Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Слънцето и Луната в хороскопа

Recommended Posts

Здравейте,

Общоизвестно е, че позициите на Слънцето и Луната имат особено определящо значение в един хороскоп. Знаете ли какво показват те? В кой дом и знак за разположени вашите Слънце и Луна? Знаете ли как се тълкуват?

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно как пренебрегнахме тази тема. А сякаш трябваше да започнем от тук. И Слънцето и Луната са не просто важни, та са основата, фундамента на личността.

Слънцето е нашата личност, стремеж, изява, началото на Аза. В него е най-простичко казано цялото ни същество. Споменато е вече в темата за Основни понятия в хороскопа. Като цяло му се отделя изключително внимание от страна на астролозите. Много са публикациите по темата. За мен незабравима си остава книгата на Линда Гудман - Слънчеви знаци. И до днес не съм чела по-прозорливо тълкуване на същността му :king: . Може да се чете от всички и вярвам ще се познаете направо.

Луната са нашите чуства, емоции, минало, майката, публиката. С други думи това, което сме събрали в миналото, сега го отразяваме в Луната. Често се свързва с безпокойство, спомени, носталгия, чуството за сигурност.

Слънцето и Луната астрономически не са планети. Но в астрологията се наричат такива, също ги назоваваме светила.

Преминаването им през знаците дава окраска на всяко от тях. Оцветява ги в нюанси, енергията им се канализира в дадена форма. Например Слънце във Везни (или както е по-популярно да се нарича зодия Везни) ще даде един вид характеристика, в Козирог - съвършенно различна.

И тук вече започваме да пътуваме към личността, загадките й, мислите, копнежите, чуствата...

Но в началото бе Линда Гудман :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пренебрегната е поради огромния обем информация с такава насока.

Разбира се невинаги Слънце и Луна са най-определящи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes:

Здравей Венци,

Какво те кара да мислиш, че Слънцето и Луната не са най- определящи в живота на човека? Самият факт, че те са Светила, а не планети не е ли достатъчен да заемат водещата и решаващата позиция в действията му?

Господин Левин казва, че Слънцето е най- важно в хороскопа, защото е психичният и духовният център, Аз-ът, Духът, активният принцип, който не зависи от никакви сили, а обратно, поражда възможност за тяхното действие . С този център, със Слънцето , са свързани тези черти у човека, които не се променят никога, които се развиват по свои вътрешни закони, по законите на семето.

Слънцето е, което определя темперамента на човека и се явява център на неговото съществуване. То е, което определя вътрешната му позиция по отношение на външния свят и на самия себе си.

Със Слънцето е свързано всичко, което човек прави самостоятелно. То е източник на неговата самобитност, най- независимата сила в него, неговият Дух. Само Духът може да притежава свободата на волята. Той е първоизточникът и всичко останало зависи от Него.

Затова, ако говорим за свободна воля, то това се отнася към Слънцето, към слънчевото начало у човека.

То е източник на съзнание, на живот, на жизнена енергия, жизнени сили, източник на активност.

Слънчевите процеси са процеси на осъзнаване, интуитивни процеси.

Положението на Слънцето в зодиакалния знак в момента на раждането дава чертите на неизменното, то определя темперамента на човека.

А Луната е втората по важност, защото е свързана най- вече с физическото ни тяло и неговите функции, с умението да се приспособяваме към средата, в която живеем, с адаптацията. Тя е тази, която управлява целият комплекс от функции за приспособяване, които са заложени в човека и всичко, което е придобил , благодарение на тези функции и която проявява слънчевите сили в живота.

/Лунните процеси са жизнените процеси, които поддържат съществуването на човешкия организъм./

Или може би имаш предвид силата на Светилата, в зависимост от това в кои знаци се намират в рождената карта, т.е. дали са във владение, екзалтация,родство, неутрални, вражда, падение, изгнание?

Моето мнение е, че където и да се намира, Слънцето си е винаги Слънце, и Луната винаги ще се съобразява с неговите импулси.

/Слънцето е активния, а Луната - пасивния принцип и хармонията в човека зависи от равновесието между тези два принципа/.

Влиянието на другите планети, колкото и добре да са поставени, винаги ще са съобразени с желанията на тези две светила: Венера и Марс ще се съобразяват с желанията на Слънцето- ще са изразители на темперамента и индивидуалността; Юпитер и Сатурн ще се съобразяват с Луната-с адаптацията , а Меркурий ще се съобразява и със Слънцето и с Луната /погледни символите на планетите: в символите на Венера и Марс присъства кръга на Слънцето, в символите на Юпитер и Сатурн- диска на Луната, а в символа на Меркурий- и кръга на Слънцето и диска на Луната/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърдечно привет! :)

Бих искала да ви запитам как се проявява Луната, когато някой човек е роден точно през часа, в който:

"Луната е без курс, или Луна е в свободен ход, когато направила последния си мажорен аспект в знака в който се намира, до края на знака е “свободна” от основни аспекти с планетите"

Т.е.....този въпросен евентуален човек(нямам предвид конкретен..) да речем не е нито под влиянието нито например на Луна в Овен, но нито и в Телец...

Как да го разбирам?

Предварително ме извинете, ако вече някъде из астрологичните теми на форума е отговаряно, просто не съм го срещала..

Благодаря!

L&L

Хм....и ето, например днес от 08:01 – 15:19 Луната не е нито в Лъв, но не е все още и в знака Дева!

С какво значение би било това да речем за всички бебенца които се раждат сега, в тези няколко часа :hmmmmm: ?!?

......

L&L

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За Слънце, Луна и Нептун в девети дом под зодия Лъв какво тълкуване може да се направи? Аз също съм родена под знака на Лъва - абе въобще нещо като огън и жупел или говори още неща освен за характера? :D

Извинете - Не Нептун, а Сатурн е заедно със Слънце и Луна - страшно съм начинаеща още, както се вижда <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

привет, :king: малко позакъсняла,но нека и аз да се включа с едно питане .как се тълкува съвпада на луната с марс ,че на всичкото оъгоре в лъв и в 1-ви дом,предполагам че е доста наранена от този марс ,май не е добре,като гледах из нета Джеки Чан имал такъв съвпад :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, без да се отрича значението на Слънцето и Луната, какво да кажем за човек със Слънце в Овен и 6!!! планети в Риби (има такъв реален човек), според теб какви качества ще преобладават у него - на Овен или на Риби? За съжаление доста отдавна го бях срещнала и не помня вече кои точно планети му бяха в Риби.

А за Джеки Чан не се учудвам, то такъв "луд за връзване" (всъщност ми е много симпатичен) трябва доста огън да има :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънцето и Луната са като вътрешния човек и проявения човек - те са целия човек. Само по светилата и Асцендента можете да помогнете много на човек да бъде по-истинен към себе си; да се отърси от света на илюзиите; да започне да заличава егото си, което е същото като горното; да стъпи на пътя към свободата; Свободата е една от основните форми на Любовта

Любовта е единствената реалност.............

д-р Калоян Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам Слънце, Сатурн и Луна в девети дом, в Лъв. Бих искала да попитам кога се счита Луната за наранена? Ще дам градусите им за по-голяма яснота.

Слънце - 20`35

Сатурн - 20`25

Луна - 3`49

Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е,поне разбрахме,че Луната ти и слънцето не са в съвпад в лъв :D Ами,наранена ще е,когато има към нея напрегнати аспекти

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, без да се отрича значението на Слънцето и Луната, какво да кажем за човек със Слънце в Овен и 6!!! планети в Риби (има такъв реален човек), според теб какви качества ще преобладават у него - на Овен или на Риби?

Принципно,Овенът си е винаги Овен- винаги ще бъде енергичен, импулсивен, ще иска да бъде лидер, макар, че ще проявява много от качествата на Рибите- емоционалност, загриженост, състрадателност, любов,интуитивност и др,особено в онзи дом или домове, където се намират 6-те планети и планетата Нептун- като управител на знак Риби.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е,поне разбрахме,че Луната ти и слънцето не са в съвпад в лъв :D Ами,наранена ще е,когато има към нея напрегнати аспекти

Не са в съвпад. Слънцето и Сатурн обаче са. По-рано, като писах да не мислиш, че знаех с абсолютна сигурност дали са или не :) Единственият аспект на Луната е квадрат с Уран. Това вече значи, че е наранена така ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко идеи: откажете се от средновековните понятия "наранена планета" и "планета-малефик" - това означава на български "зловредна".

Апектите не са "добри" или "лоши", затова не могат да "нараняват" или "подобряват". :dancing yes:

Предложението ми е: приемете, че едните поставят задачи пред вас, а другите ви помагат да ги решавате......... :hmmmmm:

д-р Калоян Петров :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Темата за положението на Луната и Сланцето в хороскопа напоследък много ме вълнува.Моята Луна е в Скорпион във 2-ри дом.Чета много противоречиви неща.Ще бъда много благодарна ако ми кажете нешо повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Темата за положението на Луната и Сланцето в хороскопа напоследък много ме вълнува.Моята Луна е в Скорпион във 2-ри дом.Чета много противоречиви неща.Ще бъда много благодарна ако ми кажете нешо повече.

Здрасти.

Луната в Скорпион не е в най-добрата си позиция.Тя дава ревност,интензивност в емоциите и склонност към угаждане.

Във втори дом емоциите ти зависят от материалния комфорт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :)

А бихте ли могли да ми кажете нещичко относно моите съвпади на Луна, Марс, Сатурн и Плутон във Везни? Слънцето ми е в Лъв, но...май Венера в Рак ми се явява ранена по отношение на аспектите, които образува с тези планети.....?

Сърдечни поздрави :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте приятели,

Предлагам ви да прочетете

"Символичните образи на Светилата",изготвен по книгите”Митична Астрология” на Ариел Гутман и Кенет Джонсън

и ”СВЕТИЛАТА-психологията на Слънцето и Луната в хороскопа” на Лиз Грийн и Хауърд Саспортас.

Материалът е доста дълъг, но се надявам,че модераторите ще го пуснат, за което им благодаря предварително. :sorcerer: /Ако някой от модераторите има желание, може да ми обясни по-подробно как да вмъквам линкове, цитати и др. :hypocrite: /

Символичните образи на светилата

„Слънцето изгрява във величие;

Над този свят то толкоз славно властва,

Че хълмове и кедри в злато блясват.

Венера се към него тъй обръща:

„Ти Боже ясни,господар на светлината всичка,

от който лампи и звезди сияйни са заели

прекрасен плам, що него прави ясен...

Шекспир,”Венера и Адонис”

Слънцето заема уникална позиция в астрологията. То не е равнопоставено на другите планети. Изпъква и се издига над останалите поради самия факт, че всички планети се въртят около него. То е център на ятото;светлината и топлината му позволяват на живота да съществува,расте и се развива-поне на Земята.

Но въпреки значението си, то не е едивственият фактор в хороскопа и астрологичното значение на акцентирането върху слънчевия знак във вестниците и списанията всъщност задържа общественото образование за по-дълбоките аспекти на астрологията като сложна, холистична система на мисълта.

Повечето цивилизации са имали слънчеви богове. Слънчевият бог, който е известен в западната култура, е Аполон. Майка му, титанидата Лето, била обладана от Зевс, царят на всички богове. Съпругата на Зевс, Хера,много се ядосала поради връзката на мъжа си с Лето и издала небесен указ, който забранявал убежище за бременната Лето. Докато скитала по земята в търсене на място, където да роди, Лето в крайна сметка стигнала до остров Ортигия и там дала живот на Артемида, сестрата-близначка на Аполон и богиня на Луната, която изскочила от майчината си утроба и веднага помъкнала все още раждащаща Лето към съседния остров Делос, където на деветия ден асистирала при раждането на брат си Аполон.

Делос в последствие станал свещен олтар, където се чества раждането на Аполон.Никой смъртен не бивало да се ражда или умира на този остров

Аполон е бил златното дете на Гръцкия пантеон, надарен в музиката, математиката, медицината и пророчествата. Но в началото скитал в цяла Гърция в търсене на свещено място, където да основе храма си. В крайна сметка стигнал до района, който днес наричаме Делфи, но открил, че го пази гигантската змия Питон и хората от всички населени места от древния свят идвали да задават въпроси на Делфийския оракул. Питон дъвчела свещени лаврови листа, дишала парите, които се издигали от пукнатина в земята и предсказвала. Каквото и послание да изкажела оракулката, то било смятано за неизбежен закон. Никой не го поставял под въпрос и не го оспорвал. Така Аполон, без да диктува пряко съобщенията, бил свързан със законите, които произтичали от Делфи.Две съобщения, изписани на портите на Делфийския храм,са:”Познай себе си!” и „Нищо в излишък”. Първата аксиома ясно се свързва с астрологичната концепция за Слънцето, тъй като това светило по принцип се смята, че представя истинското „Аз” на индивида. За повечето хора въведението в астрологията и в по-дълбоките аспекти, мотивиращи личността им, става посредством информацията, произтичаща от позицията на Слънцето в хороскопа им. Но какво означава „Нищо в повече”? И тази аксиома също описва слънчева функция, но такава, която се разкрива при по-задълбочено изучаване на мита.

Легендите, които описват бог в битка с митична змия или с дракон като Питон, са разпространени по целия свят. Някои учени феминисти виждат тези митове като емблематични за свещената история. Богът, казват те, представя божеството на нахлуващите патриархални племена, а змията е Великата Майка, победена и прогонена в подземното царство от нови,по-военолюбиви религии.Но същата легенда , в почти същата форма е открита и навсякъде из древния свят.

Очевидно митът за смъртта на дракона е присъщ за смъртта на всички индоевропейци, така както и на евреите и вавилонците.Универсалността му подсказва, че има по-дълбоко психо-духовно значение в него.

Според теорията на Юнг първичната змия или дракон представлява колективното подсъзнание, както ясно личи от факта, че тя обитава под океана/или в историята за Аполон, под земята/, универсален символ за подсъзнанието. Както змията Уроборос в алхимията, драконът е овладян от сила, жизнената сила на самия живот. Но тази сила е все още без посока или цел, без фокус. Драконът понякога е описван и като женски, защото женското съзнание получава впечатления и възприятия по интуитивен, психичен начин, а не толкова чрез съзнателно отсъждане.Тъй че, убиващият дракона бог въвежда ред в хаоса и изважда на бял свят жизнената сила на съзнателния ум като й дава фокус и посока.

Слънцето винаги е било символ на тази насочена воля или усещане за цел-силното Слънце в хороскопа е равно на силна целеустременост. Но Слънцето, като дарител на целия живот, е също и огромна, цялостна жизнена сила, която лежи под фокусираната осъзнатост. Ето защо всички слънчеви богове символизират баланса между подсъзнателната жизнена сила и волята или целта, която направляват.

Аполон е бог на науката, математиката и стрелбата с лък, които са функции на фокусираното съзнание, но е бил също бог на оракулите и пророчествата, които са функция на онова по- дълбоко, по-мистично знание, което лежи под направляваното съзнание. Като бог на музиката и медицината, Аполон показва истинската си природа на помирител на противоположности-музикантът внася ред в свещения хаос на чистия звук, а лечителят внася ред в самата жизнена сила. „Нищо в излишък”- тази философия на баланса, изразена на портите на Делфийския оракул-може да означава също „всичко балансирано”.

Смята се, че Слънцето управлява знака Лъв, а лъвът е крал на животните.

Слънцето може да бъде сравнено с вътрешен крал, който ние всички, и мъже и жени, притежаваме. Този вътрешен крал е нашият Аз, жизнената сила на мъжката направляваща същност , според алхимиците, според които Азът се явява само когато кралят и кралицата се обединят в мистичен, свещен брак-брак между Слънцето-символ на царственото и Луната-като вродено инстинктивно измерение на личността.

Слънцето е прогресивният, динамичен, активен принцип, който се развива през целия ни живот, а Луната е регресивна, винаги ни дърпа към миналото, към връзката майка-дете, защото основните емоционални и телесни потребности по същество не се променят

Митичният съвпад между Слънцето и Луната описва потенциала на вътрешната връзка между активния и пасивния принцип, които са два различни аспекта на личността и у двата пола- и у мъжа и у жената.

Всеки от нас е изключителен, уникален, има лична съдба, индивидуален принос към живота. Луната е нашият телесен живот, създаден от смъртни и предречен от генетичното ни наследство.Но Слънцето у нас усеща, че трябва да търсим нещо, да пътуваме към неизвестно бъдеще, че в сърцевината на Аза има дълбока мистерия.

Материалната действителност е в сферата на Луната и често пъти онова, което смятаме за цели в първата половина от живота си, всъщност представлява нуждите на лунната сигурност, изразяващи се в светски термини. Слънчевите цели са вътрешни, свързани със себереализацията и усещането, че животът ни е изключителен и изпълнен със значение. Тези цели се дефинират много трудно, различни са у отделните индивиди по отношение на външния израз, от който се нуждаят. Сократ нарича тази тайствена движеща вътрешна сила свой демон, съдба, която налага на индивида да я превърне в свой идеал. Слънцето казва:”Аз не съм просто някаква стара мишка или заек, или зелка. Животът ми означава нещо. Аз имам потенциал, който още не съм осъществил”. Ето защо пренебрегването на този слънчев подтик е в ущърб на самите нас, защото ако не направим геройския скок, ако не дадем някакъв свой уникален творчески принос, колкото и да е малък, сме осъдени на вечните мъки на неизживяното „Аз”. Тогава имаме причина да се страхуваме от смъртта, защото не сме живели истински.

На известен етап от процеса на своето израстване всеки човек получава онова, което Кембъл нарича”зов за приключения”.Той може да дойде под много форми. Божественият родител се явява в сън или видение и казва:”Е,синко,събуди се, време е да пораснеш и да тръгнеш да търсиш съкровище, до което се достига трудно”. С други думи, призивът може да дойде от самите нас-внезапна интуиция, прозрение за значимост и съдбовност, което често се случва в големите цикли на тежките планети, като напримир завръщането на Сатурн около 30-тата ни годишнина или съвпадането на полуцикъла на Уран-около 42 година или втория полуцикъл на Сатурн със средата на живота-56-58 години.

Митичният „зов за приключения” обикновено се явява в живота ни като сериозна криза, която за разлика от обикновените всекидневни неприятности ни предизвиква да се гмурнем в непознатото, за да открием нови ресурси, за чието съществуване не сме подозирали.

Този момент е определен при раждането на човека и подсказва вграденото разпределение на времето в астрологическия хороскоп. В избора на този момент има чувство за неизбежна съдба, изпитание, което трябва да се преодолее, за да може човек да се свърже с истинската си самоличност и предназначение, да стане самият себе си, да се изгради като хармонична и цялостна личност.

Изборът на този момент може да е провокиран от намесата на друг човек в живота ни, независимо дали е любовник, дете, учител или дори враг или съперник, но винаги е свързан с важна позиция на Слънцето в момента и тези хора могат да бъдат смятани като необходимото условие човек да започне да се самоусъвършенства и са именно онези, които са ни необходими за момента.

Разбира се, можем да не разберем причините на връзката ни с тези хора и да се оставим под въздействието на гласа на Луната , която се чувства много натъжена и се самооплаква, защото зовът на собствената ни душа ни отвлича далече от комфорта. Малко като старата еврейска шега:”Благодаря ти ,Господи,че ме направи един от Избраните, но не би ли могъл да избереш някой друг”.

Разбира се, възможно е да не отговорим на призива и в такъв случай той се явява отново, но под друга форма, с още по-сурови изпитания. Божественият родител-който е митичен образ на нещо у самите нас- няма да ни остави просто, защото не се чувстваме готови. Срещал съм много хора, които са се опитвали да избягат от съдбата, отразявана от Слънцето, в периода на важни движения в хороскопа си и са платили скъпо на едно или друго равнище заради отказа си да се превърнат в самите себе си. Често пъти резултат е дълбока депресия и чувство за провал и празнота.

Помощта идва от самите нас, макар че понякога е въплътена от друг човек, който по чудо ни дава подкрепа или някакъв ключ точно когато трябва;това отразява инстинктивната мъдрост на Луната, на която човек може да разчита в моменти на криза, защото ни показва как да се грижим за себе си. Друг път благосклонните рождени аспекти са нашата вътрешна помощ-вродени дарби или способности, на които можем да разчитаме в беда. Когато имаме благоприятни аспекти, нерядко сме надарени с онова, което наричаме късмет, защото сме в хармония със себе си и следователно интуитивно подхождаме към живота така, както трябва.

Всички ние имаме помощници в хороскопите си-небесни тела в хармонични аспекти, планети на трон или екзалтирани чрез знак или дом, които формират психичните ни компоненти.

Помощта идва обикновено след като сме приели призива. Сякаш нещо силно подкрепящо у самите нас се активира, когато се изправим пред индивидуалния си път в живота и го приемем.

В процеса на самоусъвършенстването си ние освен за себе си, работим и за другите-нашите любими хора,колектив, общество.

Слънцето, което става ръководство за автентично себеизразяване на индивида, неизбежно допринася нещо за по-голямата душа, от която самият той е произлязъл. Подтикът за това самоусъвършенстване ,обаче, идва отвътре, той е строго индивидуален, личен, защото ако човек прави всичко само и само , за да се хареса на другите, колкото и хумамен иска да бъде, в крайна сметка ще се озове в ужасно затруднение, защото не е верен на себе си. Той трябва да върви по собствения си път, защото към това го принуждава вътрешната му потребност, а не защото така ще накара хората да го обичат. Но докато става индивид, той дава нещо на другите чрез самия този акт. Оттук се вижда, че Слънцето е дълбоко парадоксално. Ставайки самите себе си, ние имаме много повече какво да дадем, отколкото ако бързаме да се опитаме да спасим света, за да компенсираме вътрешната си празнота.

В крайна сметка стигаме до онзи праг, който трябва да прекрачим,т.е. да се справим с един фундаментален конфликт у нас. Това може да бъде описано чрез много фактори в рождения хороскоп.Дори слънчевият знак подсказва вроден конфликт, тъй като всеки зодиакален знак си има и слаби и силни страни. Трудните стъпки към Слънцето подсказват препятствия вътре в самия човек, макар и проектирани навън, които като че ли пречат на растежа му.

Всички познаваме чувството, че се разкъсваме между потребността да бъдем обичани и желани и нуждата да защитаваме лоялно собствените си ценности. Борбата с дракона има много емоционални равнища и до нея се стига винаги щом се изправим лице в лице с този вътрешен конфликт. От гледна точка на Слънцето в тези моменти Луната се явява унищожителка на живота и трябва да бъде победена. Несъмнено има и мигове, когато е уместно да се чувстваме така и да действаме съответно-макар че покореният дракон се появява отново по-късно, замаскиран като невестата на героя.

Един от най-древните митове, описващ тази борба с дракона, е вавилонският мит за сътворението, представен като битка между слънчевия бог Мардук и неговата майка Тиамат. Тиамат, соленоводният океан, е персонификация на първичната световно светосъздаваща майка под формата на морско чудовище. Тя едновременно дава живот и го отнема, поглъщайки всичко сътворено от нея. Този мит е ранен портрет на най-първите ни преживявания в утробата и животозастрашаващия процес на раждането и отделянето.В началото на времето, преди създаването на видимия Космос, Тиамат и нейният съпруг Апсу, сладководният океан, съдържат в себе си всички по-малки същества, които са техни деца. Шумните отрочета досаждат на Тиамат, гневят я и тя замисля да ги унищожи. Но децата разкриват плана и слънчевият бог Мардук, най-силният и най-дръзкият, убива баща си Апсу и предизвиква Тиамат на смъртна схватка. Той праща пламтящите си стрели в гърлото й и я унищожава, а от тялото й създава небосвода и земята под него. Така се появява видимият свят.

Тази древна приказка е ярък образ на процеса на излизането на слънчевия индивид от мрака на утробата и колективното подсъзнание. Както при сънищата, можем да прочетем всички персонажи в мита като развиващи своите истории вътре в нас, Тиамат и Мардук още живеят у детето и у възрастния, който продължава да се бори с проблема на отделянето от майката. Мардук, слънчевото начало, трябва да се бие срещу регресивното притегляне на собствения си лунен глад и докато трае тази борба, нуждите на инстинктивната природа се изразяват като горчиви /соленоводни/, чудовищни и застрашаващи. Победата му дава като резултат създаването на света, което може би е още един начин да се опише индивидуалната реалност. Митовете са образи на чувствата, както и индивидуални модели, така че някои от вас ще познаят етапа на развитието, описан в историята на Мардук и Тиамат. Това е нашата непрестанна борба срещу инерцията, апатията, застоя и привикването;преживяваме го не толкова изразено във всекидневните си битки, като например да се придържаме към някаква диета, да правим гимнастика или да учим трудни неща. Виждаме това и в борбата да се освободим от незадоволителна, но импулсивно поддържана връзка или брак, а може би от сигурна, но досадна работа или от надеждно, но поглъщащо ни семейство. Мардук е гласът на „Аз съм” и въпреки, че единството с майката океан е унищожено, на негово място идва създаването на индивидуалните реалности и ценности.

В някои митове прекрачването на прага не е борба с дракон, а представлява смъртта на героя, преди той да се преобрази или да възкръсне. Това става с Дионис и Исус, които биват унищожени, но приемат истинската си форма като божествени изкупители чрез подобно ритуално разчленяване. В тези истории героят търпи големи страдания, които унищожават смъртната му същност.

В историите за Дионис и Исус богът понася страданията, защото майката дракон е собственото му тяло, което трябва да бъде преобразено или освободено от хватката на инстинктивната обвързаност. Тук виждаме един еволюционен процес, където в по-късни митове се разкрива по-дълбокото значение на борбата с дракона.

Вътрешното преживяване е един вид разчленяване или разпъване, защото, когато се разделяме с нещо, ние страдаме. Започне ли Слънцето да се изявява, винаги изпъква проблемът със страданието-самота, изолация, вина и неприязън от страна на околните. Ако отречем този процес на страдание, винаги ще ни се налага да търсим дракона някъде навън, за да проектираме върху него собствената си болка.

Митичният образ на разпятието е един от най-мощните символи на нашата изолация и отчуждение върху сатурианския кръст на ограниченията. В това състояние ние сме лишени от родители и забравени. Няма дом, в който да се върнем, нито утешителна гръд, кам която да се притиснем, няма група или колектив, които да предложат необходимото средство. Това е оголеното екзестенциално състояние на „аз съм”, от което научаваме много-в смисъл защо Слънцето се появява чак в средата на живота, когато човек е достатъчно силен и оформен, за да приеме предизвикателството. Проблемът за самотата, който неизменно придружава всяко изражение на индивидуалността, е най-дълбокото значение на прекрачването на прага в мита за героя. То събира в себе си всичките ни най-големи тревоги, свързани със загубата и разделянето, защото винаги има риск, когато се появим, никой да не ни обича. Така че битката с тъмния близнак, борбата с дракона, разчленяването или разпъването представляват поемането на товара на отделното „Аз”, което е първата важна стъпка в Слънчевото пътешествие. Тогава героят вече е въоръжен и може да преследва истинската цел на търсенето си, защото е доказал, че умее да се справя сам.

Сега трябва да разгледаме това „истинско” търсене, наградата или съкровището, което чака героя след изпитанията.Съкровището често пъти буквално е такова-злато,скъпоценности, жива вода, царство, лечителство или ясновидска дарба. То е във висша степен индивидуална цел, но винаги е много ценно за героя.Слънцето, въплъщаващо митичния герой, се стреми към върховната награда, неразрушимото ядро на идентичността, което оправдава и дава смисъл на съществуванието му. Героят и неговата награда всъщност са едно и също. Съкровището е същината на героя, божествената му страна, която винаги е била скрита в смъртното му тяло. Това може би звучи ужасно абстрактно, но усещането да бъдеш истинско, солидно, непоклатимо „Аз” е много ценно и магично нещо, то се печели трудно. Всяка житейска ситуация, където трябва да се обособим и да защитаваме собствените си ценности и цели, изковава по една частичка от това „Аз” и всеки път ние страдаме, защото вечната майка- дракон трябва отново и отново да бъде побеждавана под различен облик.

Понякога съкровището на героя е невестата, а свещеният брак е краят на търсенето. Божественият герой се обединява с другата си половина, със своята човечност в лицето на една жена. После той създава династия, от която произлизат знаменити царе и царици, в чиито вени тече кръвта на безсмъртните, наследена от божествения произход на героя. В езическите времена много езичници са твърдяли, че имат божествена кръв. Юлий Цезар например твърди,че произлиза от богинята Венера/Афродита/ чрез нейния син, троянския герой Еней, който е основал Рим. Ако прочетете книгата „Светата кръв и Свещеният Граал” ще разберете, че едно тайно общество във Франция вярва, че издигнатият от него претендент за френския трон е потомък на Иисус, който се е оженил за Мария Магдалена. Тъй като темата за божествения произход чрез полубожествен герой е архетипна, тя остава силен символ и в днешно време.

Един аспект на свещения брак и основаването на династия като че ли е утвърждаването на божественото семе в смъртния живот чрез непрекъснатостта на последователните поколения. Има наследници, които пренасят кръвта на героя през времето, а това означава,че той живее вечно чрез потомството си. Какво означава за нас този символ в психологически смисъл? Може би той отразява слънчевия импулс да създадем нещо, което да трае повече от собстния ни живот. Архетипният мъжки копнеж за син изразява най-първичното биологично измерение на този подтик. Има обаче и вътрешни равнища. Ако изживеем Слънцето възможно най-пълно, навярно ще изпитаме чувството, че сме си осигурили своето късче вечност, като сме оставили нещо ценно на колектива. Дали сме нещо от собствения живот на Живота. Пети дом-сферата на децата, се управлява от Слънцето, което дава своята същина на бъдещето, за да изживее вечното си царство. Луната има своята инстинктивна нужда да ражда деца, но това отразява приемствеността на земния живот. Слънчевият копнеж за потомство е отражението на търсенето на безсмъртие.

За мнозина обаче децата не са единственият канал, чрез който слънчевият подтик има нужда да се изрази. Макар че това е най-естественото равнище, някои индивиди решават да нямат деца или пък не могат да имат. Тогава става извънредно важно да се намери друго измерение за този слънчев подтик.

Пети дом в хороскопа изразява копнежите на човека творец да създаде нещо неразрушимо-вътрешно или въображаемо дете, което ще надживее създателя си и ще внесе неговата същина и виждане в бъдещите поколения. Някои хора осъществяват това, като садят дървета.Много добре осъзнават, че когато дървото достигне зрялост, тях отдавна няма да ги има. Но този акт им носи чувството, че надхвърлят времето. Ето защо свещеният брак, който дава началото на династия, е мощен символ на слънчевата потребност да внесем малко от божествената си същност в бъдещето.

Наградата на героя понякога е елексир, който трябва да бъде откраднат.

Проблемът за вината/и придружаващия я страх от наказание/, който обкръжава кражбата на елексира, също е фундаментален аспект от слънчевото пътуване. Има нещо незаконно в това да станем самите себе си, защото неизбежно открадваме от масовата душа нещо, което е обща собственост на колективното подсъзнание. Колкото по-отделни се чувстваме, толкова повече преживяваме архетипното чувство на вина. На английски тази дума идва от стар англосаксонски корен, който означава „дълг”. Дълбокият смисъл на отричането на дълга-към майката, към семейството и колектива-се свързва с всеки акт на индивидуално сътворение, което ни отделя от тях.

Така че около изразяването на Слънцето има забележима вина, защото това означава да откраднеш елексира, който е обща собственост на всички, макар и неизползвана.

Слънчевото злато са човешките заложби, присъщи на всички ни, но ако те са заровени в подсъзнанието, ще си останат само потенциал.

Пътешествието на героя изживяваме много пъти и по много различни начини и форми, понякога толкова дребни, че стигат до завършека си само за седмица или за ден. Щом направим някоя стъпка към съзнанието и себеразвитието, получаваме следващия зов за приключения и отново потегляме. Всъщност слънчевият процес остава вечно недовършен.

Знакът, в който е разположено Слънцето в момента на раждането, на теория е най-същественият астрологически фактор и обикновено се интерпретира на равнището на характера.Но от него можем да научим за една от основните теми в пътуването на героя. Всеки знак е свързан с конкретен набор от митични фигури, отделният знак си има планетен управител или доминиращо божество, което е родило героя, защото тази планета в още по-голяма степен, отколкото управителят на Асцендента, описва нашите специални възможности, които трябва да открием и развием, полагайки усилия. Управителят на картата ни дава информация какво ще изисква животът от нас и в комбинация със самият Асцендент описва ситуациите, които героят ще срещне в пътуването.Но Слънчевият управител е нашето доминиращо божество;героят и неговата награда в крайна сметка са едно и също.

Можем да разглеждаме Слънчевия знак в смисъл на ролята, която сме призвани да играем в живота и какъв уникален принос сме способни да дадем като намерим индивидуален канал на тази архетипна енергия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, книгата на Ариел Гутман и Кенет Джонсън определено е интересна. Слънцето има водещо значение в картата, след това можем да поставим знака на Асцендента. Сред българските традиции в Астрологията съм намерил данни, че Венера - като символ на Любовта, е по-важна от Луната...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ради, а не си ли забелязал, че българите са много силно свързани със своята Луна , а оттук да наблягат на Лунната част на Асцендента и едва в последно време се наблюдава стремежът им да се съобразяват и със своите Слънце и Венера? В тази връзка съм подготвила материал и за Венера по същите книги и автори с пожелание всеки четящ да определи какво е влиянието на Слънцето, Луната и Венера във вътрешния му живот и като резултат, израза им във външния свят. Осъзнавайки значението им, доколко всеки от нас може да изяви истинската си същност във взаимоотношенията-с любимите хора, в семейството, в работата, сред приятелите, в обществото като цяло.

Венера-символ на любовта и красотата

Когато любовта си той открие,

дано сияе тя тъй ярко,

като Венера в небесата.

Шекспир,”Сън в лятна нощ”

Платон описва любовта като страст, породена от красотата, което е много добър образ на любовта на Венера-Афродита.В лицето на любимия, човек вижда отражението на Бога, на когото е посветена душата му.

Това е най-дълбокото значение на Венера:обектът на нашата обич-независимо човек, предмет или интелектуален идеал- е огледало на душите ни.

Венерианската любов не е самопожертвователна като тази на Нептун, нито пък има нещо общо със сливането, съпричастността и сигурността.

Венера символизира способността ни да формираме и разпознаваме онова, което ценим, което е основа за достоверността на личните ни избори, които не е възможно да избегнем,за да изразим индивидуалните си ценности. Бог ни е създал така, че трябва да избираме между едно или друго нещо, една или друга личност и да понесем последствията от избора си.

Това е общото между Везни и Телец-двата знака, управлявани от Венера, тъй като Везните са дълбоко заинтересовани как да се научат да избират, а Телците се опитват да развият вътрешна сила и ресурси, които да дадат постоянство на ценностите им, независимо от последствията.

Венера въплъщава и управлява създаването на красотата, хармонията и удоволствието. Нейната любов е еротична, вкоренена в чувственото удоволствие и естетичната наслада. Тя не е свързана с брачните или семейните връзки, а по-скоро със самоопределянето посредством тях..

Принципът на Венера е удоволствието и то на всички възможни равнища. Чрез Телеца тя доставя наслада на тялото с копнежа за чувствено удовлетворение, за красота в конкретни форми.

Венера е капризна богиня и тя ще се стреми да получи творческа изява в света чрез носители, подходящи за нейната природа-чувството на спонтанна радост и удоволствие.

Венера е свързана с „голямата страст” от поезията и драмите, с която човек се чувства по-жив от всякога. Но тази велика страст не е самоцелна. Тя е инструмент, чрез който индивидът открива по-дълбоки и по-истински ценности, независимо дали връзката с новия обект ще стане постоянна или ще премине заедно с транзита или прогресията и независимо,че това ще е свързано с много емоционални преживявания, скандали и раздели, с разбиване на семейства.

Така е, в тези ситуации хората винаги страдат, но въпросът е кое нещастие да предпочетем, защото отричането на Венера предизвиква същата или по-голяма мъка.

Триъгълниците са характерна венерианска тема и никой не може да се спаси от тях, но няма друго, което да стимулира така мощно израстването ни и да ни накара да придобием необходимото самочувствие, за да можем да се почувстваме щастливи и доволни.

Тази същност е в основата на Телеца и втория дом, тя започва с любовта към собственото ни тяло като източник на удоволствие, красота и удовлетворение. Това се отнася не само до сексуалната наслада, но и до простичките благини на материалния живот, които са свойствени за тази област-храната, която ядем; леглото, в което спим; шампоана, който използваме; бижуто, което носим,цветята, които създават уют у дома; жилището, където живеем. Това е чувството ни на удовлетворение и радост на най-елементарно ниво, защото ако не умеем да ценим себе си, ние не можем да оценим и околните, дори децата си и да ги научим да се радват на живота. С Венера са свързани суетата и ревността, съперничеството, както и плодовете, ароматните цветя и гълъбът, които символизират изключително чувствената природа на богинята и еротичното измерение на човешката природа.

Афродита не е просто празноглава красавица. Тя е най-лукавото от божествата и може да бъде невероятно вероломна. У нея се крие поразителна комбинация от красота и интелигентност, а и стратегията не й е чужда/нюансът на Везните/ Това е уникално съчетание в божествения пантеон. Освен това тя е носителка на културата. Умът, стратегията и естетическият усет я отличават от по-традиционните атрибути на лунните богини, защото тя преподава изкуството на любовта, а не представя желанието като прелюдия към бременността и раждането на деца.Когато се говори за изкуство, това е спонтанния израз, въображението и фантазията, техниката на твореца. Еротиката на Афродита превръща примитивното либидо на физическата сексуалност в нещо напълно различно, което може да бъде изразено и със средствата на танца и на поезията.

Хетерите, чиято богиня-покровителка била Афродита, съставлявали важна социална прослойка в древна Гърция. Те осигурявали алтернативата на брака, противопоставяйки се на строго лунната природа на гръцката съпруга.

Така че част от същността на Венера е интелигентното използване на чара, което наричаме „женски хитрини”, които не са предназначени да впечатлят мъжете, а по-скоро да доставят удоволствие на самата богиня- израз на любовта й към украшенията и красотата и желанието да усъвършенстваш, да предадеш хармония на грубото и несъвършеното, да изразиш фантазията си в красиви форми. Това е вроден човешки стремеж и е характерен за архетипния образ на Афродита, това е нуждата ни да създаваме красота. Това се проявява при Телеца, както и при Везните. Сексуалните умения на Афродита отразяват и творческите й способности, защото еротичните завоевания включват не само доставянето на физическо удоволствие, но и творчество, и използване на въображението.

Най-общо казано, Венера е онзи фактор в хороскопа, който се отнася до самооценяването и това как самооценката влияе или взаимодейства на взаимоотношенията. Венера има силата да накара всеки, бог или смъртен, да се влюби незабавно.

Позицията на Венера в картата показва и каква оценка от другите ни е необходима за собствената ни вътрешна любов, любовта към самите нас.

От любовния живот на богинята Венера на Олимп се вижда, че тя не е най-вярната или покорната на любовниците си. Наслаждава се на новия сексуален опит и като богиня на любовта, се наслаждава на самия акт на влюбване, а не толкова на стремежа да се поддържа запазването на връзката след като началната искра е угаснала. Такова нетърпение е типично за Венера в Овен, Близнаци, Стрелец или Водолей. Точно началото, когато любовта е свежа и жива, Афродита смята за възбуждащо, не любовта като задължение, и определено не етиката, която изисква човек да „обича, почита и да се подчинява, докато смъртта ни раздели”-това е във владенията на Юнона, богинята на семейното огнище.

В началото, докато връзката е свежа и нова, човек усеща най-добре влиянието на Венера. Но след като мине нреме, Венера се нуждае от уверение, че обектът на желанията й е все още стимулиращ и възбуждащ.

Често се казва, че Венера показва представата на жената за себе си/ръчното огледалце/, а за мъжа Венера символизира женският архетип, който той проектира върху жените, които среща.

Венера символизира едно и също измерение и у жените, и у мъжете, във всички човешки същества.Най-дълбокото значение на планетата, което е свързано с любовта към самия себе си и самоуважението, важи за всички полове.

Обичайният израз на Венера и у мъжете и у жените е свързан с оценката на тялото и чувството , че си обичан и задоволен-дори в дребните неща, които са далеч по-важни, отколкото изглеждат.

Но както при всяка планета, прекалено много Венера е също така лошо, колкото и твърде малко. Ако някой се идентифицира прекалено с Венера, той губи волята и инициативата си. Венера няма друга цел, освен да бъде обичана и задоволявана, а само с това човек не би могъл да оцелее в живота, нито да постигне нещо независимо. Той може да стане зависим от хората и предметите, върху които проектира своята Венера, защото така придобива измамно чувство за своята значимост. В този случай, изгубвайки притежанията си, човек ще изгуби и себе си.

Затова е много важно интелигентно и трезво да използваме влиянието на своята Венера в живота си, да не й отдаваме прекомерно значение, но и да не я подценяваме и да губим връзката си с нея. Много е важно да осъзнаем, че любовта е дълбоко трансформиращ процес и преминавайки през болката и странието й да придобием зрелостта и мъдростта и да можем да поддържаме и запазваме необходимата искра в нашите връзки.

Венера е сигнификатор на нашата ценностна система, на онова, което намираме за красиво и желано. Тя показва ценното и желаното от нас, какво смятаме, че ще ни достави удоволствие или ще ни направи по-завършени и цялостни.

Венера не е само планетата на любовта и връзките, тя е свързана и с изявяването ни на собствената ни идентичност, посредством дефинирането на онова, което ценим, скъпо ни е или смятаме за приятно. В този смисъл Венера служи на Слънцето, на Слънчевия стремеж да растем и се развиваме като индивиди, упражнявайки правата си:когато определим своите ценности, желания и афинитети, ние предаваме по-цялостна форма и дефиниция на собствената си уникална и индивидуална идентичност, на нашата ценностна система.

В зависимост от това, доколко се обичаме и сме добри към себе си, ще бъдем и достатъчно добри и в други области от живота си, особено в сферата на връзките. Не изпитваме ли обич и уважение към себе си, никога няма да повярваме, че някой друг наистина може да ни обича и уважава. Ако ние не сме достатъчно добри за себе си, ние не можем да оценим и добротата на другите към нас. Да се обичаме повече означава, че ще се ценим повече, а ако се чувстваме по-самоуверени и имаме по-голямо самочувствие, връзките в живота ни ще се подобрят. Най-важната любов е към самите нас и макар да звучи егоистично, ако не ценим и уважаваме себе си, не можем да даваме или получаваме любов без множество странни и неприятни усложнения.

Венера показва какво ценим, какво уважаваме и смятаме за красиво. Според закона за привличането , ние привличаме всичко, което харесваме и ценим – с други думи , истински увлечени по нещо, излъчваме енергия, която го привлича към нас.

Ако аз не защитавам себе си,

кой ще го направи?

А ако защитавам само себе си,

какъв съм аз?

Рави Халил

Приятна работа по осъзнаване на трите принципа у всеки един от нас- на Слънцето, на Луната и на Венера. Ще се радвам, ако съм ви полезна с написаното,приятели! Поздрави! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свързани са те българите, и не само те. Луната представя и подсъзнателния живот. Точно тук е идеята - българите да се свържат с Венера, защото тя ще смекчи и Сатурновото влияние, под което се намираме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с тебе,Ради. Затова се постарах да синтезирам написаното в горепосочените книги, с което изразявам собственото си мнение, че за да успеем да се свържем с по-висшата си същност, трябва да опознаем по-нисшата си природа чрез опознаване на собствените си хороскопи и планетните влияния върху нашата психика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За мен съвременната астрология не е толкова наука, колкото упражнение. Но, все пак, има и доста сериозни индикации в хороскопа, ако съществуват изобщо. Имам предвид изключително интересната и "окултна" позиция на Слънцето в XII дом на картата. Това положение на Слънцето в хороскопа е подложено на най-различни спекулативни тълкувания, често граничещи с лудостта. Имам предвид твърденията на Апостол Апостолов. Най-сериозни са изследванията на Дейн Ръдиар специално за тази позиция на Слънцето.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам предвид изключително интересната и "окултна" позиция на Слънцето в XII дом на картата. Това положение на Слънцето в хороскопа е подложено на най-различни спекулативни тълкувания, често граничещи с лудостта. Имам предвид твърденията на Апостол Апостолов. Най-сериозни са изследванията на Дейн Ръдиар специално за тази позиция на Слънцето.

Съгласен съм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×