти. Не може да се угоди на всички, винаги ще има недоволни. От моя гледна точка оценките които писах са на мястото си. Всеки получи това, което заслужава. Независимо дали му харесва или не. Е винаги може да има елемент на субективност.

Все пак има ли някакъв начин,ако той реши,да се подготви и да си поправи оценката в бъдеще?

Има разбира се. Ако покаже старание и знания. Аз обаче няма да му я поправя без той да положи усилия. Иначе ще отиде на поправителен и там ще не ще ще трябва да учи, за да мине. Когато бях ученик, от моя клас имаше останали на поправка и дори с условен минаваха, нас са ни пращали на поправка, а сега защо да не можем да пращаме и ние? Нищо страшно няма да имаш 2 за срока, нищо фатално не се е случило. Като видиш, че няма да минеш между капките ще седнеш и ще учиш. Ние как сме учили навремето, а те сега искат да минат без изобщо да учат. Ами аз им погледнах оценките по история, какво да ви кажа. Средния успех на класа по история им е малко над 3 :( При мен по геграфия същия клас има сигурно средно почти 5. По история има 3-4 ученика със срочна двойка, при мен по география само един. А предметите са равностойни по трудност. Пак си зависи и от учителя. Не съм някакъв педант да искам да знаят колкото мен.

Максиме, ако ти бях ученичка, как щях да закъсам!

Нямаше да закъсаш. Виж колко сериозна ученичка беше по време на курса по йога. :rolleyes: Жадно попиваше всичкото знание. При мен щеше да бъдеш отличничка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато учителят наистина обича предмета, който преподава и работи с любов, този предмет става любим и на учениците. Щях да заобичам географията много по-рано в живота си. С уважение и благодарност към тебе!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Днес седя и тъпея древноарменския, по който ще ме изтезават (изпитват) след две седмици, и попаднах на една дума (akn), която значи "око", "извор" и "скъпоценен камък".

Какво нещо е езикът и по какви линии понякога текат човешките асоциации...

П.П. Основното значение е око, разбира се. Думата е свързана с нашата дума "око". Както и да е, това беше за маниаците :D

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×